"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 31 юли 2011 г.

Венчание ,Venchanie - христианская песня

Вричане във вярност и любов пред Божия олтар...



"Тайнството на брака е велико нещо! ..." -
продължение на откъса от романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски
...
Няма жена на земята, която да не копнее някой да поиска ръката й! Виждал съм го в душите на стотици жени. Независимо, че не го признават, те го желаят. Знам, че ще се повторя, но не бива да си кривим душата - извънбрачното съжителство и особено раждането на деца без брак е грях!

Родените извън брака деца боледуват по-често, страдат без видима причина и са нещастни. А като пораснат са по-склонни от останалите да посегнат към лошите неща. Тйнството на брака е велико нещо. То е установено от Христос. А ти знаеш, че никой, който е тръгнал против Него, не е успял. Разбираш ли - без благословение, не ни чака нищо хубаво.


Отлично съзнавам, че тази отговорност е голяма и че ако искаме да имаме деца, трябва добре да си помислим преди това... Защото когато ги създадем, може да се окажем неподготвени. В този контекст на мисли апостол Павел е казал - да не дразним децата си, а да ги възпитаваме в наставление към истината, която е Христос. Така че не мисли, че и аз нямам своите страхове...

Имам ги. И те не са никак малки. Но все пак, не може да си заровим главите като щрауси и да гледаме на живота си - този велик и неповторим дар - сякаш не сме негови господари. Бог иска всеки да е щастлив, но ако по силата на нашата свободна воля решим да хленчим, тогава Той се отдръпва от нас и животът ни в един миг може да се окаже доста пуст.

Да, знам... Знам, че поемането на отговорността е бреме, но е и радост, и свобода. Е... ами това е. Каквото исках да кажа, казах го. Сега остава да чуеш сърцето си - допълни той и млъкна.


Не искам да крия, че след тази негова плеада малко си поплаках, но не защото ми беше мъчно за нещо, а просто защото беше прав.Обикновено човек го боли, когато му кажат истината...
...
Разбрах, че го обичам; и то безрезервно - нещо, което винаги съм изпитвала към него, още от самото начало. Не мина много време и осъзнах, че страховете ми са били неоснователни.
Решението, което взех, бе логичен завършек на осъзнатите ми чувства.

*
* *
Сватбата бе пищна, но стилна.
Подготовката й ни отне повече от месец. "Света Марина" - любимата на всички огромна лисабонска катедрала отвори масивните си двери, за да се вречем във вярност и любов пред Божия олтар. Беше тържествено.
...
Церемонията премина според обичая. Присъстваха сигурно над триста души.

/ Държа да отбележа за читателите, че това са били изключително изпаднали бедни хора, поканени на сватбата от съпруга на Дорес, Маноел, воден не само от своето безкрайно чувство за милосърдие към бедните, но и от Божието Свято Слово, в което Бог е повелил - да нахраним гладните.../

Кумове ни станаха Рамиро и Изабел.
...
Сватбата бе в неделя - денят на възкресението. Вече ти казах за църквата.
...
Трудно ми е да опиша атмосферата. Имаше забележителен изглед. Безупречно аранжирани цветя. Снежнобели колосани покривки. Брилянтни сервитьори. Несравними по вкус пищни блюда. С две думи - изисканост и обслужване на най-високо ниво.
...
Искам да те помоля нещо, мамо - не ме обвинявай в неверие, заради това, което сега ще напиша. Не знам наистина ли върху нас се изсипа някаква невидима благодат, както твърдеше Маноел, или просто някак си се заобичахме повече. Наистина нямам представа какво стана, но... ЧУВСТВАТА МЕЖДУ НАС ИЗВЕНЪЖ СТАНАХА МНОГО ПО-ДЪЛБОКИ И ИСТИНСКИ, а интимните ни отношения още по-силни и... разтърсващи.

В началото отдадох това на подсъзнателната ни нагласа, че вече сме семейство и... че поради този факт сме по-внимателни един към друг, но явно имаше и нещо друго.


Бях толкова щастлива... Сърцето ми преливаше от радост и то до такава степен, че една вечер... му се заклех във вечна вярност. Ей така, без никой да ме кара. Обещанието дойде като някакво вътрешно, никому ненужно признание.
...
Да, това желае и Бог: едни чисти и искрени взаимоотношения!
Една вечна и красива любов!
Една вярност - вечна вярност, желанието и признанието за която идват
от глъбините на човешкото сърце!
От гласа на сърцето ни, изчистено от всеки грях чрез покаянието
и осъзнатото желание за Свето венчание и вричане във вечна вярност и любов пред Божия олтар!


Да, от "гласа на сърцето ни"...
Затова е нужно да се вслушваме в сърцето си, за да чуем неговия глас, както ни съветва и самият автор чрез гласа на своя герой Маноел:
"Сега остава да чуеш сърцето си..."


Именно сърцето си, защото там, от глъбините на сърцето ни, ни "говори" Бог, Който ни обича със Своята Вечна и Свята любов!

...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски:
www.ralchevski.blogspot.com

събота, 30 юли 2011 г.

За светостта на брака и семейството...




Предоставям на своите читатели откъс от романа "Полубогиня" на писателя Мартин Ралчевски, който откъс, предполагам, ще предизвика много размисли за светостта на брака и семейството...

В този откъс главната героиня Дорес, връщайки се назад в спомените си, разказва в писмото до болната си майка как нейният съпруг Маноел е успял да я убеди в светостта и величието на брака, защото именно чрез него се освещават децата ни...
...
Какво се случи в онзи ден? За по-малко от час Маноел успя да преобърне цялата ми позиция и философия относно брака. С носталгия сподели, колко хубаво изглеждали отстрани Рамиро и Изабел и как, като ги гледал, му се приискало и ние да сме женени. Без да спираме да се движим, той ме погледна някак особено.
- Нека те попитам нещо!
- Дадено!
- Защо си против брака?

Въпросът му ме свари неподготвена. Тъй като никога до този момент не бяхме обсъждали тази тема, реших да не увъртам, а да го оставя да се изкаже.
- Добре е, че вместо да си кривиш душата избра да свалиш картите - продължи той. - Ти искаш да живеем заедно, но не вярваш в брачната институция! За теб бракът е вид бреме или по-скоро нещо като хомот. Поправи ме, ако греша. Страхът от обвързването е нещо, което вреди и на психиката, и на душата ти. Казвам на психиката, защото боейки се, ти отделяш отрицателни флуиди и, без да го съзнаваш, възпираш любовта ми към теб. А този страх е вреден и за душата, защото е в противоречие с Божието Откровение. Бог ни е надарил да раждаме децата си в брак... и не само това. Обещал ни е, че ако го сторим, те ще са благословени от Него. В противен случай, ако са родени извънбрачно, в Неговите очи те завинаги ще са нечисти. Сложи ръка на сърцето си и ми кажи - искаш ли един ден децата ни да нямат Божието благоволение? Няма нужда да ми отговаряш веднага. Искам да се обоснова обаче, за да не помислиш, че говоря празни приказки. Това, за което говоря, го пише в Първото послание на апостол Павел до коринтяните, глава седма, стих четиринадесет. Там е казано, че невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и, че невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж, като по този начин децата им стават свети, иначе биха били нечисти. Е? Аз те боготворя! Ти добре знаеш това! Кажи ми тогава - защо се боиш?

Откровенията му ми дойдоха малко в повече и го попитах защо си играе с мен и защо ме измъчва.
Както винаги, той намери най-доброто продължение.
- Ние се обичаме, Дорес. Нека не пропиляваме благодатта, която ни е дадена свише. Имаме здраве, младост и, както добре знаеш, солидни средства. Всичко е дар от Бога. Да не споменавам дарбата за четенето на мислите.

Преди години, когато бях ученик, виждайки мъката и безпътицата ми, Той се смили над мен. После при Естеван, ти видя - подобна милост се случи и на теб! Бяхме къде ли не, обиколихме (и ще продължим да го правим) почти целия свят, без да се лишаваме от нищо. И всичко това благодарение на дарбата. Не искам да те плаша, но замисляла ли си се, защо наистина понякога Бог изоставя хората и те пропадат? Не се чуди, ще ти отговоря.

Защото те приемат благата като даденост и изобщо не се замислят, че Той има воля, която не е хубаво да пренебрегват. Така че и ние не сме застраховани. Помисли за момент, ами ако реши да ни отнеме дарбата, какво ще правим тогава? Имаш ли отговор?... Или пък, ако ни накаже с някакво нещастие?... Не виждам, защо след всичките Му благодеяния продължаваш да се чудиш и да се боиш. Модерно е да сме като другите? Като повечето двойки днес? Така ли? Да живеем цял живот в грях и да родим... копелета? Запомни! Законът на държавата ще ги признае, но Бог няма да го стори. И утре, когато се разболеят или пострадат, с какво очи ще се обърнем към Него? Как при подобни обстоятелства ще намерим сили да...


- Стига! - нададох глас.
Хората наоколо ни погледнаха.
- Късаш ми сърцето... с всичките тези приказки! Знаеш ли, аз не съм против брака. Просто мисля, че самото бракосъчетаване е нещо архаично. Според мен, ако двама души се обичат, няма нужда да подписват документи, за да засвидетелстват това...
...

Да, познато мислене на много млади хора за "ахраичността на брака", за отживялата време то си форма на "бракосъчетанието", което някога е имало своето положително значение в обществото, а също и психическо въздействие върху психиката на младите хора, но не и днес...

Днес, когато живеем не в XIX-ти, а в XXI-ви век... Векът на пълната разкрепостеност на човешкия дух, на пълната свобода, на пълната независимост на човешката личност...

Да, така е, но само за хората, които не познават Духовните истини и не знаят, че всичко онова, което е толкова "модерно днес", то точно то се оказва най- пагубно за душите ни - нашите и тези, на децата ни...

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

А това е блогът на автора Мартин Ралчевски: www.ralchevski.blogspot.com

неделя, 24 юли 2011 г.

"Да чуеш гласа на сърцето си..." - коментар




"Да чуеш гласа на сърцето си..."

Така съм озаглавила коментара си за романа "Полубогиня" на писателя богослов Мартин Ралчевски...
Коментар, който предлагам на вниманието на своите читатели - с най-добри чувства!


"Полубогиня"! Така авторът Мартин Ралчевски, богословът психолог е озаглавил своя пореден роман.

Държа в ръцете си този роман... Роман, за който се породи в сърцето ми огромно желание да го прочета, когато прочетох заглавията на творбите му.

Обръщам го обртно в ръцете си - разглеждам и обратната страница на корицата... Вглеждам се в снимката на автора - млад, амбициозен човек, от лицето на когото се излъчва доброта и любов...

Доброта към хората и любов - бзкрайна любов и безкрайно доверие... Доверие и вяра в Бога!
Вяра, защото без вярата в Бога нищо не е възможно на тази земя.
Вяра, за която авторът е написал толкова кратко и искрено следните думи:"Когато човек вярва, че заслужава по-добър живот, той наистина го получава!
Когато истински обича, дори смъртта не може да го раздели от любимите му."
И в края на анотацията за книгата прочитам следното:
"Роман за силата на любовта и вярата в непостижимото!"

Любовта! Тя най-важното нещо в човешкия живот! Именно Тя, Любовта, осмисля живота ни, вдъхва ни вяра и надежда!
Силата на Любовта! Тя лъха от всяка страница в романа на автора...

Разтварям последните страници на романа или по-точно започвам разглеждането му отзад-напред, нещо необичайно по принцип при четенето на творбите... Но не зная защо - не мога да отворя в началото романа, а нещо с голяма сила привлича погледа ми към Послеслова, в който с огромна за себе си изненада и същевременно голяма радост виждам цитат от кнгата "Духовно завещание на Св. Серафим Вирицки" - един от моите любими светци... Чета духовното завещание, в което говори самият Бог на Своето изстрадало и уморено чедо:

"Ти си самотна, но не забравяй и помни, че всяка трудност има своя заник. Трудно е да преживееш тежка мъка и самота. Но това е неизбежният път на всички хора с изострена интуиция и чувствителност към чуждата скръб.

Кураж, уморено мoмиче, Аз ще бъда винаги с теб!"

Колко успокояващо звучат тези Божии Слова, изпълнени с бащинаска обич и топлота!...
Как силно докосват сърцето и душата на читателя, особено ако той е уморен от самотата и суетността на този свят, обърнал гръб на най-важното - на Любовта, без която не можем нито миг...

Чета в Епилога на романа една чудесна мисъл на автор, когото не познавам / Шику Шавиер /... Думи-наставления, които пораждат у мен отново много размисъл за Бога и Божиите безкрайни благословения и милости към нас, хората... Милости, за които толкова често забравяме да Му благодарим... Но авторът не е забравил това! Той ни напомня чрез думите на този чуден мъдрец - Шику Шавиер:

"Ако оздравееш след дълго лечение,

не мисли за страданията, които си понесла,
а за благословението на Бог, Който
е позволил да бъдш излекувана!"

И след тази мъдра мисъл следва истинският епилог - приключвайки писмото до болната си майка, точно седмица след това, на седемдесет и осем годинишна възраст, героинята Дорес Мария де Оливейра "тихо и смирено" затваря очи, без обаче да разбере дали медицината някога ще открие лек за скъпата й майка, замразена за неизвестно време по методите на съвременната медицина, желаеща да помогне на хората, които са неизлечимо болни...

...
Замразяването на човешкото тяло... Търсенето на нужното лекарство, за да бъде човекът възвърнат отново към живота... Въпросите, които всеки вярващ човек си задава в такива случаи и търси настойчиво техните отговори...

Въпросите за състоянието на безсмъртната човешка душа...
За мястото, където се намира в такива случаи душата на болния...
За Божието становище по отношение на неизлечимо болни хора и становището на съвременната медицина...
Въпросите за силата на молитвата и светостта на хора-чудотворци, като Естеван...

Въпросите за превратностите в живота на човека и за загадъчните човешки съдби...
Въпросите за миналото, настоящето и бъдещето...


Всичко това е обект на вниманието на автора... Всичко това намира своето място в творбата на писателя богослов Мартин Ралчевски, чийто роман аз бих определила като Енциклопедия... Енциклопедия, в която има всичко: проза, философия, богословие, психология, политика, етика, статистика, народна медицина - всичко! А най-вече Любов! Много, много Любов! Любов и Доброта!


Отварям началото на романа. Отново съм изненадана от друга, изключително ценна мисъл - за умението да си Творец:
"Да пишеш просто
е точно толкова трудно,
колкото и да бъдеш
добър човек."
Съмърсет Моъм

Добър човек! Това е най-важното от всичко в този свят! Именно за такива добри хора, запазили добротата и човечността в сърцата и душите си до последния миг на живота си, разказва авторът в своя роман. Роман, посветен на всички онези хора, "които имат замразени роднини, приятели или други близки,чакащи от десетилетия с вълнение и надежда медицината да открие лек срещу заболяванията им и да ги върне отново към живота", както е отразил в началото на романа Ралчевски, посочвайки и интересувайки се от най-важното и значимото в тези случаи, а именно: какво се случва със състоянието на душите на пациентите в това толкова сложно и особено състояние?

Въпрос, на който никой не би могъл да отговори, освен Бог!
Въпрос, над който малко или изобщо не се замисля съвременната медицина - въпросът за безсмъртната човешка душа и онази страшна, ужасяваща действителност при подобни медицински експерименти...


Да, именно експерименти, защото в Свещеното Писание ясно и недвусмислено всичко е казано! Остава само да повярваме на Божиите истини за живота и смъртта! Да повярваме и да ги следваме с благоговение пред нашия Създател!


Трудно, много трудно човек би могъл да обхване съдържанието на този роман, в който авторът проследява живота на цели три поколения...
Три поколения... Три различни истини за човешките съдби, направялвани свише или определяни от нас самите - хората...
И много, много истини за Живота - Големия, Смисления, Значимия живот... Животът, който те прави Човек - ИСТИНСКИ ЧОВЕК...

Да, много, много истини... Като истината за неограничения човешки ум, който може да се развива и еволюира до такава степен, т.е. до безкрайност, че да достигне до Божието съвършенство, както Бог е повелил:"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Матея 5: 48)... Истината за човешките мисли, най-съкровените, които са открити само за Бога... Истината за дългия и сложен процес за достигане до чуждото съзнание...

Истината за магиите... Тези, от които почти всички хора се страхуваме и търсим начин да се освободим от тях...Толкова искрено и правдоподобно звучи ясното библейско становище за тази негативна енергия като послание до всички нас, читателите, чрез мъдрите слова на светеца Естеван, призовавщ ни към сърдечна чистота, за да не ни докоснат никакви такива негативни енергии, а също и да се удостоим с най-голямата радост: да видим Бога!...


Истината за контакта с душите на хората в отвъдното, който контакт съвсем не е нещо безобидно, а напротив: крие много, много опасности, а може да ни доведе и до сериозни психически увреждания... Истината за предразсъдъците, за колебанията ни, които ни пречат винаги, защото ни държат в застой... Истината за това, че с човека, който е до нас, когато го чувстваме "по-близък и от брат", можем да постигнем всичко- и непостижимото дори... Истината за мечтите, че са лишени от рзултат, когато нямат ясни измерения...

Истините за изневярата, която носи само СТРАДАНИЕ и БОЛКА... Истината за голямата отговорност на родителите пред Бога, върховната отговорност за правилното възпитание на своите деца... Истината за Бога, Който също страда с нашето страдание... Истината за брака и венчавката, без които децата са лишени от Божието благословение... Истината, че тайнството на брака е нещ Велико!!!... Но... за да достигне човек до тази Велика Истина, то той трябва да чуе "гласа на сърцето си", както е казал самият автор Мартин Ралчевски чрез главния си герой - Маноел...

Истината за думите, които понякога изричаме в момент на силен гняв и възмущение... Думи, за които съжаляваме цял един живот, защото са нанесли дълбоки поражения не само върху сърцето и душата на човека, към когото са отправени, но и върху нас самите и са дали друга насока на живота ни, тласкайки ни към недостойни дела, които имат гибелни последствия за душите ни...

Истината за това, че днес имаме много, много знания, много информация, но не знаем стойността на най-важното, на най-същественото... НЕ ЗНАЕМ СТОЙНОСТТА НА НАШИТЕ ДУШИ, КОИТО СА БЕЗСМЪРТНИ!!!... Душите ни, които са най-ценното, ЕДИНСТВЕНОТО, с което се отправяме в отвъдното и се представяме пред Този, Който ни е сътворил и ни е дал възможността да живеем на тая земя, за да изберем чрез своята свободна воля тук мястото си във Вечността!!!... Там, с Бога и до Бога, в Неговото Прекрасно Царство, или там, в дълбините на вечната тъмнина и болка, където Бог не желае да попадне нито една човешка душа...

Истини, над много от които навярно не сме се дори и замисляли до този момент... Но авторът, добрият богослов и психолог, умело ни води към тях... Без да ни ги натрапва директно, а поднасяйки ни ги чрез диалога на главните герои, той, незабелязано за нас самите, събужда много, много размисли у нас...

А срещата със светеца отшелник Естеван е една от най-вълнуващите срещи, на която авторът е посветил голяма част от страниците на своя роман. Среща, променяща коренно възгледите на главната героиня Дорес, която настойчиво търси отговор за състоянието на душата на своята майка...

Много мъдрост, духовна и житейска, открива читателят в тези страници, посветени на срещата на Дорес и Маноел със светеца Естеван. И преди всичко мъдростта да виждаш в сърцата на хората, да умееш да цениш красотата, която е около теб - красота, създадена от Твореца! Да си погълнат от тая красота, защото миговете на човешкия живот са "най-стойностни", когато усещаме със сърцата си тези мигове. Тогава именно сме "истински живи", когато виждаме красотата навсякъде около себе си, а чрез тази красота ние откриваме Божието величие и чувстваме безпределната Божия любов към нас, хората!

Именно чрез тази среща с отшелника Естеван писателят богослов ни открива истините за невероятните изживявания, докосвайки се до другия, отвъдния, духовния, невидимия с нашите очи свят... Божественият свят... Там, където обитава Бог - нашият Творец и Спасител...

Да, истини! Много, много истини за пълнотата на живота и човешкото щастие, които откриваме в романа "Полубогиня" на автора Мартин Ралчевски - един от съвременните творци, чиито произведения докосват сърцата и душите на читателите, за да останат завинаги в тях... Дори и истини, разкриващи дълбините на човешката деградация, когато сме лишени от познания за Бога и вяра в Него... Истини, от които може да се потресат душите ни...

Истини, търсени и "изстрадани", т.е. открити чрез личния опит на автора, както той заявява това в едно от своите многобройни интервюта:
"Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам "личен опит", защото е много важно самият автор да вярва в това, което пише."


Да, да вярва в това, което пише, защото в противен случай "читателят лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган", както споделя откровено авторът в интервюто си, публикувано в електронния таблоид "Подземна медия"...

Завинаги този роман ще остане в моето съзнание и ще сгрява сърцето ми не само с всестранната мъдрост на младия творец, с добротата и любовта в сърцето му, с толкова важните за сърцата и душите ни истини за Бога и Неговата безкрайна Вечност, но и с онова искрено, спонтанно бликнало от сърцето предсмъртно откровение на главния герой към своята любяща и грижовна съпруга, която той определя като "полубогиня"...

"Полубогиня"- думата, която търсил цял един живот! Най-точната, най-всеобхватната дума, с която може да сравни съпругата си само един изключително добър, благороден и признателен съпруг, какъвто е Маноел, който с огромно вълнение й казва в предсмъртния си час:
" Но ти... ти беше изключение... Бе толкова всеотдайна... всеки ден, без умора, ти бе до мен, до децата... Бе славейче в кафеза и орлица в небето... Бе олицетворение на нежността и опора в неволята... Всичко, което бе ти, е истинска мечта за всеки мъж... Тоест, за всеки умен мъж..."


Да, именно за всеки "умен мъж"! Колко хубаво би било в живота всяка една добра, грижовна, истинска жена да чуе тези думи от сяоя съпруг, благодарен й за грижите и любовта й към него и децата!... Колко хубаво би било наистина!...

Нека всички ние, читателите, да пожелаем успх на младия, изключително ерудиран творец Мартин Ралчевски - творецът-идеалист, очаквайки с нетърпение да излезе следващия му роман - "30 ПАУНДА"!

Нека да пожелаем щастие и на дъщеричката му, на която е посветен третият роман на автора - "Полубогиня"!
Нека да бъде като главната героиня - много, много щастлива, когато порасне!

Амин.

А също и на всички жени - да намерят своето "второ аз"!
Да бъдат "всеотдайни и грижовни", без умора, към съпруга и децата си!
Да бъдат като онова "славейче в кафеза и орлица в небето", както се изразява главният герой за своята съпруга!
Да бъдат "олицетворение на нежността и опора в неволята"!
Да бъдат всичко онова, което е "истинска мечта" за всеки мъж!
Да, за всеки "умен мъж"...

Амин.

А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!


http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html


А това е блогът на автора Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за този роман: www.ralchevski.blogspot.com




Кина Златева

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Тайнството на увенчаната любов...




Ето как писателят богослов Иван Николов е представил "апокалиптичната картина" на нашия живот днес..
...

Днес семейството преживява тежка криза.

Много семейства се разделят, защото всъщност никога не са били заедно.


Младите хора не желаят да се женят, защото широкият път на живота ги мами повече,
отколкото тясната пътека на благословеното съпружество.

Жените не искат да раждат децата си, а вместо раждането на новия живот - предпочитат смъртта чрез абортите...

Мъжете опозоряват женската чест чрез недостойните дела на "нечистия бизнес",
а това е честта на техните майки, сестри и съпруги...

Съпрузите не обичат жените си.

Съпругите не се покоряват на мъжете си.


Децата не слушат родителите си.
Родителите не възпитават добре децата си...


Откъде тази апокалиптична анархия
и потъпкване на добрите нрави?
Не оттам ли, че сме прогонили от домовете си Бога на Мира и на всяко Благополучие - Христос?

Не оттам ли, че в продължение на половин век
браковете не се освещаваха от Църквата, не се освещаваха от Светото Тайнство на Венчанието?

Но какъв трябва да бъде ХРИСТИЯНСКИЯТ БРАК
и какво е значението на Тайнството Венчание?
Всичко, което ви интересува по този въпрос,
ще намерите в тази малка книжка.
Залог за достоверността на съдържанието й
е нейната
ПРАВОСЛАВНОСТ.

Приятно и душеполезно четене!

...

Така писателят богослов Иван Николов е представил на читателите
своята малка, но изключително полезна за всички нас книжка,
озаглавена:

"Тайнството на увенчаната любов

(съпрузи, венчани ли сте?)"
...

Да, венчани ли сме?...
Да, познаваме ли Тайнството на Венчавката?...

Осветени ли са браковете ни?...

Благословени ли са от Бога децата ни, чрез Светостта на семейството,
осветено чрез Тайнството Венчание?...

Замисляли ли сме се някога за огромното заначение на всичко това?...
Значение, което предопределя и мястото на душите ни след... смъртта?... Защото... както е писано и в Свещеното Писание - човек веднъж се ражда, веднъж живее и... веднъж умира...
А ПОСЛЕ... СЪД...


Готови ли сме да се изправим пред лицето на Всевиждащия и Всезнаещ Бог,
още повече, че никой от нас не знае кога ще дойде този миг в живота ни?...

Готови ли сме да дадем отчет за своите дела тук, на тая Земя,

АКО НЕ СМЕ "ИЗПРАВИЛИ" ЖИВОТА СИ ПО БОЖИЕТО СВЕТО СЛОВО,
В КОЕТО Е ПИСАНО,
ЧЕ "НИЩО НЕЧИСТО" НЯМА ДА НАСЛЕДИ БОЖИЕТО БЕЗКРАЙНО ЦАРСТВО?...

Да, готови ли сме???!!!...

...

Аз не съм готова, защото НЕ ВЯРВАХ на всичките тези истини преди години и... пропуснах тази Прекрасна възможност, която Бог ни Дарява,
протягайки така щедро Ръцете Си към нас, за да ни Благослови, чрез Тайнството Венчание...

Не я пропускайте и вие, скъпи читатели, а се възползвайте от нея, за да бъдете много, много Щастливи - вие и вашите деца, които толкова много обичате и на които желаете най-доброто в този живот!!!...


ПОЖЕЛАЙТЕ ИМ НАЙ-ДОБРОТО И В ОТВЪДНИЯ - В ДУХОВНИЯ СВЯТ,
В КОЙТО ЩАСТИЕТО Е БЕЗКРАЙНО, ЗАЩОТО Е ВЕЧНО!!!...


ВЕЧНО ЩАСТИЕ, ДАРЕНО ОТ САМИЯ БОГ ОТЕЦ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ГО ОБИЧАТ И СПАЗВАТ НЕГОВИТЕ ЗАПОВЕДИ, ДАДЕНИ ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БЕЗСМЪРТНИ ДУШИ...


С много, много обич!
К. Златева


Забележка:
Лека редакция е направена по-горе в истините за жените и мъжете - истини, казани по-смекчено, отколкото са посочени от автора...

понеделник, 18 юли 2011 г.

Има Правда, има Бог!!!...




Размисли за огромната човешка болка
и необходимостта от Божията Всемогъща
закрила и... Любов...


"Набожните селяни слушаха проповедта на своя стар свещеник и засрамени от греховете си, що изобличаваше немилостиво, навеждаха със страх глави.


- Той... богочеловекът, прие доброволно мъченическа смърт за нас. Великата Негова любов, в името на която живееше и името на която славеше, беше Неговата всемогъща сила... И Той всецяло я положи за изкуплението на нашите грехове...

Сещеникът говореше отчетливо и трогателно.

- Пред стъпките пречисти Негови нека паднем на коление, братя, и с разкаяние да изповядаме нашите грехове. Защото душите ни са обременени.


Но в миг из дъното на черквата се обади задъхано и ужасено един странен нечовешки глас, задушен от отчаяни ридания, и прекъсна свещеника:


- Отче! Защо бог не ни пази от греховете?... А?... Защо? Той бог ли е или... що е? Бива ли? Бива ли? - крещеше гласът.
...
- Защо да ни лъжат?... Всеки ден, всеки празник... Искам да ми кажат, да ни се каже истината:Защо бог не ни пази от грехове? А? Защо? Нека ни кажат, обича ли ни той?


Тя крещеше бясно и не искаше да излезе... Личеше, че е полудяла.

- Изведете я вън! - рече свещеникът.

- Как ? Кой смее да ме пъди? Тук е храм за всички! - закрещя жената. - Искам правдата, правдата, правдицата! Имаме съдии, имаме кметове, имаме владика, имаме цар - да не мълчат... Да ми кажат: Къде е правдата?


Свещеникът дойде до жената и вдигна с молитва честния кръст над главата й.

...

- Милостивият Бог дано ти прати утешение, клетнице...


- Всички ме лъжите бе, хора! Защо говорите?... Мълчете... мълчете... мълчете! Правдата, правдата, изядохте я, ядете я! - викаше извън себе си Илчовица.

...
А лудата крещеше, задушена от мъка:

- Няма правда... Няма бог!... Чувате ли?...Царят трябва да се разцари...
Отче,... не лъжете ни... Помогнете ни... Избавете ни... Кажете ни истината!..."

/Из разказа "Лудата"

на Елин Пелин
/
.....................................................................................................................................................................................................................................................

"Няма правда... Няма бог! ... Чувате ли?...
... Помогнете ни... Избавет ни... Кажете ни истината!..."


Колко актуално звучат тези думи и Днес!...
Колко страдание и болка са стаени в тях!...
Наше Страдание... Наша Болка...


А... ИМА ПРАВДА!!!... ИМА БОГ!!!...

Но... Царят трябва да се Възцари - Царят на Царете и Господа на Господарите...
Той, Божият Син, Разпнатият, Който е казал, че ни обича с Вечна любов!

Той, Божият Син, Който и Днес ни казва:


Вървя към вас с Протегнати

Ръце!!!...

Вървя към вас с Кървящите
Нозе,
Прободени за ваште

ГРЕХОВЕ,

Прободени за Правда

и за Мир!!!...


Къде е Правдата по вашата

Земя?!!!...

Къде е Правдата, тъй Нужна

на Света?!!!...

Къде е Правдата във вашите
Дела?!!!...

Къде е Прадвата във вашите

Сърца?!!!...

...

Да, Правдата съм Само,

Само Аз!!!...

И Само Аз Дарявам

на Света

Неземна Красота

и Светлина,

Неземна Правда, в мрака

що Сияй!!!...


Тръгнете вий по Моя Светъл

Път!!!...

Тръгнете вий - о, хора

по Света!!!...

Тръгнете вий към Вечния

Покой!!!..

Тръгнете вий след Княза

на Мира!!!...


28 март 95 г.

неделя, 17 юли 2011 г.

Душа (молитва) - христианская песня...

събота, 16 юли 2011 г.

Честит Рожден ден, проф. Вълчанов!


Уважаеми проф. Вълчанов,

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!


Разнасяйте Вий Божието Слово навсякъде по Цялата Земя!!!...
Бъдете войн във битката със злото

чрез своя Огнен Дух, Мира

и Любовта!!!...


Онази Обич - толкова Гореща,
дарена от Самия Бог Отец -

дарете щедро на народа,
жадуващ винаги за Правда
и Любов!!!...




За да изгрее тук, и в нашата Родина,

Звездата на Христовата Любов!!!...

И Днес България отново пак да бъде
Знамение за всички в този Свят!!!...

Амин.


С обич - с много Обич!

Детелина

Забележка: Тази прекасна червена роза е взета от блога на Елмира,
която не познавам лично, но е най-красивата роза, която избрах за Вас, проф. Вълчанов!

Така че - приемете тази роза като поздрав и от нея!
От нейната прекрасна душа!

Песента на йеромонах Роман "Душа (молитва) христианская песня" (от следващата публикация) е специален поздрав за Вас от отец Васил Василев,
от мен и от всички мои приятели от блога!

Бог да бъде Винаги с Вас и да Ви Благославя все така Преизобилно! Амин.

Дневникът на отец Петър Николов...


Спомени... Скъпи спомени за отец Петър, останал завинаги в сърцата и душите на хората, които го обичат и следват неговия пример днес...

"Дневникът на отец Петър неволно ми напомня за

"Плач Иеремиев" от Св. Библия, където пророкът оплаква целия свой народ, забравил Бога.

Спомням си го, коленичил с часове пред иконостаса, съсредоточен и често развълнуван до сълзи.Той не си позволяваше почивка, дори когато беше болен, за да не губи времето, дадено му за молитва.

Ако понякога, победен от болестта, лягаше за малко, скачаше разтревожен с думите:"Няма време, няма време!" Песента на петлите сутрин за него означаваше:"Ставай, няма време!"


Целият Акатистник и много други молитви знаеше наизуст, обичаше Светата Библия, житията, но най-обичаше да служи Св. Литургия и не пропускаше нито ден, когато имаше тая възможност.

Той служеше на български, за да може всеки да разбере молитвата и тя да достигне до сърцето му. Произнасяше вдъхновени проповеди. Ревността по Божия дом го изгаряше.

В онова безбожно време, когато вярата беше гонена, желаеше да помогне на всеки, който боязливо надигаше глава срещу злото, и като го прегърне с най-нежната си обич, да го заведе при Престола Божий.

Приятел и брат му беше този, който люби Бога и милее за Православната вяра.

Отец Петре, ако си намерил милост на Небето,
моли се и там за нашите души
!"


Така Христинка Николова, дъщерята на отец Петър, описва своя баща, за когото пази в сърцето и душата си най-топли спомени.

Най-добре е обаче сами да почувстваме Силата и Красотата на Првославието, прочитайки Дневника на отец Петър!

А ето и откъси от него...
По-точно... няколко странички, които предоставям на вниманието на своите читатели:


25. 05 ... Разглеждайки историята на народите, религиите и себе си, следейки живота на човеците общо и отделно, аз все по-определено и твърдо признавам Светата Православна вяра като най-свят път към Вечното, гдето душата ми ще намери истински покой! Тая вяра, тоя път е труден, но дадената ми от Бога благодат ще изведе противещото се мое тяло, та дори и в друг вид, във вечните жилища на Бога, на светите братя Кирил и Методий... Виждам аз тези святи братя да пишат с български букви на моя народ:
"В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото..."
Как бих искал да сложа уморена от грехове и мъки глава на техните гърди и да плача, много да плача, та те да умилостивят Разпнатия за мен, за моя народ и за целия свят!


28. 05 ... О, Господи! Най-достойно занимание за човека тук на земята е това: да издирва Тебе и, когато Те намери, да не спира това търсене, борейки се със злото, ръководен от Твоята благодат, да очиства себе си от всяко зло и други да настави! Колко малко е времето на човека, за да издирва и постига Тебе! Навсякъде Ти Си разпръснал Своята премъдрост и щедрост! Велик е такъв труд и той е единственият, за който никой никога не се е разкайвал!...


02. 06 ... Чета за общата изповед, която е правил отец Йоан Кронщадски, и с цялото си същество, със сълзи бих искал да видя тъй моя народ пред Бога!...

10. 06 ... Свети Отци от Първия Вселенски събор, молете се за нас! Вие, които в Никея чрез Символа на вярата, ръководени от Светия Дух, поведохте Светата Православна Църква! Отче Светий, Сине Божий, Душе Истинний! Ето, и днесТи, Пресвета Троице, ме осени с благата Си воля! О, Боже мой! Как да Ти се отблагодаря?...


03. 07 ... Сънищата ми са тъй силно убедителни и явно показват, както Божието към нас благоволение и безкрайна любов, така и строгостта на святия Му Закон!...


27. 07 ... Ех, сладко Свето Православие! О, Родна Света Църкво! О, Господи Христе! Благодаря задето ме остави да се родя в Твоята Света Църква! Възвиси тая Църква, издигни я, спаси ни! Спаси ни от всичките ни врагове и покажи силата Си! Твоите чада гинат поради греховете си...


03. 08 ...Трудя се да опознавам все повече живота, защото считам, че е безумие както да отричаш Бога, така и като си повярвал в Него да спреш и да си кажеш, че толкова стига!... Живея в бурно време: има едно всеобщо падение на човеците в неверие или безразличие... Неведнъж съм се опитвал да създам интерес към трезва мисъл, на почти всякога попадах на камък!


12. 08... Колко велик и милосърден е Бог, щом допуска тъй лесно, само след сърдечно покаяние грешния човек, дори разбойника, в тоя неописуем живот с ангелите, с целия прекрасен небесен свят, с неговите жители - при Майката Господня...


14. 09 ... Разглеждам живота, като чета духовни книги и наблюдавам себе си и околните с голям интерес. И ако не успявам да навлеза дълбоко в недрата на този живот и да се извися духовно, да покоря себе си на Правдата в по-голяма пълнота, причината за това са греховете.


14. 10 ... Милиони човеци чезнат заедно с мене в ледената прегръдка на суетния свят! Радват се, пеят... и изобщо не виждат ужаса, в койо се намират!... В дълбок сън спи светът и чака да го разбуди някой! Но кой може да бъде, Господи, освен Ти?...
...

ДА, КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ, ОСВЕН ГОСПОД???... КОЙ???...
ТОЙ И... САМО ТОЙ...

Отец Петър Николов и неговото предсмъртно послание...


Има хора, за които не знаем нищо...
Има хора, за които не сме и подозирали дори, че са живели близо до нас, на земята...
Хора тихи и скромни, но с нежни сърца и Огнен Дух, извисен до Небесата!!!...
Хора - Истнски Ангели!!!... Земни Ангели!!!...

Един от тях е отец Петър Николов от гр. Враца, оставил ни своя Дневник - Небесно Духовно Богатство за всеки от нас.

Оставил ни и своето предсмъртно послание, може би - "Отивам си...", написано с много Обич към Бога и Вяра в Него, но и с чувство на изключителна загриженост за нас, хората, на тая земя; за нас, българският народ, за когото е била най-голямата болка в сърцето на Отеца, преселил се в селенията на Отвъдното точно на 06 май (1992 г.) - Гергьовден...

Отивам си...

Отивам си с надеждата велика
и знам, че моя Бог е жив!
Не ще остави този, който вика,
защото е и Благ, и Милостив!

Вий идвайте на гроба тук при мене,
ще ви очаквам в студ и пек,
че в гроба никне златно семе -
във вечността цъфти навек!

/ Отец Петър Николов - гр. Враца /
...

Аз винаги Благоговея пред този неспокоен Дух, вложен в него, който винаги е устремен към Висините...

Нека не забравяме тези Велики титани на Духа, които трасираха Пътя ни към Бога с непрестанните си и искрени молитви за всички нас, които живеем на тази земя днес!

Нека ги споменаваме в молитвите си за покойниците и да следваме примера им, както е посочено и в Свещеното Писание , че трябва да помним своите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и, имайки предвид свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Послание до евреите 13:7)! Амин.

С много Обич към този Прекрасен Отец, баща на богослова г-н Иван Николов, и към всички читатели!

Кина Златева

сряда, 13 юли 2011 г.

Погледни!!!

Песента "Погледни!!!" е сърдечен поздрав
за всички ония читатели,
които все още не са открили Чудния Творец
на този свят, Красив и Съвършен,
Който е навсякъде около нас
и предизвиква винаги нашето
спонтанно и естествено възхищение!



Погледни Небето, погледни!!!...
Погледни ти чудните звезди!!!...
Погледни морето, погледни!!!...
Погледни ти бурните вълни!!!... /2

Погледни ти синьото небе!!!...
Чайките красиви погледни!!!...
Погледни морето как блести!!!...
Слънцето, окъпано в лъчи!!!... /2

Погледни със Обич погледни!!!...
Този Свят за теб е Сътворен!!!...
Този Свят - Красив и Съвършен!!!...
Този Свят на теб е Подарен!!!... /2


Погледни към Него, Погледни!!!...
Погледни към този Чуден Свят!!!...
Погледни към Него, Погледни!!!...
С Вяра ти Творецът Приеми!!!... /2

Погледни към Него, Погледни!!!...
Виж Творецът Сам пред теб Стои!!!...
Погледни към Него, Погледни -
и Поклон Дълбок Му направи!!!... /2

Той за теб Създаде Този Свят!!!...
Свят, тъй Чист и Приказно Красив!!!...
Той на теб Поднесе Този Свят!!!...
Своята Любов ти Подари!!!... /2

Детелина

Песента е написана на 30.01.2011 г. - в Деня, в който Църквата въздава прослава на Тримата Велики Светители: Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст!

"Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби", както е посочено в сборника "ЖИТИЯ на СВЕТИИТЕ"!

Мелодията на тази песен е Чудесна!

Тя, песента "Погледни!!!", е написана под въздействие на филма за руския отец, Отец Михаил, и на една от чудесните песни на йеромонах Роман - "Отошли от меня"...

http://www.youtube.com/watch?v=rD97TLI2bG8&NR=1


Руският йеромонах Роман, чиито песни извисяват човешкия дух до Небесата...

понеделник, 11 юли 2011 г.

Высшая поэзия - Моление, христианская песня

В Твоето присъствие...


"Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават."
(Псалом 144:18)


"В Твоето присъствие" - така е озаглавена стихосбирката на Евелина Бакалова, посветена на Него, Твореца.

Творецът на целия свят, в който живее ЧОВЕКЪТ - вярващ или невярващ, благодарен или неблагодарен...
Благодарен за въздуха, за Слънцето, за водата, за живота - за Божието Свято присъствие всеки миг от своя живот...

С такива чувства ( на обич, на благодарност, на преклонение) е изпълнена всяка творба от стихосбирката
"В Твоето присъствие".

Четейки стихотворенията с духовна тематика, читателят се пренася в един красив, хармоничен свят, в който Любовта на Бога е БЕЗКРАЙНА!

Безкрайна е и ОБИЧТА на "Неговите деца", застанали СМИРЕНО в Божието Свято присъствие с оная детска ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ,
както е писано в Божието Слово, че не можем да наследим Царството Божие, ако не станем като децата!

Да, като Децата! Така Бог желае да бъдат ВСИЧКИ, които вярват в Него -
да Го обичат ИСКРЕНО и НЕЖНО и да Му вярват БЕЗРЕЗЕРВНО...


Кина Златева

петък, 8 юли 2011 г.

Неземната Божия любов...


Из "Животът на Христа" -
Джовани Папини


Жените са обичали Христа. Те са се спирали, когато Той минавал, вървели след Него, когато Той вървял с приятелите си, приближавали се до къщата, дето Той влизал, докосвали се до Неговите дрехи, за да се излекуват от недъзите си и винаги били готови да Му служат.

Много жени вървели след Него, когато отивал на смърт. Те биха желали да бъдат Негови сестри, Негови рабини, да Му служат, да Му приготвят храна...

Някои измежду тях са имали щастието да вървят след Него и още по-голямото щастие да Му помагат със своите световни блага.

Жените, у които благочестието е вродена дарба на сърцето, преди да проявят желание за съвършенство, са били, както винаги, по-великодушни от мъжете.

Когато Христос се появил в къщата на Лазара, две жени, сестри на онзи, който бил възкресен от мъртвите, били слисани от радост. Марта побързала да отиде да Го посрещне и Го попитала с какво би могла да Му услужи: не би ли искал Той да се измие и не би ли искал Той да похапне нещо? Като Го завела вкъщи, тя Го завела до дивана, за да си почине, и донесла завивка, за да се завие, ако Му е студено. След това отишла до кладенеца, за да донесе прясна студена вода.

Като се върнала в дома, тя скоро се заловила да приготви ядене - по-богато от онова, което семейството обикновено ядяло.Тя бързо запалила огъня и отишла да потърси прясна риба, скоро снесени яйца и да набере смокини и маслини. От сандъка си тя извадила най-хубавите си дрехи, а от избата донесла най-старо вино. И когато дървата в огъня пращели и искрите хвъркали из тръбата, бедната Марта, изпотена, почервеняла и загрижена, слагала трапезата, постоянно затичана между печката и бюфета, като само от време на време отивала да погледне от прозореца, за да види дали брат й се завръща, или да погледне сестра си, която никак не й помагала.

И наистина, от онзи момент, когато Иисус прекрачил прага, Мария се намирала в състояние на неподвижен захлас, гледала само Него, чувала само Неговия глас. В този час освен Христос за нея нищо друго не съществувало. Тя не преставала да Го гледа, да слуша думите Му, да чувства любящото Му присъствие около себе си. И когато Той я удостоявал с погледа Си, тя се радвала; когато Той не я гледал, нейните очи били устремени върху Него; когато Той говорел, думите Му засягали сърцето й една след друга, за да останат в него до самата й смърт; когато Той не говорел, тя чувствала, че мълчанието Му е още по-пряко откровение.

Загрижеността на сестра й и шумът на стъпките й безпокоели Мария. Та нима Той се нуждае от богата вечеря? Тя седнала до Неговите крака и не би се помръднала, ако не би я повикала сестра й или дори самият Лазар.

Също и тя служила на Христа, но по друг начин: тя Му отдала душата си, цялата си любяща душа и е смятала труда на ръцете си при този случай за безполезен.
Нейната душа била душа на жена, която съзерцава и обожава...

...
Всичко друго, всички тия приготовления, които правила сестра й, всичко това се е състояло от материални неща, които били нула за Мария.

сряда, 6 юли 2011 г.

Кой съм аз? Откъде идвам? И накъде отивам?

Въпросите, които си задаваме толкова често...
Въпросите на нашите изстрадали души...
Въпросите, на които Сам Бог ни отговаря с толкова много Любов и Бащинска загриженост за нашите безсмъртни души...

Нека никога не забравяме техните отговори!!!...

...

Най-страшните три въпроса за земния човек.
Три съкровени тайни за старците и за децата, за мъжа и за жена му.
Три хляба на една трапеза за гладните души.
Три терзания мисловни, чиито отговори определят края на живота или вечността му.
Три крачки, които се вървят само в една посока.

Три пътя, чиито двери се отварят само от Духа:


Кой съм?
Мой си! На Мен, Творецът на небето и земята! На твоя Бог в Едно Триединно, Единосъщно и Животворящо Същество прославян -
Троица Света!


Откъде идвам?

От Моя свят! От Моето духовно, съвършено и безсмъртно Царство
на Отца и Сина и Светия Дух!


И накъде отивам?

Към Мен вървиш! Към Отеца си Небесен! Към Дома свой съвършен.
Към своето безсмъртие душата ти се лута.


И как при Тебе да се върна, Боже?
Върни се, като изповядваш вярата си само в Моя Единороден Син и твой Спасител и Господ Иисус Христос!
Върни се, като за своя Майка и застъпница пред Мен приемеш Пресветата Дева Богородица!
Върни се, като се кръстиш в Мое Име, в Моята Света Земна Православна Църква, а не в името на бесовете в техните свърталища!
Върни се, като опазиш Заповедите ми, от които таз, за Любовта, е най-голяма!
Върни се, като с пост, покаяние и изповед приемаш постоянно с вяра и любов Моето Свето Причастие!

Така Аз още тук, по земния ти път, ще Съм с теб и ти ще си с Мен.
Ти мое най-скъпо и най-свидно дело, което назовах човек.
Ти, който си по Наш Образ и Подобие, върни се! Ела си, Чедо!
Надвий дявола и се върни с победа в Небесния свой Бащин Дом!
Върни се, за да бъдеш слава Моя и величие на Моите ангели!
Върни се, Сине! Върни се, за да царуваш вечно с Мен!"


Ивайло Франц

/
Нека не забравяме думите на Св. Симеон Нови Богослов, който говори за тези Божии чада, които са "духоносци" и когато говорят, "говорят не от себе си, а от Светия Дух!"/

Това безценно Духовно послание е изпратено от един Божий служител за духовна полза на всички нас, читателите!

Благодарим най-сърдечно на Бога и на този неуморен служител на Бога и на Неговата Света Църква!

вторник, 5 юли 2011 г.

Аз дойдох...



"Нека християните знаят,
че Христос е нелъжовен
и истинен Бог
и, според Своето обещание,
наистина се явява на тези,
които Го обичат
и изпълняват
Неговите заповеди
.
Тези хора са духоносци
и когато говорят,
говорят не от себе си,
но от Светия Дух.
"


(Св. Симеон Нови Богослов)

Аз дойдох
,

но не Ме познаха.

Бях Любов,
а Ме порицаха.


Хората Ме взеха

за заплаха.
Бях всред тях,

но не Ме видяха.


И сред тях живях

без родна стряха.

С бродящ зов зовях,

а те пак спяха.


Бдях за тях,

но туй не го разбраха.
Затова и Мене

те разпнаха...


Павлин Йорданов - иподякон

Духовното послание "Аз дойдох..." е от 1998 г.


Дали днес, след толкова години, сме се променили?...
Дали сме по-различни?...
Дали?...

Това знае само Бог...