"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

"Българското опълчение - героична летопис" - покана за изложба

 Уважаеми читатели!


 На 3 март, тази паметна за всички ни историческа дата, се навършват 135 години от Освобождението на България.
По този повод Художествена галерия Казанлък кани почитателите на художественото изкуство и всички родолюбиви българи на своята изложба "Българското опълчение - героична летопис".

А ето и самата покана:

Най-учтиво Ви каним да се присъедините към нас на 28.02.2013 г. /четвъртък/ 
от 17.30 часа за откриване на изложбата "Българското опълчение - героична летопис", посветена на 135 годишнината от Освобождението на България! 
...
Благодарим за поканата на организаторите на Художествена галерия Казанлък и им пожелаваме успех!

Нека Бог благослови страната ни в този толкова труден за всички ни момент! Амин.

Кина Златева

неделя, 24 февруари 2013 г.

Митрополит Неофит - новият Патриарх на Българската Православна Църква!


ДНЕС, 24 ФЕВРУАРИ 2013 Г., БЕ ИЗБРАН НОВИЯТ ПАТРИАРХ НА БПЦ.
БЪЛГАРИЯ  ИЗБРА  СВОЯ  ПАТРИАРХ

НА 24.02.2013г. СЛЕД ПАТРИАРШЕСКИ  СЪБОР И ПРОВЕДЕ ИЗБОР ЗА ПАТРИАРХ.НЕГОВОВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО  СВЕТО  РУСЕНСКИЯТ  МИТРОПОЛИТ  НЕОФИТ  БЕШЕ ИЗБРАН  ЗА  БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА  ПРАВОСЛАВНА  ЦЪРКВА.
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО  НЕОФИТ  ПАТРИАРХ  БЪЛГАРСКИ Е РОДЕН В СОФИЯ НА 15.10.1945г. С МИРСКО ИМЕ  СИМЕОН  НИКОЛОВ ДИМИТРОВ.
ЗАВЪРШВА СОФИЙСКА ДУХОВНА АКАДЕМИЯ ПРЕЗ 1973г. СЛЕД КОЕТО СПЕЦИАЛИЗИРА  ЦЪРКОВНО ПЕЕНЕ  В  МОСКОВСКАТА  ДУХОВНА  АКАДЕМИЯ  КЪДЕТО  СТАВА НОСИТЕЛ НА „ЗЛАТЕН  РИТОН”.
ПРИЕМА  МОНАШЕСТВО  НА  03.08.1975г. В ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ  НА  ПРЕСВЕТАЯ  БОГОРОДИЦА” ОТ  БЪЛГАРСКИЯТ  ПАТРИАРХ  МАКСИМ С  ИМЕТО  НЕОФИТ. НА 21.11.1977г. В Храм „Св.НЕДЕЛЯ” В СОФИЯ  Е  ВЪВЕДЕН В   АРХИМАНДРИТСКО  ДОСТОЙНСТВО.
НА 08.12.1988г. В ПАТРИАРШЕСКАТА  КАТЕДРАЛА „Св.АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ.” Е ХИРОТОНИСАН В ЕПИСКОПСКИ САН С ТИТЛАТА  ЛЕВКИЙСКИ.
ПРЕЗ 1991 – 92 г. Е ДЕКАН НА БОГОСЛОВСКИЯ  ФАКУЛТЕТ.  НА 27 МАРТ 1994г. Е ИЗБРАН ЗА ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ, НО СЛЕД РЕШЕНИЕ НА ПЕТИЯ ЦЪРКОВНО НАРОДЕН СЪБОР ЕПАРХИЯТА БИВА РАЗДЕЛЕНА НА ДВЕ И  ТОЙ ОСТАВА  РУСЕНСКИ  МИТРОПОЛИТ.
НА  2 НОЕМВРИ 2008г. ПО МОЯ ПОКАНА ВЗЕМА УЧАСТИЕ В ОСВЕЩАВАНЕТО НА  Храм „Св.Вмчца МАРИНА” В с. САВА  ОБЩИНА  ДЪЛГОПОЛ.
НА МНОГАЯ И ВСЕБЛАГАЯ ЛЕТА  ВАШЕ  СВЕТЕЙШЕСТВО.
МОЛЕТЕ СЕ ЗА БЪЛГАРИЯ  И  БЪЛГАРСКИЯ  НАРОД, ТЕ ИМАТ  НУЖДА  ОТ  ВАШИТЕ  МОЛИТВИ ОТПРАВЕНИ  КЪМ  БОГ.
НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО  РУСЕНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ БЕШЕ ИЗБРАН ЗА ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА..
Явно, по Волята Божия, той се оказа най-достойният, най-смиреният, най-извисеният в духовно отношение наследник на покойния Патриарх Максим.

Новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит Неофит направи обръщение към присъстващите в храм-паметника "Свети Александър Невски".
 
В неговото Слово тази така осезателна за него смиреност прави силно впечатление отново.
А ето и самото му Слово:


"Аз, недостойният, бях въздигнат на българския патриаршески трон, за да поема пътя на високоотговорното служение, каза патриарх Неофит.

Високият църковен пост предразполага към проявленията на гордостта, но съзнанието за слабите човешки сили ни води към смирена молитва. Тежък е кръстът, който Светата ни църква възлага на скромните ми плещи.

Изпросвам Божията сила, която се проявява в немощ; когато съм немощен, тогава съм силен.

Патриаршеското служение изисква отричане от всичко, което би препятствало неговата мисия, готовност за следване на Христа.

Убеден съм в подкрепата на високопреосвещените събратя - епархийски митрополити, каза патриарх Неофит. Светъл пример ми остава патриарх Максим, чийто наследник ставам днес.

Грижата за свещенство остава приоритет, ще подкрепям благотворителността и щедростта. Със задоволство ще отбележим грижата на държавните ръководители за поддържането на храмовете".


Той благодари на представителите на поместните православни църкви, които присъстваха днес.
...
Изключително силно емоционално бе приветственото слово на Президента на страната ни г-н Плевнелиев, част от което цитирам:

"За първи път в най-новата и демократична история се проведе събор и избор на български патриарх. Обръщам се към Вас, за да засвидетелствам искрената си радост от избора Ви за патриарх Български и митрополит Софийски.
...
Обръщам се с очакването и надеждата на всеки български гражданин избраните от тях политически и духовни водачи да работят за единение, за съзидание, за достоен живот и напредък. С божието благоволение, свободно избран, достоен и мъдър, да пребъде нашият нов патриарх Неофит. Да го приемем в сърцата си, Бог да му даде сили да ни води по правилния път.
...
С Божието благоволение, свободно избран, достоен и мъдър, да пребъде нашият нов патриарх Неофит. Да го приемем в сърцата си, Бог да му даде сили да ни води по правилния път. Българската църква доказа над какви чудовищни трудности надделява духовната сила.
...
За българите е незаменима ролята на християнските учители и духовници.
...
Сърцето на църквата е способността за единение и съпричастност към живота на българите, познание за надеждите им, грижа за вярата им ."

...
Да, "
сърцето на Църквата е способността за единение и съпричастност към живота на българите!!!" Толкова хубаво и точно е казано от г-н Президента!

Дано, с Божията свята помощ, се научим на "единение и съпричастност" между Църква и Държава, между вярващи и невярващи, между човек към човека, защото всички ние сме просто хора, сътворени от един общ Творец, по Неговия образ и подобие, Който ни учи преди всичко ДА СЕ ОБИЧАМЕ И С БРАТСКА ЛЮБОВ, В НЕГОВОТО ИМЕ, ДА ПОСОЧВАМЕ ГРЕШКИТЕ СИ ЕДИН НА ДРУГ, ЗА ДА "ИЗПРАВЯМЕ ПЪТИЩАТА СИ" ПО БОЖИЕТО СЛОВО И ТАКА, ВСИЧКИ ЗАЕДНО, ДА ВЪРВИМ ПО ПЪТЯ НА СПАСЕНИЕТО НА НАШИТЕ БЕЗСМЪРТНИ ДУШИ! АМИН.

Източници: 1. "Плевнелиев към патриарх Неофит: Нека гражданската енергия доведе до повече свобода и доверие"; vesti.bg:http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5554151
                    
 2. Фейсбук, Публикация на отец Иван Иванов от храм "Св. Преп. Иван Рилски", гр. Дългопол, от където е взета снимката на новия Патриарх на БПЦ: http://www.facebook.com/groups/140337776121599/158866324268744/?notif_t=group_activity

Слово за малките добрини

"СЛОВО ЗА МАЛКИТЕ ДОБРИНИ" -  
Снимка: СЛОВО ЗА МАЛКИТЕ ДОБРИНИ

АРХИМ. ЙОАН КРЕСТЯНКИН (1910 - 2006)

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Обикновено човек мисли, че Творецът изисква от него значими дела, пълна самоотверженост, всецяло унищожаване на самоличността му. Така се плаши от подобни мисли, че се бои да пристъпи към Бога, крие се от Него като съгрешилия Адам и дори не вниква в Божието слово. Мисли си: "Така или иначе не мога нищо на направя за Бога и за душата си, по-добре да стоя настрани от духовния свят, да не мисля за вечния живот, за Бога, да си живея както си зная."

В началото на религиозния живот съществува някаква своеобразна "хипноза от великите дела" - "ще направя или нещо велико или нищо". И не прави нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече човек е отдаден на простичкия начин на живот, толкова повече се стреми да бъде честен, чист, предан на Бога и в най-малкото. А всеки, който иска да се доближи до Царството Божие, трябва да се стреми да придобие правилно отношение към простичките неща.

"Да се приближи" - ето тук е трудността на религиозния път. Обикновено на човек му се иска да влезе в Царството Божие неочаквано и за самия него, магически, като по чудо, или някак по право, чрез някакъв подвиг. Но нито едното, нито другото е истинско откриване на духовния свят. Човек не достига до Бога магически-чудесно, оставайки на земята чужд на стремежа към Царството Божие, не може да откупи съкровището на Царството Божие с някакви външни постъпки. Делата са нужни, за да привикне човек към висшия живот, към светлата воля, към желанието за добро, към справедливото и чисто сърце, към нелицемерната любов. Именно чрез малките ежедневни постъпки всичко това може да се вкорени неусетно в човека.

Малките добрини - те са така нужни за човешката личност, както водата за цветето. Половин чаша е достатъчна, за да се възвърне към живота. Когато човек е гладен или е гладувал доста време, не е нужно да изяде цяла торба хляб, за да се засити. На организма са достатъчни няколко филийки.

Животът сам дава удивителни примери за важността на малките неща. Искам да ви обърна специално внимание на малките и лесни за изпълнение неща, които същевременно са изключително важни. "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42). От тези думи на Господ ясно личи от каква важност са малките добри дела. Чаша вода - това не е никак много. По времето на Спасителя Палестина не е била пустиня, както в наши дни, а цветуща плодородна страна, затова и чаша вода не била кой знае колко ценно нещо, но не била и без значение във време, когато хората пътешествали предимно пеша. Но като говори за значението на малките неща, Господ не се ограничава с упоменаването на чашата вода, а добавя, че тя трябва да се даде "в име на ученик". Това е важна подробност и трябва да й се обърне специално внимание.

Най-добри са делата, извършени в името на Христа, в името Господне. "Благословен Идещият - във всякакъв смисъл - в име Господне" (Мат. 23:37-39). Духът и името Христово придават вечна ценност и на най-малките неща. И обикновената човешка жертвена любов, която е отблясък от Христовата, прави значими и драгоценни всяка дума, всеки жест, всяка сълза, всяка усмивка, всеки поглед. И ето, Господ казва, че малкото добро дело дори да не е направено в Негово име, а в името на Негов ученик, пак има огромна ценност във вечността. "В име на ученик" - това е пределът на свързаност с Неговия дух, Неговото дело, Неговия живот...

Забележете, че постъпките ни често са егоистични, користни. Господ ни обръща внимание върху това, като ни съветва да каним в дома си не онези, които на свой ред ще ни поканят на трапезата си, а да каним хората, които се нуждаят от помощ, подкрепа, утеха. Гостуванията ни често се превръщат в разсадник на тщеславие, злословия и суета. Съвсем друго е добрата дружеска беседа, човешкото общение - това е благословено, това укрепва душата, прави я по-устойчива в доброто и истината. Но светското, неискрено, притворно общуване е болест за човечеството и смъртна заплаха за цивилизацията ни.

Във всяко човешко общуване непременно трябва да присъства и добрият Христов дух, явно или скришом. И това скрито присъствие на Божия дух в простите и хубави човешки отношения е тази атмосфера на "ученичество", за която говори Господ. "В име на ученик" - това е първото стъпало от общуване между хората в името на Самия Господ Иисус Христос...

 



Мнозина, макар и да не познават Господ и дивното общение в Негово име, вече имат помежду си безкористно чисто човешко общение, което ги приближава към духа Христов. Мнозина могат да стоят на тази степен на доброта, за която Господ говори като за "подаване на чаша вода" само в името на ученика. Можем да кажем - всички. Добре е да приемаме тези Христови думи буквално и да се стремим да помагаме на всеки човек. Нито миг подобно общение няма да бъде забравено от Бога, както "нито едно врабче не е забравено от Бога" (Лука 12:6).

Ако хората бяха мъдри, щяха да се стремят към малкото и лесно изпълнимото и чрез него биха получили вечно съкровище. Великото в спасението на хората е в това, че те могат да се присадят към ствола на вечното дърво на живота и чрез най-малката дръжчица - добрата постъпка.

Към дивата ябълка не е нужно да се присажда цял ствол, за да се облагороди. Достатъчно е да се вземе малък калем и да се прикрепи към един от клоните на дивото дърво. Така и за да се замеси корито с тесто не е нужен цял калъп мая. Достатъчно е съвсем малко, за да бухне цялото тесто. Същото е и с доброто: и най-малкият жест може да бъде от огромно значение. Затова не бива да се пренебрегва малкото добро и да се твърди: "не мога да направя света по-добър, затова няма и да се старая".

Фактът, че и най-малкият жест е полезен за човека, неоспоримо доказва, че и най-малкото зло е в състояние да му навреди много. Ако например прашинка попадне в окото - окото нищо не вижда, даже зрението на другото око е затруднено в това време. Малкото зло, ако попадне в душата като прашинка в окото, извежда веднага човека от потока на живота. Да извадиш прашинка от телесното или душевното око е дребна работа, но е толкова необходима!

 Наистина малките добрини са по-нужни на света от великите дела. Без великото хората си могат, но без малкото - не. Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини. Великото дело е само покрив, а стените се иззиждат от тухлите на малките добрини.

И така, Творецът е предоставил на човека да върши малките, но така необходими добрини, а за Себе Си оставил великите. И чрез онзи, който върши малките добрини, Сам Господ твори великото. Нашето "малко" Сам Творецът прави велико, защото нашият Господ всичко е сътворил от нищото, колко повече от малкото може да сътвори нещо голямо. И най-малкото движение нагоре е от значение. Всяка добрина, и най-нищожната, е усилие срещу човешкия застой. За този застой Спасителят говори в една съвсем кратка притча: "Никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро."

Всеки човек е привързан към обичайното и привичното. Ако човек е привикнал към злото, го счита за нещо нормално, естествено състояние, а доброто му изглежда някак неестествено, притесняващо, непосилно за него. Докато, ако човек е привикнал към доброто, той вече го върши не защото така трябва, а защото не може да не го прави, така както човек не може да не диша, а птицата - да не лети.

Добрият човек укрепва и утешава най-напред самия себе си. И това съвсем не е егоистично, както твърдят някои; то е естествен резултат от безкористното добро, което носи висша духовна радост на всеки, който го извършва. Истинското добро винаги дълбоко и чисто утешава онзи, който съединява с него душата си. Та може ли да не се радваш, когато излизаш от мрачното подземие към слънцето и благоуханните цветни поля! Не бива да се обвинява човекът: "Ти си егоист, ти изпитваш удоволствие от добротата си". Не, това е единствената неегоистична радост - радостта от доброто, радостта на Царството Божие. И в тази радост човек ще се спаси от злото и ще живее вечно в Бога.
За човека, който не е изпитал удоволствието от направеното добро, то му се струва никому ненужно мъчение...

Има едно състояние на измамен покой, от който човек много трудно може да излезе. Както за детето е трудно да излезе от утробата на майката, така за егоиста, зает със своите жалки чувства и мисли, насочени единствено към стремежа да извлече някаква полза за себе си, е непосилно да прояви искрена загриженост за друг, напълно чужд за него човек. Ето това убеждение, че старото, познатото и обичайното състояние винаги е за предпочитане пред новото, неизвестното, е присъщо за всеки непросветлен от вярата човек. Само онези, които са започнали да възрастват духовно, които са стъпили на пътя на стремежа и жаждата за Христова правда и духовна нищета, престават да жалеят за своя комфорт. Човек трудно се откъсва от привичното. По този начин вероятно се пази от нападките на злото. Здраво затъналите в блатото нозе може и да не му позволяват да се хвърли в бездната надолу с главата, но му пречат и да се изкачи на планината на преображението или поне да излезе на твърда земя и да послуша Словото Божие...

Но чрез малките, леки, най-лесно изпълними добрини човек привиква към доброто и започва да му служи не насила, а от сърце, искрено и така все повече и повече навлиза в атмосферата на доброто, пуска корените на своя живот в новата почва. Корените на човешкия живот лесно се приспособяват към тази почва и много скоро вече не могат да живеят без нея... Ето така се спасява човек: от малкото произлиза великото. "Верният в малкото" се оказва верен и в голямото.

Ето защо възхвалявам не доброто, а неговата незначителност, неговата "малкост". И не само не ви упреквам, че се занимавате само с дреболии и не сте способни на голяма саможертва, а напротив, умолявам ви: не мислете за велики саможертви и в никакъв случай не пренебрегвайте дреболиите. Моля, ако желаете, изпадайте в неописуема ярост при особени случаи, но не се гневете "на брата си без причина" (Мат. 5:22).

Измисляйте при необходимост каквито ви хрумнат лъжи (виж също "Не лъжесвидетелствувай", Pravoslavieto.com), но не говорете в ежедневното житейско общуване неистини. Може това и да не е кой знае какво, но опитайте да го направите, и ще видите какво ще се получи.

Оставете настрана всякакви разсъждения за това, редно ли е или нередно да се избиват милиони хора - жени, деца, старци; опитайте да проявите своето нравствено чувство в малкото: не убивайте личността на своя ближен нито с дума, нито с намек, нито с жест.

Да се въздържиш от зло, също е добро... И така, в малкото, в лесното, незабелязано и неусетно ще извършиш много.

Трудно е да станеш нощем за молитва. Но сутрин, ако не успеете вкъщи, то докато пътувате към работата и мисълта ви е свободна, можете да си кажете наум "Отче наш", и нека всяка дума от тази кратка молитва да отекне в сърцето ви. А нощем, като се прекръстите, с цялото си сърце се предайте в ръцете на Небесния Отец... Това е съвсем лесно...

И подавайте, подавайте вода на всеки, който е жаден, подавайте чаша напълнена със съпричастност на всеки човек, който се нуждае от нея. От тази вода текат цели реки, не бойте се, няма да оскъдеете, раздайте на всеки по чаша от нея.

Малки дела, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с малки дела, опасвайте се с малките, простички, леки, добри чувства, мисли, думи и дела, които нищо не ви струват. Нека оставим голямото и трудното, то е за онези, които го обичат, а за нас, които все още не сме обикнали голямото, Господ по Своята милост е излял обилно, подобно на водата и въздуха, малката любов.

АРХИМ. ЙОАН КРЕСТЯНКИН (1910 - 2006)

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.

Обикновено човек мисли, че Творецът изисква от него значими дела, пълна самоотверженост, всецяло унищожаване на самоличността му. Така се плаши от подобни мисли, че се бои да пристъпи към Бога, крие се от Него като съгрешилия Адам и дори не вниква в Божието слово. Мисли си: "Така или иначе не мога нищо на направя за Бога и за душата си, по-добре да стоя настрани от духовния свят, да не мисля за вечния живот, за Бога, да си живея както си зная."

В началото на религиозния живот съществува някаква своеобразна "хипноза от великите дела" - "ще направя или нещо велико или нищо". И не прави нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече човек е отдаден на простичкия начин на живот, толкова повече се стреми да бъде честен, чист, предан на Бога и в най-малкото. А всеки, който иска да се доближи до Царството Божие, трябва да се стреми да придобие правилно отношение към простичките неща.

"Да се приближи" - ето тук е трудността на религиозния път. Обикновено на човек му се иска да влезе в Царството Божие неочаквано и за самия него, магически, като по чудо, или някак по право, чрез някакъв подвиг. Но нито едното, нито другото е истинско откриване на духовния свят. Човек не достига до Бога магически-чудесно, оставайки на земята чужд на стремежа към Царството Божие, не може да откупи съкровището на Царството Божие с някакви външни постъпки. Делата са нужни, за да привикне човек към висшия живот, към светлата воля, към желанието за добро, към справедливото и чисто сърце, към нелицемерната любов. Именно чрез малките ежедневни постъпки всичко това може да се вкорени неусетно в човека.

Малките добрини - те са така нужни за човешката личност, както водата за цветето. Половин чаша е достатъчна, за да се възвърне към живота. Когато човек е гладен или е гладувал доста време, не е нужно да изяде цяла торба хляб, за да се засити. На организма са достатъчни няколко филийки.

Животът сам дава удивителни примери за важността на малките неща. Искам да ви обърна специално внимание на малките и лесни за изпълнение неща, които същевременно са изключително важни. "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42). От тези думи на Господ ясно личи от каква важност са малките добри дела. Чаша вода - това не е никак много. По времето на Спасителя Палестина не е била пустиня, както в наши дни, а цветуща плодородна страна, затова и чаша вода не била кой знае колко ценно нещо, но не била и без значение във време, когато хората пътешествали предимно пеша. Но като говори за значението на малките неща, Господ не се ограничава с упоменаването на чашата вода, а добавя, че тя трябва да се даде "в име на ученик". Това е важна подробност и трябва да й се обърне специално внимание.


Най-добри са делата, извършени в името на Христа, в името Господне. "Благословен Идещият - във всякакъв смисъл - в име Господне" (Мат. 23:37-39). Духът и името Христово придават вечна ценност и на най-малките неща. И обикновената човешка жертвена любов, която е отблясък от Христовата, прави значими и драгоценни всяка дума, всеки жест, всяка сълза, всяка усмивка, всеки поглед. И ето, Господ казва, че малкото добро дело дори да не е направено в Негово име, а в името на Негов ученик, пак има огромна ценност във вечността. "В име на ученик" - това е пределът на свързаност с Неговия дух, Неговото дело, Неговия живот...

Забележете, че постъпките ни често са егоистични, користни. Господ ни обръща внимание върху това, като ни съветва да каним в дома си не онези, които на свой ред ще ни поканят на трапезата си, а да каним хората, които се нуждаят от помощ, подкрепа, утеха. Гостуванията ни често се превръщат в разсадник на тщеславие, злословия и суета. Съвсем друго е добрата дружеска беседа, човешкото общение - това е благословено, това укрепва душата, прави я по-устойчива в доброто и истината. Но светското, неискрено, притворно общуване е болест за човечеството и смъртна заплаха за цивилизацията ни.

Във всяко човешко общуване непременно трябва да присъства и добрият Христов дух, явно или скришом. И това скрито присъствие на Божия дух в простите и хубави човешки отношения е тази атмосфера на "ученичество", за която говори Господ. "В име на ученик" - това е първото стъпало от общуване между хората в името на Самия Господ Иисус Христос..

Мнозина, макар и да не познават Господ и дивното общение в Негово име, вече имат помежду си безкористно чисто човешко общение, което ги приближава към духа Христов. Мнозина могат да стоят на тази степен на доброта, за която Господ говори като за "подаване на чаша вода" само в името на ученика. Можем да кажем - всички. Добре е да приемаме тези Хри
стови думи буквално и да се стремим да помагаме на всеки човек. Нито миг подобно общение няма да бъде забравено от Бога, както "нито едно врабче не е забравено от Бога" (Лука 12:6).

Ако хората бяха мъдри, щяха да се стремят към малкото и лесно изпълнимото и чрез него биха получили вечно съкровище. Великото в спасението на хората е в това, че те могат да се присадят към ствола на вечното дърво на живота и чрез най-малката дръжчица - добрата постъпка.

Към дивата ябълка не е нужно да се при
сажда цял ствол, за да се облагороди. Достатъчно е да се вземе малък калем и да се прикрепи към един от клоните на дивото дърво. Достатъчно е съвсем малко, за да бухне цялото тесто. Същото е и с доброто: и най-малкият жест може да бъде от огромно значение. Така и за да се замеси корито с тесто не е нужен цял калъп мая. Затова не бива да се пренебрегва малкото добро и да се твърди: "не мога да направя света по-добър, затова няма и да се старая".

Фактът, че и най-малкият жест е полезен за човека, неоспоримо доказва, че и най-малкото зло е в състояние да му навреди много. Ако например прашинка попадне в окото - окото нищо не вижда, даже зрението на другото око е затруднено в това време. Малкото зло, ако попадне в душата като прашинка в окото, извежда веднага човека от потока на живота. Да извадиш прашинка от телесното или душевното око е дребна работа, но е толкова необходима!

Наистина малките добрини са по-нужни на света от великите дела. Без великото хората си могат, но без малкото - не. Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини. Великото дело е само покрив, а стените се иззиждат от тухлите на малките добрини.

И така, Творецът е предоставил на човека да върши малките, но така необходими добрини, а за Себе Си оставил великите. И чрез онзи, който върши малките добрини, Сам Господ твори великото. Нашето "малко" Сам Творецът прави велико, защото нашият Господ всичко е сътворил от нищото, колко повече от малкото може да сътвори нещо голямо. И най-малкото движение нагоре е от значение. Всяка добрина, и най-нищожната, е усилие срещу човешкия застой. За този застой Спасителят говори в една съвсем кратка притча: "Никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро."

Всеки човек е привързан към обичайното и привичното. Ако човек е привикнал към злото, го счита за нещо нормално, естествено състояние, а доброто му изглежда някак неестествено, притесняващо, непосилно за него. Докато, ако човек е привикнал към доброто, той вече го върши не защото така трябва, а защото не може да не го прави, така както човек не може да не диша, а птицата - да не лети.

Добрият човек укрепва и утешава най-напред самия себе си. И това съвсем не е егоистично, както твърдят някои; то е естествен резултат от безкористното добро, което носи висша духовна радост на всеки, който го извършва. Истинското добро винаги дълбоко и чисто утешава онзи, който съединява с него душата си. Та може ли да не се радваш, когато излизаш от мрачното подземие към слънцето и благоуханните цветни поля! Не бива да се обвинява човекът: "Ти си егоист, ти изпитваш удоволствие от добротата си". Не, това е единствената неегоистична радост - радостта от доброто, радостта на Царството Божие. И в тази радост човек ще се спаси от злото и ще живее вечно в Бога.
За човека, който не е изпитал удоволствието от направеното добро, то му се струва никому ненужно мъчение...

Има едно състояние на измамен покой, от който човек много трудно може да излезе. Както за детето е трудно да излезе от утробата на майката, така за егоиста, зает със своите жалки чувства и мисли, насочени единствено към стремежа да извлече някаква полза за себе си, е непосилно да прояви искрена загриженост за друг, напълно чужд за него човек. Ето това убеждение, че старото, познатото и обичайното състояние винаги е за предпочитане пред новото, неизвестното, е присъщо за всеки непросветлен от вярата човек. Само онези, които са започнали да възрастват духовно, които са стъпили на пътя на стремежа и жаждата за Христова правда и духовна нищета, престават да жалеят за своя комфорт. Човек трудно се откъсва от привичното. По този начин вероятно се пази от нападките на злото. Здраво затъналите в блатото нозе може и да не му позволяват да се хвърли в бездната надолу с главата, но му пречат и да се изкачи на планината на преображението или поне да излезе на твърда земя и да послуша Словото Божие...

Но чрез малките, леки, най-лесно изпълними добрини човек привиква към доброто и започва да му служи не насила, а от сърце, искрено и така все повече и повече навлиза в атмосферата на доброто, пуска корените на своя живот в новата почва. Корените на човешкия живот лесно се приспособяват към тази почва и много скоро вече не могат да живеят без нея... Ето така се спасява човек: от малкото произлиза великото. "Верният в малкото" се оказва верен и в голямото.

Ето защо възхвалявам не доброто, а неговата незначителност, неговата "малкост". И не само не ви упреквам, че се занимавате само с дреболии и не сте способни на голяма саможертва, а напротив, умолявам ви: не мислете за велики саможертви и в никакъв случай не пренебрегвайте дреболиите. Моля, ако желаете, изпадайте в неописуема ярост при особени случаи, но не се гневете "на брата си без причина" (Мат. 5:22).

Измисляйте при необходимост каквито ви хрумнат лъжи (виж също "Не лъжесвидетелствувай", Pravoslavieto.com), но не говорете в ежедневното житейско общуване неистини. Може това и да не е кой знае какво, но опитайте да го направите, и ще видите какво ще се получи.

Оставете настрана всякакви разсъждения за това, редно ли е или нередно да се избиват милиони хора - жени, деца, старци; опитайте да проявите своето нравствено чувство в малкото: не убивайте личността на своя ближен нито с дума, нито с намек, нито с жест.

Да се въздържиш от зло, също е добро... И така, в малкото, в лесното, незабелязано и неусетно ще извършиш много.

Трудно е да станеш нощем за молитва. Но сутрин, ако не успеете вкъщи, т
о докато пътувате към работата и мисълта ви е свободна, можете да си кажете наум "Отче наш", и нека всяка дума от тази кратка молитва да отекне в сърцето ви. А нощем, като се прекръстите, с цялото си сърце се предайте в ръцете на Небесния Отец... Това е съвсем лесно...

И подавайте, подавайте вода на всеки, който е жаден, подавайте чаша напълнена със съпричастност на всеки човек, който се нуждае от нея. От тази вода текат цели реки, не бойте се, няма да оскъдеете, раздайте на всеки по чаша от нея.

Малки дела, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с малки дела, опасвайте се с малките, простички, леки, добри чувства, мисли, думи и дела, които нищо не ви струват. Нека оставим голямото и трудното, то е за онези, които го обичат, а за нас, които все още не сме обикнали голямото, Господ по Своята милост е излял обилно, подобно на водата и въздуха, малката любов. 
...
Източник: Фейсбук, личната страница на Васил Митков, на когото сърдечно благодаря за чудесното "Слово за малките добрини" на Архим. Йоан Крестянкин:
 http://www.facebook.com/profile.php?id=100004400972139

събота, 23 февруари 2013 г.

Ангел Вопиаше, Чистая Дево радуйся

вторник, 19 февруари 2013 г.

Васил Левски - най-светлата българска личност!

На Теб, Българийо любима!                      ВАСИЛ ЛЕВСКИ - 140 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ!
140 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ...


На Теб, Българийо
Любима,
за цялата ти обич
и сълзи,
поднасяме ний в Дар сърцата си
горещи
пред Твоя Свят олтар
на Любовта!!!


Бъди за всички, всички ни,
Родино,
бъди ни Слънце, грейнало
в света,
бъди ти Птица, чудна нежна
птица
,
повела всички ни към Бога
Всемогъщ!!!


Детелина
...
Стихотворението "На Те, Българийо любима", посвещавам на Васил Левски - най-великият син на България по повод на 140 годишнината от неговата гибел.
Нека почива душата му в мир в Божието Царство! Амин.

БЛАГОДАРИМ МУ ЗА НЕГОВАТА СВЯТА ЖЕРТВА ЗА ОТЕЧЕСТВОТО НИ!!!
...
Снимката на Левски е взета от фейсбук, от публикацията на Иван Стоянов:
http://www.facebook.com/.

Предвестници на пролетта


Цветенца прекрасни


Цветенца прекрасни - и нежни, и крехки -
сред белия сняг при нас са дошли -
Предвестник, изпратен от Бога Премъдър,
че Пролет отново ще дойде при нас!!!
 
Цветенца прекрасни, с любов ви погалвам
чрез своето нежно, любящо сърце -
на Него, Твореца, аз поздрав изпращам
от всички във тази прекрасна страна!!!


19.02.2013
Детелина
...
Картинката с красивите цветенца е взета от Фейсбук, от профила на  Angel Brinkov.

сряда, 13 февруари 2013 г.

Молитвa на св. Тихон Задонски


Молитвa на св. Тихон Задонски 
Снимка

Иисусе, Сине Божий, помилуй ме!
Бъди храна и питие за душата ми!
Бъди извор за моята жадна душа!
Бъди светлина в моето помрачение!
Бъди ограда в моята скръб!
Бъди веселие в моята печал!
Бъди избавление от моя плен!
Бъди мир и покой за моята зла съвест!
Бъди премъдрост за моето безумие!
Бъди ходатай против моите клеветници!
Бъди оправдание от моите грехове!
Бъди освещение от моята нечистота! Бъди победа над моите неприятели!
Бъди щит срещу моите гонители!
Бъди ходатай против Божия гняв!
Бъди жертва за моите грехове!
Бъди крепост в моята слабост!
Бъди живот в моята смърт!
Бъди съвет в моето недоумение!
Бъди сила в моята немощ!
Бъди вечен Отец на мен, осиротелия!
Бъди съдия против моите оскърбители!
Бъди цар срещу дяволското царство!
Бъди водител в моя път!
Бъди застъпник в часа на моята смърт!
Бъди покровител подир моята смърт!
Бъди вечен живот подир моето възкресение!
Иисусе, Сине Божий, помилуй ме!
Амин!


Източник: Фейсбук, изпратено от Елена Дойчева за групата "Приятели на Света Гора": 
http://www.facebook.com/profile.php?id=100004641751793

...
 Да, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй всички нас! Амин.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Слово за поклонението на светите икони


  Уважаеми читатели!  
Снимка: Слово за поклонението на светите икони

Св. Йоан Дамаскин († 780)

Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия Спасител и на Божията Майка, а също и иконите на другите свети Христови раби, нека те да знаят, че Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме създадени по Божий образ?

Богоносният, свят и велик отец на Църквата Василий Велики казва, че честта, отдавана на образа, възхожда към първообраза. Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави изображение на иконата.

По каква причина Моисеевият народ се покланял на небесните предмети в скинията? - Поради това, че Бог казал на Моисей: ?гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх. 25:40). Също и херувимите, осеняващи олтара, не били ли дело на човешки ръце; и преславният иерусалимски храм не бил ли построен с изкуството на човешката ръка?

Светото Писание осъжда единствено тези, които се покланят на идоли и които принасят жертви на демоните. И елините, и иудеите принасяли жертви: но първите принасяли жертви на бесовете, а вторите на Бога. Жертвите на елините били отхвърлени и проклети, а жертвите на иудеите били благоприятни на Господа. Ето, Ной принесъл жертва, "и помириса Господ приятно благоухание" (Бит. 8:21), защото тази жертва била принесена от чисто и доброжелателно сърце; но елинските идоли, като мерзки и богоненавистни, били запретени и проклети, тъй като били идоли на демоните.

 



Освен това кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен, неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони.

Но след това, когато добросърдечният Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение, се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице, както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса, пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност, всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да получим (вечното) блаженство.

А тъй като не на всички е дадено да знаят писанията, не на всички е даден дарът да четат книги, то светите отци единогласно разсъдили да изобразят всичко това на икони за най-бързо спомняне, като славни победоносни знамения. Защото ние често поради нерадението си забравяме за Господните страдания; а като по-гледнем към изображението на Христовото разпятие, веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред иконата, се покланяме не на предмета, но на Този, Чието изображение виждаме пред себе си; защото ние се покланяме не на материала, от който е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие; именно по същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът, но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.

Същото трябва да се каже и за иконата на Пресвета Богородица, защото тази чест, която отдаваме на Божията Майка, възхожда към Въплътилия се от Нея.

По същия начин и мъжествените подвизи на светите Божии угодници, изобразени на иконите, ни подтикват към мъжество, ревност и подражание на техните добродетели и към прославяне на Бога, и както казахме, тази чест, която отдаваме на благохвалните подвижници, изобразени на иконите, е свидетелство за нашето усърдие пред общия за всички нас Господ, и освен това тази чест възхожда към истинския първообраз.

 



Това, което казахме, не е записано в Свещеното Писание, но там не е написано и за поклонението на изток, почитането на кръста и много други подобни неща.

В Историята е записано как едеският цар Авгар изпратил своя живописец да изобрази лицето на Господа, но той (живописецът) не могъл да изпълни каквото му било поръчано, по причина на дивната светлина, излизаща от Христовото лице. Тогава Сам Господ допрял кърпа до Своето божествено и животворно лице и изобразил на кърпата Своето подобие, което изпратил на Авгар, за да изпълни желанието му. Виж: Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос

А за това, че светите апостоли са ни предали много неща без писания, свидетелства апостолът на езичниците Павел (паметта на свети апостол Павел се празнува от светата Църква на 29 юни. бел.ред.), казвайки така: "И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15). И на друго място: "Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал? ( 1Кор. 11:2).

Това Слово за поклонението на светите икони
от Св. Йоан Дамаскин († 780)
е взето от личната страница на Васил Митков, от Фейсбук, с неговото позволение!

Това Слово дава отговор на спорните въпроси: Дали е редно да се покланяме на светите икони и каква е разликата между "икона" и "идол"? 
 ...
 

"Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия Спасител и на Божията Майка, а също и иконите на другите свети Христови раби, нека те да знаят, че Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме създадени по Божий образ?

Богоносният, свят и велик отец на Църквата Василий Велики казва, че честта, отдавана на образа, възхожда към първообраза. Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави изображение на иконата.

По каква причина Моисеевият народ се покланял на небесните предмети в скинията? - Поради това, че Бог казал на Моисей: "Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх. 25:40). Също и херувимите, осеняващи олтара, не били ли дело на човешки ръце; и преславният иерусалимски храм не бил ли построен с изкуството на човешката ръка?

Светото Писание осъжда единствено тези, които се покланят на идоли и които принасят жертви на демоните. И елините, и иудеите принасяли жертви: но първите принасяли жертви на бесовете, а вторите на Бога. Жертвите на елините били отхвърлени и проклети, а жертвите на иудеите били благоприятни на Господа. Ето, Ной принесъл жертва, "и помириса Господ приятно благоухание" (Бит. 8:21), защото тази жертва била принесена от чисто и доброжелателно сърце; но елинските идоли, като мерзки и богоненавистни, били запретени и проклети, тъй като били идоли на демоните.

Освен това кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен, неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони.

Но след това, когато добросърдечният Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение, се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице, както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса, пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност, всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да получим (вечното) блаженство.

А тъй като не на всички е дадено да знаят писанията, не на всички е даден дарът да четат книги, то светите отци единогласно разсъдили да изобразят всичко това на икони за най-бързо спомняне, като славни победоносни знамения. Защото ние често поради нерадението си забравяме за Господните страдания; а като погледнем към изображението на Христовото разпятие, веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред иконата, се покланяме не на предмета, но на Този, Чието изображение виждаме пред себе си; защото ние се покланяме не на материала, от който е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие; именно по същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът, но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.

Същото трябва да се каже и за иконата на Пресвета Богородица, защото тази чест, която отдаваме на Божията Майка, възхожда към Въплътилия се от Нея.

По същия начин и мъжествените подвизи на светите Божии угодници, изобразени на иконите, ни подтикват към мъжество, ревност и подражание на техните добродетели и към прославяне на Бога, и както казахме, тази чест, която отдаваме на благохвалните подвижници, изобразени на иконите, е свидетелство за нашето усърдие пред общия за всички нас Господ, и освен това тази чест възхожда към истинския първообраз.

Това, което казахме, не е записано в Свещеното Писание, но там не е написано и за поклонението на изток, почитането на кръста и много други подобни неща.

В Историята е записано как едеският цар Авгар изпратил своя живописец да изобрази лицето на Господа, но той (живописецът) не могъл да изпълни каквото му било поръчано, по причина на дивната светлина, излизаща от Христовото лице. Тогава Сам Господ допрял кърпа до Своето божествено и животворно лице и изобразил на кърпата Своето подобие, което изпратил на Авгар, за да изпълни желанието му. Виж: Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос.

А за това, че светите апостоли са ни предали много неща без писания, свидетелства апостолът на езичниците Павел (паметта на свети апостол Павел се празнува от светата Църква на 29 юни. бел.ред.), казвайки така: "И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15). И на друго място: "Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал"(1Кор. 11:2)."
...
НЕКА БЪДЕ ВЕЧНА СЛАВА НА БОЖИЕТО СВЕТО ИМЕ И НА ЦЯЛОТО НЕБЕ! АМИН. 
...
Източник на информацията: Фейсбук, личната страница на Васил Митков: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=152721328217899&set=np.2544510.100004679290381&type=1&theater&notif_t=photo_tag

Сърдечно благодаря от името на своите читатели на Васил Митков!

неделя, 10 февруари 2013 г.

Свети свещеномъченик Харалампий

Уважаеми читатели!

Свети свещеномъченик Харалампий На 10  февруари Светата Православна Църква чества паметта на Св.Свещеномъченик ХАРАЛАМПИЙ.                                                       Свети Харалампий ,е роден през 85 година в град Магнезия.Пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел:                                               - Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел.                                                                                 Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:                                                                                                                          - Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.                                                                             Виждайки изумителната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт.  Чудесно изцерено от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.  Св.Харалампий бил покровител на пчеларите, затова на този ден се носи  мед  в  църквата за благославяне                                                                                                                    По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, Св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение.  "Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"                                                                                                           След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.                                                                                                                               Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в на 10 февруари 198 година на 113-годишна възраст. Имен ден имат :ХАРАЛАМПИ, ХАРАЛАМПИЙ, ЛАМБО, ЗОЯ, ВАЛЕНТИНА, ВАЛЕНТИН, ВАЛЯ, ВАЛЬО.БОЖИЕТО  БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С  ВСИЧКИ  ВАС. ЗА МНОГО МИРНИ И БЛАГОДАТНИ ГОДИНИ И СБЪДВАНЕ НА  ВАШИТЕ  ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИПротойерей Иван Иванов   град Дългопол
На 10 февруари Светата Православна Църква чества паметта на Св. Свещеномъченик ХАРАЛАМПИЙ. 

Представям ви проповедта на свещ. Иван Иванов от храм "Св. Преп. Иван Рилски" от гр. Дългопол.

Свети Харалампий е роден през 85 година в град Магнезия. Пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. 

Той говорел: - Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неотклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел. 

Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите: - Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот. 

Виждайки изумителната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт. 

Чудесно изцерен от раните си, Св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса. Св. Харалампий бил покровител на пчеларите, затова на този ден се носи мед в църквата за благославяне.

По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, Св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение. "Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!" 

След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него. 
Свети Свещеномъченик пострадал на 10 февруари 198 на 113 - годишна възраст.

Имен ден имат: ХАРАЛАМПИ, ХАРАЛАМПИЙ, ЛАМБО, ЗОЯ, ВАЛЕНТИНА, ВАЛЕНТИН, ВАЛЯ, ВАЛЬО.
 
БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВСИЧКИ ВАС. ЗА МНОГО МИРНИ И БЛАГОДАТНИ ГОДИНИ И СБЪДВАНЕ НА ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ.
 
Протойерей Иван Иванов, град Дългопол
Източник на информацията: Фейсбук, страницата на протойерей Иван Иванов: http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/577994288895696/ 

Сърдечно благодаря на отец Иван от името на своите читатели! 











четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Ангелите - нашите най-добри приятели!

 АНГЕЛИТЕ - ПАЗИТЕЛИ! 

Свещеното Писание и Творенията на св. Отци ни разказват за Ангелите,
които по чудесен начин са се явявали на хора, които са благоугодили на Бога.

 

Небесни  Духове са изпълвали свещеното жилище на Дева Мария в Назарет,
те са Я съпровождали навсякъде - във всичките й пътища и са се радвали да бъдат
в Нейното свято присъствие.
   
   Небесните Духове са били спътници на Апостолите в техните далечни странствания по света,
те са им довеждали избраниците, избавяли са ги от ръцете на враговете, предпазвали са ги от опасностите.
Небесните Духове са били със светите мъченици: когато мъчителите са ги извеждали на тържищата и пред народа
са ги подлагали на различни мъчения, отсичали са им главите или са ги хвърляли на лютите зверове на изяждане,
тогава - сред тези ужаси - те са били утешавани от Ангелите, които им сочели небето и ги увенчавали с венци на безсмъртието.
Ангели - пазители са се явявали на хора със свят живот при важни обстоятелства и при велики опасности. Със своите внушения
те са предотвратявали злото, което неминуемо би могло да засегне тези хора.

...
   Господи, с какъв прекрасен съюз на Любовта Ти си съединил Твоите небесни и земни деца!
Твоят Дух, духът на любовта, благостта и премъдростта, животвори всички Твои избраници и ги съединява с връзките на взаимната
християнска любов. Ти не забравяш бедните и нещастните, Ти не изоставяш немощните. Ти изпращаш Своите Ангели да помагат на своите братя,
за земните странници. Те превръщат нашите скърби в предвкусване на небесните радости. По свети пътища Твоите Ангели ни водят към Теб и в Твоята любов ние намираме мир за душите си. Вразуми ни и укрепи в тези свети истини. Ти, Господи, Си причината за всички блага. Ти възпламеняваш Ангелите
с онази нежна любов, с която те взимат участие в нашите нужди - одушеви и нашите сърца с усещането за жива, истинска признателност за техните благодеяния, вдъхни у нас пламенна любов и съвършена и пълна готовност да следваме техните съвети и техните свети вдъхновения. Амин. 

...
Източник: "Размисли на християнина, посветени на Ангела Пазител"; Издателство "ВИТЕЗДА", гр. Костенец.

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Покана на Художествена галерия Казанлък


 Уважаеми читатели!   

Отново ще бъде открита поредната изложба 

в Художествена галерия Казанлък за любителите 

на художественото изкуство.

Ето и поканата, отправена към читателите на блога -

любители на художественото изкуство:

 ...
Очакваме Ви на 06.02.2013 /сряда/ в 18.00 часа 

в залите на Художествена галерия - Казанлък за откриване 

изложбата на Росен Дончев "Състояния".

...
Пожелаваме успех на организаторите на изложбата, 

като им благодарим най-сърдечно! 



събота, 2 февруари 2013 г.

За значението на Божията любов, без която не можем...

Без ЛЮБОВ всичко е НИЩО... 

Да, без Божията любов, не може да бъдем ИСТИНСКИ ХОРА на тази Земя...
Снимка: БАДЊАК СЕЦИ ИСТОКУ СЕ ОКРЕНИ

Зором раном ти се пробуди,
Бадње јутро,срце срећом куца,
Источњак си па и јутос то буди,
Храстово свето дрво најлепше пуцка.

Знаш ли брате сејо моја мила,
У пећини бадњак и данас блиста,
Обичаји наши права је то сила,
Дочекати рођење Бога Христа.

Шта вам сад пожелети могу свима,
Благословио вас Бог наш премили,
Љубав нек множи ко је вазда има,
Душа с радосћу нек се прелива.

Срећно и весело Бадње вече свима,
Христос се Роди и у јасле положи,
Љубав роди љубав,спас народима,
Трпезу љубави сад и ти сложи.
...
Задължение без любов – прави човека раздразнителен.

Отговорност без любов – прави човека безцеремонен.

Истина без любов прави – човека критикар.

Възпитание без любов – прави човека противоречив.

Ум без любов – прави човека хитър.

Любезност без любов – прави човека лицемер.

Ред без любов – прави човека дребнав.

Познание без любов – прави човека неотстъпчив.

Власт без любов – прави човека насилник.

Чест без любов – прави човека високомерен.


Богатство без любов – прави човека алчен.

Вяра без любов – прави човека фанатик.
...
Дълг, изпълнен с любов – прави човека щастлив.

Отговорност, носена с любов – прави човека деликатен.

Справедливост, прилагана с любов – прави човека благ.

Истина, представена с любов – прави човека доброжелателен.

Възпитание, провеждано с любов – прави човека хармоничен.

Ум, прилаган с любов – прави човека честен.

Любезност, изразена с любов – прави човека откровен.

Ред, оформен с любов – прави човека великодушен.

Познание, приложено с любов – прави човека тактичен.

Власт, управлявана с любов – прави човека справедлив.

Чест, носена с любов – прави човека скромен.

Богатство, управлявано с любов – прави човека щедър.

Вяра, живяна с любов – прави човека толерантен.

...

Източник: Фейсбук, профилът на Angel Brinkov: http://www.facebook.com/angel.brinkov

Пояснение: Картинката с гълъбчетата също е взета от Фейсбук, от профила на Angel Brinkov, на когото сърдечно благодаря!