ВЛАДКО
Той беше добро дете. Всяка вечер, преди да си легне, заставаше на колене, събираше малките си ръчички и тихичко се молеше. Майка му с умиление гледаше, как малкият й син се моли Богу. Леко и ставаше на сърцето.
Една вечер малкият Владко каза на майка си:
- Тая вечер няма да се моля, мамо!
- Защо? – запита зачудена майката.
- Всичко си имам, мамо! Няма какво да искам от Бога!
- Тогава ще поблагодариш на Добрия Бог, гдето всичко ти е дал.
- Наистина, майко, трябва да Му благодаря.
И Владко застана на колене и започна да благодари, да изброява! За топлата стая! Защото има деца, които живеят на студено. За меката постелка! Защото много деца нямат такава постелка. За хубавите играчки! Колко много деца не са ги сънували! За добрата майка и трудолюбивия татко! Колко много деца нямат татко и майка! За здравето! Защото той вчера бе видял, колко много деца лежат болни в болницата. Владко благодари на Бога, че има здрави очи, ръце и крака. Защото той много пъти бе срещал по улиците слепи, сакати, без ръце и крака да просят. Колко са нещастни те! Той благодари, че винаги има с какво да се нахрани! А колко много деца нямат ни корица хлебец в къщи.
Молитвата на Владко беше много дълга и сърдечна, защото за много неща той трябваше да благодари на Бога.
Когато завърши, той целуна майка си и татко си и каза:
- Колко много ми е дал Добрият дядо Господ! Колко съм щастлив! И колко много трябва да Му благодаря!
Малки читателю, ти молиш ли се на Бога? Благодариш ли Му за всичко що имаш?
Автор: Тодор Влайков
Пояснение: Това чудесно разказче на автора Тодор Влайков е от Христоматията на
Отец Захарий!
Нека и ние винаги да Благодарим на Господа за Неговата Велика Милост и Любов! Амин.
