Поздравът на теменужката
В ранна пролет – рано подранила
сутрин, слънцето да поздрави,
теменужка със усмивка мила
бързо синия си цвят разви.
Пурпурното слънце я погледна –
и в ответ, от своите зари,
златен лъч с признателност заветна
в същия момент й подари.
А на тази щедрост във отплата –
на зефира с утринния лъх
теменужката навред в гората
пръсна най-благоуханен дъх.
Птичките из въздуха прохладен
с чуруликане тогаз във хор
питаха се: ,,С този дъх приятен
кой изпълни целия простор ?
Кой с това ухание под свода
прави полета ни тъй любим ?
И за всичко радостно в живота
благодарност на кого дължим?"
И след туй, смирено из тревата,
теменужката надникна сал
и насочи ги към небесата –
към Създателя на всяка твар.
Авторът е неизвестен!
В ОРИГИНАЛНИЯ ТЕКСТ ЗАГЛАВИЕТО Е "ПОЗДРАВЪТ НА ТЕМЕНУГАТА".
Пояснение: Стихотворението " Поздравът на теменужката" е изпратено от Angel Brinkov по повод стихотворението "Езикът на цветята".
Благодаря му за този чуден "поетичен поздрав" чрез "езика на цветята", отправен към всички хора в този свят!
Да, Той, "Създателят на всяка твар" заслужава нашата ПРИЗНАТЕЛНОСТ и ОБИЧ!
НЕКА БЪДЕ НАВЕКИ БЛАГОСЛОВЕНО ИМЕТО МУ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!! АМИН.
...
Пояснение: Снимката с нежните уханни теменужки е изпратена от Ели Зарева; взета е от чешки сайт на чешки теменужки -Fialky. Благодаря й най-сърдечно!
