"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 31 март 2012 г.

"Владко" - автор: Тодор Влайков



ВЛАДКО

Той беше добро дете. Всяка вечер, преди да си легне, заставаше на колене, събираше малките си ръчички и тихичко се молеше. Майка му с умиление гледаше, как малкият й син се моли Богу. Леко и ставаше на сърцето.

Една вечер малкият Владко каза на майка си:

- Тая вечер няма да се моля, мамо!

- Защо? – запита зачудена майката.

- Всичко си имам, мамо! Няма какво да искам от Бога!

- Тогава ще поблагодариш на Добрия Бог, гдето всичко ти е дал.

- Наистина, майко, трябва да Му благодаря.

И Владко застана на колене и започна да благодари, да изброява! За топлата стая! Защото има деца, които живеят на студено. За меката постелка! Защото много деца нямат такава постелка. За хубавите играчки! Колко много деца не са ги сънували! За добрата майка и трудолюбивия татко! Колко много деца нямат татко и майка! За здравето! Защото той вчера бе видял, колко много деца лежат болни в болницата. Владко благодари на Бога, че има здрави очи, ръце и крака. Защото той много пъти бе срещал по улиците слепи, сакати, без ръце и крака да просят. Колко са нещастни те! Той благодари, че винаги има с какво да се нахрани! А колко много деца нямат ни корица хлебец в къщи.

Молитвата на Владко беше много дълга и сърдечна, защото за много неща той трябваше да благодари на Бога.

Когато завърши, той целуна майка си и татко си и каза:

- Колко много ми е дал Добрият дядо Господ! Колко съм щастлив! И колко много трябва да Му благодаря!

Малки читателю, ти молиш ли се на Бога? Благодариш ли Му за всичко що имаш?

Автор: Тодор Влайков

Пояснение: Това чудесно разказче на автора Тодор Влайков е от Христоматията на

Отец Захарий!

Нека и ние винаги да Благодарим на Господа за Неговата Велика Милост и Любов! Амин.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Новата изложба в Художествена галерия Казанлък



Уважаеми читатели!

На 28.03.2012 г. (сряда) от 18.00 часа в залите на Художествена галерия - Казанлък бе открита изложба "115 години Иван Милев".

Колекцията включва 58 творби /живопис, акварел, рисунки/, предимно от фонда на казанлъшката галерия. Редом с тях са показани и емблематични произведения на Иван Милев, любезно предоставени от СГХГ, Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен и Градска художествена галерия - Стара Загора.

Изложбата е поклон пред стъписващия талант на именития български художник - наш съгражданин, втъкал българския народен дух в най-модерните художествени тенденции на своето време.


Благодарим на организаторите на изложбата за сърдечната покана!

Автопортретът на българския художник и сценограф Иван Милев е взет от Интернет, където любителите на изобразителното изкуство могат да прочетат изключително интересна информация за него:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2_%28%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%29

Кина Златева



понеделник, 26 март 2012 г.

Мамина молитва...

неделя, 25 март 2012 г.

"Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!" - песен, възхваляваща Най-Святата Жена, родена на тази земя...





Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...

Има Една Жена - Жена-Светиня!!!...
Има Една Жена - Майка Пресвята!!!...
Има Една Жена - Жена-Светиня -
наша Владичица и Всецарица!!!...

Припев:

Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...

Дете родила е - Детето Свято!!!...
Дете родила е - Спасител наш е!!!...
Той наш Приятел е - Приятел Верен!!!...
Той наш Спасител е - Спасител Вечен!!!...

Припев:
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...


Приятел Верен е - на Всички хора!!!...
Спасител Вечен е - от греха земен!!!...
Той чака Всички ни - да Го Приемем!!!...
Той зове е мрака ни - двадесет Века!!!...

Припев:
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...


Той зове Всички ни - да се Покаем!!!...
Той зове Всички ни - да се Поправим!!!...
Да тръгнем смело ний - смело към Него!!!...
Да бъдем Вечно ний - Вечно със Него!!!...

Припев:
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Господ е с Тебе!!!...
Радвай се, Благодатная, Пречиста Дево!!!...
Радвай се, Благодатная, Ти, Майко Наша!!!...


Радвай се, Благодатная, Жена - Светиня -
Една - Единствена, Бога родила!!!!...
Радвай се, Благодатная, Пречиста Дево -
Наша Владичица и Всецарица!!!...


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МАЙКИ, НА ВСИЧКИ ЖЕНИ-ХРИСТИЯНКИ, ПРИЕЛИ В СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ ПРЕСВЯТАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА И МАЙКАТА БОЖИЯ, ЧИЕТО ВЕЛИКО СМИРЕНИЕ ЦЕЛИ ДВАДЕСЕТ ВЕКА Е ПРИМЕР ЗА ВСЕКИ ОТ НАС, ИЗБРАЛ СТРЪМНИЯ, НО СЛАВЕН ПЪТ НА ДУХОВНОТО ИЗВИСЯВАНЕ КЪМ НЕБЕТО, СЛЕДВАЙКИ БОЖИЯ СИН - СПАСИТЕЛЯТ НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!!!...

М О Л И Т В А
към Майката Божия
из "Акатист на БЛАГОВЕЩЕНИЕ на Пресвета Богородица"
...
Затова днес Те виждаме , както някога Иаков, като висока Стълба, по Която Бог слезе на земята, и като пречуден Мост, по който отново възвеждаш земните на небето.

Какво да ти въздадем, Царице на небето и земята, за всичко, чрез което си дарила неизказана радост на падналите и заблудените Твои люде? Всички наши жертви и приноси не са нищо пред величието на Твоите благодеяния. Само едно е угодно на Тебе : сърце съкрушено и смирено, което и Твоят Син и наш Господ не ще презре.

Затова Те молим : изпълни ни с Твоето високо смирение, доколкото можем да вместим, за да Ти принесем, във всесветия ден на Твоето Благовещение, Твоето от Твоите, и да не мислим високо във всяко добро дело, но винаги да пребиваваме в смирение на духа. Украсени с тази най-първа добродетел, в пресветлия ден на този Твой празник, с кротост и чистота на сърцето, с Архангел Гавриил да Ти зовем:


Радвай се, Благодатна! Радвай се, Обрадвана! Радвай се, Преблагословена, Господ е с Тебе и чрез Тебе с нас във вечни векове! Амин.



"Благовещение" - автор: Виталий Чеботар, богослов


Б Л А Г О В Е Щ Е Н И Е

/разказ/

Много, много отдавна, преди две хиляди години, в една далечна страна – Палестина, живеела една благочестива девойка, на име Мария. Тя дала на Бога обещание да не се омъжва и отишла в Господния храм. След като навършила осемнадесет години, напуснала Божия дом и отишла да живее при своя сродник – един праведен и благочестив старец – Йосиф. Той бил дърводелец и имал деца от починалата си съпруга. По тогавашния закон той се сгодил за благочестивата девойка. Така Дева Мария станала невеста на Йосиф, но без да бъде истинска съпруга.

Веднъж, когато Мария четяла една от пророческите книги, малката й стаичка се изпълнила с ярка ослепителна светлина. Благочестивата девойка дигнала глава и видяла млад юноша, облечен в бели дрехи и с криле. Това бил Архангел Гавриил, който се спуснал на земята и казал:

- Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените /Лука 1:28/. Когато видяла небесния посланик, Дева Мария се смутила.

“Какъв е този поздрав?” – помислила си тя.

Ангелът продължил да говори:

- Не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш и ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

- Как ще стане това, когато аз не съм омъжена? – учудено попитала Мария.

- Господ ще се погрижи за това. – отговорил Архангел Гавриил.

– Ето и Елисавета, твоята сродница, също ще роди син.

Тогава Мария казала на Ангела:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Небесният посланик изчезнал, а след това постепенно изчезнала и небесната светлина.

“Трябва веднага да отида при Елисавета. Тя е толкова възрастна, но все пак ще роди дете. Господ е чул нейните молитви..” – мислела тя, гласейки се за път.

След като се приготвила за пътуването си, тя отишла при Йосиф, който работел в скромната си работилница, разказала му за Ангела и за решението да посети сродницата си. След известно колебание Йосиф й позволил да замине при Елисавета. Йосиф не повярвал на годеницата си за това, което се е случило. След като тя заминала, той решил тайно да я напусне – още на следващия ден. Но през същата нощ на благочестивия старец се явил на сън Ангел, който му казал:

- Йосифе, не се притеснявай да приемеш в дома си Мария, защото по Божия промисъл тя ще роди Син; и ще Го наречеш Иисус и Той ще спаси народа си от греховете му.

На сутринта, след като се събудил, Йосиф се отказал от идеята да напусне Дева Мария, като се грижел за нея до края на живота си.

Мили деца, тази вест, която Архангел Гавриил известил на Св. Дева Мария, е за всички хора на земята, които желаят да се спасят. Затова събитието, за което ви разказах, се нарича Благовещение, което означава „блага, радостна вест.”

Бележки:

При написването на този разказ използвах следните източници:

“Библия за деца”, Издателска къща “Слънце”, стр. 100-101

Еп. Николай, арх. Д-р Серафим, “Вяра, Надежда, Любов”, Враца, 1991 г.,

стр. 82-83

Източник на иконата за празника Благовещение е: http://www.pravoslavieto.com/

Конец! И слава Богу!

Пояснение: Разказът беше публикуван в православния вестник "Благовестник", 2011 г.

Автор: Виталий Чеботар

събота, 24 март 2012 г.

Посланието на Отец Васил Василев към всички читатели!



Посланието на Отец Васил Василев от храм "Свети Три Светители", гр. Шумен, към всички читатели!

ИСТИНСКИЯТ ПРАЗНИК НА ЖЕНАТА - МАЙКА, ПРАВОСЛАВНА ХРИСТИЯНКА В БЪЛГАРИЯ И В ЦЯЛ СВЯТ, Е 25 МАРТ - БЛАГОВЕЩЕНИЕ!

НЕКА ТАЗИ НЕДЕЛЯ ПОЗДРАВИМ НАШИТЕ СЪПРУГИ И МАЙКИ, А И ВСИЧКИ НАШИ СЕСТРИ В ХРИСТА ИИСУСА НАШИЯ ГОСПОД...

ПОСЕТЕТЕ В НЕДЕЛЯ, НА 25 МАРТ, И ПРАВОСЛАВНИТЕ НИ ХРАМОВЕ И МАНАСТИРИ...

* * *
Да, Посетете в неделя, в деня на Празника БЛАГОВЕЩЕНИЕ, православните храмове и манастири, уважаеми читатели, за да отнесете със себе си,
в своите домове, Благословението на Бога и Божията Света Майка, на Ангелите си Пазители и на всички Светии! Амин.

С обич към всички: Кина Златева

петък, 23 март 2012 г.

"IN VITRO" - автор: Мартин Ралчевски, писател-богослов



IN VITRO



разказ

Мартин Ралчевски

Имам един дребен проблем, който е с мен, откакто се помня. Какво ли не правих през годините, за да го преодолея, но нещата все не се получаваха. Случи се така, че преди време, по съвета на една съседка, реших да посетя Бачковския манастир и да потърся помощ от Света Богородица, чрез нейната чудотворна икона, която е там. Не си направих обаче добър разчет на времето и пристигнах в Асеновград вечерта. Минах през центъра на града и се насочих към едно от чакащите таксита. Пътят ми случайно се пресече с този на един свещеник. Попитах го дали знае, докога е отворен манастирът за посетители. Той отвърна, че съм закъснял. Това ме натъжи. Духовникът, забелязвайки реакцията ми, ми предложи, ако искам, да се помоля на другата чудотворна икона на Божията майка, която била в църквата в Асеновград. И идея си нямах, дотогава, че в Асеновград имало и друга чудотворна икона. Възползвах се от възможността и се запътих към храма. Когато влязох, се натъкнах на опашка от около петдесетина души.

„Ей... много народ...“, тихо промърморих, подреждайки се. Жената пред мен се обърна. Почувствах се неловко и отместих поглед. Чувствах обаче, че негодуванието ми е основателно, защото хората, които заставаха пред иконата, не се съобразяваха с тези, които чакаха, а се задържаха прекалено дълго. Това ме подразни и отново смотолевих нещо. Тогава жената пред мен се обърна повторно. Този път обаче не отместих поглед. Беше около тридесет и осем – четиридесетгодишна, стройна, с красиво лице и добри очи.

„Не се ядосвайте – каза тя. – В Божия дом не подобава да се сърдите.“

Почувствах се виновен.

„Знаете ли – продължи тя, – чувала съм, че докато хората чакат на подобни опашки е позволено тихо да споделят болките си. По този начин им олеквало и, когато дойдел редът им, не се задържали дълго пред самата икона.“

Свих неловко рамене и си казах наум, че въпреки чара й, няма да споделя нищо с нея.

Четвърт час по-късно обаче нещо ме жегна:

„Извинявайте – подканих я плахо, – ако вие желаете... кажете какво ви мъчи, защото моето всъщност не е истински проблем и аз... нямам какво да кажа.“

„Нищо не ме мъчи – отвърна тя. – Тук съм, за да благодаря.“

„Да благодарите?!“ – повторих импулсивно.

„Да! Защото съм бременна... в третия месец.“

„Поздравления! Това е чудесно“ – възкликнах.

„Така е, защото... десет години чаках това бебе.“

Този отговор ме шокира. Тогава тя, виждайки реакцията ми, тихо започна да разказва:

„Бях тридесетгодишна, когато с мъжа ми решихме да имаме дете... Не стана обаче така, както го мислехме. Месеците минаваха, а аз все не можех да забременея. Взехме си отпуски, отидохме на почивки... Глезихме се... Бебето обаче... не идваше. Малко преди да навърша тридесет и три, вече бе ясно, че имаме проблем. Ако искахме бебе, то трябваше да бъде заченато ин витро. И така, насочихме всичките си сили и средства в тази посока. Следвахме стриктно процедурите и предписанията на докторите, но нещата продължаваха да не се случват. Тогава, в безизходицата си, започнахме да се молим за чудо. Посетихме всичките чудотворни икони в страната, свещеници ни четоха молитви... Обърнахме се за помощ и към двама ходжи, единият от Пловдив, а другия от Родопите, чиито заклинания казваха, че помагали. Ходихме до гроба и на Ванга... И при нейната наследница също. А също така и при доста известни екстрасенси, лечители и при кой ли още не... В такова лутане изминаха цели четири години. Накрая неуспехът ме срина. Бях на крачка да рухна и емоционално и физически. Вече бях навършила тридесет и седем, а това беше вече почти пределна възраст за здрава жена, която иска да има за пръв път дете, а камо ли пък за такава като мен. Затворих се в себе си и не исках да виждам никого.

Тогава, една вечер, неочаквано у нас дойде, баща ми. Това ме изненада, защото с него бяхме скарани. Поводът за нашето неразбирателство бе, че на стари години, той нещо превъртя, напусна майка ми, раздаде всичките си вещи и отиде в манастир, там си пусна брада, изолира се и прие монашество. Когато започнаха моите проблемите, аз, преглъщайки обидата, го потърсих за съвет, а той, вместо да ме утеши, ми наговори куп небивалици. Спомена, че въпреки че сме живеели в двадесет и първи век и че сме имали пари, не можем по никакъв начин да си помогнем, ако Бог не благоволи към нас. Каза ми още, че ин витрото не е благословено от църквата, защото децата се давали от Бога, а не от лекарите. Всеки ден сме убивали десетки хиляди деца чрез аборти, а после сме искали да родим други по изкуствен начин. И така нататък... Аз се опитах кротко да му обясня, че ние искаме да зачена ин витро не за разнообразие, а защото имаме реален проблем и по естествен начин не можем да се сдобием с рожба. Той обаче си знаеше своето... Разбира се, неговите разсъждения ме вбесиха и аз съжалих, че изобщо го бях потърсила. Затова, когато се появи на вратата онази вечер, се стъписах. Той влезе самоуверено и направо започна да ми говори, че е трябвало да се покая за греховете си. „Какви грехове бе, татко? – възразих аз. – Нито съм крала, нито лъгала, нито пък съм изневерявала на мъжа си... какво искаш от мен?“. Тогава той ме погледна изпод вежди: „За ония – рече – дето си ходила при ходжи, при екстрасенси, а също и за инвитрото... Покай се за тия неща, защото така не може. Трябва да решиш – или ще си с Бога, или ще си срещу Него“.

Какво можех да отвърна на тези думи? Не ми се даваше никакъв избор. Никакъв среден път. Трудно ми беше, но... реших да го послушам. Все пак това го казваше баща ми, при това вече и монах. Няколко седмици след този разговор направих първата изповед в живота си и после взех и първото си причастие. После отидох при него и го попитах, дали сега, след като изпълних заръчаното, Бог ще ми даде бебе? Цялата тръпнех от вълнение. Баща ми се почеса по брадата и ме срази: „Не скъпа – рече той. – Няма да имаш дете.“ Аз паднах в краката му: „Не! Не мога да живея така. Не мога! А и... не искам...“

Той ме изчака да се успокоя, после ме прегърна и каза, да съм кажела и на мъжа си и той да се разкаел за ин витрото, както и за другите неща, и оттук насетне да не сме правили любов с мисълта, че искаме непременно дете. Каза ми също да съм казвала ежедневно молитвата: „Боже, нека да бъде Твоята воля! Благодаря ти за всичко!“

Тръгнах си от него като смазана. Как можех да благодаря, когато бях съкрушена? Трудно е да опиша какво чувствах тогава. Едва дишах от мъка... Постепенно обаче приех съдбата си и започнах да казвам молитвата често. Спрях да се надявам да се случи чудо, но все пак... благодарях. Така изминаха три години. И... Бог явно е изпитвал вярата ми... само това бих могла да кажа днес... Случи се съвсем естествено. Без ин витро, без лекарска намеса, без заклинания... Тоест така, както го искахме в самото начало – напълно естествено!

Преди месец и нещо, когато научих новината, отидох при баща ми и го попитах какво да сторя, за да благодаря на Бога, а той само рече: „Ти вече направи нужното – прие волята Му! Затова и Той те възнагради“.“

Погълнат от историята на жената, не усетих как опашката пред нас се бе „стопила“. Тя се прекръсти, целуна иконата, каза нещо тихичко и се отмести. Дойде моят ред. Когато застанах пред образа на Света Богородица обаче, умът ми блокира. Нещо ме възпря и, въпреки желанието си, не можех да кажа молитвата, за която бях дошъл. Тогава изведнъж ми хрумна, че всъщност не е задължително непременно да искам нещо. Идеята ми се хареса и спонтанно се усмихнах. След това се прекръстих и без да искам нищо, само благодарих. Благодарих за всичко, което имах.

Докато пътувах обратно към вкъщи, си спомних, че познавам едно момиче, което от години се опитва да забременее ин витро. Малко по-късно се сетих и за още едно. Неволно направих паралел между тях и жената от църквата...

Странно, рекох си тогава... Да благодариш на Бога, въпреки че не отвръща на молбата ти... Може би пък именно тогава Той сбъдва мечите ни. Да, навярно е точно така, но за това е нужна силна и безкористна вяра. Такава вяра, каквато, уви, аз никога съм нямал...


Посвещение

На баща ми.

* * * * * * *

Много се радвам, когато видя, че във в-к "Лечител" има включен някакъв разказ, написан от писателя-богослов Мартин Ралчевски, както и сега, в предпоследния брой / брой 11 от 15 - 21 март 2012 г./, видях разказа му "Ин витро". Разказ, който човек прочита просто "на един дъх", а след това все още дълго време мисли върху написаното в него...

Особено в този момент, когато темата за Ин витрото е толкова актуална и значима тема, защото много са хората, които имат проблем със зачеването на дете и по една или друга причина са лишени от радостта на майчинството, то те, в голямото си отчаяние, насочват вниманието си към метода "Ин витро", като последна и единствена за тях надежда за разрешаване на този проблем...

А чрез разказа "Ин витро" на писателя-богослов Мартин Ралчевски всеки читател, колкото и невярващ да е той, не би могъл да не се замисли над изключително важните въпроси, които се поставят в него, а именно: Редно или нередно е по този начин, "чрез ин витро", да бъде заченато едно дете? Това ли е Божията воля за мен, за нас, хората? Дали наистина няма някаква друга прична, духовна / а не здравословна / причина, поради която не може да бъде разрешен този проблем? Дали не е по-добре човек наистина да се вслуша в разказаната история на тази млада жена, в чийто разказ читателят открива толкова искреност и достоверност, и да постъпи като нея, търсейки разрешаването на проблема си по духовен път - в храма, чрез вяра и молитва към Бога и Майката Божия? Дали наистина това не е най-добрият и ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН, по който човек може и трябва да постъпи?...

Да, много, много са въпросите за размисъл, които буди у читателите този разказ... И публикувайки го редакторите в този вестник, в който се дават съвети на читателите за разрешаване на множество здравословни проблеми, то те помагат на толкова много хора, на толкова много отчаяни семейства да разрешат по-най-добрия начин своя проблем и да има радост в сърцата и душите им!

Помагат по този начин и на цялото ни общество да направи най-добрия избор в този изключително труден момент, когато се търси най-правилния начин за разрешаване проблемите на множество бездетни родители. Момент, в който обществото ни просто се раздели на две - "за" и "против" ин витрото...

Благодаря Ви много за публикуването на този разказ на тези изключително добри и мъдри редактори!

А за автора - моите поздравления!

Нека Бог го благославя винаги и да ни помага чрез таланта, който му е дарил: да бъде писател-богослов чрез когото само Бог ни посочва Своя правилен път за разрешаване на проблемите ни!

Автор на коментара: Кина Златева

Иконата на Бачковската Света Богородица и снимката на Бачковския манастир са взети от Интернет:

http://cudo.blog.bg/drugi/2009/06/05/ikonata-na-sv-bogorodica-ot-bachkovskiiat-manastir.344439

Тук всеки от читателите може да прочете не само за заначението на Бачковския манастир в историческата съдба на народа ни, но и за многобройните чудеса, извършени от Бачковската света Богородичка - информация, която ще му помогне както да обогати своите духовни познания, така и да утвърди вярата си в Бога и в Света Богородичка!

четвъртък, 22 март 2012 г.

вторник, 20 март 2012 г.

"В служение на народа Божий..." - информация за читателите!

















"В служение на народа Божий..." - информация за пастирския дълг на Отец Васил Василев, гр. Шумен!


Координати:

Храм "Св.Три Светители"
ул."Св. Климент Охридски"2
гр.Шумен
сл. телефон:054830570
моб. телефони: 0889189643; 0893851331

Skype: vasko.miki4
имейл: otecvasil@abv.bg

Уважаеми читатели!

Православен енорийски свещеник Отец Васил Василев, при храм "Св.Три Светители", гр.Шумен, ул."Св. Климент Охридски"№2, Варненска и Великопреславска митрополия, БПЦ - Българска Патриаршия, в изпълнение на своя пастирски дълг извършва частни и общи треби /богослужиния/ както в храма, така и по домовете на благочестивите православни християни от гр.Шумен.

Освещаване на дом, на автомобил, водосвети за здраве, опела /погребения/ и панихиди, маслосвет /елеосвещение/ за болни, Киприянови молитви при направена магия, изповед на тежко болни в дома им, последно св. Причастие за умиращи християни, душеполезни разговори със отчаяни и обезверени християни, молитви над жена в деня, когато е родила и благословение на т.н "Бабина вода", молитви над жена, когато пометне /при спонтанен-неволен аборт/, молебен за болен, частни молитви за страдащи от различни болести, молитва против уроки /общо неразположение без доказана причина, нервна криза, причинени от външно въздействие на завистливи, злостни, злонамерени хора, чрез лош и завистлив поглед или злокобна мисъл, които причиняват силни и дълбоки сътресения в човешката душевна и телесна природа, молитва за болен преди операция, при мъчително раждане, против всяка немощ, при беди и злощастия /във време на бездъждие и многодъждие/, молитви за успех и благополучие, преди започване на важна и трудна работа, преди пътуване, за благополучна и справедлива присъда, за благопреуспяване на деца, за ученици в началото на учебната година, преди полагане на изпит, за всяка просба, за благословение на ниви, градини, лозя, за благословение на пчели, коливо и мед, узрели плодове, за благословение на стадо домашни животни в селата -П.Волов, Върбак, Каменяк,Р.Димитриево, Вехтово, Хитрино,Трем, където е енорийски свещеник.

Молитви за освещаване на курбани, сиреч за трапеза на имени и празнични дни за здравето на един или повече православни християни, освещаване и благословение на икони и кръстове, при полагане основа на нов дом, благодарствени молитви за всяко Божие благодеяние.

Всеки православен свещеник е длъжен да се грижи за повереното му духовно-словесно стадо и подобно на Добрия пастир да го води по тучни ливади и да търси заблудената и погинала душа!

* * * * * * *
Хубаво е всички да знаем тази информация, която се отнася не само за Отец Васил, а за всички духовници в изпълнение на техния пастирски дълг!

Хубаво е да търсим духовниците си по всички тези поводи, при всички тези случаи и внезапно стекли се обстоятелства в живота ни, посочени по-горе, за да имаме Божието благословение в домовете си, за да бъдат благословени децата ни, за да открием Спасителния път на вярата и да го следваме твърдо и неотклонно до края на земните си дни!

Хубаво е да посочим този път и на своите деца и близки, за да се превърнем всички в "едно стадо" с "един пастир", както е казал в Словото Си нашият Господ и Спасител, Който сам ни води по Своя път чрез свещенослужители - Всеотдайните Божии раби, които са навсякъде около нас!!!

Кина Златева

неделя, 18 март 2012 г.

„Въпроси за Светото Причастие... ", автор Отец Васил Василев








"Въпроси за Светото Причастие, на които трябва да знаем точния отговор!" - Отец Васил

Уважаеми, читатели!

В дните на Великия пост предоставям на вашето внимание проповедта на Отец Васил Василев от храм "Сети Три Светители", гр. Шумен - "Светото Причастие - как да се причестим достойно?"


Светото Причастие е тайнство, което се извършва по време на Света Литургия. Чрез Светото Причастие вярващият в Господа Иисуса Христа приема неговите Тяло и Кръв под вид на хляб и вино за духовно и телесно здраве и вечен живот. Господ пролял Своята Кръв и се пренесъл в жертва от любов към човешкия род и затова Тялото и Кръвта Му крият в себе си цялата сила на тази жертвена любов, обединяваща в едно тяло Църквата - всички повярвали в Христа.

Какво означава да се причестим достойно? И кои се причестяват недостойно? Това са важни въпроси, на които трябва да знаем точния отговор. В Светото писание на Новия завет се казва, че който яде и пие тялото и кръвта Христови недостойно и без да изпитва себе си, яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Благоговейно и страхопочитателно пристъпване към Светото Причастие избавя от всякакви злини и болести, от физическа и духовна смърт. Св. Игнатий Богоносец пише:"Покорявайте се на епископа и свещенството в съвършено единомислие, преломявайки един хляб, защото това е лекарство на безсмъртието, което не само предпазва от физическа смърт, но и дарява вечен живот в Иисуса Христа."

Първото нещо за достойно и недостойно причестяване е, че никой човек, колкото и праведен да е той, не е достоен да понесе Христа и Бога у себе си. Това не е възможно без милостивата Божия намеса. Св. Василий Велики изповядва: "Зная Господи, че недостойно се причестявам с Пречистото Твое тяло и драгоценната Твоя кръв,... но като се надявам на Твоето милосърдие пристъпвам към Тебе..."

Главното условие за добросъвестно причестяване е

да вярваме православно така, както учи Църквата.

Към тази вяра принадлежи и простосърдечната ни и силна убеденост, че в Светото Причастие ние приемаме наистина Господните Тяло и Кръв.

Второто изискване от желаещия да приеме Светите Дарове е да изпълнява Божиите заповеди и особено заповедта за любов към Бога и ближния, т. е. към всеки човек. Тази любов трябва да е придружена с постоянна готовност за прошка на всеки, който ни е наскърбил. Никой не може да пристъпи към Светата чаша, ако не се е помирил с ближния си! Истинският християнин пръв иска прошка и това той върши не лицемерно, защото помни Иисусовите думи: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат 6 : 14-15).

Ако ни се даде прошка, спечелили сме ближния си, но ако той откаже да се помири, цялата отговорност пада върху него.

Към тези най-важни условия за така наречения духовен простор за спасително причестяване спадат още: въздържанието от всички грехове на езика (осъждане, празнословие, сквернословие, клевета, неприличен смях...); въздържанието от греховете на сърцето (пожелаване, завист, гняв); въздържанието от греховете на мисълта (блудни помисли, срамни въображения) и въздържанието от греховете на волята (злосторство, мързел, униние, отчаяние).

Към духовния пост се отнасят и усилването на молитвата, поклоните, четенето на Светото Писание, житията на светиите и друга душеполезна литература.

Преди да се причестим, ние се изповядваме.

Смъртно грешат онези християни, които вземат причастие, без да се изповядвали.

За съжаление тази порочна практика е широко разпространена и повечето християни се причестяват само след четене на свещеника на тъй наречената разрешителна молитва, непосредствено преди причестяването. Но тези нехайни християни нека знаят, че Бог ще ги държи отговорни за това на страшния съд. Ако гордостта им пречи да се покаят, по-добре да не дръзват да се причестяват. Ако се срамуват да открият греховете си пред свещеника, то техният срам ще бъде 100 пъти по-голям и ужасен на страшния съд.

Има и такива християни, които отлагат причастието си, защото смятат, че енорийският им свещеник е "недостоен" и причастието от него е недействително. Но Св. Причастие не се осквернява от това, че онзи, който го дава, е грешен човек.

В деня на приемането на Светото Причастие готвещият се изпълнява молитвено правило, което се състои в казването на утринни и причастни молитви. Не яде и не пие нищо, на Църква отива рано, участва молитвено и съсредоточено в богослужението и на определения за причестяване момент се причестява.

Свещенослужителите се причестяват след думите: "Един свят...", хорът пее причастен канон (който носи името си от това, че през това време се причестяват свещенослужителите). Миряните се причестяват след изнасянето на Светата чаша и възгласа: "Со страхом Божим...".

Как трябва да се пристъпва към Светата чаша, към Светото Причастие? -

Със страх, с вяра, с любов и смирение трябва да се пристъпва, а не с блъскане, при което всеки гледа да изпревари другия и понякога дори се стига до обиди и караници. За да се избегнат тези безчинства, трябва да знаем, че благочинният ред на причестяване започва от най - малките деца, минава през по-възрастните хора, и завършва с по-младите. Мъжете минават преди жените, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата" ( Еф. 5:7 ).

На пристъпващите към Светите дарове Църквата внушава да поставят кръстообразно ръце на гърдите си, приближавайки се към чашата на спасението, с уста да изповядват Христовото име, а със сърцето да изкажат своята гореща благодарност (101 правило на Шестия вселенски събор).

Ако ние успеем да се причестим в края на постите, това ще е двойна победа над дявола. След приемането на Светото Причастие, християнинът трябва топло да благодари на Христа, че ни е удостоил да вкусим от Неговите животворни дарове; благодарим също на Божията майка и на всички светии, че са ни подпомогнали в нашия труд за спасително причестяване.

Светото Тайнство Причастие влиза в групата на задължителните тайнства за един християнин, но дори и задължително, християните го изпълняват по желание. Това е така, защото всеки човек е създаден със свободна воля.

Тайнството Покаяние е най-важната част от благодатния живот на Църквата. Църквата по думите на Спасителя ще съществува до свършека на света, следователно и тайнството Евхаристия (причастие) ще се извършва в Църквата всякога до второто идване на Иисуса Христа.

* * * * * * *

Светото Причастие - как да се причастим достойно?

Колко важно е да знаем отговора на този въпрос, а също и отговорите на всички ония въпроси, които възникват - въпросите за достойното приемане на Светото Причастие?

Всички сме свидетели на това колко много са хората, които влизат в Божия храм или присъстват на празничните служби, а колко малко са тези от тях, които се причастяват, спазвайки посочените по-горе условия...

А всичко това се дължи на факта, че нямаме достатъчно познания както за същността на Светото Причастие като Тайнство, установено от нашия Спасител, така и за това как точно да пристъпим към това Тайнство...

Много често някои хора заявяват, че ходят от години на църква, молят се, палят си свещички, но... нищо не се променя в живота им... Много често ги чуваме да казват такива хора, че... Бог не им помага...

Но не Бог е Този, Който не им помага в случая, а ние, хората, сме тези, които стоим далече от Него, защото никога не сме пристъпили към Светата Чаша, чрез която сам Божият Син, нашия Господ и Спасител, ни предлага Своите Тяло и Кръв за нашето духовно и физическо изцеление и за спасение на нашите безсмъртни души за Вечността...

Колко трогателно е, когато наблюдаваме в Божия храм децата по време на Светото Причастие! Тези най-малки членове на Светата Църква - с най-чистите и нежни души, застанали смирено пред Светия олтар, поставили кръстообразно ръчичките си, очаквайки със свещен трепет да получат от Божия служител Светото Причастие...

Да, именно със "свещен трепет", защото те, малките дечица, знаят какво очакват да приемат, за разлика от нас - големите хора...

И колко много са тези родители, истински родители-християни, които от малки повеждат децата си по Светлия Спасителен Път на вярата в Бога, в Майката Божия и Светиите...

Тези родители достойно изпълняват своя родителски дълг пред Бога, децата и Църквата! Родители, от които може само да вземаме добър пример, както на снимката виждаме как Отец Васил причастява своето дете...

Автор на коментара: Кина Златева

събота, 17 март 2012 г.

"Моята учителка" - стихотворение, предоставено за читателите на блога от Отец Васил Василев...




МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока -

тук всяка сутрин идваше жена

във вехти дрехи, слаба, не висока

с количка, а през зимата с шейна.


Преглеждаше в сместа добре нещата

отделяше полезните на вид.

Изглеждаше ми странно тя позната

в походка, маниер, гърба превит.


Бях все зает, началник в общината,

до службата ме караха с кола.

И само сутрин, точно до вратата

я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори -

попита ме с усмивка за часа.


Невероятно близка ми се сторu

и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима

в последния гимназиален клас.

Заместваше почти една година.

Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.


Цял ден на работа за нея мислих -

учителката моя станала клошар.

В бюрото нещо търсех, нещо чистех -

бях станал ученикът Божидар.


Не бе познала в мене ученика -

самият аз бях доста променен -

солиден, тежък, лика и прилика

с мастит, авторитетен бизнесмен.


На заранта я чаках много рано.

Прекрасно утро. Неработен ден.

В боклука ми на дъното прибрано

лежи кашонче, дар голям от мен.


Усетих зад гърба си, че пристига.

Изсипах кофата с боклук завчас.

И без дори главата да повдигна

прибрах се бързо на бегом у нас.


В кашончето бях сложил триста евро,

кафе, парфюм, кутия с шоколад.

Вълнувах се и бе ми малко нервно,

но в себе си се чувствах много млад.


Закусих и полегнах на дивана.

На входната врата се позвъни.

Излязох да отворя – никой няма.

Пред прага – плик, кашончето встрани.


Не те ли учих, драги Божидаре,

че всяка работа краси човек!

Дори и бедността от Бога дар е,

дори и в двадесет и първи век!


Нима в очите ти съм просякиня?

Срамуваш се да поговориш с мен.

Обратно връщам твойта милостиня

и знай - ще легна гладна този ден.


Не прося милост, бедността не крия.

Клошар съм, няма как. Не върша грях.

Това прочетох. Щях да се убия!

Учителката вече не видях.

* * *

Колко болка има в това стихче за Учителката - Любимата учителка...

Колко често и ние се срещаме в своето ежедневие с човешката трагедия и болка...

С клошарите - тихи, смирени, честни, благородни хора... Хора, които в много отношения могат да ни бъдат за пример... Пример за чест и достойнство... Като тази Учителка, превърнала се в клошарка...

Клошарка, но... запазила своето достойнство на човек, който... "не проси милостиня", а с труд и чест изкарва прехраната си, имайки ясното съзнание, че и тя, бедността - "от Бога дар е"...

Четейки това стихотворение, пред мен отново "оживя" споменът за един изключително интелигентен човек, клошар, когото бях срещала преди половин година някъде в нашия град... Реших да се доближа да него, давайки му нещо... дребно, за да си вземе... хляб...

Човекът се изправи, погледна ме много топло, благодари ми много сърдечно, пожелавайки ми в отговор на моите думи, отправени към него за Божие благословение - и мен Бог да ме благослови...

А след това много спонтанно, като нещо, което бе забравил да ми каже, добави: "Аз също вярвам в Бога и никога не лъжа, не крада, не мамя хората. Вече 20-т години работя тук / и той посочи контейнера, пред който бе застанал /и БЛАГОДАРЯ НА БОГА - ДОВОЛЕН СЪМ! Понякога и хората ми дават по нещо - изкарвам си за хляба."

Бях просто изумена от думите му: "Вече 20-т години работя тук..."...

От огромното смирение на този човек, който нямаше нищо, но имаше всъщност всичко... Имаше БЛАГОДАРНОСТТА в сърцето и душата си - искрената Благодарност към Бога и хората... Имаше най-ценната нравствена добродетел - СМИРЕНИЕТО...

ТОЛКОВА ДРЕБНИ, ТОЛКОВА ЖАЛКИ, ТОЛКОВА НЕДОСТОЙНИ ПРЕД БОГА МОЖЕ ПОНЯКОГА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМЕ НИЕ, "БОГАТИТЕ ХОРА", КОИТО ИМАМЕ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ЗА НАШИЯ ЗЕМЕН ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ И... ДА ЖИВЕЕМ... КОМФОРТНО...

НО НЯМАМЕ ВЕЛИЧИЕТО НА ТЕХНИЯ ДУХ, ИЗВИСИЛ СЕ ДО... НЕ-БЕ-СА-ТА, МАКАР И НА ВИД ТЕЗИ ОБИКНОВЕНИ, БЕДНИ ХОРА, ДА СА ПРОСТО... КЛО-ША-РИ...

Коментарът написа: Кина Златева

Картинката с красивите цветя за Учителката са взети от Netlog - от албумите на Ели Зарева и Тони Тиберова, на които сърдечно благодаря!