"Каква символика крие кръстният знак и как правилно да го изобразяваме" - автор: Виталий Чеботар, богослов

Каква символика крие кръстният знак и как правилно да го изобразяваме

Кръстът е най-главният символ за християните. Той не само е оръдие на световното спасение, на който е разпнат Иисус Христос, но е главният символ за християнството, наситен с дълбока символика и значения.

Според предписанията на Св. Православна Църква, православният християнин възпроизвежда този символ и с ръцете, и тялото си, като прави това по следния начин: свива заедно първите три пръста на дясната ръка, като че ли иска да вземе щипка сол или захар. Те, свитите заедно три пръста, символизират Святата Животворяща Троица: Отец, Син и Св. Дух. Безименият и кутрето се свиват към дланта - това показва, че Синът Божий заради нашето спасение напуснал небесата и слязъл на земята, приел в Себе Си човешка природа и по този начин са се слели у Него двете природи – Божествената и човешката.

С трите пръста християнинът докосва челото – за да освети Животворящата Троица мислите ни; корема – за да освети живота ни; горния край на двете рамена – за да освети делата на ръцете ни, като според православния канон докосваме първо дясната, после лявата страна, докато при католиците е обратното.

При прекръстване казваме молитвата „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух. Амин”, като при произнасянето на първото Лице на Св. Троица докосваме челото си; второто Лице - корема; и третото – двете рамене.

Това е правилният начин за извършване на кръстното знамение.

Често обаче можем да видим как много вярващи, поради незнание или небрежност, правят кръстния знак неправилно или се покланят, преди да се прекръстели до край.

Този знак съпровожда православния християнин през целия му съзнателен живот – по време на всичките молитви, богослужения и църковни свещенодействия, преди и след приемането на храна, преди и след завършване на всякаква работа.

Конец! И слава Богу!

---------------------------------------------------------------

Използвана литература

1.Колесникова,В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001 г.

2.Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991 г.

3.Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997 г.

Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 юли 2008

Автор: Виталий Чеботар - магистър по богословие

* * *

Снимка-1: www.google.ru

Снимка-2: http://clubs.ya.ru

Снимка-3: http://1bog.ru

Посланието на цветята, създадени от Великия Творец!

ПОСЛАНИЕТО НА ЦВЕТЯТА

Е. Зарева

Обичам цветята, говоря им нежно,

разказвам им разни неща.

Понякога виждам усмивка красива,

а друг път съзрявам тъга.

Д. Златева

И аз ги обичам, разглеждам ги с обич,

погалвам ги нежно чрез свойта душа.

А те се усмихват и с радост ми шепнат:

„За вас разкрасихме, помнете, света!”

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева

31.01.2012 г.

Красивите цветя са от албумите на Ели Зарева и Мима Личева, на които най-сърдечно благодаря!

Покана на децата от Младежкия център "Чисти сърца"

П О К А НА

Младежки православен център „Чисти сърца”

към катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”

Каним деца, младежи, родители и гражданство

заедно да вържем букетчетата със здраве и върбови клонки

за Цветница.

Този красив ритуал ще направим пред храма

в петък, 6 април, от 15,30 часа.

Нека заедно да подготвим божествените китки от върба и здравец, които ще бъдат благословени и раздадени в неделя - на Цветница. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Иисус Христос в Йерусалим. Те се раздават осветени на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. Поставят се пред иконата и на входната врата. Заповядайте!

Благодарим на Децата от Младежкия център за отправената към всички читатели ПОКАНА!

"Силен като... баобаб"- автори: Ели Зарева и Детелина Златева

СИЛЕН КАТО... БАОБАБ

Е. Зарева
Днес отново пак Иван се хвали,
кърши свойто тяло и размахва със ръка:
"Вижте колко сила имам ...
силен съм като баобаб!"

А Наташа пак сърдито протестира
за лъжи:
"Хей Иване, обясни ни кой герой е
Баобаб? В твоя сън ли го сънува, или
пак играеш на лъжи?"

И децата закачливо заговориха на глас:
"Хайде Ваньо, покажи ни този силен
Баобаб?"
Всички в хор така се смяха ...
но учителката влезе в час.

Д. Златева

Тъкмо спореха децата за дървото "Баобаб",

както малката Наташка в миг реши, че е герой,

и в лъжи отново грозни, тя момчето обвини,

в миг след нея се засмяха всички в този весел клас,

вместо Ваньо да им каже, тя започна с нежен глас:

"Не, деца, не е Иван в сън сънувал баобаб,

нито пък е "той" герой, приказен за всички вас;

баобаб дърво е, знайте - най-голямото дърво

истинско е и красиво - лимонадено е то -

най-голямото, което в Африка се среща то.

Много интересно е - има дълъг то живот,

цели 5 000 години радва всички по света;

радва хора и животни със красивите цветя,

и листата му сварени, вкусни зеленчуци са,

за изкусните рибари, материал за мрежи са.

А в хралупата си може всички ни да побере,

в нея жилище си правят хора, птици, зверове,

даже спирка автобусна някъде билo е тo,

може също да се ползва за обширен склад, мазе;

а пък в клоните му има и вода – над тон дори."

...

И децата се засмяха на Наташка този път,

те разбраха, че момчето не говори пак лъжи,

а с дървото се сравнява, мислейки се за герой -

силен, ценен и приятен, като този баобаб,

който радост само носи, там-в далечната страна.

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева

20. 03. 212

http://az-deteto.bg/kakvo-e-baobab/8945/view.html

И нещо много интересно – за хотела „Баобаб” в националния резерват на Чили „Huilo Huilo", включено в една от публикациите на Ели Зарева в Netlog:

http://bg.netlog.com/elizareva/blog/blogid=190203

Снимките са взети от Netlog - от албума на Ели Зарева, на която най-сърдечно благодаря!

"Владко" - автор: Тодор Влайков

ВЛАДКО

Той беше добро дете. Всяка вечер, преди да си легне, заставаше на колене, събираше малките си ръчички и тихичко се молеше. Майка му с умиление гледаше, как малкият й син се моли Богу. Леко и ставаше на сърцето.

Една вечер малкият Владко каза на майка си:

- Тая вечер няма да се моля, мамо!

- Защо? – запита зачудена майката.

- Всичко си имам, мамо! Няма какво да искам от Бога!

- Тогава ще поблагодариш на Добрия Бог, гдето всичко ти е дал.

- Наистина, майко, трябва да Му благодаря.

И Владко застана на колене и започна да благодари, да изброява! За топлата стая! Защото има деца, които живеят на студено. За меката постелка! Защото много деца нямат такава постелка. За хубавите играчки! Колко много деца не са ги сънували! За добрата майка и трудолюбивия татко! Колко много деца нямат татко и майка! За здравето! Защото той вчера бе видял, колко много деца лежат болни в болницата. Владко благодари на Бога, че има здрави очи, ръце и крака. Защото той много пъти бе срещал по улиците слепи, сакати, без ръце и крака да просят. Колко са нещастни те! Той благодари, че винаги има с какво да се нахрани! А колко много деца нямат ни корица хлебец в къщи.

Молитвата на Владко беше много дълга и сърдечна, защото за много неща той трябваше да благодари на Бога.

Когато завърши, той целуна майка си и татко си и каза:

- Колко много ми е дал Добрият дядо Господ! Колко съм щастлив! И колко много трябва да Му благодаря!

Малки читателю, ти молиш ли се на Бога? Благодариш ли Му за всичко що имаш?

Автор: Тодор Влайков

Пояснение: Това чудесно разказче на автора Тодор Влайков е от Христоматията на

Отец Захарий!

Нека и ние винаги да Благодарим на Господа за Неговата Велика Милост и Любов! Амин.