"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Завет на Преподобния отец наш Йоан Рилски Чудотворец

ЗАВЕТ НА ПРЕПОДОБНИЯ ОТЕЦ НАШ ИОАН РИЛСКИ, ДАДЕН ОТ НЕГО НА
УЧЕНИЦИТЕ МУ ПРЕДИ СМЪРТТА МУ

Св. Иван Рилски
Аз, смиреният и грешният Иоан, който не сторих никакво добро на земята , когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непреходни гори. И се заселих самичък в нея с зверовете, без да имам много храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка, а билките храна. Благият, обаче, Бог заради любовта на Когото всичко презрях и търпях - глад и жажда, мраз, слънчев пек и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща, всичко мое лишение с изобилие награди. И какво да въздам Господу за всичко, което ми даде? / Пс. 115 /.
 

Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини на моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е в мене, защото от него е всяко добро даване и всеки съвършен дар отгоре идва.

И сега, като ви гледам, събрани в Господа тук, гдето, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и както чувствам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ОСТАВЯМ ВИ ТОВА МОЕ ЗАВЕЩАНИЕ, както плътските родители оставят на своите чада земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия по Дух Свети Отец И ДА НЕ ЗАБРАВЯТЕ НЕГОВОТО ЗАВЕЩАНИЕ.
 

Зная аз, возлюблени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначинаещи, още сте неукрепнали в иноческия живот. Не бойте се, обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и тялом в Господа и да успявате в добродетелите в страх Божий, на когото служа и усърдно послужих от младини. Вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която сега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и ще се изпълни върху й писаното: “Напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж”/ Ис. 54:1; Гал .4:27/ .

Ето защо, моля ви, мои чада, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва :”заради вас съм в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос / Гал.4:19/. Моля ви и ви заклевам в страшното име Божие, щото нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който пристъпи или разори нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Св. Дух и да няма дял със светиите, които от века са Богу угодили, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с неговия предател Иуда. Да се заличи името му от книгата на живота и при праведните да не бъде записан.

Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочно и чисто от всякакво злословие, както я приехте от светите отци, и да не се увличате от разни и чужди учения  /Рим. 13:9 /. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито на ляво нито на дясно, но ходете по царския път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете, за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.

Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всякакво зло, според апостола / Тим.6:10 /. Същият го нарича още и идолослужение /Кол.3:5 /. Защото богатството на монаха не се състои в среброто и златото, а в съвършеното нестежание и отсичане волята си и в голямото смирение.

Не ви говоря това по своя заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на своите Си ученици; а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. / Мат.10:9 /. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризе оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото сам Той говори: “даже ако жена забрави своите чада, аз няма да ви забравя.”. И пак: “Търсете първом царството на Бога и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави” / Мат. 6:33 /. 


Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуши със сребролюбието: благочестивият цар ми изпрати много злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че тая хитрост беше от дявола. Не го приех, но го повърнах на царя, който го беше изпратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро и др. Подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непреходна пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове? По тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща: вашият небесен Отец, преди да му поискате, знае какво ви трябва.

Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войници на когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против кръв и плът, но против началника на тъмата в тоя век / Еф. 6:12 /. И пророк Иеремия ни заплашва като казва: “Проклет оня човек, който се надява на човек”и пр ./ Иер. 17:5 /. И като- преброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен е оня човек, който се надява на Господа” / 17:6 /.

Не говорете, какво ще ядем, или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житница събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях”/ Мат. 6:25 /. .Веднъж излезли от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръка на ралото и гледа назад, не е годен за царството Небесно / Лук .9:62 /. И апостолът учи миналото да забравяме и към предстоящото да се стремиме / Фил. 3:13 /. Какво значи, чада мои : “миналото да забравяме”,--нищо друго, освен да забравяме дълбоко всичко онова, което презряхме и оставихме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призвани от подвигоположника Господа нашего Иисуса Христа, нашият преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.

Както ви събра благодатта на Св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено,--единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог приготви на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много полезно за монасите, отколкото уединеното, защото мнозина не могат да изпълнят уединения живот, а само твърде малцина и то съвършенните в монашеските подвизи. Общият живот е въобще във всичко полезен, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали ,като казва: ”Ето колко е хубаво и прекрасно, когато живеят братя наедно”/ Пс.132:1 /.

И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: ”за тия Господ обеща живот вечен”. И самият благ наш владика Господ Иисус Христос не говорили с Своите пречисти уста: ”Защото гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях” / Мат.18:20 /. А богоносните наши отци за уединения живот казват: ”горко на уединения, защото ако падне, няма кой да го дигне”. Ето защо, чада, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхвалява от Духа Святаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащи различни членове на тялото, та всички да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и укрепявано от една разумна и словесна душа / в духовен смисъл говорим / и нищо разделено да няма. И когато устроите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със своята благост.

Не търсете да сядате на предно място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: "Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга” / Мат. 20:26-27 /.
Избирайте си наставници и поставяйте си началници, ония, които Бог ви покаже, т. е. ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им качества, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат да пасат повереното им стадо добре и богоугодно по пасбището на благочестието и живототворящите Христови заповеди. За такива трябва повече да се търси указание от Бога,отколкото да се разчита на своето мнение. Ако ли пък, както казва великият нашия отец и монашески наставник преподобни Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварвания, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение

Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици: да бъдат едно, т. е. единомислени. И не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: ”Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: ”И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене-всички да бъдат едно” / Иоан. 17:20 /. Също така бъдете и вие едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: ”мир ви оставям, Моя мир ви давам”.  А какъв е, чада, тоя мир Христов? Сам Христос казва: ”Не както светът дава Аз ви давам”/ Иоан.14:27 /. Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: ”Неговият мир няма граница” / Ис. 9:7/. И апостолът ни учи, като казва: ”имайте светост и бъдете в мир с всички, защото без това никой няма да види Бога”. Такъв в прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте по Бога, за да не прогневявате благия наш владика Бога.

Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената не намери тлъстини, според апостола, и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен високо да не произрасте и направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разстрои мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като дума, че съблазните трябва да дойдат и горко на света от съблазните. Ето защо, чада, пазете се от такива и не ги допускайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пак наедно заради Господа, и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и в планините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целия свят, но им помагайте с каквото можете, за да ги имате за молитвеници пред Бога, защото голяма сила има усърдната молитва на праведника.

Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на св. отци и старайте се да подражавате на св. Наши отци: Антония,Тиодосия и др., които със своите добри дела, като светила просияхя в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставате или пренебрегвате нещо от онова, което св. отци са установили.

Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния”. Всякога помнете смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и напразно не ядяха своя хляб, и не само сами от труда на ръцете си се хранеха, но и на търсещите продаваха, и така не биваха излъгани в своята надежда.”Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепява сърцето, а не с храна, от която полза не получиха ония, които ходиха по тоя път”. Същият казва: ”Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него, някой, без да знаят, приеха ангели”.

Новопосветените люде от своя единокръвен народ утвърждавайте във вярата и нставлявайте ги да уставят глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държат и сред приемането на светата вяра. Това правят поради своето неразвитие, заради това нужно е и вразумяване.

Още много имам да ви говоря, мои възлюбени чада в Господа, но не ми е възможно всичко да ви пиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и който е истински утешител - Светия и животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.

Сега ви оставям възлюбления брат наш Григория, наместо мене, за наставник и началник, комуто всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре и по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар и той да не искаше, но от послушание и смирение, подчини се на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого ще изберете.

Аз пак отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да прося милост от Бога. Вие пък винаги споменувайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, Да найда милост в съдния ден, тъй като никакво добро на земята не можах да сторя и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници, като мене.

Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
 

Аз, смиреният и многогрешният Иоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.
...
Източник: Фейсбук, профилът на Angel Brinkov, на когото сърдечно благодаря от името на читателите: http://www.facebook.com/angel.brinkov


Иконата на Св. Йоан Рилски е взета от Интернет, за която също сърдечно благодаря! http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski_icons.htm

сряда, 30 януари 2013 г.

Те, хората с благородните сърца...

Да, само "благородните сърца" са способни да говорят "откровено, искрено от цялата душа"... 

Нека, с Божията помощ, бъдем винаги ИСКРЕНИ и ЧЕСТНИ ХОРА! Амин.

  • Снимка

 Източник: Фейсбук, личната страница на отец Теодор Попминчев: http://www.facebook.com/teodor.popminchev/posts/438779262861833?notif_t=close_friend_activity

Благодаря Ви, отец Теодор!
...
Колко хубаво би било да живеем в свят на Доброта, Честност и Искреност!

В свят на Откровеност, на Загриженост един за друг!

В свят, в който хората се Обичат, Искрено и Нежно, в името на Бога, в Когото вярват!

Обичат се дори и в името на Доброто, което носят в своите сърца!

Доброто, което е заложено в сърцето на всеки един от нас, хората, които живеем на 

тази Земя, защото всички ние, дали сме вярващи или не - ВСИЧКИ СМЕ БОЖИЕ 

ТВОРЕНИЕ, при това НАЙ-ВИСШЕТО БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ, 

СЪТВОРЕНО "ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ" НА САМИЯ ТВОРЕЦ, както е посочено в 

СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ!!!...

ТОГАВА И СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗЛИЧЕН, ЗАЩОТО ЩЕ БЪДЕ СВЯТ, В КОЙТО ЖИВЕЯТ ХОРА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛАГОРОДНИ СЪРЦА!!!

ДА БЪДЕ - С БОЖИЯТА СВЯТА ПОМОЩ!!! Амин. 















понеделник, 28 януари 2013 г.

На Него, на нашия Спасител...


На Него, на нашия Спасител... 


Прегръщам цялата Земя,
СКОВАНА
от нашите тъй страшни
грехове:
от завистта, от злобата,
враждата -
от ПОКВАРАТА на нашите
сърца
...


На Него, на нашия Спасител
Я ДАРЯВАМ
от всички ни във този земен
свят -
да Я превърне в "земен рай",
ПРЕКРАСЕН,
чрез СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА
ЛЮБОВ
!!!
Амин. Амин. Амин.
26.01.2013


Забележка: Никой от нас не може да каже, че няма грях, защото така лъже себе си и... Истината не е в него, както е писано в Свещеното Писание...

Стихотворението е написано по повод размислите ми върху стихотворението 
"Да поговорим, мила моя!" на S. Yorgakiev.

А картинката с гълъбчето е от Албума на Ели Зарева, на която сърдечно благодаря! 

неделя, 27 януари 2013 г.

"Здравей отново, мила моя!" - поетични духовни размисли...

 Скъпи приятели!
Представям ви едно прекрасно стихотворение на S. Yorgakiev  -
  • ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА


  Е. Зарева

Езикът на цветята е международен,

 много нежен, с дъх на щастие, любов,

пленил  е той  и хората, и птички,

пеперуди, всички весели осички!
 

Но някак хората не го разбират,

а само нежните сърца на художници, поети и писатели

говорят си със нежните цветя със часове,

а всички други просто... правят си букети.


 Д. Златева

И много хора с нежност и със обич

отглеждат ги във свойте домове,

говорят им за техния ТВОРЕЦ НЕЗЕМЕН,

СЪЗДАЛ ГИ С ОБИЧ - ДА КРАСЯТ СВЕТА!


Да внасят много обич във сърцата

на всички хора в тоз "прекрасен рай",

да помнят те, ЧЕ ТЕХНИЯТ СЪЗДАТЕЛ -

СЪЗДАЛ Е ВСИЧКО ЦЕННО В ТОЗИ СВЯТ!!!


Създал е и Човекът на земята -

НАЙ-ВИСШЕТО ТВОРЕНИЕ В СВЕТА,

но той, човекът, бързо е забравил,

че има Бог -ТВОРЕЦ НА ТОЗИ СВЯТ...


Цветята те - на всички ни напомнят,

ПРЕД НЕГО ДА СВЕДЕМЕ НИЙ ГЛАВИ,

а техният език, МЕЖДУНАРОДЕН,

В ЕДНО НИ СЛИВА В ТОЗИ ЧУДЕН СВЯТ:

ЗА ВСИЧКИ НАС - ОТ БОГА СЪТВОРЕН!!!


Автори: Ели Зарева и Кина Златева / Детелина /

/16.12.2012/
СТИХОТВОРЕНИЕ ШЕДЬОВЪР -
за смъртните грехове и спасителните духовни добродетели!
 

Нека огледаме в него / като в огледало / своите сърца и души -
 духовно огледало - и да се избавим от пороците, 
които живеят у нас, и с Божията помощ да придобием 
СПАСИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ДОБРОДЕТЕЛИ!!! Амин.


Здравей отново, мила моя!
Да поговорим днеска за греха!
За моя, нашия и твоя,
за мислите и същността.

Изкарай лист и химикалка
и греховете смъртни напиши.
Спомни си ти дали от малка
затъвала си в някой до уши? 


Живее ли във тебе ГОРДОСТ
и да се чувстваш “център на света”?
Лекува се удачно със СМИРЕНОСТ
и много справедлива доброта
!

ЗАВИЖДАШ ли на другите за нещо,
имоти, слава, красота?
Гризе ли те отвътре, тягостно, горещо?!
Лекува се със СКРОМНОСТТА!

А ЛАКОМА ли си за скъпи питиета,

изкусни гозби и блюда?
За лакомите има хиляди куплета.
УМЕРЕНОСТ е формулата за това!

Гори ли в тебе ПОХОТТА?
Разкъсват ли те яростни желания
?
Сред всички грехове е най-голяма тя!
И ЦЕЛОМЪДРИЕТО само е спасение


Обзема ли сърцето ти ГНЕВА?
Той разяжда духовните клетки,
като рев на звяр във нощта,
ТЪРПЕНИЕТО мачка дяволските плетки!

Дали случайно в тебе няма АЛЧНОСТ?
Да имаш всичко, тука и сега
?
Тя лекува се само със ЩЕДРОСТ 

към добрите и прави дела!
Обхваща ли те често ЛЕНОСТТА?
Така, да си седиш и да не правиш нищо
!?
ТРУДОЛЮБИЕ е мярката срещу това,
защото иначе наистина ще бъдеш нищо


Автор: S. Yorgakiev 
 ...
Благодаря на S. Yorgakiev за чудесното стихотворение, което ни изпрати!
От все сърце му пожелавам БЕЗПРЕДЕЛНАТА БОЖИЯ БЛАГОДАТ да бъде винаги с него! 

Чудесната картинка е взета от Фейсбук, от профила на Ели Зарева с публикацията й на стихотворението "Езикът на цветята", на която също сърдечно благодаря!
Нека Бог бъде винаги с нея и да я води по Пътя на Доброто!



събота, 26 януари 2013 г.

Поздравът на теменужката




Поздравът на теменужката


В ранна пролет – рано подранила
сутрин, слънцето да поздрави,
теменужка със усмивка мила
бързо синия си цвят разви.



Пурпурното слънце я погледна –
и в ответ, от своите зари,
златен лъч с признателност заветна
в същия момент й подари.



А на тази щедрост във отплата –
на зефира с утринния лъх
теменужката навред в гората
пръсна най-благоуханен дъх.



Птичките из въздуха прохладен
с чуруликане тогаз във хор
питаха се: ,,С този дъх приятен
кой изпълни целия простор ?



Кой с това ухание под свода
прави полета ни тъй любим ?
И за всичко радостно в живота
благодарност на кого дължим?"



И след туй, смирено из тревата,
теменужката надникна сал
и насочи ги към небесата –
към Създателя на всяка твар.


Авторът е неизвестен!  
В ОРИГИНАЛНИЯ ТЕКСТ ЗАГЛАВИЕТО Е "ПОЗДРАВЪТ НА ТЕМЕНУГАТА".

Пояснение: Стихотворението " Поздравът на теменужката" е изпратено от Angel Brinkov по повод  стихотворението "Езикът на цветята".
Благодаря му за този чуден "поетичен поздрав" чрез "езика на цветята", отправен към всички хора в този свят!

Да, Той, "Създателят на всяка твар" заслужава нашата ПРИЗНАТЕЛНОСТ и ОБИЧ!
НЕКА БЪДЕ НАВЕКИ БЛАГОСЛОВЕНО ИМЕТО МУ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!! АМИН.
 ...
Пояснение: Снимката с нежните уханни теменужки е изпратена от Ели Зарева; взета е от чешки сайт на чешки теменужки -Fialky. Благодаря й най-сърдечно!

петък, 25 януари 2013 г.

Международният език на цветята

 Уважаеми читатели!

  • ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА


  Е. Зарева

Езикът на цветята е международен,

 много нежен, с дъх на щастие, любов,

пленил  е той  и хората, и птички,

пеперуди, всички весели осички!
 

Но някак хората не го разбират,

а само нежните сърца на художници, поети и писатели

говорят си със нежните цветя със часове,

а всички други просто... правят си букети.


 Д. Златева

И много хора с нежност и със обич

отглеждат ги във свойте домове,

говорят им за техния ТВОРЕЦ НЕЗЕМЕН,

СЪЗДАЛ ГИ С ОБИЧ - ДА КРАСЯТ СВЕТА!


Да внасят много обич във сърцата

на всички хора в тоз "прекрасен рай",

да помнят те, ЧЕ ТЕХНИЯТ СЪЗДАТЕЛ -

СЪЗДАЛ Е ВСИЧКО ЦЕННО В ТОЗИ СВЯТ!!!


Създал е и Човекът на земята -

НАЙ-ВИСШЕТО ТВОРЕНИЕ В СВЕТА,

но той, човекът, бързо е забравил,

че има Бог -ТВОРЕЦ НА ТОЗИ СВЯТ...


Цветята те - на всички ни напомнят,

ПРЕД НЕГО ДА СВЕДЕМЕ НИЙ ГЛАВИ,

а техният език, МЕЖДУНАРОДЕН,

В ЕДНО НИ СЛИВА В ТОЗИ ЧУДЕН СВЯТ:

ЗА ВСИЧКИ НАС - ОТ БОГА СЪТВОРЕН!!!


Автори: Ели Зарева и Кина Златева / Детелина /

/16.12.2012/
Нека стихотворението "Езикът на цветята", написано съвместно с Ели Зарева, бъде поздрав за всички читатели, които обичат своя Творец!!!

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА


Е. Зарева

Езикът на цветята е международен,

много нежен, с дъх на щастие, любов,

пленил е той и хората, и птички,

пеперуди, всички весели осички!


Но някак хората не го разбират,

а само нежните сърца на художници, поети и писатели

говорят си със нежните цветя със часове,

а всички други просто... правят си... букети.


Д. Златева

И много хора с нежност и със обич

отглеждат ги във свойте домове,

говорят им за техния ТВОРЕЦ НЕЗЕМЕН,
 

СЪЗДАЛ ГИ С ОБИЧ - ДА КРАСЯТ СВЕТА!



Да внасят много обич във сърцата

на всички хора в тоз "прекрасен рай",

да помнят те, ЧЕ ТЕХНИЯТ СЪЗДАТЕЛ -

СЪЗДАЛ Е ВСИЧКО ЦЕННО В ТОЗИ СВЯТ!!!


Създал е и Човекът на земята -

НАЙ-ВИСШЕТО ТВОРЕНИЕ В СВЕТА,

но той, човекът, бързо е забравил,

че има Бог -ТВОРЕЦ НА ТОЗИ СВЯТ...


Цветята те - на всички ни напомнят,

ПРЕД НЕГО ДА СВЕДЕМЕ НИЙ ГЛАВИ,

а техният език, МЕЖДУНАРОДЕН,

В ЕДНО НИ СЛИВА В ТОЗИ ЧУДЕН СВЯТ:

ЗА ВСИЧКИ НАС - ОТ БОГА СЪТВОРЕН
!!!


Автори:Ели Зарева и Кина Златева /Детелина/

Пояснение: Красивата снимка на нежните цветенца е от албума на Ели Зарева; взета е от Фейсбук,:http://www.facebook.com/kina.zlateva/posts/139322946227508?comment_id=327870&notif_t=like
 

неделя, 20 януари 2013 г.

Спасителни духовни поучения на Св. Бенедик Нурсийски

ПОУЧЕНИЯ ОТ СВ. БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ 
Снимка: ПОУЧЕНИЯ ОТ СВ.БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ   (ок. 480 - ок. 543/7)
            

1. Преди всичко обичай Господ Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила.

2. Обичай ближния като самия себе си.

3. Не убивай.

4. Не прелюбодействай.

5. Не кради.

6. Не таи в душата си страстни желания.

7. Не лъжесвидетелствай.

8. Уважавай всеки човек.

9. Не прави на другите това, което не искаш на теб да сторят.

10. Откажи се от себе си, за да следваш Христа.

11. Бъди строг към собственото си тяло.

12. Не върви подир удоволствията.

13. Обичай поста.

14. Подкрепяй бедните.

15. Облечи този, който ходи гол.

16. Посещавай болните.

17. Погребвай мъртвите.

18. Подкрепяй този, който е в изпитание.

19. Утешавай натъжените.

20. Бъди чужд за действията на хората.

21. Нищо да не предпочиташ пред любовта на Христа.

22. Не позволявай гневът да те води.

23. Не губи време в раздразнение.

24. Не таи заблуждение в сърцето си.

25. Не се успокоявай привидно.

26. Никога не се отказвай от милосърдието.

27. Не се кълни от страх да не отстъпиш от клетвите си.

28. Казвай истината със сърцето и с устата си.

29. Не отвръщай на злото със зло.

30. Не обиждай, а търпеливо понасяй нанесените ти обиди.

31. Обичай врага си.

32. Не отвръщай със злословене на този, който ни клевети, а по-добре благославяй.

33. Понасяй гоненията заради справедливостта.

34. Не бъди горделив.

35. Не се отдавай на виното.

36. Не прекалявай с храната.

37. Не бъди сънливец.

38. Не бъди мързелив.

39. Не роптай.

40. Не разпространявай клевети.

41. Уповавай се в Бога.

42. Ако някой съзре у себе си нещо добро, да го припише на Бог, а не на себе си.

43. Винаги да знаеш обаче, че злото е твое дело и да го приписваш на себе си.

44. Имай страх от деня на Страшния съд.

45. Ненавиждай преизподнята.

46. Стреми се към живот вечен с целия устрем на духа си.

47. Всеки ден си спомняй за неизбежната смърт.

48. Наблюдавай какво се случва във всеки миг от живoта ти.

49. Бъди уверен, че Божият взор ни стига навсякъде.

50. Лошите помисли, които се появяват в сърцето, унищожи ги пред Христа и ги посочи на духовния пастир.

51. Въздържай речта си от лоши и непочтени думи.

52. Не се увличай в многословието.

53. Не изричай безсмислени думи или подигравки.

54. Не обиквай прекаления и неестествен смях.

55. Слушай с удоволствие свещените писания.

56. Редовно коленичи да се помолиш.

57. Изповядвай всеки ден в молитва пред Бога с вопли и сълзи собствените си грехове и се поправи от тях в бъдеще.

58. Не се подчинявай на плътските желания.

59. Откажи се от собствената си воля.


60. Не искай да бъдеш смятан за светец преди да станеш такъв, а бъди такъв преди всичко, защото ако случайно го кажеш, да бъде истина.

61. Практикувай всеки ден Божиите заповеди.

62. Обичай целомъдрието.

63. Недей мрази никого.

64. Не изпитвай ревност

65. Не върши нищо от завист.

66. Не обичай разприте.

67. Избягвай високомерието.

68. Уважавай възрастните.

69. Обичай младите.

70. С любов Христова се моли за враговете.

71. Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия.

72. Никога не губи надежда в Божието милосърдие.

73. Ето, това са прийомите на духовното изкуство.

74. И ако ние ги използваме непрестанно, ден и нощ, като ги разпознаем, в деня на Страшния съд ще получим от Господ наградата, която той самият ни обеща...
 (ок. 480 - ок. 543/7)


1. Преди всичко обичай Господ Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила.

2. Обичай ближния като самия себе си.

3. Не убивай.

4. Не прелюбодействай.

5. Не кради.

6. Не таи в душата си страстни желания.

7. Не лъжесвидетелствай.

8. Уважавай всеки човек.

9. Не прави на другите това, което не искаш на теб да сторят.

10. Откажи се от себе си, за да следваш Христа.

11. Бъди строг към собственото си тяло.

12. Не върви подир удоволствията.
 

13. Обичай поста.

14. Подкрепяй бедните.

15. Облечи този, който ходи гол.

16. Посещавай болните.


17. Погребвай мъртвите.

18. Подкрепяй този, който е в изпитание.

19. Утешавай натъжените.

20. Бъди чужд за действията на хората.

21. Нищо да не предпочиташ пред любовта на Христа.

22. Не позволявай гневът да те води.

23. Не губи време в раздразнение.

24. Не таи заблуждение в сърцето си.


25. Не се успокоявай привидно.

26. Никога не се отказвай от милосърдието.

27. Не се кълни от страх да не отстъпиш от клетвите си.

28. Казвай истината със сърцето и с устата си.

29. Не отвръщай на злото със зло.

30. Не обиждай, а търпеливо понасяй нанесените ти обиди.

31. Обичай врага си.

32. Не отвръщай със злословене на този, който ни клевети, а по-добре благославяй.

33. Понасяй гоненията заради справедливостта.


34. Не бъди горделив.

35. Не се отдавай на виното.

36. Не прекалявай с храната.

37. Не бъди сънливец.

38. Не бъди мързелив.

39. Не роптай.

40. Не разпространявай клевети.

41. Уповавай се в Бога.

42. Ако някой съзре у себе си нещо добро, да го припише на Бог, а не на себе си.

43. Винаги да знаеш обаче, че злото е твое дело и да го приписваш на себе си.

44. Имай страх от деня на Страшния съд.

45. Ненавиждай преизподнята.

46. Стреми се към живот вечен с целия устрем на духа си.

47. Всеки ден си спомняй за неизбежната смърт.

48. Наблюдавай какво се случва във всеки миг от живoта ти.

49. Бъди уверен, че Божият взор ни стига навсякъде.

50. Лошите помисли, които се появяват в сърцето, унищожи ги

пред Христа и ги посочи на духовния пастир.

51. Въздържай речта си от лоши и непочтени думи.

52. Не се увличай в многословието.

53. Не изричай безсмислени думи или подигравки.

54. Не обиквай прекаления и неестествен смях.

55. Слушай с удоволствие свещените писания.

56. Редовно коленичи да се помолиш.

57. Изповядвай всеки ден в молитва пред Бога с вопли и сълзи собствените си грехове и се поправи от тях в бъдеще.

58. Не се подчинявай на плътските желания.

59. Откажи се от собствената си воля.


60. Не искай да бъдеш смятан за светец преди да станеш такъв, а бъди такъв преди всичко, защото ако случайно го кажеш, да бъде истина.

61. Практикувай всеки ден Божиите заповеди.

62. Обичай целомъдрието.

63. Недей мрази никого.

64. Не изпитвай ревност

65. Не върши нищо от завист.


66. Не обичай разприте.

67. Избягвай високомерието.

68. Уважавай възрастните.

69. Обичай младите.

70. С любов Христова се моли за враговете.

71. Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия.

72. Никога не губи надежда в Божието милосърдие.

73. Ето, това са прийомите на духовното изкуство.

74. И ако ние ги използваме непрестанно, ден и нощ, като ги разпознаем, в деня на Страшния съд ще получим от Господ наградата, която той самият ни обеща...

...
Амин. Амин. Амин.
Нека Бог да ни помогне да спазваме тия толкова ПОЛЕЗНИ ЗА НАС СПАСИТЕЛНИ ПОУЧЕНИЯ, за да наследим блажената ВЕЧНОСТ!!! Амин.

Благодарим и на Св. Бенедик! 
Нека по неговите Свети молитви Бог да Благослови всички, които желаят да водят Чист и Свят живот по Божието Слово! Амин.
 ...
Източник: Фейсбук; страницата на Васил Митков: http://www.facebook.com/profile.php?id=100004400972139
 
 

Св. Патриарх Евтимий - книжовник и общественик


Уважаеми читатели!   

Днес Българската Православна Църква чества паметта на Преп. Евтимий Велики и на Св. Евтимий, патриарх Търновски!

"В историята на българската държавност и култура XIV век е паметна епоха. Тогава България отново, както през времето на княз Борис I (852­ 889) и цар Симеон (893­927), става "държава на духа".

Творците от Търновската школа създават новия Златен век на българската култура, а българската столица отново се превръща в център, излъчващ идеи, образи и личности
. Те дават мощен тласък в духовния живот на източноправославната славяно-византийска общност. Българският модел на културно развитие се възприема от Сърбия, Русия, Влахия, Молдова през XV­-XVII в., а мисията на българската култура надхвърля държавните и народностни граници. Венецът на тази историческа по своята същност духовна дейност е изплетен от делото на Патриарх Евтимий.

Евтимий е роден около 1332­ 1335 г. в Търново и произхожда от болярския род Цамблак. През 1350 г. постъпва в основания съвсем наскоро от Теодосий Търновски Килифаревски манастир. През 1363 г. Евтимий заминава за Цариград заедно с Теодосий и прекарва известно време в цариградския Студитски манастир, който е известен книжовен център с богата библиотека. Там Евтимий се прославя "всред мъже, които обичаха да размишляват и да се упражняват в духовно съвършенство", т. е. сред образованите монаси.

През 1365 г. Евтимий е в един от най-големите центрове на източното православие ­ Света Гора (Атон). Тук през първата половина на XIV век пребивават големи мислители и творци, като Григорий Синаит, Григорий Палама, Калист Филотей, Йоан Кукузел, българският книжовник Йоан със своите ученици. Всичките те оставят името си в културата на православния свят като писатели и реформатори на духовния живот на Балканите през XIV век. По-сетне Евтимий се премества в Зографския манастир. Именно тук у него се заражда идеята за извършване на правописна реформа и изправяне преводите на богослужебните книги.

През 1371 г. Евтимий се завръща в отечеството и в близката околност на Търново основава манастира "Св. Троица". Евтимий Търновски извършва извънредно полезно за българския народ дело. Премахва старите, пълни с грешки, свещени книги и снабдява източнохристиянските народи, служещи си със стария български език, с нови преводи. Така разрушава основата за спорове между християните и за възникване на еретически учения. Григорий Цамблак сравнява делото на Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх. Видният българин като духовен глава узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа и дава основа за религиозно и народностно единство на Българите в навечерието на османските завоевания. По този повод проф. Р. Пикио пише:

"Участието на патриарх Евтимий в началната фаза на това международно "филологическо възраждане" свидетелства, че неговите културни усилия имат сходни черти с делото на Петрарка и Бокачо".

В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак пресъздава най-точно авторитета, който Евтимий има не само сред тогавашните Българи, но и сред околните християнски народи:

"От добродетелта му се привличаха не само множество люде от българската народност, които той считаше за свой апостолски жребий, но и всички на север ­ до океана, а на запад ­ до Илирик. И само ако го видеха, смятаха това за голяма придобивка; а ако ли пък се удостояваха да го чуят, мислеха това за явно спасение..."

Истинското величие на последния български патриарх като духовен водач на своя народ се откроява след завладяването на столицата Търново през 1393 г. от турците. Пред очите на Евтимий турците потъпкват труда и усилията му, ­ разказва Цамблак. Но "както някой доблестен войвода, победен от противниците си, не обръща гръб окончателно, но като събере войските си, извоюва победа", така и Търновският патриарх събира народа в църквата "Св. Петър и Павел" и започва да проповядва българската вяра. Предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх.

Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Тук създава своя школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. Евтимий Търновски убеждава приелите насила исляма да "отхвърлят тъмата на сарацинското безчестие" и предпазва народа от потурчване до края на земния си път, който свършва през 1402 г.

Зарите на Евтимиевото дело продължават да сияят над съседни и по-далечни страни и след неговата смърт. "За Русия Търновската книжовна школа изиграва колосална роля в продължение на три века", пише по този повод известният руски учен акад. Дмитрий Лихачов."

Доц. д-р Милияна Каймакамова,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"



Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий

"И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата.
...
Преди всичко вън от всякакво съмнение св. Евтимий е умрял и е бил погребан в района на Бачковския манастир.

..
В Ловешкия сборник от ХV век изрично се казва:

"Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес."

Това се потвърждава и от местното предание, което сочи, че гробът на патриарха е бил при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм "Св. Богородица", което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква "Св. Архангели" (ХII в.). Там се е палело неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена. Бачковският манастир става "български" чак през 1895 година.


На 20 ноември 1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод, без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила.

На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
...
И, както често става у нас, работата не стига до край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти.

Случаят се потулва и днес ние продължаваме да недоумяваме - наистина ли това е гробът на св. Евтимий, или това е измама.
...
Не е ли достойно в юбилейната за Бачковския манастир година там да бъде въздигнат белокаменен кръст с надпис "В памет на св. Патриарх Евтимий Търновски"? И не е ли достойно отново да запалим там неугасимото кандило?"

Георги Тодоров
Църковен вестник
Брой 1 за 2004 година


Източник на информацията: Приятели на Света Гора; Фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=323957487714996&set=a.183520855091994.34850.178278495616230&type=1 /Тук може да бъде прочетена цялата информация за Кончината и гроба на Св. Евтимий Търновски!/

...

Нека и ние почетем паметта на Великия наш Просветител, Книжовник и общественик Св. Патриарх Евтимий Търновски - първият български Патриарх, който НАВЕКИ ни остави на Светата Троица!!!

И нека по неговите Свети молитви Бог да благослови страната и народа ни и днес! Амин.




петък, 18 януари 2013 г.

Свети Атанасий Велики



Уважаеми читатели!
 На 18 януари Светата Православна Църква чества паметта на Св. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ.

Нека проповедта на отец Иван Иванов от храм "Св. Преп. Иван Рилски" от гр. Дългопол бъде празничен поздрав и благословение за всички вас!
...
 

Св.Атанасий Велики е роден в Александрия през 293 година.

Св. Атанасий е бил един от големите защитници на Православната вяра.
Участвал в Първия Вселенски събор. Там той се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий и арианството,
дори се осмелил да зашлеви шамар на Арий.

На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на неговото място в Александрия.
За вярата е преследван в изгнание 15 години. Св.Атанасий Велики три пъти е бил изпращан в изгнание и въздиган отново на архиерейския трон.
Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник, а по времето на Валент, известно време се укривал в една гробница.
Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил.

В старанието си да се умиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците.


Починал в Александрия на 18 януари 373 година на 80 години.

Имен ден имат: АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, АТАНАСИЙ, НАСКО, НАСКА, ТАНАС, ТАНКО, ТАНКА, ТЕНЬО, ТЕНЧО, ТАНЬО, ТАНЧО.

ЗА МНОГО МИРНИ И БЛАГОДАТНИ ГОДИНИ. БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВАС И ДА СЕ СБЪДНАТ МЕЧТИТЕ ВИ. МИР ВАМ.

Протойерей Иван ИВАНОВ, Храм „
Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ
Източник: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов; http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/560707197291072/

Благодарим на отец Иван от все сърце! 

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Свети Преподобни Антоний Велики



СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

   На 17 януари Светата Православна Църква чества паметта на Св. Преп. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ. 
  
Уважаеми читатели!
  Нека проповедта на отец Иван Иванов от храм
Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ бъде празничен поздрав за всички вас!
...
Той се родил през 251 г. в Среден Египет. Бил дете на благочестиви родители, но когато бил на 20 години те починали като му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения.
 ...
Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание.Не спял по цели нощи и не приемал храна.Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!"

И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал : "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за това място. Негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправят лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето.

...
Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята.По молбата на самия св. Атанасий Велики , Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу Арий и Арианството, което не стихнало и след Никео-Цариградския вселенски събор.

Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могъл да говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защитил своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.


- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.

Свети Преподобни Антоний Велики живял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.


Имен ден имат днес: АНТОН, АНДОН, АНТОНИ, АНТОНИЙ, АНТОНИЯ, АНТОАНЕТА, АНТОНИНА, ТОНИ, ТОНКА, ТОНЯ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е С ВАС
И ДА ВИ СЕ СБЪДНАТ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И МЕЧТИ
МИР ВАМ.


Протойерей Иван ИВАНОВ
Храм „Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ” в град ДЪЛГОПОЛ 

Източник: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов; http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/560731850621940/
Благодарим на отец Иван от все сърце! 

Покана на Художествена галерия Казанлък


    Уважаеми читатели!

Художествена галерия Казанлък кани всички любители на изобразителното изкуство на откриването на своята поредна изложба. Ето и самата покана:


     Каним Ви на Антоновден - 17.01.2013 г. от 18.00 часа  да открием заедно изложбата  на 
Антон Антонов "Нощ от пеперуди"! 

   "Монохромната тоналност на платната пренася зрителя в нощта, прави полета на пеперудата по-вълнуващ! Мистичното в нейния образ внушава ту ранима нежност, ту хищна агресия! 
   Авторът оставя на аудиторията сама да разчете танца на пеперудата и нейния избор в стремежа към светлина!!!"

                                                                                                                                                                      Христо Генев 
   Благодарим отново на Художествена галерия Казанлък за поканата и им пожелаваме успех!

   С уважение: Кина Златева

събота, 12 януари 2013 г.

Света Мъченица Татяна

СВЕТА МЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Снимка

На 12 януари Светата Православна Църква чества паметта на Света Мъченица Татяна.
Родена е в Рим в знатно и богато, благочестиво семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра.

 

Въпреки че бил три пъти префект на Рим, нейният баща също бил християнин. Проникната от тази вяра, Татяна се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от всичко светско и се обрекла на целомъдрие.

Когато император Александър Север бил издигнат на престола, той бил само на 16 години. Неговата майка била християнка и от нея той се научил да почита Христа, но едновременно с това продължавал да служи и на римските богове и да им се покланя. В двореца му, наред с изображенията на Христа, имало и образи на Аполон, старозаветния Авраам, езическия Орфей и още много други. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги гонели и измъчвали.

Един ден хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон, за да се поклони на идола. Според православния разказ тя се помолила на истинския Бог и внезапно станало земетресение. Идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутила и отломките затиснали много езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с вик побягнал и всички видели сянката, понесла се във въздуха.

Много страдания понесла светата мъченица в името на истинския Бог, но с достойнство понесла всичко.

Осъдили я на смърт заедно с баща й и те двамата били посечени с меч, понеже разбрали, че и баща й е християнин.
Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. Осъден на смърт, заедно с дъщеря си, той умрял от меч за името Христово на 12 януари 226 година в Рим в четвъртата година от царуването на император Александър Север.
...
Нека по молитвите на Света мъченица Татяна Бог благослови всички, които вярват в Бога и живеят по Неговите Заповеди! Амин.
...

 Източници: Фейсбук, профилът на отец Иван Иванов, свещеник в храм "Св. Преп. Иван Рилски" в гр. Дългопол / с неговото благословение / и на Елена Дойчева.
 

1. Пълният разказ за живота и страданията на Светата мъченица Татяна може да прочетете във Фейсбук, в страницата на протойерей Иван Иванов. Ето тук: http://www.facebook.com/groups/552701591424966/permalink/559301394098319/

2. Иконата на Света мъченица Татяна е взета от Фейсбук, от профила на Елена Дойчева: http://www.facebook.com/profile.php?id=100004641751793

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Благослови ни, Господи, Иисусе Христе, Боже наш!

БЛАГОСЛОВИ НИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, БОЖЕ НАШ!
Снимка

НЕКА БЪДЕ ВЕЧНА СЛАВА НА ТВОЕТО СВЕТО ИМЕ СЕГА И ВО ВЕКИ ВЕКОВ! АМИН.

БЪДИ ВСИЧКО НАШЕ: НАШ БОГ, НАШ УЧИТЕЛ, НАШ ПРИЯТЕЛ И СПАСИТЕЛ!!! АМИН.
...
Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който поради Твоето  неизказано човеколююбие в края на вековете се облече в плът от Приснодева Мария, аз, Твоят раб, Владико, славя Твоя спасителен за мене промисъл; възпявам Те, защото чрез Тебе познах Отца; благославям Тебе, чрез Когото и Дух Свети дойде в света; покланям се на Твоята по плът Пречиста Майка, която послужи за такава велика тайна; възхвалявам Твоите Ангели, като възпеватели и служители на Твоето величие; облажавам Предтечата Йоан, който Те кръсти, Господи; почитам и пророците, които Те предсказаха; прославям Твоите свети апостоли; облажавам и Твоите мъченици и светителите славя; покланям се на Твоите преподобни, чествувам и всички Твои праведници. Такъв и толкова голям и неизброим Божествен събор довеждам до Тебе, всещедрия Бог, аз, Твоят раб, и заради това моля за моите съгрешения прошка, която ми дарувай заради всички Твои светии, а особено заради Твоите щедрости, защото  Си благословен во веки. Амин.
...
Източници: Молитвата е взета от Православен молитвеник на Издателства "Витезда" /Акатист към Пресладкия Иисус /.
А иконката е взета от Фейсбук: http://www.facebook.com/groups/140337776121599/143875802434463/?notif_t=group_comment_reply

вторник, 8 януари 2013 г.

Православен манастир "Благовещение"

            
  • Уважаеми читатели!  
    Вчера, 07 януари, в много християнски храмове и манастири по света, както и у нас, ревностните последователи на стария стил посрещнаха Светлия християнски празник на раждането на нашия Господ и Спасител - Рождество Христово!

Един от тези манастири у нас, в който християните посрещнаха Чудесния празник Рождество Христово, е Копиловският манастир "Благовещение". 
Интересен е фактът, че този нов православен манастир е построен изцяло със средства от работата на монасите от този манастир, занимаващи се със земеделие:

"Православен манастир "Благовещение" е нов манастир, разположен до с. Копиловци, община Кюстендил. Построен е след 2005 г. със средства, изкарани от монасите от земеделие. Монасите не се съгласяват със смяната на Църковния календар през 1968 г. и се разграничават от комунистическата институция..."
Повече за всичко това може да прочетем ето тук:
http://www.facebook.com/Blagoveshtenie?fref=ts
 

 А също и тук може да научим и видим много както за този манастир, така и за вчерашния празник Рождество Христово:
http://www.youtube.com/watch?v=okIEQNgCY9A