"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

понеделник, 30 май 2011 г.

Професор Вълчанов - кой всъщност е той?

"ЕВРОПА ЖИВЕЕ ТРЕВОЖНО, ЗАЩОТО ЖИВЕЕ БЕЗ БОГА!"- проф. Вълчанов, м. септември, 2009 г., Варна


Професор доктор Славчо Вълчанов Славов, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Стария Завет в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и в приемника й, Богословският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

През 2008 г. е с достойнство почетен от Алма матер с почетния знак (със синя лента) на университета.


Отличието, предложено единодушно от Факултетния съвет на БФ, беше
връчено лично от ректора на СУ проф. Иван Илчев пред целия състав на Академичния съвет . То се присъжда „за дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” (Прот. на АС № 14/24.9.2008 г.).

Проф. Славчо Вълчанов, по-голям брат на ставрофорен иконом Антон
Въчанов от столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя", е роден през 1940 г. в с. Ивански, Шуменско. Завършва Софийската духовна семинария през 1959 г. и Духовната академия през 1965 г.

След завършване на докторантура (или аспирантура по тогавашната терминология) той става асистент на
проф. Боян Пиперов, дългогодишен преподавател по Стар Завет и Библейски еврейски език.

Славчо Вълчанов е участвал в Библейската комисия на Св. Синод, както и в много други комисии като близък сътрудник на митрополити, членове на Св. Синод, в тяхната вътрешно и външноцърковна дейност. Представлявал е БПЦ във Всеправославната богословска комисия за диалога със Старокатолическата църква.

Проф. Вълчанов се пенсионира през есента на 2008 г., но продължава да
преподава в БФ като хоноруван професор, защото учебното заведение не може да си позволи да се лиши от такъв изтъкнат специалист.

Забележка: Информацията за проф. Вълчанов е предоставена от личния архив на отец Васил за всички читатели, за която информация аз сърдечно му БЛАГОДАРЯ!

Но БЛАГОДАРЯ и на БОГА, че имах и аз възможността да срещна преди две години този професор във Варна, през месец септември 2009 г., когато беше Седмицата на Православната книга!

Да, имах възможността не само да го видя, но и да чуя огнените му слова, произнесени с толкова искреност, с толкова обич и... болка...

Обич към Бога и хората...
И... болка за България и за всички страни в Европа, които живеят без... Бога...

Обич и... болка, които НИКОГА не се... забравят...

Затова и аз днес искам да му кажа искрено и... нежно:
"Благодаря Ви, Проф. Вълчанов!
Благодаря Ви, за огромната човечност, която носите в сърцето и душата си, и така щедро раздавате от нея на всички около себе си!
Благодаря Ви за Огнения Божий Дух, с който "пробуждате" духовно унилите и им дарявате частичка от своята вяра и обич към Бога и хората!"

А този линк е изпратен също от отец Васил. На него всеки, който желае, може да чуе една от лекциите на проф. Вълчанов и да чуе огненото му слово...

http://www.youtube.com/user/ispovednik1#p/f/288/frX70u-h_8o



Благодаря отново на отеца, че ни направи съпричастни на голямата си Обич и Благодарност към този свой любим преподавател - професор Вълчанов!

Нека обичта и благодарността му БЪДАТ ПРИМЕР ЗА НАС!

Пример на любов към учителя, дарил ни частица от своята обич, "за да сме това, което сме, ЗА ДА СМЕ ПОЛЕЗНИ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА ОБЩЕСТВОТО СИ, ЗА СВЕТАТА СИ ЦЪРКВА", както е посочил и отец Васил в размислите си, породени от спомена за проф. Вълчанов и за всички свои учители, а също и за преподавателите си от Богословския факултет! Амин.

Споменът за Любимия Професор...

Размисли, породени от скъпите спомени през годините...

В сърцето на всеки има един топъл спомен, спомен за човек, който му е дал нещо, за някого, който е докоснал душата му, подал му е ръка в труден момент, отворил му е очите за грешките, запалил е искрата в ума му - споменът за любимия учител. Този спомен, колкото и да е неосъзнат, дава отпечатък в съзнанието ни и насока за бъдещето ни, формира мирогледа ни, стила ни на живот.


Не бях се замислял върху тези неща и колко всъщност е хубаво да имаш един такъв спомен в сърцето си, който да те сгрява в трудни моменти. В една прекрасна юнска утрин по време на св. Литургия в Златарския манастир "Св. ап. Петър и Павел", на 29 .06.1995г. /храмовият празник/ срещнах моя любим учител... След 5 години, 2000 г. когато завършвахме Висшето си обучение в ШУ " Еп. К. ПРЕСЛАВСКИ" специалност БОГОСЛОВИЕ
...

Времето беше оставило отпечатък върху лицето му, косата - посивяла от грижите, но в очите му блещукаше онази искра, която имат само хората, докоснати от ангел. Казах му:"Здравейте, Проф.ВЪЛЧАНОВ! Как сте?"

Не се и надявах да си спомни за мен, все пак аз бях един от многото, на които беше дал частица от себе си, а и годините бяха оставили отпечатък върху лицето ми. С учудване установих, че помни името ми. Заразпитва ме как е минал животът ми, спомнихме си някои весели моменти от миналото.

Възхищавах се от този човек. Той съумяваше да грабне вниманието ни и да направи часовете по Въведение в Свещенното писание на стария завет и Библейски еврейски език интригуващи и забавни даже за тези, на които този език не им бе по сърце. Той ни възпитаваше с облеклото, с поведението и обноските си, с излъчването си, с осанката си. Знаеше кога да бъде строг и кога забавен.

В тази среща нямаше нищо особено, но тя ме върна назад във времето и ме накара да се замисля колко голямо значение има трудът на тези хора и колко неоценен е винаги. Защото, за да си учител, и то добър, това не е професия, а призвание, това е вътрешна нагласа и самодисциплина. Любовта трябва да струи от душата ти, за да можеш да дадеш на всеки - на добрия и на лошия, на умния и на не чак толкова, да можеш да откриеш заложбите в един млад човек и да успееш да ги накараш да се развият така, че да са в полза за самия него и за обществото и Св. Църква, да се опиташ да парираш недостатъците така, че да не виреят в бъдеще. Много сложна задача и отговорна, бих казал, не на всеки се отдава.


Срещата с моя Професор не беше нещо необичайно, но беше нещо необикновено, нещо, което стопли душата ми, върна мили спомени у мен и ме накара да почувствам колко много дължа на този човек и не само на него, а на всички учители-богослови, които са ми дали частица от себе си, за да съм това, което съм, за да съм полезен за себе си и за околните и най-вече на Св. Църква и народа Божий.

Всеки ми е дал искрица от своя огън на познанието, за да се разгори в мен и да свети с различна светлина, от която да раздавам на всички около себе си.
Цветята, които поднасяме на нашите учители на 24 май, едва ли са достатъчни да изразят уважението и благодарността, която им дължим, но по-важно е да ги носим в сърцата си и когато ги срещаме след години по улиците, да им кажем: „Здравейте, учителю! Как сте? Благодаря Ви за всичко, което сте ми дали!“.
Може би тези думи ще сгреят сърцето му и то ще се изпълни с гордост, ще изтрият една бръчка от челото му и на лицето му ще заблести усмивка.


Написано на 23 май 2010 г. в 07:40 от отец Васил, гр. Шумен, храм "Св.Три Светители", ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ


http://www.facebook.com/group.php?gid=117636848275171

ЗАБЕЛЕЖКА: Този линк е група за проф. Вълчанов, която отец Васил е направил във Фейсбук, за да може всеки, който познава проф. Вълчанов или желае да се запознае с него, да има тази възможност да пише тук, в тази група, за този наш "голям богослов и човек", както е написал сам отец Васил за своя любим професор!

Звучи ми като в приказките...




Размисли по повод пътеписа на отец Петър за пътуването му до Румъния, написани преди години...

Не мога да повярвам за всичко това, че е реалност някъде толкова близо до нас - в съседна Румъния...
Нима е възможно?!...
Звучи ми като в приказките - добрите приказки, които преобразяват живота на хората...
Колко хубаво би било и тук, в нашата страна, всичко да бъде различно от тъжната мрачна реалност...

Децата на България!!!... Тая прекрасна страна, преминала през толкова много изпитания, страдания, сълзи и разруха и възкръсвала отново изпод пепелищата, за да постави ново начало, Духовно начало в живота на хората!!!...
В тая прекрасна страна децата живеят, израстват, възпитават се /като цяло/ далече от библейските истини, от библейските ценности...

В тая прекрасна страна душите на децата погиват - бавно и... мъчително, лишени от Христовата Светлина и Любов, търсейки път сред безпътието...
Търсейки брод - сред безбродието...
Търсейки щастие сред "светлината" на мрака - духовният мрак, обгърнал почти изцяло страната ни...

Написано на 21.11.2006 г. / неделя/

Отец Петър, авторът на пътеписа за Румъния, е духовникът,
който е на снимката по-горе!