"Да чуеш гласа на сърцето си..."
Така съм озаглавила коментара си за романа "Полубогиня" на писателя богослов Мартин Ралчевски...
Коментар, който предлагам на вниманието на своите читатели - с най-добри чувства!
"Полубогиня"! Така авторът Мартин Ралчевски, богословът психолог е озаглавил своя пореден роман.
Държа в ръцете си този роман... Роман, за който се породи в сърцето ми огромно желание да го прочета, когато прочетох заглавията на творбите му.
Обръщам го обртно в ръцете си - разглеждам и обратната страница на корицата... Вглеждам се в снимката на автора - млад, амбициозен човек, от лицето на когото се излъчва доброта и любов...
Доброта към хората и любов - бзкрайна любов и безкрайно доверие... Доверие и вяра в Бога!
Вяра, защото без вярата в Бога нищо не е възможно на тази земя.
Вяра, за която авторът е написал толкова кратко и искрено следните думи:"Когато човек вярва, че заслужава по-добър живот, той наистина го получава!
Когато истински обича, дори смъртта не може да го раздели от любимите му."
И в края на анотацията за книгата прочитам следното:
"Роман за силата на любовта и вярата в непостижимото!"
Любовта! Тя най-важното нещо в човешкия живот! Именно Тя, Любовта, осмисля живота ни, вдъхва ни вяра и надежда!
Силата на Любовта! Тя лъха от всяка страница в романа на автора...
Разтварям последните страници на романа или по-точно започвам разглеждането му отзад-напред, нещо необичайно по принцип при четенето на творбите... Но не зная защо - не мога да отворя в началото романа, а нещо с голяма сила привлича погледа ми към Послеслова, в който с огромна за себе си изненада и същевременно голяма радост виждам цитат от кнгата "Духовно завещание на Св. Серафим Вирицки" - един от моите любими светци... Чета духовното завещание, в което говори самият Бог на Своето изстрадало и уморено чедо:
"Ти си самотна, но не забравяй и помни, че всяка трудност има своя заник. Трудно е да преживееш тежка мъка и самота. Но това е неизбежният път на всички хора с изострена интуиция и чувствителност към чуждата скръб.
Кураж, уморено мoмиче, Аз ще бъда винаги с теб!"
Колко успокояващо звучат тези Божии Слова, изпълнени с бащинаска обич и топлота!...
Как силно докосват сърцето и душата на читателя, особено ако той е уморен от самотата и суетността на този свят, обърнал гръб на най-важното - на Любовта, без която не можем нито миг...
Чета в Епилога на романа една чудесна мисъл на автор, когото не познавам / Шику Шавиер /... Думи-наставления, които пораждат у мен отново много размисъл за Бога и Божиите безкрайни благословения и милости към нас, хората... Милости, за които толкова често забравяме да Му благодарим... Но авторът не е забравил това! Той ни напомня чрез думите на този чуден мъдрец - Шику Шавиер:
"Ако оздравееш след дълго лечение,
не мисли за страданията, които си понесла,
а за благословението на Бог, Който
е позволил да бъдш излекувана!"
И след тази мъдра мисъл следва истинският епилог - приключвайки писмото до болната си майка, точно седмица след това, на седемдесет и осем годинишна възраст, героинята Дорес Мария де Оливейра "тихо и смирено" затваря очи, без обаче да разбере дали медицината някога ще открие лек за скъпата й майка, замразена за неизвестно време по методите на съвременната медицина, желаеща да помогне на хората, които са неизлечимо болни...
...
Замразяването на човешкото тяло... Търсенето на нужното лекарство, за да бъде човекът възвърнат отново към живота... Въпросите, които всеки вярващ човек си задава в такива случаи и търси настойчиво техните отговори...
Въпросите за състоянието на безсмъртната човешка душа...
За мястото, където се намира в такива случаи душата на болния...
За Божието становище по отношение на неизлечимо болни хора и становището на съвременната медицина...
Въпросите за силата на молитвата и светостта на хора-чудотворци, като Естеван...
Въпросите за превратностите в живота на човека и за загадъчните човешки съдби...
Въпросите за миналото, настоящето и бъдещето...
Всичко това е обект на вниманието на автора... Всичко това намира своето място в творбата на писателя богослов Мартин Ралчевски, чийто роман аз бих определила като Енциклопедия... Енциклопедия, в която има всичко: проза, философия, богословие, психология, политика, етика, статистика, народна медицина - всичко! А най-вече Любов! Много, много Любов! Любов и Доброта!
Отварям началото на романа. Отново съм изненадана от друга, изключително ценна мисъл - за умението да си Творец:
"Да пишеш просто
е точно толкова трудно,
колкото и да бъдеш
добър човек."
Съмърсет Моъм
Добър човек! Това е най-важното от всичко в този свят! Именно за такива добри хора, запазили добротата и човечността в сърцата и душите си до последния миг на живота си, разказва авторът в своя роман. Роман, посветен на всички онези хора, "които имат замразени роднини, приятели или други близки,чакащи от десетилетия с вълнение и надежда медицината да открие лек срещу заболяванията им и да ги върне отново към живота", както е отразил в началото на романа Ралчевски, посочвайки и интересувайки се от най-важното и значимото в тези случаи, а именно: какво се случва със състоянието на душите на пациентите в това толкова сложно и особено състояние?
Въпрос, на който никой не би могъл да отговори, освен Бог!
Въпрос, над който малко или изобщо не се замисля съвременната медицина - въпросът за безсмъртната човешка душа и онази страшна, ужасяваща действителност при подобни медицински експерименти...
Да, именно експерименти, защото в Свещеното Писание ясно и недвусмислено всичко е казано! Остава само да повярваме на Божиите истини за живота и смъртта! Да повярваме и да ги следваме с благоговение пред нашия Създател!
Трудно, много трудно човек би могъл да обхване съдържанието на този роман, в който авторът проследява живота на цели три поколения...
Три поколения... Три различни истини за човешките съдби, направялвани свише или определяни от нас самите - хората...
И много, много истини за Живота - Големия, Смисления, Значимия живот... Животът, който те прави Човек - ИСТИНСКИ ЧОВЕК...
Да, много, много истини... Като истината за неограничения човешки ум, който може да се развива и еволюира до такава степен, т.е. до безкрайност, че да достигне до Божието съвършенство, както Бог е повелил:"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Матея 5: 48)... Истината за човешките мисли, най-съкровените, които са открити само за Бога... Истината за дългия и сложен процес за достигане до чуждото съзнание...
Истината за магиите... Тези, от които почти всички хора се страхуваме и търсим начин да се освободим от тях...Толкова искрено и правдоподобно звучи ясното библейско становище за тази негативна енергия като послание до всички нас, читателите, чрез мъдрите слова на светеца Естеван, призовавщ ни към сърдечна чистота, за да не ни докоснат никакви такива негативни енергии, а също и да се удостоим с най-голямата радост: да видим Бога!...
Истината за контакта с душите на хората в отвъдното, който контакт съвсем не е нещо безобидно, а напротив: крие много, много опасности, а може да ни доведе и до сериозни психически увреждания... Истината за предразсъдъците, за колебанията ни, които ни пречат винаги, защото ни държат в застой... Истината за това, че с човека, който е до нас, когато го чувстваме "по-близък и от брат", можем да постигнем всичко- и непостижимото дори... Истината за мечтите, че са лишени от рзултат, когато нямат ясни измерения...
Истините за изневярата, която носи само СТРАДАНИЕ и БОЛКА... Истината за голямата отговорност на родителите пред Бога, върховната отговорност за правилното възпитание на своите деца... Истината за Бога, Който също страда с нашето страдание... Истината за брака и венчавката, без които децата са лишени от Божието благословение... Истината, че тайнството на брака е нещ Велико!!!... Но... за да достигне човек до тази Велика Истина, то той трябва да чуе "гласа на сърцето си", както е казал самият автор Мартин Ралчевски чрез главния си герой - Маноел...
Истината за думите, които понякога изричаме в момент на силен гняв и възмущение... Думи, за които съжаляваме цял един живот, защото са нанесли дълбоки поражения не само върху сърцето и душата на човека, към когото са отправени, но и върху нас самите и са дали друга насока на живота ни, тласкайки ни към недостойни дела, които имат гибелни последствия за душите ни...
Истината за това, че днес имаме много, много знания, много информация, но не знаем стойността на най-важното, на най-същественото... НЕ ЗНАЕМ СТОЙНОСТТА НА НАШИТЕ ДУШИ, КОИТО СА БЕЗСМЪРТНИ!!!... Душите ни, които са най-ценното, ЕДИНСТВЕНОТО, с което се отправяме в отвъдното и се представяме пред Този, Който ни е сътворил и ни е дал възможността да живеем на тая земя, за да изберем чрез своята свободна воля тук мястото си във Вечността!!!... Там, с Бога и до Бога, в Неговото Прекрасно Царство, или там, в дълбините на вечната тъмнина и болка, където Бог не желае да попадне нито една човешка душа...
Истини, над много от които навярно не сме се дори и замисляли до този момент... Но авторът, добрият богослов и психолог, умело ни води към тях... Без да ни ги натрапва директно, а поднасяйки ни ги чрез диалога на главните герои, той, незабелязано за нас самите, събужда много, много размисли у нас...
А срещата със светеца отшелник Естеван е една от най-вълнуващите срещи, на която авторът е посветил голяма част от страниците на своя роман. Среща, променяща коренно възгледите на главната героиня Дорес, която настойчиво търси отговор за състоянието на душата на своята майка...
Много мъдрост, духовна и житейска, открива читателят в тези страници, посветени на срещата на Дорес и Маноел със светеца Естеван. И преди всичко мъдростта да виждаш в сърцата на хората, да умееш да цениш красотата, която е около теб - красота, създадена от Твореца! Да си погълнат от тая красота, защото миговете на човешкия живот са "най-стойностни", когато усещаме със сърцата си тези мигове. Тогава именно сме "истински живи", когато виждаме красотата навсякъде около себе си, а чрез тази красота ние откриваме Божието величие и чувстваме безпределната Божия любов към нас, хората!
Именно чрез тази среща с отшелника Естеван писателят богослов ни открива истините за невероятните изживявания, докосвайки се до другия, отвъдния, духовния, невидимия с нашите очи свят... Божественият свят... Там, където обитава Бог - нашият Творец и Спасител...
Да, истини! Много, много истини за пълнотата на живота и човешкото щастие, които откриваме в романа "Полубогиня" на автора Мартин Ралчевски - един от съвременните творци, чиито произведения докосват сърцата и душите на читателите, за да останат завинаги в тях... Дори и истини, разкриващи дълбините на човешката деградация, когато сме лишени от познания за Бога и вяра в Него... Истини, от които може да се потресат душите ни...
Истини, търсени и "изстрадани", т.е. открити чрез личния опит на автора, както той заявява това в едно от своите многобройни интервюта:
"Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам "личен опит", защото е много важно самият автор да вярва в това, което пише."
Да, да вярва в това, което пише, защото в противен случай "читателят лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган", както споделя откровено авторът в интервюто си, публикувано в електронния таблоид "Подземна медия"...
Завинаги този роман ще остане в моето съзнание и ще сгрява сърцето ми не само с всестранната мъдрост на младия творец, с добротата и любовта в сърцето му, с толкова важните за сърцата и душите ни истини за Бога и Неговата безкрайна Вечност, но и с онова искрено, спонтанно бликнало от сърцето предсмъртно откровение на главния герой към своята любяща и грижовна съпруга, която той определя като "полубогиня"...
"Полубогиня"- думата, която търсил цял един живот! Най-точната, най-всеобхватната дума, с която може да сравни съпругата си само един изключително добър, благороден и признателен съпруг, какъвто е Маноел, който с огромно вълнение й казва в предсмъртния си час:
" Но ти... ти беше изключение... Бе толкова всеотдайна... всеки ден, без умора, ти бе до мен, до децата... Бе славейче в кафеза и орлица в небето... Бе олицетворение на нежността и опора в неволята... Всичко, което бе ти, е истинска мечта за всеки мъж... Тоест, за всеки умен мъж..."
Да, именно за всеки "умен мъж"! Колко хубаво би било в живота всяка една добра, грижовна, истинска жена да чуе тези думи от сяоя съпруг, благодарен й за грижите и любовта й към него и децата!... Колко хубаво би било наистина!...
Нека всички ние, читателите, да пожелаем успх на младия, изключително ерудиран творец Мартин Ралчевски - творецът-идеалист, очаквайки с нетърпение да излезе следващия му роман - "30 ПАУНДА"!
Нека да пожелаем щастие и на дъщеричката му, на която е посветен третият роман на автора - "Полубогиня"!
Нека да бъде като главната героиня - много, много щастлива, когато порасне!
Амин.
А също и на всички жени - да намерят своето "второ аз"!
Да бъдат "всеотдайни и грижовни", без умора, към съпруга и децата си!
Да бъдат като онова "славейче в кафеза и орлица в небето", както се изразява главният герой за своята съпруга!
Да бъдат "олицетворение на нежността и опора в неволята"!
Да бъдат всичко онова, което е "истинска мечта" за всеки мъж!
Да, за всеки "умен мъж"...
Амин.
А това е линкът на Издателство "Сиела" за романа "Полубогиня" на Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за тази творба на автора или да си направят своята заявка за романа по Интернет!
http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html
А това е блогът на автора Мартин Ралчевски, където читателите могат да прочетат повече за този роман: www.ralchevski.blogspot.com
Кина Златева
