Божиите чудеса, които никога не стихват

Удивително чудо на Св. Нектарий Егински 

Свети митрополит Нектарий, починал още през 1920 година - служил в храма  на гръцко село повече от седмица.

Вече ни е известно, че в Гърция почитат свети Нектарий като велик чудотворец. Там дори имат следната народна пословица: “Няма нищо неизлечимо за Свети Нектарий”.

- Преди няколко години жителите на едно от планинските села на Егина останали без свещеник. Времето си минавало, а все не назначавали нов свещеник. Най-накрая настанал Великият пост и селяните се развълнували.

В Гърция през първата и последната седмица на Светата Четиридесетница не се учи и работи, Гърция се моли.

Навсякъде спускат флаговете в знак на траур за разпънатия Христос, хората всекидневно стоят на продължителните Великопостни служби, ходят в кръстоносни шествия из цялата околност, държат строг пост без олио, а мнозина въобще не вкусват храна. Да се остане без свещеник по това време е немислимо.

След като се посъветвали, селяните решили да напишат молба до управляващия архиерей на епархията. 

“Свети Владико, - молели жителите на селото, - изпратете ни свещеник, макар и временно само за Страстната седмица и Великден. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и радостно с целия свят да посрещнем Светлото Христово Възкресение. Не ни оставяйте сираци, Свети Владико, не забравяйте за скърбите ни. Изпратете ни свещеник, когото благослови Ваше Високопреосвещенство”.

Епископът прочел писмото на предстоящото епархийско събрание и заедно с другите въпроси огласил молбата на миряните от Егинското селище: “Отци, кой може да отиде в това село?” Но всеки от присъстващите се оправдавал със заетостта си и казвал причината поради която не можел да отиде. След това събранието преминало към други въпроси и писмото на планинските жители било затрупано от други листове.

А след това просто ЗАБРАВИЛИ за него поради многото грижи и приготовления за наближаващия Великден.

Най-накрая настъпил Великият Ден на Христовото Възкресение, който в Гърция се посреща извънредно празнично и тържествено от всички. Православието е официалната религия на Гърция, там това е още и национален празник. 

Изминала първата празнична седмица, епархийските служители се върнали на работните си места и скоро архиереят открил на масата си ново писмо от планинското селце. 

“Свети Владико!, - пишели селяните - нямаме думи с които да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско съучастие и помощ на нашата енория. Винаги ще благодарим на Бог и на Вас, Свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни изпратихте за да посрещнем Великден. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен Божий слуга...”

Епархийското събрание на архиереите започнало с въпроса: “Кой от свещениците отиде в селото от което на предишното събрание дойде писмо?” Всички мълчали, никой не се обадил, защото никой не отишъл да служи в това планинско село. Велико недоумение и горещо любопитство обладало свещенството. След няколко дни по каменистите планински пътеки на остров Егина се издигнали кълбета прах - в загадъчното село препускал архиерейският кортеж. За първи път в живота на това забравено село дошъл Владика с пищната си свита. Жителите ги посрещнали с великденски козунаци, кулуракя (великденски курабии), боядисани яйца и цветя, в пълен състав от старо до младо и тържествено ги въвели в малкия старинен храм.

Всички гръцки свещеници се считат за държавни служители и всеки е длъжен да оставя запис в църковен дневник, дори да е служил в храма само веднъж.

Архиепископът се допрял до най-почитаната икона в храма и веднага отишъл в олтара. През отворените Царски Двери всички видяли как той взел дневника и тръгнал към тесния прозорец. Прелиствайки припряно страниците той прокарал показалеца си на последния ред. “Нектарий, Митрополит Пентаполски” било написано там с красив почерк. Владиката изпуснал дневника и паднал на колене там, където стоял.

Вестта за Великото Божие чудо поразило с небесен гръм всички стоящи в храма!

Дългата звънтяща тишина била прекъсната от вълна емоционални възгласи. Хората падали на колене, издигали ръце нагоре, прегръщали се, плакали и благодарили гръмко на Бог и на Свети Нектарий. Едва тогава всеки от присъстващите започнал да разбира какво се е случило.

Господ Вседържител чул разплаканото въздишане на сърцата на Своите верни овце, оставени в скръб в далечното малко селце до върха на планината и ИЗПРАТИЛ при тях великия пастир от Царството Небесно.

Поради земната си слабост Владиката забравил за верното си малко стадо, но за него не забравил Владиката на Небето и Земята.

Цяла седмица през 2001 година св. Нектарий служил в това село, а той ПОЧИНАЛ през далечната 1920 година, бил ЖИВ с простодушните пастири и техните семейства, СЛУЖИЛ в храма, ВОДИЛ ги на Кръстни шествия, възглавявал тържествени траурни шествия през нощта - епитафии при Гроба Господен, ПЯЛ с тях химни и молитви, ИЗПОВЯДВАЛ, утешавал, наставлявал. Те не били чували никога от никого такива думи за Бог.

Сякаш този старичък духовен наставник с благ глас Го познавал лично.

Едва тогава народът РАЗБРАЛ защо през цялото това време неземна радост изпълвала сърцата им. Защо сълзите на покаяние и умиление течали като река и никой не ги сдържал и не се срамувал. Защо не искали да се хранят, да спят, а само да се молят с този дивен и добър старец. Иконата на Свети Нектарий се намирала в храма им на почетно място, но никой от тях не го разпознал. Господ скрил това от тях.

Превод: Елена Зелямова

Източник: Facebook  

https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=5043582446926825877#editor/target=post;postID=8560770168609542415