"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 10 май 2011 г.

Княз Борис

Княз Борис - Българският ПОКРЪСТИТЕЛ!

Само преди няколко дни, на 2 май, Православната Църква почете паметта на нашия благоверен Св. цар Борис-Михаил, Българският ПОКРЪСТИТЕЛ, който на този ден, 2 май 907г. се е представил пред Господа...
Този наш велик държавник - философ, който е заявил следното:
"... Влизайки в лоното на християнството, ние ще го превърнем в народно дело. Давайки влог в развитието на Европа, ние утвърждаваме себе си... и ще извършим велико дело, прогласявайки права за всичките народи...
Чрез нас Европа ще разшири орбитата си далеко на изток и ще стане земя на сътрудничество и общо издигане..."
Княз Борис
Написано със съкращение из "Първостроители на България", Й. Вълчев; сп. "Пламъче", бр.5, 1990 г.

КОЛКО СИЛНО, КОЛКО АКТУАЛНО, КОЛКО ЗАВЛЯДЯВАЩО ЗВУЧАТ И ДНЕС ТЕЗИ СЛОВА НА ВЕЛИКИЯ НАШ ПОКРЪСТИТЕЛ - КНЯЗ БОРИС, БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ!!!...
...

Стои пред мен светец познат и странен,

стои пред мен той всеки ден и час,

стои пред мен с лице той на страдалец,

стои пред мен с коси от пухкав сняг...


Стои пред мен и иска да ми каже,

че раните в сърцето му кървят,

че парят те сърцето и душата

с невинната пролята детска кръв...

Стои пред мен и мисли за България,

за своята съдба на страдалец,

понесъл на плещите си човешки

той Вярата на своята България...

Стои пред мен и виждам как във мрака

протяга той ръце към своя Бог

и моли Го горещо да запази

народ и вяра, християнска чест...

Стои пред мен и виждам как във мрака

той рони, рони сълзи пред Отца

за делото на Солунските братя,

за делото на своята страна...

Сти пред мен и виждам как сълзите

се стичат бавно, бавно във нощта –

видял отново призраци зловещи,

дочул отново техните слова...

Стои пред мен и чувам как ми шепне:

че длъжни сме за Него “да умрем”;

че длъжни сме “ний пак Борис да станем”,

но делото свещено да спасим!!!...

Забележка:”Да умрем за Него”, т.е. за Делото, което сам княз Борис започна – християнизирането на България, означава да забравим всичко свое, да забравим себе си дори и изцяло да се посветим на това Велико Дело!!!

А те, основите на християнството у нас, са положени от Княз Борис, а за нас - Е ОСТАВЕНО ПОКАЯНИЕТО”, както е казал игумен Никон в своите писма до духовните си чада...

Нека не забравяме това!!!...

Стихотворението "Княз Борис" е публикувано в книгата "Гълъби, гълъби, гълъби" , 2001 г.

Една необикновена книга!


Книгата "Светата руска мъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна"

Любов Петровна Милар - това е авторката на книгата за Великата руска княгиня!
Тя, авторката на тази чудесна книга, е израсла в семейство на православни родители, руснаци по народност, които като повечето свои сънародници запазват православната си вяра, здравите устои на семейството, старите традиции и чистотата на езика, въпреки изключителните трудности по време на Гражданската война в Русия (1918-1922 г.), въпреки емиграцията, в която са принудени да живеят някои руски семейства години наред...

През 1974 г. Любов Милар заминава на поклонение в Светата Земя. Там, в Гетсиманската обител, тя се среща с игумения Варвара и тази среща се оказва една необикновена, една изключително съдбовна среща за Милар! Именно чрез игумения Варавара Милар се запознава с подвижническия живот и мъченическата смърт на Великата руска княгиня Елисавета Феодоровна, сестра на последната руска императрица Александра.

Игумения Варвара дава на Любов Милар брошурката на архиепископ Анастасий "Приснопаметната Велика княгиня Елисавета Феодоровна". Показва й и мястото на упокоението на светата мъченица - под храма "Св. Мария Магдалина" в Гетсимания...

Необикновената история за тази Велика мъченица за Христовата вяра завладява напълно сърцето и душата на Любов Милар и тя си поставя за цел да напише книга за живота и мъченическия подвиг на Великата княгиня Елисавета! Тя, авторката, дълго и упорито събира материали, издирва личните писма на Княгинята и ги превежда на руски език.

Така се появява тази чудесна книга "Светата руска мъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна"!
Книга, която е отпечатана за първи път през 1988г., точно когато се празнува 1000-годишнината от покръстването на Русия!
Книга, превърнала се в една необикновена, в една пленителна книга, но не само с потресаващия разказа за мъченическия подвиг на Княгинята, но и с изключителната любов на авторката към тази мъченица на Руската Православната Църква! С изключителното й чувство за благоговение пред Величието и Красотата на Духа, който Бог е дарил на тази изключително смирена Своя рабиня! Благоговение, което силно завладява сърцата и душите на нас, читателите, и ни държи в плен месеци, години дори след прочитането на книгата! Благоговение пред Великото смирение на тази необикновена за нас Княгиня - пример за всички ни с огромната си любов към децата, към болните, самотните и страдащите хора в този свят!
Тази забележителна книга на авторката Любов Милар е преведена на много езици: английски, немски, гръцки. А с любезното разрешение на авторката, както е отбелязано в Предговора на книгата, от който съм взела тази информация, книгата излиза и на български език.
Книга, която аз ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ НА ВСИЧКИ СВОИ ЧИТАТЕЛИ, които все още не са успели да я открият сред множеството духовни бисери на правосласната литература!
Книга, която призовава всяко едно сърце към ПОКАЯНИЕ... Към онова ВЕЛИКО ПОКАЯНИЕ, което разрушава всички прегради, невидимите духовни прегради между Твореца и Неговото ВЕЛИКО ТВОРЕНИЕ - Човекът...
Човекът, създаден по образ и подобие на Самия Творец...