ПРОШКАТА - ТОВА ВЕЛИКО БОЖИЕ ЧУДО!!!
Кой е по - грешен?
/ На моя прекрасен син Никита! /
В една слънчева неделя на автогарата се срещнаха двама стари приятели – бай Васил и бай Иван. Поздравиха се, седнаха на една скамейка и заговориха за тежкия старчески живот. Техният приятелски разговор бе прекъснат от биенето на църковната камбана, с което се напомняше на хората, че Св. Литургия е свършила.
- Иване, ти ходи ли днес в храма? – неочаквано попита бай Васил своя приятел.
- Не! Все се каня да отида в храма, но не ми остава време. Ето, исках днес да сторя това, но, уви, не можах. Трябваше
първо да продам доматите.
- Не бива да правиш така – започна осъдително бай Васил, – ти задължително трябва да отидеш в църквата и да се помолиш за греховете си!
Тези слова обидиха бай Иван.
- Мале, кой ще ми говори за моите грехове? Ти ли? – обидено отговори бай Иван. – По-добре си спомни за това как предаде отчето през лятото на четирийсет и шеста година само за това, че той хранеше сираците и сиромасите.
Вместо да признае своята грешка, бай Васил припомни друго прегрешение на приятеля си, което е бил извършил в младежките си години:
- Накараха ме да предам свещеника и това го признаха всички – оправдавайки се, произнесе бай Васил. – Ти се мислиш за светец, но сигурно забрави как преди години, когато събираха иконите, за да ги изгарят, ти първи хвърли в огъня иконата на баба си.
- Това е нищо в сравнение с твоите грехове. Ти сигурно забрави за хората, които „уби” с предателствата си?!...
Бай Иван се замисли. Но той не мислеше за своите грехове, а за тези, на близкия си приятел бай Васил.
- За разлика от теб - заяви бай Иван, – аз не правя скандали в къщи и не бия жена си.
- Да, аз бия моята Мария, но тя си го заслужава. Обаче за разлика от теб, аз не псувам – отговори в своя защита бай Васил.
- Моето псуване е нищо в сравнение с твоите изневери спрямо съпругата ти.
Може би приятелите още дълго биха се осъждали един друг, ако в техния спор не се бе намесил един млад свещеник, който също чакаше автобуса и чу, без да иска, спора на старците. Отчето ги поздрави и каза:
- Деца мои, извинете, че се намесвам във вашия спор, но ще си позволя да кажа: Защо, деца мои, виждайки треската в окото на ближния, не забелязвате гредата в своето?. . .
- Отче, не разбирам какво искате да кажете с това? – заинтригувано попита бай Иван.
- С други думи, искам да кажа, че всеки от вас се старае да осъди ближния за греховете му, но никой не се опитва да надникне в своите. Добре би било, ако сторите това, да се осъзнаете и да се разкаете за прегрешенията си, да попостите. А след това трябва да ги изповядате пред свещеника в църквата.
- Да, отчето е прав. Колко време изгубихме, осъждайки се един друг, а забравихме при това да осъзнаем греховете си – умислено произнесе бай Иван, обръщайки се към приятеля си.
Бай Васил одобрително кимна с глава на бай Иван, а след това попита свещенослужителя:
- Отче, какво трябва да направим, за да прости Господ греховете ни?
Свещникът погледна старците, а след това им обясни какво да сторят, за да им прости Господ греховете. Думите на отчето проникнаха дълбоко в душите на двамата приятели. Те си поискаха прошка един от друг и решиха да започнат да постят, да ходят в храма, да се изповядват и причастяват и изобщо да бъдат истински християни.
- Прости ми, Васко! – съкрушено произнесе бай Иван, – Прости обидите, които ти нанесох през цялото време на нашето приятелство.
Бай Васил, без да се замисли, прости на приятеля си и в отговор поиска прошка от него.
По това време дойде автобусът. Старците, заедно със свещеника, се качиха в него духовно възродени.
Конец и слава Богу!
Автор: Виталий Чеботар
Да, няма нищо ПО-ВЕЛИКО от това да простиш или сам да помолиш за прошка - няма...
Само един добър, силен и великодушен човек може да постъпи така - да помоли за прошка или да прости...
Снимката е взета от Интернет.
