"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

вторник, 25 януари 2022 г.

Молитви за Отечеството и народа ни

Молитва за Отечеството и народа ни


  Всевишни Боже, Владико на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоя всемогъщ жезъл и пред Твоя възвишен престол се покланяме до земя и Те молим за доброто на нашето Отечество и на нашия народ. Нека, Боже, тая земя, в която сме видели светлина и живот, в която сме приели свето Кръщение и сме отхранени в православната вяра и от Твоята благодетелна ръка сме приели толкова милости и благодеяния, нека бъде честита и славна! Нека ни бъде мил и драг народът, чиито членове сме и в чиято слава, щастие и съдбини вземаме искрено съучастие. Благослови, Господи, нашето Отечество, за да процъфтява в него правата вяра, християнското благоустройство и благосъстояние. Дай на всички ни мир и съгласие. Пази ни от раздори и разногласия. Отбранявай ни от лукави вражески нападения и особено от междуособни борби и размирици. Дай, щото духовните и светските началници и управници на нашето Отечество да са мъдри и правдолюбиви. Внуши в сърцата на всички нас крепка и деловита любов за всичко, що е за полза и щастие на нашата земя и Отечество, както и за наше благосъстояние и душевно спасение. Поръси, премилостиви Отче и Боже наш, с Твоето благословение милото наше Отечество, а когато бъде угодно на Твоята света воля, приеми душите ни в небесното Царство между блажените духове на нашите славни покойни сънародници. Амин.

                                                 Молитва към свети Иоан Рилски

  О, велики угодниче Божи, пресвети и богоблажени отче наш Иоане, земен ангел и небесен човек, добър пазител и закрилник на нашия народ, и благонадежден пред Господа Бога застъпник за всички, които в нужда с вяра се притичат към тебе и с гореща молитва те призовават! Ти, като остави световните връзки и преходното богатство, притече се при Христа, избра безшумния живот и сега, справедливо увенчан с нетленния венец на славата, предстоиш пред Бога на небето, отгдето не преставаш да помагаш благодатно на твоите люде. Ти си изряден наш водител към Началника и Извършителя на вечното спасение. Ти си горещ молител и ходатай за българската държава, за народоуправителите, за воинството и за всички твои люде. И така, преподобни отче, като чеда към баща си, като и към бърз помощник и молител за нашите души, ние, грешните и недостойните, сега усърдно прибягваме при тебе и с дълбоко смирение умилно те молим. Погледни, преподобни отче наш, от небесните жилища милостиво върху нас и обърни внимание на нашата молба. Постарай се в молитва към Господа милостиво да пази под закрилата на Своята благост и от всяко зло обстоятелство твоето земно Отечество, Българската държава и целия наш народ, от видими и невидими врагове, от смутове, раздори и безредия, от земетресение, от нахлуване на чуждородци и междуособни борби, от глад, мор и смъртоносни болести, от наводнение, огън и меч, от внезапна смърт и всяко зло; да ни дарува ревност за Православието: да даде на църковните пастири усърдие за душеспасението на пасомите; на народоуправителите, началниците и съдиите ­ страх Божи, правота и безкористие; на войниците ­ търпеливост, мъжество и победа над враговете; на съпрузите ­ взаимна любов, вярност и домоуредба; на земеделците ­ трудолюбие; на сираците ­ грижовност; на болните ­ изцерение; на обидените ­ защита; на оклеветените ­ оправдание; а на всички твои люде ­ помощ да изпълняват службата и призванието си, и да имат помежду си взаимна любов и единомислие. Изпроси за всички нас, пресветий отче, от Господа Бога наш, Иисуса Христа, неговата всесилна благодат, потребна ни за победа над нашите изпитания и за нашия възход към съвършен и богоугоден християнски живот. Бъди за наранените ни души спасителен лекар и ни утешавай в нашите скърби. Подигни нас, падналите. Помогни на нас, загиващите. Съедини нас, разделените, с Бога. Изпроси ни пред Божия престол твърдост във вярата, подкрепа на надеждата и умножение на любовта. Дай ни помощ да живеем добре, да умрем благочестиво и да славим Бога навеки. Чуй молбата ни, всеблаги наш отче, и се смили пред нас, които по ум, думи и дела сме в греховен мрак, и ни избави от Божия гняв. Ние се нуждаем от помощ ­ помогни ни. Нуждаем се от оправяне на нашите пътеки и на нашите обстоятелства в живота ­ оправи нас, които се лутаме. На нас ни е  нужна утеха, ­ утеши нас, скърбящите. Нужно ни е милосърдие ­ смили се над нас, бедните. Подай чудесна ръка на нас, които загиваме в тревогите на тоя свят и живот. Стори всичко това с действителното твое застъпничество и помощ, всеблаги и всемогъщи отче, тъй че Христос Бог, по Своята благодат и милосърдие, да даде на нас, отчаяните, прошка на греховете, които сторихме от младини до днес с дела, с думи, с мисли и с всички наши чувства, а отсега нататък да преживеем тихо и безгрешно в тоя свят, както и да ни избави от всяко страдание и от вечната мъка в бъдещия живот, та да се удостоим с райските блага на небесното Царство, където винаги да славим Господа Бога ­ Отца и Сина, и Светия Дух, и твоето милостиво застъпничество, во веки веков. Амин.

 Източник: КРАТЪК ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВЕНИК, 

Славянобългарски манастир "СВ. ВМЧВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ" 2007

петък, 14 януари 2022 г.

Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата

 Днес, на 14 януари, по Светоотеческия календар, се чества паметта на Свети Василий Велики.


Свети Василий Велики е един от най известните учители и най-значимите християнски мислители на Църквата.

Свети Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно християнско семейство. За формирането на неговия характер изключително важна роля имат майка му Емилия и баба му Макрина, които също са канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности, подготвяйки ги за тяхното бъдещо учителско и епископско служение на Църквата.

Своето първоначално образование Василий и неговият по-малък брат Григорий завършват в родната Кесария. . След това младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина. Негови учители са били прочути за времето си философи и лектори, от които той до съвършенство усвоява и философията, и риториката. В тази философска школа младият християнин се интересува и от медицина, което допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата. Тук, в Атина, се сдружил със св. Григорий Богослов, с когото знаели само два пътя – към църквата и към преподавателите в училището.

След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.

В този манастир те създават своя Правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в Православната църква.

Един от най-известните сборници с проповеди на Свети Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски беседи върху библейския разказ за Сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие” от Свещеното Писание.

Изключително важно място в пастирската и църковна дейност на Свети Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своята епархия много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, създавал сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.

Изряден пастир на Христовата църква, той станал за сиромасите баща, за вдовиците защитник, за старите опора, за младите възпитател, за монасите - канон. Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес, защото и в днешно време заветите на св. Василий Велики за дейно християнско милосърдие и социална дейност на Църквата са живи и действени.

 Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и Христовото учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите Свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие – Стълб на Православието.

Неговата външност, впечатляващата му фигура, бледото лице, дългата брада, острите очи, царствената осанка – всичко това възбуждало благоговение у враговете му и обич у приятелите му. Неговият живот, по думите на св. Григорий Богослов, бил като мълния, а учението му – като гръмотевица. Умеел да благодари само с една усмивка и да осъди само с един поглед.

За нас, българите, Свети Василий Велики е допринесъл много, за да имаме Златен век на старобългарската писменност, защото неговият „Шестоднев”, в превод на старобългарския писател Йоан Екзарх, е дал тласък на нашата наука и култура.

Начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител Свети Василий Велики умира на 49 години, като епископ. Автор е на множество църковни книги. Автор е и на "Василиевата литургия", която се служи няколко пъти в годината, започвайки с нея още в първия ден на Новата година, в негова чест, на Василевден, който се чества на 01 януари /по нов стил/, или на 14 януари по Светоотеческия календар / т.е. по стария стил/.

* * *

Народната традиция свързва празника на Свети Василий Велики с обичая сурвакане. По стара българска традиция още от ранни зори на първия ден от Новата година сурвакари обикалят  домовете и сурвакат стопаните за здраве и берекет.

Нека, по молитвите на Свети Василий Велики, Бог да благослови всички ни и да ни води по Своя светъл спасителен път за душите ни в Своята безкрайна вечност! Да бъде!

Материалът е подготвен чрез информация от Интернет