Има хора, за които не знаем нищо...
Има хора, за които не сме и подозирали дори, че са живели близо до нас, на земята...
Хора тихи и скромни, но с нежни сърца и Огнен Дух, извисен до Небесата!!!...
Хора - Истнски Ангели!!!... Земни Ангели!!!...
Един от тях е отец Петър Николов от гр. Враца, оставил ни своя Дневник - Небесно Духовно Богатство за всеки от нас.
Оставил ни и своето предсмъртно послание, може би - "Отивам си...", написано с много Обич към Бога и Вяра в Него, но и с чувство на изключителна загриженост за нас, хората, на тая земя; за нас, българският народ, за когото е била най-голямата болка в сърцето на Отеца, преселил се в селенията на Отвъдното точно на 06 май (1992 г.) - Гергьовден...
Отивам си...
Отивам си с надеждата велика
и знам, че моя Бог е жив!
Не ще остави този, който вика,
защото е и Благ, и Милостив!
Вий идвайте на гроба тук при мене,
ще ви очаквам в студ и пек,
че в гроба никне златно семе -
във вечността цъфти навек!
/ Отец Петър Николов - гр. Враца /
...
Аз винаги Благоговея пред този неспокоен Дух, вложен в него, който винаги е устремен към Висините...
Нека не забравяме тези Велики титани на Духа, които трасираха Пътя ни към Бога с непрестанните си и искрени молитви за всички нас, които живеем на тази земя днес!
Нека ги споменаваме в молитвите си за покойниците и да следваме примера им, както е посочено и в Свещеното Писание , че трябва да помним своите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и, имайки предвид свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Послание до евреите 13:7)! Амин.
С много Обич към този Прекрасен Отец, баща на богослова г-н Иван Николов, и към всички читатели!
Кина Златева
