Информация за Празника на Розата
през годините!
С над 100-годишната си история Празникът на Розата показва цялото многообразие от културни традиции и занаяти, характерни за българина.
Празникът се празнува за първи път през 1903 година в Карлово. След традицията в Карлово замира и продължава през 1944 г.1946 година в село Розино.
След инцидент обаче, случил се на този празник според летописците през 1965 година, празникът е забранен.
През 1967 година Празникът на Розата в Карлово се възобновява. С цел да не бъде пренебрегнат другият розопроизводителен район - Казанлъшкият - се взема решение домакинството на Празника да бъде на разменни начала.
Най-градиозният в историята на празниците Празник на Розата се провежда през 1975 година в Карлово. Тогава в Карлово, на 15 юни 1975 г., за първи път в историята на празниците има и Роза на празника (Царица на Розите) - тогавшната ученичка Стефка Харлова.
На градския стадион е организиран интересен спектакъл, има хеликоптер, пръскащ навсякъде розова вода, фолклорни и други видове състави.
На стадиона присъства цялото тогавашно Политбюро, а Празникът е предаван по националната телевизия и препредаван по Интервизия.
На специално реконструираният за празника градски стадион присъстват над 30 000 посетители и около 3 500 чужденци.
През 1967 г. се открива музейна експозиция за Казанлъшката роза, която през 1969 г. прераства в единствен по своя характер Музей на розата.
През годините музеят постоянно се обновява, като към момента той разполага с над 15 000 музейни единици. В него се съхраняват вещи, които сега дори не могат да се намерят никъде.
Музеят е единственият по рода си в света, свързан с розата като промишлена култура, а не като декоративна.
Розопроизводството в България има над тристагодишна история. Това се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза.
През 1740 година България за първи път изнася розово масло за Франция. Българското розово масло е уникален продукт. Няма конкуренция в света, няма територия, в която да се произвежда по-качествено розово масло от българското.
Представители на едни от най-големите заявяват, че парфюмерийни компании във Францияне могат в производството си без българското розово масло! То има две качества, които никое друго розово масло няма.
Първото е, че придава на парфюма специфичен, приятен аромат.
Второто качество е, че допринася за трайност на парфюма.
Забележка: Тази актуална информация, интересна за всички нас, българите, които се гордеем със своята страна, е взета от Програмата - "Празника на Розата, 2011"!
Включих този материал, защото ми направиха много силно впечатление тези две качества на българското розово масло - този специфичен, приятен аромат, който придава на парфюма, а също и това, че допринася за неговата трайност...
А според Св. Отци и по-точно според Св. Теофан Затворник "духовното ухание" е един от белезите на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО...
Нека се стремим към него, за да я има България, за да остане България, за да пребъде България навеки!!!... Амин.
С обич към всички!
Детелина
