Уважаеми читатели!
* * *
Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия през 3-ти век.
Църквата почита с обич и благодарност паметта на този изключително всеотдаен Божий служител, безвъзмезден лекар, милосърден целител на душите и телата ни.
От дете още св. Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра от майка си, която била християнка. Тя обяснявала на детето заповедите Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка починала, когато Пантелеймон бил още дете и грижата за него останала на бащата. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Така уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.
Бащата на Пантелеймон се наричал Евстрогий. Той много обичал своя син, дал го в училище, а след време го поверил на великия лекар Ефросин, за да учи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят силно го обикнал, водел го навсякъде със себе си, вземал го със себе си и в двореца на император Максимиан, но когото бил придворен лекар. Императорът обикнал красивия и умен младеж и заповядал на учителя Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желаел да вземе по-късно Пантелеймон при себе си в двореца.
Под ръководството на добрия си учител младият момък бързо напреднал в науката и надминал всички свои другари. Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето желание да просвети добрия момък със светлината на истинската вяра.
Веднъж го повикал при себе си и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимават? А когато Пантелеймон отговорил искрено на добрия старец, че майка му е била християнка, но починала, а баща му бил от елинска вяра и се покланял на много богове, свещеник Ермолай още по-силно обикнал младия момък, започнал да го просвещава в Христовата вяра, кръстил го в християнската вяра.
Когато станал християнин, Пантелеймон помолил Бога и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той още е езичник. Баща му постепенно започнал да се замисля над думите на сина си, който често беседвал с него за Христовата вяра и баща му също повярвал в Бога.
Когато баща му починал, оставил на сина си доста голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил много щедро, а имението си раздал на бедните. Всеки ден посещавал затворници, бедни, болни, нещастни хора и им помагал. Господ му дал сила, за да изцелява чрез Неговото име всякакви болести. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел безплатния и изкусен лечител Пантелеймон.
Цялата тази известност на Пантелеймон и обичта на хората към него обаче породило завист в сърцата на другите лекари и те го наклеветили пред император Максимиан, на когото побързали да се оплачат, че този момък, за когото императорът заповядал да го учат на лекарско изкуство, употребявал за зло неговите милости. Казали му, че Пантелеймон често посещава хулителите на техните богове (т. е. християните), помагал им, изцелявал ги чрез името на някой си Христос, в когото и сам той вярвал, и му отдавал слава. Посъветвали императора, че трябва да вземе мерки срещу него, защото той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от техните богове.
Императорът наредил да повикат при него Пантелеймон. Младежът се досетил каква участ го очаква, но спокойно и с радост отишъл при императора, който отначало се отнесъл ласкаво към Пантелеймон, увещавал го да се отрече от своя Бог, да не погубва младостта си, но Пантелеймон бил непреклонен в своята вяра и смело казал: „Вярвай на онова, което са ти казали за мене, господарю! Аз действително съм се отрекъл от вашите лъжливи богове и прославям Христа, защото по Неговите дела се убедих, че Той е Истински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепите, на разслабените дава сила и здраве.“
Император Максимиан заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения, но когато видял, че това не помага, а момъкът с твърдост понася страданията, решил да даде Пантелеймон на зверовете, за да го изядат. Приготвил извън града зрелище, на което се събрал целият народ. Самият император също присъствал там и пак помолил Пантелеймон да не погубва младостта си, а да се поклони на техните богове и да им принесе жертва. Пантелеймон отново останал непреклонен във вярата и любовта си към Бога И ПРЕДПОЧЕЛ СМЪРТТА ПРЕД ОТРИЧАНЕТО СИ ОТ ХРИСТА! Бог помогнал отново на своя верен раб. От жестоки и кръвожадни зверове Бог ги превърнал в кротки и добри, като агнета. Те стоели пред Пантелеймон, галели се около него и лижели нозете му. Много от хората, като видели това Божие чудо, започнали да хвалят Бога, в който вярвал Пантелеймон. Всичко това разпалило още повече гнева на императора и той предал на смърт всички, които се осмелили да хвалят Христа. На смърт предал и възрастния свещеник Ермолай, който кръстил Пантелеймон, а заедно с него и неговите единомишленици, които живели с него – Ермил и Ермократ.
За Пантелеймон императорът измислил ново, още по-страшно мъчение – заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове, но и тук момъкът останал невредим, защото Бог го пазел. Максимиан пак повикал със себе си Пантелеймон, но този път решил да си послужи с измама, като му казал, че той единствен се противи, а неговият учител Ермолай и приятелите му се поклонили на боговете. Пантелеймон не повярвал на тази лъжа и отново останал непреклонен. Тогава императорът осъдил Пантелеймон на смърт чрез обезглавяване. Светият мъченик с радост тръгнал на смърт, пеейки Давидовите псалми. Християните с благоговение погребали тялото му. Те описали живота и смъртта на мъченика и изпратили на св. Църкви повествованието, за да почитат християните паметта на св. Пантелеймон. Това станало в 305 г. В Светогорския руски манастир „Св. Пантелеймон“ се пази част от мощите на Светеца.
Из „Жития на светиите“, Синодално издателство, София – 1991 г.
Нека, по молитвите на Св. Пантелеймон, Бог да благослови всички ни, които почитаме неговата памет!
Нека да изцели сърцата и душите ни, телата ни и да ни направи истински Свои чада.
Амин.
* * *
Същият ден, 27 юли, Църквата почита и паметта на Светите Седмочисленици Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които ученици на великите братя идват в България, след смъртта на Методий, изключително радушно приети от Св. Княз Борис, Българският Покръстител, за да просветят покръстения български народ в правата вяра, да го просветят духовно и да го поведат по пътя на спасението, като едно цяло, като един народ, избрал тесният но славен път на вярата в Христа - Спасителят на цялото човечество!
* * *
Нека никога не загасва пламъка на светлия духовен огън, запален в сърцата и душите на целия ни народ.По този път тръгват най-истинските духовни синове на народа ни, част от които са Светите Седмочисленици, за да останат и до днес в сърцето на всеки българин, който ги обича и искрено почита светлата им памет!
Нека да почиват в мир душите им! Нека бъдат като Ангели на небесния свод, които винаги поднасят своите свети молитви за страната и народа ни, за децата ни - Децата на България, на които принадлежи Бъдещето на страната ни!!! Благодарим ви!!!
