Иконата на Божията Майка "Пътеводителка"
Това е една от първите икони на Божията Майка, която познавах и много обичах от детството си. Обичта към Майката Божия бе вградена в сърцето и душата ми от моята родна майка.
Това е една от първите икони на Божията Майка, която познавах и много обичах от детството си. Обичта към Майката Божия бе вградена в сърцето и душата ми от моята родна майка.
Когато обаче повярвах в Бога чрез хора от Евангелската общност, то аз се повлиях от тяхното отношене към Майката Божия и... обичта ми към Нея някак си се... "изпари" от сърцето и душата ми и аз започнах да гледам на Нея като на една просто обикновена жена...
...
Но веднъж се случи нещо толкова реално и толкова необикновено и поучително същевременно, което напълно промени възгледите ми, промени отново отношението ми към Майката Божия и я постави отново на пиедестал в сърцето и душата ми, при това на много по-висок пиедестал от времето, преди да променя своето отношение към Нея...
Зная становището на Светите Отци на Църквата за сънищата ни, затова моля предварително за извинение, ако това, което желая да споделя с читателите, внесе смут в нечие сърце!
Това, което искам да разкажа, е за духовна полза на някои хора, които / като мен някога / не се отнасят с необходимата почит към Жената, станала Майка по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос!!!...
...
Това се случи преди много години в деня, когато е моят рожден ден... Вечерта се помолих, както обикновено, но не зная защо и как в края на молитвата, обръщайки се към самия Бог Отец казах, че толкова много хора казват, че са виждали Божия Син, а аз никога не съм Го виждала и много бих искала тази нощ да Го видя и това да бъде подаръкът ми от Небето за моя рожден ден.
Казах тези думи и с голяма вяра, че ще видя тази нощ Божия Син в съня си, си легнах и... заспах...
И... заспивайки, естествено, всичко забравих моментално.
Вечерта обаче наистина сънувах сън...
Лежах в същата стая и на същото легло. В един момент нещо повдигна главата ми от възглавницата и насочи погледа ми към стената, на изток, точно над главата ми... Там видях точно тази икона, на Майката Божия "Пътеводителка", с Детенцето, вдигнало ръчичката си за благословение...
Видях Ги толкова ясно и реално, но не така, като на икона, а като "живи хора" - рамката на иконата я нямаше! Те стояха и гледаха и двамата към мен...
Аз много се зарадвах, спомних си моментално за молитвата си и започнах да викам много силно и с голяма радост на една моя приятелка, с която споделях тогава всичко духовно.
Тя навярно е била близо до мен, но аз виках "с все сила", както се казва в такива случаи:
"Ленче, Ленче, Ленче - Това е Божият Син!!!...
Това е Божият Син!!!...
Това е Божият Син!!!..."
Радостта ми, че виждам Божия Син в този момент, нямаше граници!!!...
Но в следващия миг се случи нещо съвсем различно...
Както виках в съня си с голяма радост някакъв тих, нежен мъжки глас ме попита:
"Да, но с Кого е?..."
Но в следващия миг се случи нещо съвсем различно...
Както виках в съня си с голяма радост някакъв тих, нежен мъжки глас ме попита:
"Да, но с Кого е?..."
Сепнах се от този неочакван въпрос. Изчезна радостта ми. Не знаех какво означава това.
Някаква невидима сила отново отправи погледа ми към стената. За голяма моя изненада този път там беше пак Тя, Майката Божия, но без... Детенцето...
Нямаше я тази Божия Майка, "Пътеводителка", а една друга икона на Божията Майка - "Скърбяща"...
Иконата на Майката Божия "Скърбяща"Да, точно тази икона видях втория път, когато погледнах към стената след зададения ми въпрос от Него, от Божия Син - "Да, но с Кого е?"
Точно Тя, Майката Божия, стоеше тиха, мълчалива, с наведена глава, а от очите й се стичаха сълзи... Горещи сълзи...
И отново не беше така, като на икона, а "като жива"...
Не ме погледна обаче този път нито веднъж...
Не повдигна дори главата си нагоре, въпрки че доста време стоях пред Нея, онемяла от това, което виждах пред себе си...
Всичко беше напълно противоположно, като гледка, пред която човек наистина онемява, защото без думи чувства ОГРОМНАТА БОЛКА в сърцето и душата на тази толкова Чиста и Свята Жена...
Майката Божия! Тази, Която пренебрегваме, въпреки думите в Светото Писание, че Тя ще бъде облажавана от "всичките народи по Земята"...
Тази, Която опази девството си, за да роди по свръхестествен начин и да Дари на всички ни Най-Святото Дете на Земята...
Тази, Която ЕДИНСТВЕНА БЕШЕ ДОСТОЙНА да стане Майка на Божия Син...
Тази, Която понесе ОГРОМНАТА БОЛКА пред Кръста, на Който БЕ РАЗПНАТ Любимият Й Син -НАЙ-СКЪПОТО И ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАШЕ СМИСЪЛ В ЖИВОТА Й...
Тази Майка Божия, Която се застъпва там, пред Божия Престол, за всеки един от нас...
Тази, Която ни Обича и Страда за всички нас така, както страдаше за Своя Роден Син...
Тази Майка Божия, Която е Майка, Духовна Майка на всички нас...
...
Да, стоях и гледах тия парещи от болката на сърцето и душата Й сълзи, които се стичаха по лицето Й - ТОКОВА ЧИСТО И МИЛОВИДНО ЛИЦЕ...
Стоях и гледах и така, без думи, открих ОГОРЧЕНИЕТО, което и аз лично Й бях причинила, променяйки отношението си към Нея...
Чувството ми за Вина пред тази Свята Божия Майка нарастваше с всеки изминал миг все повече и повече...
То изпълни сърцето ми, душата ми, разума ми...
Почувствах се толкова виновна, толкова нищожна, толкова заблудена и грешна пред Нейната Велика Святост, Обич и... Болка...
Сведох надолу очите си и тихо промълвих, с Искрено Разкаяние, с Обич и... Болка:
"Прости ми, Майчице Свята! Прости ми! Никога повече няма да мисля така!!!..."
След тези думи, казани толкова искрено, с толкова съкрушен дух, осъзнавайки ЗАБЛУДАТА СИ, в която бях живяла навярно цяла една година, изчезна от стената иконата на Майката Божия "Скърбяща", а на Нейното място се появи един НЕОБИКНОВЕН ХРАМ...
Един ПРИКАЗЕН ХРАМ, какъвто няма никъде тука, на Земята...
Храм, в който бяха отново така, "като живи"( а не просто така, на икони, както Ги виждаме в храма ) всички ония библейски личности, за които четем в Светото Писание, според времето, в което са живели на тази Земя... Там бяха тези Святи хора, изобразени на иконите, които ние, ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ, почитаме и пред които се покланяме в храма...
Да, те не бяха някакви "идоли", както често ги наричат някои "вярващи" хора, пред които се покланяме, ние, "невежите", ние, "заблудените", според тях...
Те не бяха някакви "божества", направени от "човешка ръка", пред които се покланяме в своето "духовно невежество", в каквото ни обвиняват...
Те бяха ония ЖИВИ, РЕАЛНИ БИБЛЕЙСКИ ЛИЧНОСТИ, Които всички ние познаваме, за които вярваме, че са живели на тая Земя (като Авраам, като Ной, като Моисей, като Св. Йоан Кръстители пр. ), и които почитаме и обичаме...
Да, те бяха ЖИВИ, РЕАЛНИ БИБЛЕЙСКИ ЛИЧНОСТИ... А храмът НЕ БЕШЕ някаква "сатанинска синагога", както понякога някои хора го наричат в своето неправилно разбиране за Божия храм... НЕ БЕШЕ!!!... ТОЙ БЕШЕ ЕДИН ПРИКАЗЕН ХРАМ, КАКЪВТО НИКЪДЕ НЯМА НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!...
Тогава???... Редно ли е да наричаме все още иконите "идоли"???...
Редно ли е да отричаме Славата и Величието на Майката Божия, забравяйки или омаловажавайки Специалната Й Мисия на тая Земя???...
Редно ли е все още да тънем в заблудите си, когато живеем в 21 век - Векът на Духовния прогрес???...
Редно ли е да бъдем ТОЛКОВА НЕПРИЗНАТЕЛНИ, ТОЛКОВА НЕБЛАГОДАРНИ за сълзите, които Тя, Майката Божия, пролива за всеки от нас, поотделно, и за всички нас, като цяло, знаейки Истините за Живота и... Смъртта - ДУХОВНАТА и... ФИЗИЧЕСКАТА СМЪРТ???...
РЕДНО ЛИ Е ДА БЪДЕМ ТОЛКОВА УПОРИТИ И ДА ПОВТАРЯМЕ ГОДИНИ НАРЕД, ЧЕ ТЯ Е ПРОСТО ЕДНА "ОБИКНОВЕНА ЖЕНА", НА КОЯТО ДОРИ ХРИСТОС КАЗАЛ, ЧЕ ТЯ НЯМА "НИЩО ОБЩО" С НЕГО, ЦИТИРАЙКИ ДУМИТЕ МУ ОТ СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ, ИЗТЪЛКУВАНИ ОБАЧЕ... ПОГРЕШНО???...
ДА, РЕДНО ЛИ Е???...
На този въпрос всеки от нас трябва лично да си отговори... Лично... Според своите ЛИЧНИ УБЕЖДЕНИЯ, слушайки "гласа на сърцето си"...
Именно на сърцето си - на своето собствено сърце... Там, където живее Бог... Този Бог, Който ни нашепва кога кое е грешно и кое е праведно...
А ако ни е трудно "да чуем гласа на сърцето си", то нека да се вслушаме е "гласа на Съвестта"... На собствената си съвест обаче...
Защото "всеки сам трябва"- както е казал Бог - да направи своя избор!!!...
...
Да, всеки от нас сам трябва да избере за себе си Доброто или...злото...
Доброто за себе си и своите деца...
За себе си и своя дом...
За себе си и своите близки...
За себе си и за хората, които обича...
А кой от нас, хората по лицето на тази Земя, не желае Доброто???... Кой???...
Всички ние Го желаем и Го търсим, защото сме хора - с еднакви стремежи, с еднакви чувства, с еднакви цели...
И с една мечта... С ЕДНА ИЗГАРЯЩА СЪРЦАТА НИ МЕЧТА: ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ!!!...
МНОГО, МНОГО ЩАСТЛИВИ... Амин.
С много обич към всички читатели!!!...
Кина Златева
Иконата на Майката Божия "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас"
Майката Божия от иконата "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас" или т. нар. Леушинска икона на Пресвета Богородица!
Тя е добра, мила, нежна, загрижена за всеки от нас, страдаща заедно с нас...
Страдаща с нашето огромно страдание... Протягаща нежната Си Майчинска ръка, за да ни погали, да ни утеши с искрените Си Слова, когато сърцето ни кърви от болка...
...
Беше преди много години... Имах голям проблем... В сърцето ми имаше огромна болка...
Копнеех за нещо, за което се молех така горещо, а все не го получавах...
Една вечер сънувах сън... Лежах в леглото си по очи и плачех неутешимо...
В един момент почувствах, че някой приседна до мен, на леглото, протегна нежната си длан и погали косите ми - бавно, нежно, с обич и с огромно съчувствие към болката ми... Болка, за която просто знаеше...
След кратка пауза, галейки все така косите ми, същият този "някой", който приседна на леглото до мен, ми каза с много нежен глас - женски глас:
"Не плачи! Когато станеш на ... /посочи една възраст /, ще имаш всичко, за което жадува сърцето ти! Ще имаш..."
И изброи безпогрешно всичко онова, за което копнееше сърцето ми и проливах неудържимо сълзите си... И то точно така, както бяха степенувани "нещата" в сърцето ми...
Всичко това ми направи огромно впечатление... Повдигнах лицето си от възглавницата, обърнах се към тази "жена" и я погледнах...
Лицето й беше много миловидно, изразяващо състрадание и болка... Беше сама... Беше облечена така, както е на иконката...
Беше със същата тази прическа - с прибрани косички, сресани на прав път...
Не зная защо, но точно това състрадание, отразено върху лицето й и този "прав път" на грижливо сресаните й коси ми направиха най-силно впечатление...
Погледнах я, но... не познавах тази "жена"...
Погледнах я, но... нищо не й казах...
Само погледите ни се срещнаха...
После... нямам спомен за "нея"...
Не зная какво се случи след това...
Навярно тя, "жената" изчезна, а аз се събудих...
...
Събудих се след този сън, а думите звучаха в сърцето и душата ми...
Те звъняха като камбана в разума ми...
Толкова дълго ми изглеждаше времето, което ми посочи тази изключително милостива и прозорлива, но... непозната за мен "жена"...
И плаках, плаках, плаках - цели три дни и три нощи плаках, без изобщо да спра...
Тогава в сърцето и душата ми зазвучаха някакви утешителни слова, които не знаех на кого са, но те внесоха много МИР в моята болна и страдаща душа...
Час от тях споделям с вас, моите читатели, с искрената надежда, че тези Неземни Слова ще утешат нечие страдащо сърце и ще излекуват болката му:
Не тъгувай за своята младост...
Не тъгувай за минали дни,
че в живота ни толкова тежък -
се каляват сърцата добри...
Не докосвай ти своята рана...
Не докосвай ти свойта душа,
че все още е жива жарава,
че все още там всичко кърви...
Усмихни се, повярвай във Мене...
Усмихни се и песен запей,
че сълзите горещи изгарят
днес и Моето болно сърце...
...
Минаха доста години оттогава...
Словата останаха здраво вградени в сърцето и душата ми...
И винаги зазвучаваха отново и отново, когато имах някаква сърдечна болка...
Но през всичките тези години аз НЕ РАЗБРАХ коя беше тази непозната за мен, но изключително добра "жена"...
...
Преди около 6 - 7 години видях същата тази "жена" на една икона и толкова много се изненадах...
Това е била Тя, Самата Майка Божия, но аз не Я познавах тогава... Или още по-точно: все още бях под въздействие на своите евангелски "заблуди", с които живях известно време...
Въпреки това, Тя, Добрата Майка Божия, е пренебрегнала огорчението в сърцето и душата Си от моето неразумно отношение към Нея и е протегнала Ръката Си към мен, за да ме утеши в голямата ми болка...
Да, Тя обича всички ни, независимо какво е нашето отношение към Нея, и се моли за нас на Своя Син и наш Бог, Господ Иисус Христос, да ни помилва и спаси погиналите ни души...
Нека Й Благодарим от все сърце! Тя заслужава това!
С обич към всички читатели!
Кина Златева
Молитва към Пресвета Богородица
Всеблага Застъпнице за християнския род, Майко на Христа, нашия Бог, Който държи всичко в десницата Си! Излей върху нас Неговите милости и щедрости и да не се убоим и изплашим от видимите и невидимите врагове, защото Ти казваш на всички, които се уповават на Тебе: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас."
Запази св. Православна Църква от ереси и разколи и се моли нашият народ да встъпи в пътя на покаянието. Възвърни на Отечеството ни твърдостта в даруваната му от Бога православна вяра, за да се изпълни то с благовонието на молитвите, да разцъфне като полски крин и да заживеем в благочестие и чистота. Запази ни от антихристовите изкушения, от вражески нашествия, от междуособици, от земетресения, огън, глад и мор, от внезапна смърт, от плен и семейни раздори. Укрепи живеещите в монашество и спаси всички нас, Пречиста Дево, защото на Тебе се уповаваме.
Моли се, Пресвета Владичице Богородице, на Своя Син и нашия Господ Бог, Който милва и спасява, да не ни лишава от закрилата Си и от Небесното Си царство, защото Сам Той казва на верните Си раби: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас!". Нему, заедно с Отца и Светия Дух, подобава слава, владичество, чест и поклонение, сила и величие сега и во веки веков. Амин!
Тропар
Погледни милостиво към нас, Всепета Богородице, просвети нашите помрачени сърца и озари Твоето стадо, Пречиста, защото Ти можеш всичко, което поискаш като Майка на Създателя. И извикай към тези, които Ти се молят: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас."
Пояснение: Иконата на Пресвета Богородица, Молитвата към Нея и посоченият Тропар са от Триптиха на Изд."Витезда"!
