Моята молитва - нашата молитва!!!...

Музикално послание към Възнеслия се на Небесата Божий Син - нашият Бог и Спасител, Господа Иисуса Христа, по повод вчерашния празник Възнесение Господне!!!...

Обичам Те!!!... Обичам Те,
Христе!!!...
Обичам Те - Спасителю!!!... /2
За мен Си Ти!!!... За мен Си Ти, Христе!!!...
За мен Си Ти - Най-Светъл
Лъч!!!... /2
За нас Си Ти!!!... За нас Си Ти,
Христе!!!...
За нас Си Ти -
Спасител, Бог
и Цар!!!... /2

Да, Ти Си Бог!!!... Да, Ти Си Бог,
Христе!!!...
Да, Ти Си Бог - на Цялата
Земя!!!... /2
Да, Ти Си Цар!!!... Да, Ти Си Цар,
Христе!!!...
Да, Ти Си Цар - на нашите
Сърца!!!... /2

Спасител Си!!!... Спасител Си ,
Христе!!!...
Спасител Си - на Цялата
Земя!!!... /2
Спасител Си!!!... Спасител Си,
Христе!!!...
Спасител Си - на нашите
Души!!!... /2

Пред Тебе ний!!!... Пред Тебе ний,
Христе!!!...
Заставаме Днес пак
на колене!!!... /2
Земята ни, Земята ни,
Христе!!!... Земята ни Прекрасна
избави!!!... /2
От "робството"!!!... От "робството",
Христе!!!...
От "робството" - ДУХОВНО -
избави!!!... /2

Душите ни!!!... Душите ни,
Христе!!!...
Душите ни - във Дар Ти
Приеми!!!... /2
Да Бъдат Дар!!!... Да Бъдат Дар,
Христе!!!...
Да Бъдат Дар - тъй Чист
за Вечността!!!... /2
Да Бъдат Дар!!!... Да Бъдат Дар,
Христе!!!...
Да Бъдат Дар - пред Божия
Престол!!!... /2

Обичаме, Обичаме,
Христе!!!...
Обичаме - ний Цялата
Земя!!!... /2
Обичаме, Обичаме,
Христе!!!...
Обичаме - ний Цялото
Небе!!!... /2

Ний молим Те!!!... Ний молим Те,
Христе!!!...
Ний молим Те - Ти слей ни
във Едно!!!... /2
Със Цялото!!!... Със Цялото
Небе!!!... /2
Със Теб, Христе!!!... Със Теб
и Вечността!!!... /2
Амин. Амин. Амин.

Детелина

Забележка: Изразът "От "робството" духовно избави!!!..." се отнася за нашите човешки пороци, като ненавистта, омразата, лъжата, лицемерието, гордостта, надменността, сребролюбието, властолюбието, жестокостта, завистта и пр., които ни обсебват ден след ден и погубват душите ни бавно, но... сигурно...

Песента е написана на 16.11.2010 г - Празникът на Св. ап. и ев. Матей!

Благодарим Ти, Спасителю наш!!!... Благодарим Ти!!!...
За Всичко Ти Благодарим - за Всичко!!!...
Благодарим Ти за Доброто и за... злото!!!...
За Болката и Радостта!!!...
За Щастието и за... самотата Ти Благодарим!!!...
За Всичко!!!... Да, за Всичко Днес Ти Благодарим!!!...

Нека Духовното песнопение "Слава Богу за все!" бъде поздрав за всички читатели!
http://www.youtube.com/watch?v=M2b1q-JNrww

С обич към всички!

Професор Вълчанов - кой всъщност е той?

"ЕВРОПА ЖИВЕЕ ТРЕВОЖНО, ЗАЩОТО ЖИВЕЕ БЕЗ БОГА!"- проф. Вълчанов, м. септември, 2009 г., Варна


Професор доктор Славчо Вълчанов Славов, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Стария Завет в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и в приемника й, Богословският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

През 2008 г. е с достойнство почетен от Алма матер с почетния знак (със синя лента) на университета.

Отличието, предложено единодушно от Факултетния съвет на БФ, беше връчено лично от ректора на СУ проф. Иван Илчев пред целия състав на Академичния съвет . То се присъжда „за дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” (Прот. на АС № 14/24.9.2008 г.).

Проф. Славчо Вълчанов, по-голям брат на ставрофорен иконом Антон Въчанов от столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя", е роден през 1940 г. в с. Ивански, Шуменско. Завършва Софийската духовна семинария през 1959 г. и Духовната академия през 1965 г.

След завършване на докторантура (или аспирантура по тогавашната терминология) той става асистент на проф. Боян Пиперов, дългогодишен преподавател по Стар Завет и Библейски еврейски език.

Славчо Вълчанов е участвал в Библейската комисия на Св. Синод, както и в много други комисии като близък сътрудник на митрополити, членове на Св. Синод, в тяхната вътрешно и външноцърковна дейност. Представлявал е БПЦ във Всеправославната богословска комисия за диалога със Старокатолическата църква.

Проф. Вълчанов се пенсионира през есента на 2008 г., но продължава да преподава в БФ като хоноруван професор, защото учебното заведение не може да си позволи да се лиши от такъв изтъкнат специалист.

Забележка: Информацията за проф. Вълчанов е предоставена от личния архив на отец Васил за всички читатели, за която информация аз сърдечно му БЛАГОДАРЯ!

Но БЛАГОДАРЯ и на БОГА, че имах и аз възможността да срещна преди две години този професор във Варна, през месец септември 2009 г., когато беше Седмицата на Православната книга!

Да, имах възможността не само да го видя, но и да чуя огнените му слова, произнесени с толкова искреност, с толкова обич и... болка...

Обич към Бога и хората...
И... болка за България и за всички страни в Европа, които живеят без... Бога...

Обич и... болка, които НИКОГА не се... забравят...

Затова и аз днес искам да му кажа искрено и... нежно:
"Благодаря Ви, Проф. Вълчанов!
Благодаря Ви, за огромната човечност, която носите в сърцето и душата си, и така щедро раздавате от нея на всички около себе си!
Благодаря Ви за Огнения Божий Дух, с който "пробуждате" духовно унилите и им дарявате частичка от своята вяра и обич към Бога и хората!"

А този линк е изпратен също от отец Васил. На него всеки, който желае, може да чуе една от лекциите на проф. Вълчанов и да чуе огненото му слово...

http://www.youtube.com/user/ispovednik1#p/f/288/frX70u-h_8o


Благодаря отново на отеца, че ни направи съпричастни на голямата си Обич и Благодарност към този свой любим преподавател - професор Вълчанов!

Нека обичта и благодарността му БЪДАТ ПРИМЕР ЗА НАС!

Пример на любов към учителя, дарил ни частица от своята обич, "за да сме това, което сме, ЗА ДА СМЕ ПОЛЕЗНИ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА ОБЩЕСТВОТО СИ, ЗА СВЕТАТА СИ ЦЪРКВА", както е посочил и отец Васил в размислите си, породени от спомена за проф. Вълчанов и за всички свои учители, а също и за преподавателите си от Богословския факултет! Амин.

Споменът за Любимия Професор...

Размисли, породени от скъпите спомени през годините...

В сърцето на всеки има един топъл спомен, спомен за човек, който му е дал нещо, за някого, който е докоснал душата му, подал му е ръка в труден момент, отворил му е очите за грешките, запалил е искрата в ума му - споменът за любимия учител. Този спомен, колкото и да е неосъзнат, дава отпечатък в съзнанието ни и насока за бъдещето ни, формира мирогледа ни, стила ни на живот.

Не бях се замислял върху тези неща и колко всъщност е хубаво да имаш един такъв спомен в сърцето си, който да те сгрява в трудни моменти. В една прекрасна юнска утрин по време на св. Литургия в Златарския манастир "Св. ап. Петър и Павел", на 29 .06.1995г. /храмовият празник/ срещнах моя любим учител... След 5 години, 2000 г. когато завършвахме Висшето си обучение в ШУ " Еп. К. ПРЕСЛАВСКИ" специалност БОГОСЛОВИЕ...

Времето беше оставило отпечатък върху лицето му, косата - посивяла от грижите, но в очите му блещукаше онази искра, която имат само хората, докоснати от ангел. Казах му:"Здравейте, Проф.ВЪЛЧАНОВ! Как сте?"

Не се и надявах да си спомни за мен, все пак аз бях един от многото, на които беше дал частица от себе си, а и годините бяха оставили отпечатък върху лицето ми. С учудване установих, че помни името ми. Заразпитва ме как е минал животът ми, спомнихме си някои весели моменти от миналото.

Възхищавах се от този човек. Той съумяваше да грабне вниманието ни и да направи часовете по Въведение в Свещенното писание на стария завет и Библейски еврейски език интригуващи и забавни даже за тези, на които този език не им бе по сърце. Той ни възпитаваше с облеклото, с поведението и обноските си, с излъчването си, с осанката си. Знаеше кога да бъде строг и кога забавен.

В тази среща нямаше нищо особено, но тя ме върна назад във времето и ме накара да се замисля колко голямо значение има трудът на тези хора и колко неоценен е винаги. Защото, за да си учител, и то добър, това не е професия, а призвание, това е вътрешна нагласа и самодисциплина. Любовта трябва да струи от душата ти, за да можеш да дадеш на всеки - на добрия и на лошия, на умния и на не чак толкова, да можеш да откриеш заложбите в един млад човек и да успееш да ги накараш да се развият така, че да са в полза за самия него и за обществото и Св. Църква, да се опиташ да парираш недостатъците така, че да не виреят в бъдеще. Много сложна задача и отговорна, бих казал, не на всеки се отдава.

Срещата с моя Професор не беше нещо необичайно, но беше нещо необикновено, нещо, което стопли душата ми, върна мили спомени у мен и ме накара да почувствам колко много дължа на този човек и не само на него, а на всички учители-богослови, които са ми дали частица от себе си, за да съм това, което съм, за да съм полезен за себе си и за околните и най-вече на Св. Църква и народа Божий.

Всеки ми е дал искрица от своя огън на познанието, за да се разгори в мен и да свети с различна светлина, от която да раздавам на всички около себе си. Цветята, които поднасяме на нашите учители на 24 май, едва ли са достатъчни да изразят уважението и благодарността, която им дължим, но по-важно е да ги носим в сърцата си и когато ги срещаме след години по улиците, да им кажем: „Здравейте, учителю! Как сте? Благодаря Ви за всичко, което сте ми дали!“.
Може би тези думи ще сгреят сърцето му и то ще се изпълни с гордост, ще изтрият една бръчка от челото му и на лицето му ще заблести усмивка.

Написано на 23 май 2010 г. в 07:40 от отец Васил, гр. Шумен, храм "Св.Три Светители", ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ


http://www.facebook.com/group.php?gid=117636848275171

ЗАБЕЛЕЖКА: Този линк е група за проф. Вълчанов, която отец Васил е направил във Фейсбук, за да може всеки, който познава проф. Вълчанов или желае да се запознае с него, да има тази възможност да пише тук, в тази група, за този наш "голям богослов и човек", както е написал сам отец Васил за своя любим професор!

Звучи ми като в приказките...

Размисли по повод пътеписа на отец Петър за пътуването му до Румъния, написани преди години...

Не мога да повярвам за всичко това, че е реалност някъде толкова близо до нас - в съседна Румъния...
Нима е възможно?!...
Звучи ми като в приказките - добрите приказки, които преобразяват живота на хората...
Колко хубаво би било и тук, в нашата страна, всичко да бъде различно от тъжната мрачна реалност...

Децата на България!!!... Тая прекрасна страна, преминала през толкова много изпитания, страдания, сълзи и разруха и възкръсвала отново изпод пепелищата, за да постави ново начало, Духовно начало в живота на хората!!!...
В тая прекрасна страна децата живеят, израстват, възпитават се /като цяло/ далече от библейските истини, от библейските ценности...

В тая прекрасна страна душите на децата погиват - бавно и... мъчително, лишени от Христовата Светлина и Любов, търсейки път сред безпътието...
Търсейки брод - сред безбродието...
Търсейки щастие сред "светлината" на мрака - духовният мрак, обгърнал почти изцяло страната ни...

Написано на 21.11.2006 г. / неделя/

Отец Петър, авторът на пътеписа за Румъния, е духовникът,
който е на снимката по-горе!

Отец Паисий Хилендарски - размисли за неговата "История славянобългарская"

Икона жива на един народ...
Ръка, която като свещ трепери...
Очи, в които българският свод
отново синевата си намери...

/Откъс от творба на неизвестен за мен автор,
на когото безкрайно благодаря за тези толкова
точни и... силни слова!/


Четейки думите на Отец Паисий в неговата "История славянобългарская", написани преди толкова много години /1762 г./, преди векове дори, човек има чувството, че сега чува всичко това, че сега самият светец говори на всички нас, на целия български народ...

В първата част на тази малка книжка, събрала у себе си историята на народа ни през вековете; книжка, с която Отец Паисий поставя началото на цяла една епоха в българската история и литература - Епохата на Възраждането, "слушаме" следното:

"Дивни са присъдите на бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят - раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само бог със своите свети присъди."

Да, "кой ще постигне ума Господен или кой ще последва Неговите съвети", както казва светецът, "за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените"?

Колко актуално звучи този въпрос и Днес - в нашия XXI век?

Но това наистина знае само Бог... Само Бог знае това... И само Бог може да извърши това... Само Той може "да ни събуди от дълбокия сън", който сме заспали, както е отразил пак преди години в своя "Дневник" друг един наш духовен отец - Отец Петър /Николов/, записвайки своите размисли:
"Милиони човеци чезнат заедно с мене в ледената прегръдка на суетния свят... Радват се, пеят и изобщо не виждат ужаса, в който се намират... В дълбок сън спи светът и чака да го разбуди някой... Но кой може да бъде, Господи, освен Ти?..."

"ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД."

Колко простота и скромност откриваме в тези думи на светеца!!!...
И обич - искрена и всеотдайна!!!... Обич към българския род!!!...

Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история

"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език. Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

А дали ние обичаме своя български род?!... Дали се интересуваме от неговата история през вековете - за наша "полза и похвала"?!... Това знае пак само Бог!!!...
Дали познаваме "Историята" на Отец Паисий?!... И това знае само Той, само Бог!!!...
Знае и той - светецът, положил толкова много труд над тази наша "История" /"ПОДВИГ МНОГОЛЕТЕН"/, отнела му "половината живот", по думите на Вазов от одата "Паисий" в стихосбирката "Епопея на забравените":

...
И той хвърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно половина живот -
житие велико. Заради което
той забрави всичко, дори и небето!

.............................................
И кат някой древен библейски пророк,
ил на Патмос дивий пустинника строг,
.............................................
той хвърли очи си, разтреперан,бляд,
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!"


И продължава да говори на сърцата и душите ни светият Отец дори и в своето "Послесловие"...

"Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гарците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих...

Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах - това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно - написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.

И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, изязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му отец и пресветия, преблагия и животворящ негов дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин..."

Да, "в полза на нашия български род", "за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос", на когото подобава "всяка слава, чест и поклонение"...

Каква всеотдайност към род и Родина!!!... Каква увереност в изключителната полза на съставената от него "историйца"!!!... Какво преклонение пред Цялата Света Троица!!!... И какво огромно желание да знаем за своите прадеди, да знаем за миналото на народа си, да помним, "че голям е бил той и пак ще да стане" /Вазов, одата "Паисий" от "Епопея на забравените"/!!!...

Може би и затова поетът Атанас Звездинов в своя Химн "Отец Паисий" не само е обезсмъртил образа на светеца, посочвайки ни го като пример за подражание с любовта си към Бога и народа ни, но и го поставя на изключително висок пиедестал, наричайки го "Отец на цял един народ"!

Химн "Отец Паисий"

Гнездото както свиват птици,
пчелата както сбира мед,
той вля живот сред две корици
с призванието на поет.

И вдъхновен като месия,
понесъл истинския кръст,
със своята благословия
изправи до Балкана ръст.

Запя камбана, пламна знаме
и се роди един светец.
Светец ли? - нещо по-голямо -
на цял един народ Отец.

Стихотворението има и своя мелодия /дело на една учителка по музика в
гр. Казанлък/ и звучи чудесно - като истински Химн!

Нека по молитвите на Св. Отец Паисий, този наш НЕНАДМИНАТ И ДО ДНЕС НАРОДЕН БУДИТЕЛ, и по молитвите на всички наши Духовници тук, а също и на Атон - там, където е написана нашата "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ", Бог да Благослови народа и страната ни! Амин.

Този материал може да бъде прочетен и във форума на в-к "Благовестник", където е публикуван през м. ноември, 2010 г.

http://blagovestnik-bg.com/forum/viewtopic.php?f=2&t=262