Клошар ли си - ти, Божие Дете, нещастно,
захвърлено, ненужно на света:
без нежност, обич, грижа и без ласки,
без хапка хляб, без "пукната пара"?!...
Какъв си ти?!... Такива, като тебе,
се срещат по села и градове:
бездомни, безпарични
и самотни,
нещастни хора във прекрасната страна...
...
А ние отминаваме бездушни
и болката, и чуждата съдба -
далече те са от проблемите ни лични,
с които сме заети в родната страна...
Така минава ден, след него втори...
Минават седмици и месеци дори...
Години цели неусетно са минали...
За тях, клошарите, все време нямаме...
Ще дойде ден, когато ще застанем
там горе, пред Престола на Отца.
Какво ще кажем: "Господи, прости ми -
не знаех, че клошарят е мой брат?!"
Ще успокоим ли съвестта си с думи?!...
С неистини, изречени на глас?!...
Или пък мислим, че Господ не знае,
че не Любов, а лед е вътре в нас?!...
20 октомври 2013
18.30 часа
Кина Златева
* * *
ПОЯСНЕНИЕ: СНИМКАТА Е ИЗПРАТЕНА ОТ МИМА ЛИЧЕВА, НА КОЯТО НАЙ-СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!!!
