Размисли по повод пътеписа на отец Петър за пътуването му до Румъния, написани преди години...
Не мога да повярвам за всичко това, че е реалност някъде толкова близо до нас - в съседна Румъния...
Нима е възможно?!...
Звучи ми като в приказките - добрите приказки, които преобразяват живота на хората...
Колко хубаво би било и тук, в нашата страна, всичко да бъде различно от тъжната мрачна реалност...
Децата на България!!!... Тая прекрасна страна, преминала през толкова много изпитания, страдания, сълзи и разруха и възкръсвала отново изпод пепелищата, за да постави ново начало, Духовно начало в живота на хората!!!...
В тая прекрасна страна децата живеят, израстват, възпитават се /като цяло/ далече от библейските истини, от библейските ценности...
В тая прекрасна страна душите на децата погиват - бавно и... мъчително, лишени от Христовата Светлина и Любов, търсейки път сред безпътието...
Търсейки брод - сред безбродието...
Търсейки щастие сред "светлината" на мрака - духовният мрак, обгърнал почти изцяло страната ни...
Написано на 21.11.2006 г. / неделя/
Отец Петър, авторът на пътеписа за Румъния, е духовникът,
който е на снимката по-горе!
