"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 30 октомври 2011 г.

Стенописите в обновения храм " Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица









































Възобновеният древен храм "Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица


Един древен храм, извисил се отново високо в небесата чрез Божието благословение и задружните усилия на сем. Маджарови и много благочестиви християни и родолюбиви българи!

























сряда, 26 октомври 2011 г.

Чудотворната икона от възобновения древен храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица

Чудотворната икона от възобновения древен храм "Св. Атанасий Велики" (Архиепископ Александрийски) в гр. Горна Оряховица!

Храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица е възобновяван години наред от сем. Маджарови ( отец Петър, презвитера Красимира и иподякон Марин) с помощта на Търновската Света митрополия, на благочестивите християни от този храм, на духовни лица, като покойния отец Севастиян и други монаси, от Атон, а също и с помощта на много родолюбиви българи от страната и чужбина, които милеят за страната ни, за нейното духовно просветление и желаят да видят отново България в своето Духовно величие и слава, както е била през вековете, преди да падне страната ни под жестокото робство, продължило цели пет века...

Това е Чудотворната икона на Светеца, пред която богомолците отправят своите горещи молитви и получават Божието благословение по молитвеното застъпничество на Свети Атанасий Велики.



Снимки на отец Петър и презвитера Красимира, възобновителите на храма!



За чудесата, извършени от Бога по застъпничеството на Светеца, човек може да чуе много от сем. Маджарови, както и от християните в този храм, но самият храм, възобновен в своето древно величие и слава, е сам по себе си най-голямото доказателство за Безграничната любов на Светеца към Бога, към Православието, към хората, обичащи и търсещи Истината и Правдата!

Нека се обръщаме в молитва към този дивен Светец, готов да закриля всички ни, да закриля дори и тези, за които се молим, без дори те и да са чули нещо за него, както предпази децата и всички мои съселяни преди няколко години / 2009 г./в деня на страшната трагедия на празника Възнесение Господне, станала на връх Бакаджика край Ямбол...

С обич и Благодарност към Бога и към Св. Атанасий Велики, а също и към сем. Маджарови, изпратило ни за всички читатели Божието благословение / чрез отец Петър/ и стенописите от този чуден храм, които ще бъдат представени на читателите в следващата публикация!

понеделник, 17 октомври 2011 г.

"Лъчите и слънцето" - Св. Атанасий, Архиепископ Александрийски




"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."

Св. Атанасий Александрийски

Свети Атанасий Велики,

Архиепископ на Александрия

Св. Афанасий Великий, еп. Александрийский

St. Athanasius the Great, Bishop of Alexandria

окт. 293/297 – 2 май 373 година

Чества се на 2 май (съвместно със Св. Цар Борис Покръстител)

и на 18 януари (Атанасовден) (съвмстно със Св. Кирил Александрийски)

Св. Атанасий, Кратко животоописание

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет, Александрия. Син на бедни родители-християни, той получил прекрасно образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти.

Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение.

След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовният път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "Баща на Православието". Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.

Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.), чието учение се разпространявало много бързо. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти архиепископ Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.

...

Борбата с ереста на Арий продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към Православието.

Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световноизвестен богослов.

Когато след девет месеца старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година.

...

Целият живот на Св. Атанасий е бил истинска духовна борба - продължителна и упорита борба. Борба за утвърждаване на Православието, за неговото запазване в Съвършена Чистота и Истинност.

Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас.

...

Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.

Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.

И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи.

Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики.

...

Из "Жития на светиите"; Синодално издателство, София, 1991 година / със съкращение /.


"За себе си не искам нищо, Боже!" - молитва...


Стихотворението "Молба"
на поетесата Веселина Михайлова, отправено към Бога в тези
вълнуващи всички ни
предизборни дни -
за съдбата на страната ни...


За себе си не искам нищо, Боже,
аз моля те за моя край
и за Родината ни, ако може -
то превърни ги в земен рай.



Да има работа за всички
добри да дойдат времена,
да няма хора безразлични
към изпаднали в беда.

Да се завърнат от чужбина
заминалите на гурбет,
да знаят - в своята Родина
ще имат само те късмет.

Успешен да е всеки полет
високо в синьото небе,
за улов пък богат те молят
живеещите край море.

Във ерата на интернета,
на модерните комуникации,
дано по цялата планета
да няма страх от радиации.

Стрелба да няма, атентати,
убийства - жажда за пари,
да няма кървави преврати,
да спрат ужасните войни.

О, чуй ми, Господи, молбата!
Прати ни Своя благослов!
Мир да има на земята!
Вяра, Щастие, Любов!

Да бъдат нощите красиви!
Денят изпълнен със дела.
Да бъдат хората щастливи,
да има само Доброта!

Амин. Амин. Амин.

Автор: Веселина МИХАЙЛОВА, незряща, живяла 10-т години в Долината на Розите!

Забележка: Стенописът на Божия Син, включен в тази публикация, е от възобновения храм "Св. Атанасий Велики" в гр. Горна Оряховица, изпратен за всички родолюбиви българи от Отец Петър и неговото изключително боголюбиво семейство!

На всички тях най-топло и сърдечно Благодаря от името на всички свои читатели!


Кина Златева

петък, 14 октомври 2011 г.

Света Петка - най-обичаната и почитаната светица на Православието...


Книгата за Сета Петка - "ПЕТКАНА" -Православен роман!


Света Петка - най-обичаната и почитаната светица на Православието, живяла през XI век, пред която благоговее целият славянски род...

За нея, Преподобна Петка, наречена Параскева, която целият наш народ познава, почита и горещо обича, наричайки я с обич и гордост Петка Българска, разказва в в книгата си "ПЕТКАНА" известната сръбска писателка Лиляна Хабянович Джурович, повеждайки ни по дълъг път, проследявайки живота, трудовете, подвизите и духовното величие на любимата светица.

"Книгата е построена по оригинален начин: всеки от героите разказва за светицата, а и тя самата говори за себе си. Описан е целият й земен живот - от рождението до успението, а също и чудесната история на нейните нетленни свети мощи. Особено голямо внимание е отделено на живота на Преподобна Параскева - Петка в Иорданската пустиня, на нейната победа, с Божия помощ, на достигането от нея на равноангелно състояние на духа. Образът на Преподобната е кристално чист и привлича с дълбоката си, голяма и силна вяра в Бога. Жизнеописанието на светицата изцяло следва житието й, написано от свети патриарх Евтимий Търновски. И този светител разказва за Преподобна Параскева - Петка, за нейните чудотворни свети мощи. Така в книгата присъства и средновековна България. И читателят все повече и повече обиква Света Петка и БЛАГОГОВЕЕ пред нейните духовни подвизи, трудове и величие."

Така протоиерей Ангел Ангелов е представил чудесната книга на писателката - книга, която читателят никога не може да забрави, защото не само обиква още повече тази чудесна светица, прочитайки книгата за нея, но и защото Тя, Преподобна Петка Българска / както е отразено името й в книгата "Жития на Светиите"/, чрез Своето молитвено застъпничество пред Бога, изпраща на читателя, който с вяра прочете написаното, Божието Свето благословение, КОЕТО ИЗЦЯЛО ПРОМЕНЯ ЖИВОТА МУ, за да бъде той, животът му, един Чист и... Осветен живот, всецяло посветен на Бога и Светата Църква, на Бога и на Цялото Православие по лицето на тази Земя...

Молитва към Преподобна Параскева

О, Преподобна наша майка Параскево, топла застъпнице и бърза помощнице на всички, намиращи се в беда! Помогни на нас, грешните и изнемогващи в този живот: умоли Господа Бога да ни дари прошка на всички наши грехове, които извършихме през всички дни на нашия живот, с дело, дума и помисъл и с всички наши чувства. При изхода на нашите души помогни на нас, недостойните, да се избавим от въздушните митарства и вечните мъки, та прославяйки твоето милостиво ходатайство за нас, винаги да възхваляваме нашия Бог: Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Забележка: Молитвата към Св. Петка е взета от Акатиста й - " АКАТИСТИ", Книга 2, Издателство на м-р "Свети Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон

сряда, 12 октомври 2011 г.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Погледни, погледни ти към Кръста Господен...

Духовно послание, изпратено с Обич за всички, които носят в сърцето и душата си ОГРОМНА БОЛКА и търсят отговор на изключително болезнените си въпроси, отправени към Бога и Родината си...

Забележка
: Нека не забравяме думите на Св. Симеон Нови Богослов, който говори за тези Божии чада, които са "духоносци" и когато говорят, "говорят не от себе си, а от Светия Дух!"

Това безценно Духовно послание е изпратено за духовна полза на всички нас, читателите!
...

Погледни, погледни ти към Кръста Господен!!!...

Погледни, погледни ти, Дете!!!...

Погледни към кървящите зеещи рани!!!...

Погледни ти във Мойто Сърце!!!... /2


То кърви, То кърви, То кърви непрестанно!!!...

И боли, и боли всеки миг!!!...

То, Сърцето Ми, цяло е в кърви обляно!!!...

То, Сърцето Ми, в огън пламти!!!... /2


В Свойта длан Аз поднасям Го Дар на Земята!!!...

В Свойта длан Аз поднасям Любов!!!...

Приемете Я Дар за сърцата кървящи!!!...

Приемете вий Мойта Любов!!!... /2


Тя ще стопли сърцата, кървящи от рани!!!...

Тя ще стопли и ваште души!!!...

Ще ви води по Стръмния Път към Небето!!!...

Ще ви води към Вечен Живот!!!... /2

03. 05. 89 г.

/сряда, 22.45 часа/

Мелодията на това Духовно послание е много нежна, много приятна и силно въздействаща...

...

Не, не ни е забравил Бог, както мисли авторът на публикуваните преди няколко дни размисли – не!

Ние сме Го забравили – ние, хората...

И не само че сме Го забравили, а сме "обърнали гръб" на Неговата Велика Жертвена Любов за спасението на всяка безсмъртна душа по лицето на тази Земя...

А ПОСЛЕ СТРАДАМЕ, СТРАДАМЕ, СТРАДАМЕ...

Страдаме дни, месеци, години...

Страдат сърцата и душите ни...

Бунтува се разумът ни...

Отиваме си от тая земя – наранени, обезверени, оскърбени дори от Родината си, която толкова много сме обичали... За процъфтяването на която сме отдали цялата си младост, цялата си творческа и физическа енергия – целия си живот...

...

А нима е виновна Тя, Родината ни, че ние, хората, сме избрали “друг път на развитие” – пътят на самоутвърждаването, на самодоказването, на самоизграждането, когато Бог е казал в Своето Слово, че без Него не може да вършим нищо, т.е. нищо добро и полезно, нищо трайно и праведно...

Затова и се отчуждихме от земята си... Затова и създадохме тези неравенства помежду си... Затова и забравихме онези хубави добродетели, които са ни завещали нашите деди през вековете...

...

Да, забравили сме ги, защото сме се превърнали в “народ непокорен”, ходещ по “недобър път”, както е посочил самият Бог в Своето Слово за такива, като нас:

“Весден простирах ръцете Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли...” (Исая 65:2).

...

Затова е нужно да осъзнаем грешката си, да се покаем за “недобрия си път” – пътят без Бога, който сме избрали съзнателно преди години за себе си и своите деца, за новите поколения, които ще дойдат след нас, и да се върнем отново към Своя Бог, на Когото ни остави сам Българският патриарх Евтимий Търновски при падането на България под робство...

Да се върнем при Него, както и днес сам Господ ни призовава:

“Обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот ”(Захария 1:3).

...

ДА, НУЖНО Е ДА ОСЪЗНАЕМ ОГРОМНАТА СИ ГРЕШКА КАТО НАРОД, НА КОГОТО САМ БОГ Е ПОДАРИЛ МИЛОСТТА СИ, СВЕТЛИНАТА СИ, СЛАВАТА СИ ДОРИ - ЧРЕЗ ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА КНЯЗ БОРИС, БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ, НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ, НА ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ - И ЗАЕДНО ВСИЧКИ НИЕ, КАТО ЕДИН НАРОД "С ЕДНО СЪРЦЕ И ЕДНА ДУША" ДА СЕ ПОКАЕМ, ДА ПОМОЛИМ БОГ ДА НИ ПРОСТИ, ДА ПРИЕМЕМ НЕГОВАТА ВЕЛИКА ПРОШКА И ЛЮБОВ, ЗА ДА ИМАМЕ ОТНОВО “СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА”, КОЯТО Е САМИЯТ БОГ, И ДА НЕ ХОДИМ ПОВЕЧЕ В МРАКА, Т.Е. ДА НЕ БЪДЕМ ПОВЕЧЕ ДУХОВНО НЕПРОСВЕТЕН НАРОД...

А ИМАЙКИ “СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА", ТО НИЕ ЩЕ ИМАМЕ И “СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА”, ТЪЙ КАКТО Е ОБЕЩАЛ САМИЯТ БОЖИЙ СИН:

“АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА; КОЙТО МЕ ПОСЛЕДВА, ТОЙ НЕ ЩЕ ХОДИ В МРАКА, А ЩЕ ИМА СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА” ( Йоан 8:12).

...

Да, “Светлината на живота”!!!...

За Нея копнее всеки човек, но без “Източникът на Тая Светлина" не бихме могли да имаме Нея е живота си...

Не бихме могли...

вторник, 4 октомври 2011 г.

Iarta-ma, Dumnezeul meu! - Elisabeta Ticuta

събота, 1 октомври 2011 г.

За тебе, Родино, ний бяхме герои!


"Какво сгрешихме, че сме наказани?"- размисли от книгата "Един живот- една съдба" на ветерана от войната Иван Гочев!

Иван Георгиев Гочев е роден на 18 октомври 1927 година в село Обручище, област Стара Загора. По-късно семейството му се премества в казанлъшкото село Горно Градище – село Кънчево. От 1941 година е жител на Казанлък, където завършва и средното си образование.

На 17 – годишна възраст постъпва доброволец на фронта в т. нар. „Народна гвардия” – ветеран от войната.

Редовен читател е в читалнята на библиотека „Искра”. Член е на местния пенсионерски клуб, в който е споделил голяма част от материалите си. Има над стотина статии, есета, разкази, фейлетони и стихотворения, както бе отразено в по-първата публикация за него.

Редовен доброволен сътрудник е на в-к „Наше село” в с. Кънчево.

Има съпруга и две дъщери, 4 внука и 4 правнука.

От 1987 година е пенсионер.

...

С какво ми се отплати ти, скъпа Българийо?

Труден и непоносим стана животът на българските пенсионери. Тези, които си отдадоха младостта в строителството на някогашната ни цветуща страна България, сме неоценени. Днес те са почти вече забравени и непризнати са техните големи усилия и жертви за благоденствието на тази прекрасна страна.

Често си спомням с болка за изминалия ми 80-годишен живот, изпълнен с непосилен труд и лишения, все за доброто на Майка България. Едва още на 17 години отидох доброволец на фронта, в два национални обекта съм бил, в Хаинбоаз и ВЕЦ „Тъжа”,. Не помня в колко селскостопански бригади съм взимал участие, все в първите редици. Над 46 години имам трудов стаж без притурки в най-тежката професия – ковашката. Останах без очи и уши. Какво получих за този си непосилен труд, в който преминаха младите ми години? С какво ми се отплати ти, скъпа Българийо? – с една нищожна пенсийка, не стигаща до никъде.

Не изпитвам съжаление за тези години, напротив: гордея се, защото те бяха изпълнени с възторг и щастие от голямото ми вдъхновение да дам и аз нещо от себе си за едно ново и щастливо начало, което се вписваше в историята ни.

Но нали ние бяхме първите, които строихме фабрики, заводи, магистрали; пробивахме влажни забои в тунели, завиряхме язовири? За тебе, Родино, ний бяхме герои!

Защо изчезна онази усмивка и щастие по лицата ни в тези последни останали години? Защо избледняха онези прекрасни добродетели, които имахме някога? Ще си спомняме за онази красива и цветуща България с болка, за нейните неповторими земни богатства. Ще сънуваме оживените си някога селца и паланки, днес почти обезлюдени, без стопани и всевъзможен добитък... Ще мечтаем отново да навлезем в бостаните, натъркаляни с едри и сочни дини и пъпеши. И това ми се беше присънило: навеждам се да откъсна сочна диня, но посегна ли към нея, тя се превръща в буца пръст. Гледаме ги сега по витрините, недостъпни за мнозина от нас. Очите ни се наливат със сълзи, устата ни засъхва, присяда ни от нещо на гърлото и ни иде да ревнем, че всичко това не е вече родно, не е вече наше.

А нагазиш ли из горските усои или се наведеш да утолиш жаждата си от някой студен извор, унасяш се в песента на славея, изпълваш се от щастие и като че ли ти се причува хлопатара на безбройните ни някога стада. Няма ги вече, наведи глава и тръгни по-нататък ти, нещастнико, и вместо отмора и щастие, отново ще ти се свие сърцето до болка, като гледаш безмилостно изсечените и обгорели от пожари стволове на дърветата.

А излезеш ли и на която и страна да се обърнеш, пред погледа ти е една жалка изоставена, забравена и разпродадена някога, прекрасна и неповторима страна – райска градина.

Топи се нацията на тази забравена от Бога и правителството ни страна. Кой е виновен за всичкото това голямо нещастие? Нима сме ние отново виновните, че не дадохме още от себе си, че не бяхме оценени, разбрани и признати от идващите след нас? Натъжени и с влажни очи отново се питаме: В какво сгрешихме ние, пенсионерите, че сме така наказани?

....

"В какво сгрешихме, че сме така наказани? - един изключително болезнен въпрос, отронил се от глъбините на човешкото сърце, толкова силно наранено и... огорчено...

Един въпрос, отправен към България - нашата прекрасна страна, "забравена от Бога"...

...

Но... дали Бог ни е забравил или ние сме Го изолирали от живота си?!!!...

Дали нашата скъпа България забравя чадата си?!!!... Едва ли...

Дали ние, хората, като цяло, не сме се отклонили в някаква "друга посока", която е пагубна за всички ни?!!!...

Дали ние не сме забравили ония изконни християнски добродетели, които ни правят хора - ИСТИНСКИ ХОРА НА ТАЗИ ЗЕМЯ?!!!...

Дали?!!!...

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................