Размисли за огромната човешка болка
и необходимостта от Божията Всемогъща
закрила и... Любов...
"Набожните селяни слушаха проповедта на своя стар свещеник и засрамени от греховете си, що изобличаваше немилостиво, навеждаха със страх глави.
- Той... богочеловекът, прие доброволно мъченическа смърт за нас. Великата Негова любов, в името на която живееше и името на която славеше, беше Неговата всемогъща сила... И Той всецяло я положи за изкуплението на нашите грехове...
Сещеникът говореше отчетливо и трогателно.
- Пред стъпките пречисти Негови нека паднем на коление, братя, и с разкаяние да изповядаме нашите грехове. Защото душите ни са обременени.
Но в миг из дъното на черквата се обади задъхано и ужасено един странен нечовешки глас, задушен от отчаяни ридания, и прекъсна свещеника:
- Отче! Защо бог не ни пази от греховете?... А?... Защо? Той бог ли е или... що е? Бива ли? Бива ли? - крещеше гласът.
...
- Защо да ни лъжат?... Всеки ден, всеки празник... Искам да ми кажат, да ни се каже истината:Защо бог не ни пази от грехове? А? Защо? Нека ни кажат, обича ли ни той?
Тя крещеше бясно и не искаше да излезе... Личеше, че е полудяла.
- Изведете я вън! - рече свещеникът.
- Как ? Кой смее да ме пъди? Тук е храм за всички! - закрещя жената. - Искам правдата, правдата, правдицата! Имаме съдии, имаме кметове, имаме владика, имаме цар - да не мълчат... Да ми кажат: Къде е правдата?
Свещеникът дойде до жената и вдигна с молитва честния кръст над главата й.
...
- Милостивият Бог дано ти прати утешение, клетнице...
- Всички ме лъжите бе, хора! Защо говорите?... Мълчете... мълчете... мълчете! Правдата, правдата, изядохте я, ядете я! - викаше извън себе си Илчовица.
...
А лудата крещеше, задушена от мъка:
- Няма правда... Няма бог!... Чувате ли?...Царят трябва да се разцари... Отче,... не лъжете ни... Помогнете ни... Избавете ни... Кажете ни истината!..."
/Из разказа "Лудата"
на Елин Пелин /
.....................................................................................................................................................................................................................................................
"Няма правда... Няма бог! ... Чувате ли?...
... Помогнете ни... Избавет ни... Кажете ни истината!..."
Колко актуално звучат тези думи и Днес!...
Колко страдание и болка са стаени в тях!...
Наше Страдание... Наша Болка...
А... ИМА ПРАВДА!!!... ИМА БОГ!!!...
Но... Царят трябва да се Възцари - Царят на Царете и Господа на Господарите...
Той, Божият Син, Разпнатият, Който е казал, че ни обича с Вечна любов!
Той, Божият Син, Който и Днес ни казва:
Вървя към вас с Протегнати
Ръце!!!...
Вървя към вас с Кървящите
Нозе,
Прободени за ваште
ГРЕХОВЕ,
Прободени за Правда
и за Мир!!!...
Къде е Правдата по вашата
Земя?!!!...
Къде е Правдата, тъй Нужна
на Света?!!!...
Къде е Правдата във вашите
Дела?!!!...
Къде е Прадвата във вашите
Сърца?!!!...
...
Да, Правдата съм Само,
Само Аз!!!...
И Само Аз Дарявам
на Света
Неземна Красота
и Светлина,
Неземна Правда, в мрака
що Сияй!!!...
Тръгнете вий по Моя Светъл
Път!!!...
Тръгнете вий - о, хора
по Света!!!...
Тръгнете вий към Вечния
Покой!!!..
Тръгнете вий след Княза
на Мира!!!...
28 март 95 г.
