Духовно послание, изпратено с Обич за всички, които носят в сърцето и душата си ОГРОМНА БОЛКА и търсят отговор на изключително болезнените си въпроси, отправени към Бога и Родината си...Забележка: Нека не забравяме думите на Св. Симеон Нови Богослов, който говори за тези Божии чада, които са "духоносци" и когато говорят, "говорят не от себе си, а от Светия Дух!"
Това безценно Духовно послание е изпратено за духовна полза на всички нас, читателите!
...
Погледни, погледни ти към Кръста Господен!!!...
Погледни, погледни ти, Дете!!!...
Погледни към кървящите зеещи рани!!!...
Погледни ти във Мойто Сърце!!!... /2
То кърви, То кърви, То кърви непрестанно!!!...
И боли, и боли всеки миг!!!...
То, Сърцето Ми, цяло е в кърви обляно!!!...
То, Сърцето Ми, в огън пламти!!!... /2
В Свойта длан Аз поднасям Го Дар на Земята!!!...
В Свойта длан Аз поднасям Любов!!!...
Приемете Я Дар за сърцата кървящи!!!...
Приемете вий Мойта Любов!!!... /2
Тя ще стопли сърцата, кървящи от рани!!!...
Тя ще стопли и ваште души!!!...
Ще ви води по Стръмния Път към Небето!!!...
Ще ви води към Вечен Живот!!!... /2
03. 05. 89 г.
/сряда, 22.45 часа/
Мелодията на това Духовно послание е много нежна, много приятна и силно въздействаща...
...
Не, не ни е забравил Бог, както мисли авторът на публикуваните преди няколко дни размисли – не!
Ние сме Го забравили – ние, хората...
И не само че сме Го забравили, а сме "обърнали гръб" на Неговата Велика Жертвена Любов за спасението на всяка безсмъртна душа по лицето на тази Земя...
А ПОСЛЕ СТРАДАМЕ, СТРАДАМЕ, СТРАДАМЕ...
Страдаме дни, месеци, години...
Страдат сърцата и душите ни...
Бунтува се разумът ни...
Отиваме си от тая земя – наранени, обезверени, оскърбени дори от Родината си, която толкова много сме обичали... За процъфтяването на която сме отдали цялата си младост, цялата си творческа и физическа енергия – целия си живот...
...
А нима е виновна Тя, Родината ни, че ние, хората, сме избрали “друг път на развитие” – пътят на самоутвърждаването, на самодоказването, на самоизграждането, когато Бог е казал в Своето Слово, че без Него не може да вършим нищо, т.е. нищо добро и полезно, нищо трайно и праведно...
Затова и се отчуждихме от земята си... Затова и създадохме тези неравенства помежду си... Затова и забравихме онези хубави добродетели, които са ни завещали нашите деди през вековете...
...
Да, забравили сме ги, защото сме се превърнали в “народ непокорен”, ходещ по “недобър път”, както е посочил самият Бог в Своето Слово за такива, като нас:
“Весден простирах ръцете Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли...” (Исая 65:2).
...
Затова е нужно да осъзнаем грешката си, да се покаем за “недобрия си път” – пътят без Бога, който сме избрали съзнателно преди години за себе си и своите деца, за новите поколения, които ще дойдат след нас, и да се върнем отново към Своя Бог, на Когото ни остави сам Българският патриарх Евтимий Търновски при падането на България под робство...
Да се върнем при Него, както и днес сам Господ ни призовава:
“Обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот ”(Захария 1:3).
...
ДА, НУЖНО Е ДА ОСЪЗНАЕМ ОГРОМНАТА СИ ГРЕШКА КАТО НАРОД, НА КОГОТО САМ БОГ Е ПОДАРИЛ МИЛОСТТА СИ, СВЕТЛИНАТА СИ, СЛАВАТА СИ ДОРИ - ЧРЕЗ ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА КНЯЗ БОРИС, БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ, НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ, НА ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ - И ЗАЕДНО ВСИЧКИ НИЕ, КАТО ЕДИН НАРОД "С ЕДНО СЪРЦЕ И ЕДНА ДУША" ДА СЕ ПОКАЕМ, ДА ПОМОЛИМ БОГ ДА НИ ПРОСТИ, ДА ПРИЕМЕМ НЕГОВАТА ВЕЛИКА ПРОШКА И ЛЮБОВ, ЗА ДА ИМАМЕ ОТНОВО “СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА”, КОЯТО Е САМИЯТ БОГ, И ДА НЕ ХОДИМ ПОВЕЧЕ В МРАКА, Т.Е. ДА НЕ БЪДЕМ ПОВЕЧЕ ДУХОВНО НЕПРОСВЕТЕН НАРОД...
А ИМАЙКИ “СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА", ТО НИЕ ЩЕ ИМАМЕ И “СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА”, ТЪЙ КАКТО Е ОБЕЩАЛ САМИЯТ БОЖИЙ СИН:
“АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА; КОЙТО МЕ ПОСЛЕДВА, ТОЙ НЕ ЩЕ ХОДИ В МРАКА, А ЩЕ ИМА СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА” ( Йоан 8:12).
...
Да, “Светлината на живота”!!!...
За Нея копнее всеки човек, но без “Източникът на Тая Светлина" не бихме могли да имаме Нея е живота си...
Не бихме могли...
