Каква символика крие кръстният знак и как правилно да го изобразяваме
Кръстът е най-главният символ за християните. Той не само е оръдие на световното спасение, на който е разпнат Иисус Христос, но е главният символ за християнството, наситен с дълбока символика и значения.
Според предписанията на Св. Православна Църква, православният християнин възпроизвежда този символ и с ръцете, и тялото си, като прави това по следния начин: свива заедно първите три пръста на дясната ръка, като че ли иска да вземе щипка сол или захар. Те, свитите заедно три пръста, символизират Святата Животворяща Троица: Отец, Син и Св. Дух. Безименият и кутрето се свиват към дланта - това показва, че Синът Божий заради нашето спасение напуснал небесата и слязъл на земята, приел в Себе Си човешка природа и по този начин са се слели у Него двете природи – Божествената и човешката.
С трите пръста християнинът докосва челото – за да освети Животворящата Троица мислите ни; корема – за да освети живота ни; горния край на двете рамена – за да освети делата на ръцете ни, като според православния канон докосваме първо дясната, после лявата страна, докато при католиците е обратното.
При прекръстване казваме молитвата „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух. Амин”, като при произнасянето на първото Лице на Св. Троица докосваме челото си; второто Лице - корема; и третото – двете рамене.
Това е правилният начин за извършване на кръстното знамение.
Често обаче можем да видим как много вярващи, поради незнание или небрежност, правят кръстния знак неправилно или се покланят, преди да се прекръстели до край.
Този знак съпровожда православния християнин през целия му съзнателен живот – по време на всичките молитви, богослужения и църковни свещенодействия, преди и след приемането на храна, преди и след завършване на всякаква работа.
Конец! И слава Богу!
---------------------------------------------------------------
Използвана литература
1.Колесникова,В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001 г.
2.Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991 г.
3.Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997 г.
Статията беше публикувана във в-к „Борба” на 25 юли 2008
Автор: Виталий Чеботар - магистър по богословие
* * *
Снимка-1: www.google.ru
Снимка-2: http://clubs.ya.ru
Снимка-3: http://1bog.ru
