"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."
Св. Атанасий Александрийски
Свети Атанасий Велики,
Архиепископ на Александрия
Св. Афанасий Великий, еп. Александрийский
St. Athanasius the Great, Bishop of Alexandria
окт. 293/297 – 2 май 373 година
Чества се на 2 май (съвместно със Св. Цар Борис Покръстител)
и на 18 януари (Атанасовден) (съвмстно със Св. Кирил Александрийски)
Св. Атанасий, Кратко животоописание
Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет, Александрия. Син на бедни родители-християни, той получил прекрасно образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти.
Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение.
След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовният път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "Баща на Православието". Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.
Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.), чието учение се разпространявало много бързо. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти архиепископ Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.
...
Борбата с ереста на Арий продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към Православието.
Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световноизвестен богослов.
Когато след девет месеца старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година.
...
Целият живот на Св. Атанасий е бил истинска духовна борба - продължителна и упорита борба. Борба за утвърждаване на Православието, за неговото запазване в Съвършена Чистота и Истинност.
Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас.
...
Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.
Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.
И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи.
Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики.
...
Из "Жития на светиите"; Синодално издателство, София, 1991 година / със съкращение /.