"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 28 февруари 2012 г.

Покана за Нова изложба в Художествената галерия - Казанлък




Уважаеми читатели!

Отново в Художествената галерия на нашия град ще бъде открита поредната Художествена изложба за любителите на изобразителното изкуство.

Ето и ПОКАНАТА на организаторите на предстоящата изложба “Стоян Венев (1904-1989) в художествените галерии на Казанлък, Стара Загора, Сливен и Ямбол", отправена към всички любители на българското изобразително изкуство:

Очакваме Ви на 29.02.2012 г. /сряда/ от 18.00 часа в залите на Художествена галерия - Казанлък - за откриване на изложбата: "Стоян Венев (1904-1989) в художествените галерии на Казанлък, Стара Загора, Сливен и Ямбол".

Изложбата, която ще продължи до 25. 03. 2012 г., включва 41 творби, от които 21 живописни и 20 графични. Тя е реверанс към паметта на един от най-популярните и обичани български художници на 20-ти век и цели да ни напомни за онази усмивка, която предизвикват неговите рисунки, както и неподражаемото чувство за хумор, отразено в творбите му.

* * *
Да, ще се радваме да присъстваме на откриването - 29.02.2012 г. / сряда/ от 18.00 ч. в залите на Художествена галерия - Казанлък!

Нека благодарим за поканата на организаторите на тази интересна изложба и им пожелаем успех!

Кина Златева

Автопортретът на художника Стоян Венев (1953 г.) е взет от Интернет:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12468

Снимката на Художествената галерия е взета от Интернет:
http://www.museumsbg.com/search/KazanlakAG-b.html

* * * * * * *
Отзив за изложбата на Стоян Венев:
Поради разстоянието Дупница-Казанлък и най-вече лошото време,
нямам възможност да присъствам на една изключително значима за мен
изложба.

Стоян Венев е роден в село Скриняно, Кюстендилска област.
Един велик художник от моя роден край, художник, изобразил в творбите си
българската жена, българското село, духът на българите.

Гордея се, че съм българка! Гордея се с изкуството на незабравимите
художници, като Стоян Венев! И съм щастлива, че познавам тази прекрасна и
мила жена - Детелина Златева, в чийто блог винаги откривам интересна и
много важна информация не само за мен, но и за всички българи.

Ели Зарева
Дупница



понеделник, 27 февруари 2012 г.

Фотоизложба за Света Гора - докосване до Светостта на Атон!




Уважаеми читатели!

На 21 този месец бе открита в Изложбената зала на ул. "Искра" в нашия град една чудесна ФОТОИЗЛОЖБА със снимки от Атон.

Идеята за подготвената ФОТОИЗЛОЖБА е на хора от нашия град Казанлък и от Ст. Загора, които през последните 5 - 6 години са посетили това свято място по няколко пъти, за да помогнат, с каквото могат, на нашия, Зографския манастир.

Имената им също бяха посочени в началото при откриването на тази фотоизложба. Същите тези хора бяха и организаторите на тази чудесна празнична за съгражданите ни вечер, които споделиха с нас, присъстващите, всичко онова, което ги е впечатлило на Атон. Това са: Данчо Данчев, Петър Марчев, Апостол Зарев, Марин Добрев, Димо Узунов и др.


Самите те са станали основатели на движението "Път за Атон". Част от тях бяха и лектори вечерта, като г-н Марчев, Марин Добрев, Димо Узунов, разказвайки за неземната красота на Атон или за чудесата, извършени на това свято място от Майката Божия или Светците; за Чудотворната икона на Св. Георги ( както и за втората икона на Светеца, която не е така известна сред вярващите хора); за построяването на Зографския манастир; за името, което му е дадено по чуден начин.

Тържествената вечер започна с църковни песнопения, като :"Достойно есть", "Тебе поем", "Слава Отцу", "Молитва", "Покаяние", които песнопения създадоха една задушевна духовна атмосфера още в самото начало.
От всички снимки, направени на Атон (повече от 350), организаторите бяха подбрали само 35 от тях - най-красивите - за своята ФОТОИЗЛОЖБА.

След направения кратък преглед на историята на нашия, Зографския манастир, от г-н Марчев, последва и разказ за чудото с иконата на Свети Георги, превърнало се в едно от основополагащите чудеса, с които се поставя началото на този манастир.

Изключителен интерес сред присъстващите бе разказаното от г-н Марчев чудо, случило се по време на откриване на паметника на 26-та зографски мъченици, пострадали от латинците в защита на своята Православна вяра, доказвайки със своята смърт Силата, Чистотата и Красотата на Православието.


Изкуствоведът Марин Добрев, Директор на Старозагорската художествена галерия, запозна накратко присъстващите с историята и забележителностите на всички останали манастири на Атон, показвайки изключително красиви фотоси от тези дивни места на неземна Красота и Святост, говорещи сами по себе си за Духовното богатство на Атон.

"АТОН НЕ Е МЯСТО ЗА ТУРИСТИЧЕСКИ РАЗХОДКИ, А ЗА ПОКЛОНЕНИЕ! ТОВА Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ГРАДИНА НА БОГОРОДИЦА", А СПЕЦИАЛНО ЗОГРАФСКИЯТ МАНАСТИР Е "ДОМ НА СВЕТИ ГЕОРГИ", КАКТО САМ СВЕТЕЦЪТ Е НАРЕКЪЛ ТОЗИ МАНАСТИР.
...
ПЪТЕКИТЕ, ПО КОИТО СЕ ВЪРВИ, ПО КОИТО СЕ МИНАВА ОТ ЕДИН МАНАСТИР КЪМ ДРУГ, СЪЩО СА НЕЩО СВЯТО. ВЪРВИШ ПРЕЗ ЕДНА РАЙСКА ГРАДИНА, В КОЯТО ВСИЧКО Е ПОДРЕДЕНО СВИШЕ. ТУК ДУХЪТ ТИ СЕ НАСТРОЙВА В ХАРМОНИЯ С ТОЗИ ДУХ, КОЙТО Е НА АТОН."

Така, с тези заключителни слова завърши своята лекция изкуствоведът Марин Добрев, след чието слово бе най-вълнуващата част от тържествената вечер - срещата със Светогорски монах, а също и беседата с него - йеромонах Пимен, гост на града ни и представител на Атон, на нашия Зографски манастир.

Той говори отново за величието и светостта на манастира; за чудесата, които се случват в него; за обичта на братята монаси към всички, които винаги са "добре дошли" на Атон, дори и да са от други вероизповедания - осигурява им се безплатна храна, подслон, само има някои ограничения спрямо тях - не се допускат до службите.


Най-много говори йеромонах Пимен за Великия пост, за нуждата на всички нас, хората, от ИЗПОВЕД!!!

Дори се обърна към всички ни със своята конкретна молба: "Моля ви да отидете и да се изповядате на вашите духовници, защото виждаме на Запад как там, където няма ИЗПОВЕД, хората имат нужда от психолози."


Призова още вярващите хора да не се влияят от това, което се говори или пише за Бога и Църквата, защото: "Църквата е свята, Бог е свят!" - каза отец Пимен.


Когато го попитаха за броя на нашите, българските монаси, там, на Зограф, то той, посочвайки точната им цифра / 32 монаси и 7- 8 послушници в момента /, то той каза, че не е от значение количеството, а качеството на вярата ни в Бога, но това само Бог знае.

И йеромонах Пимен отново подчерта, че манастирите са място за духовна и телесна, физическа работа в името на Бога, посочвайки, че най-голямото Чудо е, когато хората идват в Света Гора понякога просто от любопитство, а се връщат променени!!!

Той отново направи своята съпоставка с времето, в което днес живеем, което със своята динамика, просто ни обезличава като личности, казвайки:
"В манастирите трябва да се ходи с тази настройка: човек да помоли за прошка на греховете си; защото в днешно време, виждаме от вестниците, човек на какво е способен."


Говори за моралния упадък на човешката личност, причината за който е липсата у нас на християнските ценности. Говори дълго време за семейството, за ролята му в обществото за отглеждането и възпитаването на децата в духа на християнския морал...

Дълго време говори и за Хилендарския манастир, разказвайки за историята му през вековете, в отговор на въпроса, който му бе зададен от присъстващите.

Изключително интересно бе неговото мнение за т. нар."благодатни старци", които и днес съществуват на Атон по неговите думи, но... според отец Пимен, "благодатен старец" е не този, който върши чудеса, а този, "който може да доведе душата ти до Бога, да я постави "на колене" пред Него, да те доведе по състояние на покаяние за греховете ти" - подчерта отецът.


Дълго време говори за ценните неща, които са там, на Атон. А това са: МНОГОБРОЙНИТЕ МОЩИ НА СВЕТЦИТЕ, КОИТО СЕ ПАЗЯТ ТАМ; ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ; СТЕНОПИСИТЕ; РЪКОПИСИТЕ, ЗАПАЗЕНИ В БИБЛИОТЕКИТЕ КЪМ МАНАСТИРИТЕ!!!...

Тази изключително вълнуваща за всички ни среща завърши с отговора на последния зададен му въпрос, на отец Пимен - въпросът за България. За промяната на ситуацията в България. За излизане от кризата на България. България, която всички обичаме и за която много ни боли...

Но на този въпрос отецът отговори: "Само Бог знае дали ще се оправи България - само Той знае..."
"Но важното е, каза отново отец Пимен - ДА СЕ ПОКАЕМ! ДА ПОМОЛИМ БОГ ДА НИ ПРОСТИ. ТРЯБВА ДА ОПРАВИМ ОТНОШЕНИЯТА СИ С БОГА ВСЕКИ ПООТДЕЛНО."
...

Да, да се покаем пред Бога! Да "поправим" своите отношения с Бога! Да "изправим" своя живот по Божието Свято Слово. А тогава - и проблемите в страната ни ще се разрешат или поне ще намалеят със сигурност.

Срещата завърши с личното благословение на всеки от присъстващите от отец Пимен, а също и с раздаване на светогорски иконки - на Майката Божия и на Свети Георги - за благословение на домовете ни.

Среща, която дълго време ще се помни от всички нас, които отнeсохме в сърцата и душите си частичка от досега до тази Божия Святост и Любов, които царят на Атон.


А тази чудесна ФОТОИЗЛОЖБА ще остане до 29 този месец. И всички, които все още не са успели да я посетят - то все още може да направят това!

С обич към всички читатели!

Материалът подготви: Кина Златева

Снимката на Зографския манастир и на иконата на Св. Георги са взети от Интернет:
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/zograph/index.htm

неделя, 26 февруари 2012 г.

"Кой е по - грешен?" - автор: Виталий Чеботар, магистър богослов


ПРОШКАТА - ТОВА ВЕЛИКО БОЖИЕ ЧУДО!!!

Кой е по - грешен?

/ На моя прекрасен син Никита! /

В една слънчева неделя на автогарата се срещнаха двама стари приятели – бай Васил и бай Иван. Поздравиха се, седнаха на една скамейка и заговориха за тежкия старчески живот. Техният приятелски разговор бе прекъснат от биенето на църковната камбана, с което се напомняше на хората, че Св. Литургия е свършила.

- Иване, ти ходи ли днес в храма? – неочаквано попита бай Васил своя приятел.

- Не! Все се каня да отида в храма, но не ми остава време. Ето, исках днес да сторя това, но, уви, не можах. Трябваше

първо да продам доматите.

- Не бива да правиш така – започна осъдително бай Васил, – ти задължително трябва да отидеш в църквата и да се помолиш за греховете си!

Тези слова обидиха бай Иван.

- Мале, кой ще ми говори за моите грехове? Ти ли? – обидено отговори бай Иван. – По-добре си спомни за това как предаде отчето през лятото на четирийсет и шеста година само за това, че той хранеше сираците и сиромасите.

Вместо да признае своята грешка, бай Васил припомни друго прегрешение на приятеля си, което е бил извършил в младежките си години:

- Накараха ме да предам свещеника и това го признаха всички – оправдавайки се, произнесе бай Васил. – Ти се мислиш за светец, но сигурно забрави как преди години, когато събираха иконите, за да ги изгарят, ти първи хвърли в огъня иконата на баба си.

- Това е нищо в сравнение с твоите грехове. Ти сигурно забрави за хората, които „уби” с предателствата си?!...

Бай Иван се замисли. Но той не мислеше за своите грехове, а за тези, на близкия си приятел бай Васил.

- За разлика от теб - заяви бай Иван, – аз не правя скандали в къщи и не бия жена си.

- Да, аз бия моята Мария, но тя си го заслужава. Обаче за разлика от теб, аз не псувам – отговори в своя защита бай Васил.

- Моето псуване е нищо в сравнение с твоите изневери спрямо съпругата ти.

Може би приятелите още дълго биха се осъждали един друг, ако в техния спор не се бе намесил един млад свещеник, който също чакаше автобуса и чу, без да иска, спора на старците. Отчето ги поздрави и каза:

- Деца мои, извинете, че се намесвам във вашия спор, но ще си позволя да кажа: Защо, деца мои, виждайки треската в окото на ближния, не забелязвате гредата в своето?. . .

- Отче, не разбирам какво искате да кажете с това? – заинтригувано попита бай Иван.

- С други думи, искам да кажа, че всеки от вас се старае да осъди ближния за греховете му, но никой не се опитва да надникне в своите. Добре би било, ако сторите това, да се осъзнаете и да се разкаете за прегрешенията си, да попостите. А след това трябва да ги изповядате пред свещеника в църквата.

- Да, отчето е прав. Колко време изгубихме, осъждайки се един друг, а забравихме при това да осъзнаем греховете си – умислено произнесе бай Иван, обръщайки се към приятеля си.

Бай Васил одобрително кимна с глава на бай Иван, а след това попита свещенослужителя:

- Отче, какво трябва да направим, за да прости Господ греховете ни?

Свещникът погледна старците, а след това им обясни какво да сторят, за да им прости Господ греховете. Думите на отчето проникнаха дълбоко в душите на двамата приятели. Те си поискаха прошка един от друг и решиха да започнат да постят, да ходят в храма, да се изповядват и причастяват и изобщо да бъдат истински християни.

- Прости ми, Васко! – съкрушено произнесе бай Иван, – Прости обидите, които ти нанесох през цялото време на нашето приятелство.

Бай Васил, без да се замисли, прости на приятеля си и в отговор поиска прошка от него.

По това време дойде автобусът. Старците, заедно със свещеника, се качиха в него духовно възродени.


Конец и слава Богу!

Автор: Виталий Чеботар

Да, няма нищо ПО-ВЕЛИКО от това да простиш или сам да помолиш за прошка - няма...

Само един добър, силен и великодушен човек може да постъпи така - да помоли за прошка или да прости...

Снимката е взета от Интернет.

петък, 24 февруари 2012 г.

Заупокойна панихида за приснопаметния архим.Севастиян - 25 февруари!





Уважаеми читатели!

На 25 февруари (събота) в Батошевския манастир "Въведение Богородично"( с. Батошево, общ. Севлиево), ще бъде отслужена панихида за приснопаметния архим. Севастиян, духовен наставник на множество вярващи във Великотърновска епархия и цялата страна.

Архим. Севастиян почина през 2008 г.(на 7 март) и беше погребан в двора на манастира "Въведение Богородично", където всяка година там се събират множество негови духовни чеда, за да почетат паметта му в деня на неговото представяне в Господа...


Отец Севастиян, "един от най-добрите духовни старци у нас през последните десетилетия" (както е отбелязано в публикацията за него в "Двери.бг", където може да прочетете за живота и делото на този смирен и неуморен Божий раб ), обичаше хората, приемаше ги такива, каквито са, молеше се за тях пред Бога искрено, с нежност и болка.

Пак там, в публикацията в Двери.бг от 21 февруари, четем следното за него:"От юношеска възраст, едва 15-годишен, той отишъл в старославната обител "Св. Преображение" като чирак и послушник. Изпълнявал всички послушания в обителта, учил църковно четене и пеене. Прекъснал послушничеството си, за да отбие военна служба (тогава траела три години), и след уволнението веднага отишъл в любимата обител, където усещал, че Божията благодат и духовният опит на достолепните старци духовно преобразявали и него самия."

Да, и тази Божия благодат, която струеше от сърцето и душата на отец Севастиян, преобразяваше духовно и хората, които го посещаваха, където и да се намираше той - в манастира "Света Троица", в Присовския манастир или пък в Батошевския "Въведение Богородично", където и завършиха земните дни на Отеца.

И всеки бързаше, бързаше да го посети, защото мълвата за тази Божия благодат, която почиваше над този Добър отец, се разнасяше из пределите на страната ни.


"Най-важното (четем отново в споменатата по-горе статия) - отец Севастиян никога не е преставал да служи. Той живееше чрез богослужението: то беше неговата школа, неговата духовна храна, неговият копнеж и неговата реализация на духовник. Каквото беше научил в този живот, го дължеше на манастира и на Църквата и щедро го раздаваше на всички около себе си."

Той не само раздаваше така щедро всичко, "каквото беше научил в този живот", "на всички около себе си", но той горещо искаше да помогне на всеки - със съветите си, житейски и духовни, с молитвите си, с обичта си дори, която не можеше да не забележи всеки, посетил този благодатен отец...

Помагаше на всички най-вече със забележителното си смирение не само пред Бога, но и пред нас, обикновените хора, като ни даваше пример за смирение пред Бога и хората... Лично на мен това ми направи най-силно впечатление, когато за първи път посетих Отец Севастиян там, в манастира "Света Троица"... И това негово смирение някак си остана завинаги в сърцето ми...



Нека в този паметен ден, 25 февруари, когато ще бъде отслужена заупокойната панихида за приснопаметния архим. Севастиан, да помолим Бог, "Който владее над живи и мъртви", да упокои душата му в селенията на праведниците, а нас да помилва по Своята Велика Милост и Любов и по молитвите на Отец Севастиян за всички нас. Амин.

Източник на информацията: Двери. БГ
http://www.dveri.bg/content/view/14635/29/

Текстът подготви: Кина Златева

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Нова благотворителна акция на Младежкия център "Чисти сърца"!


Уважаеми съграждани!
Мили добри хора!

Ние, децата-доброволци, от Младежкия православен център Чисти сърца” към катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”, обявяваме нова благотворителна акция. Този път за закупуване на два малки цветни телевизора за болните на хемодиализа в МБАЛ Д-р Братан Шукеров” в Смолян. Идеята ни подсказа председателката на Съюза на инвалидите в Смолян Захаринка Славчева. На среща с ръководството на съюза, на която уточнихме какви общи дейности предлагаме до края на тази учебна година, госпожа Славчева сподели, че за ремонтираното отделение за хемодиализа е нужен още един телевизор.


Болните, които се превозват и от най-далечните села на нашата Смолянска област, остават в отделението в лежащо положение поне 4 часа, включени на хемодиализните апарати. Представихме си колко изтощително се чувстват, колко мъки изпитват и сигурно се страхуват за живота си, но в същото време са благодарни на болницата, че тези процедури са спасителни за тях. Представихме си, че може да са наши близки или наши непознати, няма значение, които още искат да посрещат всяка сутрин слънцето, да се радват на живота и на добри човешки отношения. Решихме, че можем да им помогнем. Досега нашите благотворителни акции винаги са успявали, защото сте ни помагали вие, добрите възрастни хора, независимо дали работите или сте пенсионери. Благодарим ви от сърце!

При посещение в отделението за хемодиализа в Смолянската болница се установи, че са нужни не един, а два телевизора, защото ще влязат в действие още две нови зали. Ремонтът на отделението е струвал 26 865 лева. Вътре е много чисто и приветливо. Осигурени са и 123 хиляди лева за нова медицинска апаратура благодарение на Министерството на здравеопазването и на ръководството на болницата. Медицинският екип се грижи внимателно за болните.

Нека дадем и ние своя дял в полза на тези, които страдат, които през ден прекрачват прага на отделението, за да се спаси животът им, превозени до Смолян и от най-отдалечените селца на нашата родна планина Родопа, някои от 100 и повече километра дори.


Двата малки цветни телевизора ще струват общо около 300 лева. Когато лежат по 4 часа, включени на хемодиализната апаратура, пациентите няма да скучаят и да мислят тревожни неща. Те ще знаят, че някой непознат или много непознати са се погрижили като най-близки хора за тях да облекчат болките им. Да дадат усмивка на техните лица.

Ще поставим касичка в храм „Св. Висарион Смоленски”. Ние също ще се включим в благотворителната акция с нашите „доброволчески левчета”, които отделяме всеки месец от джобните си средства.

С обич към всички добри хора: Децата-доброволци отЧисти сърца”!

22 февруари 2012 г.,
гр. Смолян

Пояснение: Би било много хубаво тези закупени за пациентите телевизори от Децата към Младежкия център "Чисти сърца" да се използват за духовната просвета на болните хора / по тяхно желание /, които през тези 4-ри часа, включени на хемодиализната апаратура, ще могат да гледат предаванията или да слушат проповедите, или пък да "участват" молитвено в службите, които се излъчват по телевизията към Светата Митролопия в гр. Пловдив!

/Кина Златева/













-----------------------------------------------------------------

Бяла пътека...



БЯЛА ПЪТЕКА

Прекланям се пред Теб, Родино мила,

пред подвига на своите деди;

целувам аз земята ти Свещена

и сливам се със твоите мечти!!!”

/Детелина/

Във тази Красива и Бяла

пътека

са всичките мои мечти...

Мечти - толкова Чисти, и Светли и Странни,

които Господ ми Дари...

Мечти за Прекрасната наша Родина,

понесла безброй теготи...

Мечти за народа ни Грешен и Страдащ, и Стенещ,

но търсещ Господния Път....

Път Светъл, тъй Чист и Сияен

за Всички народи в Света!!!...

Път Светъл, по който България ,

призвана е Първа да тръгне в Света!!!

Да Бъде!!!

18 юли 2011

Детелина Златева

Снимките са от албума на Ели Зарева, взети от руския сайт: gifzona.com.


За мен си всичко, всичко Ти, Родино!











За мен си всичко, всичко Ти, Родино!


Аз виждам болката в сърцето Ти

ранено...
Аз виждам болката на Твоята
Душа...
Аз виждам и сълзите Ти
горещи...
Аз виждам болката на цялата
Земя...

За мен си всичко, всичко Ти,
Родино...
За мен си Майка и Страна
добра...
За мен си Цвете, грейнало
в градина...
За мен си Красотата
на Света...

Ний всички Те обичаме, Родино...
Ний, Твоите Изстрадали
Деца...
Прости ни, че Сърцето Ти
ранихме...
Прости ни за... позорните
дела...

Ний Твои сме, ний Твои сме,
Родино...
Ний Твои сме и с Обич Ти
шептим:
"Бъди ни Изгрев Светъл
в тъмнината...
И като Майка - всичко ни
прости...

01.02.2012
Детелина Златева

Снимката на картата на България е взета от Интернет.

Другата снимка /на красивата роза /е от албума на Ели Зарева.

"Православна България над всичко!" - отговорът...

сряда, 22 февруари 2012 г.

"Кога България ще получи любов?" - отговорите на духовни лица...



ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСА: "КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОЛУЧИ ЛЮБОВ?"

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!

Навярно си спомняте, че преди известно време имаше едно публикувано стихотворение в блога , което беше на Ели Зарева, озаглавено "Един образ чакащ"
. В това стихотворение беше зададен въпросът: "Кога България ще получи любов?"

На този въпрос отговориха няколко духовници и богослови, на които най-сърдечно благодаря от свое име и от името на всички вас, читателите!

А ето и техните разнообразни отговори: кратки, но изключително точни и смислени отговори; или по-подробни, но с ясен и точен отговор на въпроса, а и странни, много странни отговори, като последният отговор, който озадачава читателя...

Пръв отговори на този въпрос Отец Петър Маджаров от храм "Св. Атанасий Велики" в Горна Оряховица, който не само е редовен читател на блога, но и изключително много обича България и се моли за благословението на нашия изстрадал народ, както и всички останали духовници и богослови, които изпратиха своите отговори на въпроса за България. Той отговори следното:
"Когато приеме Бога!", т.е. когато целият ни народ тръгне в Божия път!

Писателят-богослов Мартин Ралчевски, който е автор на цели 4-ри романа за християните, написани за един много кратък период от време, с присъщата си скромност, отговори също много лаконично:" На този въпрос може да отговори само някой свят човек." /Мартин Ралевски - Англия/

Много лаконично също, но изключително точно, отговори и Отец Васил Василев от храм "Свети Три Светители" от гр. Шумен -"глобалният духовник", както е известен сред младите хора в социалните мрежи за комуникация. Ето неговият отговор:
"Кога ще получи Любов?" - Когато й дадем всичката си любов, подобно на великите ни предци! ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"

И не само отговори на този въпрос, но и изпрати отново за читателите две видеоклипчета, които ще бъдат включени в блога след тази публикация, показващи нагледно какво означават думите "Православна България над всичко!", за което най-сърдечно му благодарим!

И писателят-богослов Иван Николов, който в своето стихотворение "Разминаване" е описал почти същата картина, както в стихотворението "Един образ чакащ", е напълно убеден, че България ще бъде спасена от надвисналата над нея разруха от нашите светци, "ако ги извадим от пепелта на забравата и достойно ги почетем", както е отбелязал в новия Каталог на Изд."Витезда". И обръщайки се към всеки православен християнин в страната ни, той е написал следното: "Благочестиви православни християнино, България се нуждае от ново възраждане и то ще се случи, ако призовем на помощ нашите забравени родни светии! Почети ги с познаване на техния живот и молитва, за да те почетат и те - тук на земята и в Царството небесно!"

Отец Теодор Попминчев от храм "Света Богородица" в гр. Казанлък - най-младият духовник в нашия град, отговори задълбочено на читателите, започвайки темата за любовта "отдалече", както той е написал, за да бъде пределно ясно всичко за хората, които не са напълно запознати с библейските истини:"
"Кога България ще получи любов?
Всички сме приведени от Бога от небитие в съществуване именно заради любовта. В това е блаженството!
Нека започнем темата отдалече. В начало е бил само Бог, блаженстващ в своята триипостасна природа.

За да има и други подобни Нему - радващи се и обичащи, е сътворил всичко. След повредата на човека от греха, се променя обаче цялата природа.
За да се възстанови този дисбаланс, Сам Бог се е погрижил за това. Показал ни е път, по който да вървим - лекарството за тази духовна болест.
От тук ще заключим, че България ще получи любов тогава, когато възлюби Бога от цялата си същност и ближния като себе си!"

И Отец Йордан Карагеоргиев от храм "Св. Паисий Хилендарски" в гр. Ст.Загора - отецът, който много години работи вече и сред хората, лишени от свобода, които са най-голямата негова обич и... болка, също е убеден, че България се нуждае от нашата обич, защото, както казва той, цитирайки проф. Марко Семов:"Ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!"

Ето какво изпрати наскоро / макар и по друг повод / Виталий Чеботар, магистър по богословие, който е роден в гр. Болград, Одеска област, Украйна, а живее в гр. Бургас - свой превод от листовка на едно необикновено "небесно видение". С неговото позволение включвам това "небесно видение" като заключителна част на отговорите на духовниците и богословите, защото то е "конкретният отговор", според мен, на този "конкретен въпрос", но не само за България, а и за целия свят, в който живеем ние, хората.То е доказателство за всичко онова, което е казано по-горе от всички духовни лица...

Всред пясъчните дюни във Фландрия се въздига древен кръст с образ на Спасителя. В центъра на този кръст отчетливо се виждат почернели, но незаличени от времето думи
:

Аз съм Светлина, а вие не Ме виждате.
Аз съм Живот, а вие не Ме търсите.
Аз съм Пътят, а вие не вървите след Мене.
Аз съм Учителят, а вие не Ме слушате.
Аз съм Господ, а вие не ми се покорявате.
Аз съм Вашият Бог, а вие не Ми се молите.
Аз съм Ваш най-добър Приятел, а вие не Ме обичате.
Ако вие сте нещастни, то не Ме обвинявайте.

Преведeно от листовка, залепена на вратата на храм
Св. Преображение Господне”, гр. Болград, Украйна.

Превод от руски: Виталий Чеботар

Коментарът е напълно излишен.

* * * * * * *
И още един отговор на въпроса за Бългаия получих - от йеромонах Йоан, д-р Иван Иванов, единственят може би в страната, който продължава да упражнява лекарската си професия и да служи същевременно и като духовник към храм "Св. Пророк Илия" в с. Драганово, Великотърновска област.
Ето какво е отговорил той на този въпрос:

Кога България ще получи Любов, т. е. Божията любов?
= кога при слънчево време човек ще го огрее слънцето?
Отговор - Когато престане да лежи на сянка и излезе на слънце
= когато престане да си мисли, че слънцето е длъжно да влезе при него и да го грее, докато си лежи
= когато човек се смири и прояви усилие в труда си да постъпва според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони, по които съществуват съвместно в хармонично взаимодействие Божиите творения.

* * * * * * *
Да, ясно и точно е отговорил, в своя си лаконичен, но искрен стил: когато престанем да си мислим, че слънцето е длъжно да влезе при нас и да ни грее, докато си лежим...

И не само, че е отговорил на въпроса, но ни е посочил и пътя за получаване на тази толкова желана Божия любов, която може да получим само чрез смирението и проявените усилия в труда си да постъпваме "според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони..."

Дали обаче постъпваме така като едно цяло, като общество???...
Дали живеем по Божиите закони, които всички ние, хората, познаваме, но някак си ги... заобикаляме, защото така ни е по-добре, по-убодно, по-лесно, по-изгодно дори???...

Дали обаче наистина печелим нещо в добрия смисъл на думата, или губим всичко красиво и светло в живота си, нарушавайки Божиите закони???...

Всеки от нас може сам да си отговори на този въпрос, вслушвайки се в гласа на собствената си съвест...

Отговорите обобщи и поднесе на читателите: Кина Златева


Картата на България е взета от Интернет: http://www.google.bg/search?q=karti+na+Balgariq!&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a








неделя, 19 февруари 2012 г.

Васил Левски - Апостола на Свободата!