Из "Животът на Христа" -
Джовани Папини
Жените са обичали Христа. Те са се спирали, когато Той минавал, вървели след Него, когато Той вървял с приятелите си, приближавали се до къщата, дето Той влизал, докосвали се до Неговите дрехи, за да се излекуват от недъзите си и винаги били готови да Му служат.
Много жени вървели след Него, когато отивал на смърт. Те биха желали да бъдат Негови сестри, Негови рабини, да Му служат, да Му приготвят храна...
Някои измежду тях са имали щастието да вървят след Него и още по-голямото щастие да Му помагат със своите световни блага.
Жените, у които благочестието е вродена дарба на сърцето, преди да проявят желание за съвършенство, са били, както винаги, по-великодушни от мъжете.
Когато Христос се появил в къщата на Лазара, две жени, сестри на онзи, който бил възкресен от мъртвите, били слисани от радост. Марта побързала да отиде да Го посрещне и Го попитала с какво би могла да Му услужи: не би ли искал Той да се измие и не би ли искал Той да похапне нещо? Като Го завела вкъщи, тя Го завела до дивана, за да си почине, и донесла завивка, за да се завие, ако Му е студено. След това отишла до кладенеца, за да донесе прясна студена вода.
Като се върнала в дома, тя скоро се заловила да приготви ядене - по-богато от онова, което семейството обикновено ядяло.Тя бързо запалила огъня и отишла да потърси прясна риба, скоро снесени яйца и да набере смокини и маслини. От сандъка си тя извадила най-хубавите си дрехи, а от избата донесла най-старо вино. И когато дървата в огъня пращели и искрите хвъркали из тръбата, бедната Марта, изпотена, почервеняла и загрижена, слагала трапезата, постоянно затичана между печката и бюфета, като само от време на време отивала да погледне от прозореца, за да види дали брат й се завръща, или да погледне сестра си, която никак не й помагала.
И наистина, от онзи момент, когато Иисус прекрачил прага, Мария се намирала в състояние на неподвижен захлас, гледала само Него, чувала само Неговия глас. В този час освен Христос за нея нищо друго не съществувало. Тя не преставала да Го гледа, да слуша думите Му, да чувства любящото Му присъствие около себе си. И когато Той я удостоявал с погледа Си, тя се радвала; когато Той не я гледал, нейните очи били устремени върху Него; когато Той говорел, думите Му засягали сърцето й една след друга, за да останат в него до самата й смърт; когато Той не говорел, тя чувствала, че мълчанието Му е още по-пряко откровение.
Загрижеността на сестра й и шумът на стъпките й безпокоели Мария. Та нима Той се нуждае от богата вечеря? Тя седнала до Неговите крака и не би се помръднала, ако не би я повикала сестра й или дори самият Лазар.
Също и тя служила на Христа, но по друг начин: тя Му отдала душата си, цялата си любяща душа и е смятала труда на ръцете си при този случай за безполезен.
Нейната душа била душа на жена, която съзерцава и обожава...
...
Всичко друго, всички тия приготовления, които правила сестра й, всичко това се е състояло от материални неща, които били нула за Мария.
