Здравей, моя мила пролет - Прослава за Твореца!

ЗДРАВЕЙ, МОЯ МИЛА ПРОЛЕТ - ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ ТВОРЕЦ!

Ти ни омайваш със своето слънце и красота,
с песнопойните си птички, зеленина по поляни и дървета!
 
Ти ни вдъхваш нова сила и пориви
да осъществим своите мечти!
Да бъдем здрави, весели и щастливи!
Твоите прекрасни мигове всеки да запамети!
...
Автор: Йордан СЪБЕВ 
Източник: NetLog- http://bg.netlog.com/star10bg/blog/blogid=232952#blog
............................................................................

 Земен рай - Прослава за Твореца
 / Пролет пъстроцветна /

Навън отново Пролет е дошла,
красива, нежна - с пролетни цветя,
с романтика от птички, песни и зеленина;
с разцъфналите в бяло, розово дървета и цветя.

Красиво е! Сърцето ти се радва!
Прекрасно е! Душата ти ликува!
Духът ти се възнася към Небето
и там, в Простора, със Твореца ни се слива!

Велики Боже, Татко наш Небесен!
Благодарим Ти ний за този Рай чудесен!
Благодарим Ти за цветята тъй прекрасни -
за тази Чудна Приказка Красива!!!

Да, за тази Чудна Приказка Красива -
в зелено, бяло, розово, лилаво -
лалета, цъфнали дръвчета и градини
със зюмбюли бели, розово-лилави!

Благодарим Ти за Обичта, с която ни даряваш!
За тази Чудна, Пъстроцветна пролет!
Благодарим Ти, че за нас с Любов създаде
ТОЗ ЗЕМЕН РАЙ - ПРОСЛАВА ЗА ТВОРЕЦА!!! 

Автор: Кина Златева / Детелина /

 

---

Неделя Кръстопоклонна

ЗА КРЪСТА ХРИСТОВ (СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ)

_________________________________________
 

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

 ...

Източник: Фейсбук, от Дневника на Васил Митков, на когото сърдечно благодаря!

 http://www.facebook.com/photo.php?fbid=167331143423584&set=a.101225656700800.2239.100004400972139&type=1&theater&notif_t=photo_comment_tagged

Христос е наш приятел

Написано от Старец Порфирий Кавсокаливит 

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=402:2013-03-31-14-36-12&catid=46:statii&Itemid=141  

Нека чувстваме Христа като наш приятел. Той е нашият приятел. Той Сам потвърждава това, като казва: Вие сте Ми приятели... (Иоан. 15:14). Като към приятел да гледаме към Него и да се сближаваме с Него. Падаме ли? Грешим ли? С любов и доверие да бързаме към Него като към свой; не със страх, че ще ни накаже, но с дръзновение, което ни дава чувството за приятелство с Него. Да Му кажем: „Господи, сторих го, паднах, прости ми". Но същевременно да чувстваме, че ни обича, че ни приема нежно, с любов и ни прощава. Нека гре­хът не ни разделя от Христа. 

Когато вярваме, че ни обича и Го обичаме, не се чувстваме чужди и разделени от Него, дори ко­гато грешим. Осигурили сме си любовта Му и както и да се държим, знаем, че ни обича.

Ако действително обичаме Христа, няма опасност да из­губим почитта си към Него. Тук важи казаното от апостол Павел: Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, при­теснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?... Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, ни Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 8:35, 38, 39). Връзката на душата с Бога е висша, уникал­на връзка, която нищо не може да прекъсне, нито да заплаши, нито да разклати[1].

Евангелието със символични изрази говори за неправедния, че ще се озове там, където е плач и скърцане със зъби (виж Мат. 8:12 и 13:42), защото далече от Бога е така. И от трезве­ните[2] отци на Църквата ни мнозина говорят за страха от смърт­та и ада. Казват: „Постоянно помни смъртта". Ако се задълбо­чим върху тези думи, у нас ще се породи страх от вечните мъки. Човекът, опитвайки се да избегне греха, пребивава в тези мисли, за да бъде завладяна душата му от страха за смъртта, ада и дявола.

Всяко нещо има своето значение, своето време и съответ­ни обстоятелства. Мисълта за страха е добра за първите стадии. Тя е за начинаещите, за тези, в които все още живее "ветхият човек". Начинаещият, който още не се е шлифовал духовно, се въздържа от злото чрез страха. И страхът е необходим, тъй като сме материални и низки хора. Но това е един стадий, една ниска степен в отношението към божественото. Това е отношение на търговска размяна, за да спечелим рая или да се избавим от ада. Ако добре изследваме това отношение, ще видим, че в него има някаква степен на корист, на изгода. На мен този начин не ми допада. Когато човек напредне и встъпи в Божията любов, за какво му е нужен страхът? Каквото и да върши, върши го от любов и това е много по-ценно. Когато някой е добър от страх пред Бога, а не от обич, това не е толкова ценно.

Напредвайки в духовния живот, Евангелието ни дава да разберем, че Христос е радостта, истината, че Христос е раят. Как изразява това евангелист Иоан? В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта (1 Иоан. 4:18). Полагайки усилия чрез страха, постепенно встъпваме в Божи­ята любов. Тогава изчезва адът, изчезва страхът, изчезва смърт­та. Интересува ни единствено Божията любов. Всичко вършим за тази любов. Както женихът за своята невеста.

 

Ако пожелаем да последваме Христа, тогава и този жи­вот е радост, макар и сред трудности. Както казва апостол Павел: Сега се радвам в страданията си (Кол. 1:24) Това е нашата вяра, натам трябва да се стремим. Не толкова да вни­маваме във външните форми, колкото да живеем в единство с Христа. Ако постигнеш това, какво друго искаш? Спечелил си всичко. Живееш в Христа и Той живее в теб. След това всичко е лесно - послушанието, смирението, мирът.

Из „Старецът Порфирий Кавсокаливит - Живот и слова”

---

[1] Освен самите ние с отхвърлянето си на тази връзка и нежеланието си да следваме Христос – б.р.

[2] Става дума за живеещите в непрестанно трезвение, тоест внимание и към най-малките движения на ума и душата, като чрез непрестанната молитва не позволяват на душата да приеме злите помисли и внушения, всявани от демоните или пораждани от нашето паднало естество, но се стремят чрез духовни упражнения и занимания да предстоят винаги пред Бога с чист ум и сърце - б. пр.

................................................................................................ 
Източник: сайта на храма "Св. цар Борис", гр. Варна, кв. "Аспарухово": http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=402:2013-03-31-14-36-12&catid=46:statii&Itemid=141
 
Сърдечна благодаря на Бога и на г-н Мартин Димитров за позволението му да бъде препубликувано това толкова ценно духовно наставление на Стареца Порфирий Кавсокаливит за читателите на блага! Нека по молитвите на Стареца Порфирий Бог благослови всички ни! Амин.

Прошката от Бога, дарена чрез ПОКАЯНИЕТО НИ - жадуваме ли за нея...

Как се крием от прошката

Архим. Варнава Янку
http://bogolubie.blog.bg/drugi/2012/04/28/kak-se-kriem-ot-proshkata.946900

Най-голямата пречка - или една от най-големите пречки - за покаянието е идеята, която имаме за себе си. Това е нашето идеализирано аз; това, което мислим, че сме, както и лъжеусещането, което имаме за себе си - маската, която сме създали и сме повярвали, че е тъждествена с нашата личност. Tова е пречката за покаянието, пречката пред истинския духовен живот. В опит да прикрием своята вина действа схемата на съпротивата и отблъскването. Вместо да изразяваме и проявяваме своето истинско аз, да имаме правилна връзка с реалността на нашето аз, ние действаме по други схеми. Противим се на всяко събитие, независимо дали е вътрешно (от сферата на нашата съвест), или външно (идващо от изобличението на хората и събитията, които Бог устройва).
 
Колко хора се измъчват в нищетата на своите вини, защото се страхуват от духовния изповедник? Те се страхуват от неговата присъда. Защото се страхуват от неговото отхвърляне. Колко хора оставят най-великия дар на Божията любов, защото не се доверяваме на Божията милост - и не се доверяваме, знаете ли, не защото сме много строги със себе си, а защото обожаваме себе си. Защото градим образ за себе си, над който треперим да не загубим. Благодарение на него живеем. Благодарение на него претендираме за рая. Повече претендираме за рая заради нашия собствен образ, а не заради кръстната жертва на Христос, което пък поражда подозрителност към Самия Бог.
 
Няма я свободата, която имат чедата, синовете на Бога. Не Му се доверяваме много-много. Когато човек живее с тази своя духовна маска, изградена върху опита да удовлетвори църковни закони и да се почувства спасен, но не благодарение на Божията любов, той няма вътрешна свобода. Той се опитва да направи това, да постигне онова и в тази болна аскеза нито се освобождава, нито намира покой; това пристягане го води да носи пожелаването на падението, на греха, на всякакъв вид осквернение.
 
Нека дам пример: например някой брат ни наскърбява, разгневява ни. Тогава, понеже сме християни, се опитваме да се държим богоугодно. И какво правим? Опитваме се да се сдържим; борим се и се стягаме, като се опитваме да потиснем чувствата си. Да премълчим отрицателното събитие, което ни се е случило, като ползваме за инструмент забравата. И в един момент, само да се появи нов повод, страстите отново се разпалват.
Вместо да премълча, да се опитам да забравя случилото се и да го хвърля в забвение и всъщност да го потисна в себе си, аз трябва да се помоля, да почувствам благодатта на Бога, за да ми даде любов към моя брат. Да се помоля за брата си. Да се помоля Бог да ми даде разсъдителност и просветление.
 
Какво показва тази позиция, това движение? Тя показва, че моите сили не са достатъчни, за да преодолея раздразнението. Също така показва, че за мен е важно да го преодолея, но не за да създам някаква представа за добродетелен човек, а това, което се случва, да ме свърже с Бога и с брата ми.
Казваме: ама в църква от малки ни учеха да правиш това и това, да бъдеш порядъчен, да вършиш тази добродетел, да правиш едно, друго и ето - опитваме се да станем добродетелни. Не разбираме обаче, че добродетелта извира от Христос. Никой не е свят, никой не е добродетелен, освен Христос. Ние трябва да се съединим с Този, Който е самата добродетел и святост.
 
Опитваме се да се упражняваме в добродетелта и какво става с това усилие за добродетелта? То става демонично усилие за самозатваряне, самооправдание и себеидолизация. Затова казваш: "Толкова години съм в Църквата и не съм изпитал радост". Не си имал радост, защото усилието ти, служението ти е било служение на добродетелта. Какво се крие зад добродетелта? Нашето аз. Всеки ден полагам усилия и трудове в Църквата, подвизавам се да направя от себе си добродетелен човек, а не да съградя човек в Христос. Само едно нещо искаме, Неговата любов. Ако това не стане, ние се подвизаваме, ставаме невротични и опитваме едно, друго - и какво се получава? Нашият живот се превръща в роптаене, в зла участ. В отсъствие на вътрешен покой човек душевно се стресира и след това още по-лесно стига до греховете, особено плътските.
 
Ако човекът не открие, че неговата идентичност е в Христовото тяло; ако не стигне до това тотално чувство за провал, той не може да се спаси. Наистина е много обезпокояващо, когато казваме, че свещениците са лоши, но има и добри. Хора, това е грешка. Повечето сме в окаяно положение. И това, което ни спасява, не е добродетелта на някои свещеници или владици, а Христовата благодат.
Светът няма да се спаси, защото съществуват петима добродетелни човеци. Светът ще се спаси, защото съществува Единият Христос, Който бил разпнат на Кръста. 

Всъщност нещата са много прости. Бог не иска нищо от тебе. Той иска да кажеш само едно „Съгреших!”. Но как да го кажеш? Първо трябва да разгромиш себе си, идеята за себе си, своето идеализирано аз. Това е трудното.
 
Когато Господ казва, че "игото Ми е леко", Той има предвид точно това. Духовният живот ни изглежда тежък, защото не гледаме към Христос. Гледаме да изградим добра представа за нас и това отнема много труд, но не дава резултат. Не дава плод. Не утешава. Всичките страхове, които ни обхващат, какво означават? Че не познавам благодатта. Божията благодат, за която говорим, остава само в думите и на хартия; Бог съществува, просто за да ме награди за моето постижение.
 
В покаянието на хората съществуват два проблема. Единият е леността, а другият - отчаянието. Вместо да зачитаме Божията любов и тя да стане причина за нашето най-съществено развитие, ние я използваме, за да узаконим своя грях. Това води до леност. С други думи, човекът казва, че Бог е милостив, за да може да съгрешава и да оправдава себе си. Това е катастрофа. Съществува и другото изкушение, което ти представя Бога като Някой, Който наказва - и по този начин да стигнеш до отчаяние.
 
Покаянието е нещо друго. Ние обаче сме затворени в себе си и не участваме в Божиите дарове. Вътрешно не сме се освободили. Не сме намерили вътрешен покой. Животът ни е без удивления. В нашата връзка с Бога няма удивления, няма удивления и във връзките между нас. Нямаме въодушевление, липсва непредвидимостта.
Блудник ли си, прелюбодеец ли си, престъпник ли си? Не се страхувай! Ела да кажеш „Съгреших!”. Бог е за тебе. Ще видиш, че грехът ти може да стане повод за тържество.
Как е възможно грехът ми да стане повод за радост и истинско празнуване? Когато се почувстваш толкова задължен към истината; толкова пропаднал в своя грях, та да се срамуваш да се изложиш и в собствените си очи; напълно сринат - и отиваш в църква, изповядваш се, покайваш се и получаваш опрощение, прошка и оправдание. Какво става? Не само не биваш отхвърлен, не само биваш приет, а и ставаш син на Неговото царство. Нима това не е тържество?
 
Той не само ти прощава, а те изцелява. Не само те изцелява, а те възстановява. Не само те възстановява, а те освещава. На хората криво-ляво казваш едно "Извинете" и те насила ти прощават. Тук Той не само ти прощава, но те прави и Негов син и син на Неговото царство. Следователно, не е ли голяма нашата отговорност, че пребъдваме в нищетата на нашите закони, в оскъдността на нашата порядъчност и не се покайваме? И не получаваме този велик Божий дар. Нали Той затова дойде в света? За да ни даде този дар. Защо обръщаме гръб на Божията любов?
 
"Съгреших пред Господа". "И Господ ти прости съгрешенията". Ти осъди себе си и Аз ти прощавам осъждането. Ти с признателност изповяда греха си и го заличи. Ти осъди себе си и Аз те освободих от осъдителната присъда. Кажи пръв греха си, за да се оправдаеш...
Пълният текст от тук: http://bogolubie.blog.bg/drugi/2012/04/28/kak-se-kriem-ot-proshkata.946900http://bogolubie.blog.bg/drugi/2012/04/28/kak-se-kriem-ot-proshkata.946900

------------------------------
Източник: Фейсбук, публикация от Den Na, на която сърдечно благодаря, както за позволението за публикация в блога, така и за красивите цветенца, които също са от нейната публикация, която може да бъде видяна тук:
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=240208452790679&set=a.115759361902256.26529.100004045797899&type=1
......................................................................................................................................................................................................

За Божията любов - духовни наставления на Стареца Порфирий

Прилив на божествена любов 
изпълва душата с радост и възхищение 

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=377:----iii----&catid=46:statii&Itemid=141

Нека възлюбим Христос! Тогава ще произнасяме Христовото име с копнеж, с топлина, с божествена любов. Също така ще призоваваме Неговото име тайно, без думи. Нека смирено и благоговейно стоим пред Бога! Нека идем при Него по стъпките на Христос! Нека Христос ни освободи от всяко присъствие на стария човек в нас! Нека просим да ни дарува сълзи преди самата молитва!

Но да бъдем внимателни! Нека твоята лява ръка да не знае какво прави дясната! Молете със съкрушение: “Аз ли да съм достоен да ми дадеш такава благодат, Христе мой?” И тогава тези сълзи стават сълзи на благодарение. Развълнуван съм; не извърших Неговата воля, но търся Неговата милост.

Молете се на Бога с копнеж и любов, спокойно, с кротост и благост, непринудено. И когато казвате молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, казвайте я бавно, смирено, благо, с божествена любов. Изговаряйте името на Христос с духовна сладост. Казвайте думите една по една: “Господи... Иисусе... Христе,... помилуй ме!” благо, нежно, с любов, безмълвно, тайно, мислено, но и с възнасяне към Бога; с копнеж, с пламенна любов, без напрежение, не насила или с неприлично наблягане, без стягане на душата и самопринуждаване.

Какво казва майката, която обича детето си?: “Детенцето ми!... Дъщеричката ми! Панайотчо!... Христаки... “ Тя говори с копнеж. Копнеж! Това е цялата тайна! Тук говори сърцето: “Детенцето ми, душичката ми! Господи мой! Иисусе мой, Иисусе мой, Иисусе мой!...” Всичко, което е в сърцето ти, в ума ти, го изразяваш с цялото си сърце, с цялата си душа (срв. Лук. 10:27).

Понякога е добре да казвате на глас “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, за да чуят това и вашите сетива, да я чуят и вашите уши! Ние имаме душа и тяло, а душата и тялото си влияят взаимно.

Когато обаче дълбоко възлюбиш Христос, тогава предпочиташ безмълвието и молитвата на ума. Тогава думите спират. Настъпва вътрешно безмълвие, затишие, което предхожда, съпровожда и следва посещението на Божията благодат, единението с Бога и съчетанието на душата с божественото. Когато се намираш в това състояние, думите са излишни. Това е нещо, което се преживява, а не се обяснява. Само този, който живее в това състояние, го разбира. Чувството за любов те изпълва и съединява с Христос. Изпълваш се с радост и веселие, което показва, че в себе си имаш божествена любов, съвършена любов. Божествената любов е несебична, простодушна, истинска.

Най-съвършеният начин за молитва е молитвата в безмълвие  

Молитвената тишина. “Да мълчи всяка човешка плът”[1] тук се извършва обожението. В безмълвие, в тишина, в тайната. Там се извършва най-истинското богослужение. Но за да преживеете това, трябва да достигнете определена духовна мярка. Тогава думите отстъпват място на молитвата. Припомнете си: “да мълчи всяка човешка плът”. Този начин на молитва, молитва в безмълвие, е най-съвършеният. Така се обожаваш и влизаш в тайните на Бога. Ние не трябва да говорим много, а да оставим Божията благодат да говори.

Изговарях думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и пред мене се отваряха нови хоризонти. Сълзи на радост и веселие течаха от очите ми заради любовта и кръстната жертва на Христос. Копнеж! Тук се крие велико нещо, самият рай. Понеже обичаш Христос, ти изговаряш тези пет думи на молитвата към Него с копнеж, от сърце - тогава думите постепенно затихват. Сърцето ти така е изпълнено, че е достатъчно да кажеш една дума: “Иисусе мой!” и това е краят на всички думи. Любовта се изразява по-добре без думи. Когато душата истински възлюби Господа, тогава тя предпочита безмълвието и молитвата на ума. Прилив на божествена любов изпълва душа с радост и възхищение.

Тази душа преди това дълго се е упражнявала в молитва с помощта на Псалтира, Октоиха, Минея и т.н... Сега думите са престанали. Тя дълбоко в себе си преживява божественото смирение. Христос се е вселил в нея и тя чува Божествения глас. Тя е в света и извън него. Тя е в рая, тоест в Църквата, в несътворения рай. Свети Игнатий Бранчянинов пише:

“Силно желана е сърдечната молитва, силно желано е безмълвието на сърцето, силно желано е да живеем в най-самотната пустиня, защото тези условия са особено благоприятни за сърдечната молитва и за безмълвието на сърцето”.

Безмълвието на сърцето означава нищо да не отвлича твоето внимание. Да живееш сам самичък с Бога.

Бог е навсякъде и всичко изпълва. Опитвам се да полетя в безкрайността, сред звездите. Моят ум пътува във величието на Божието всемогъщество, като размишлявам за разстоянието, което се изчислява с милиони светлинни години. Усещам всемогъщия Бог пред мен. Простирам ръце и отварям моята душа, за да се съединя с Него. Да се причастя с божественото...

 
В молитвата е важно усърдието

В молитвата е важна не нейната продължителност във времето, а нейната усърдност. Молете се дори и за пет минути, но през това време се отдайте на Бога с любов и копнеж. Някой може да се моли цяла нощ, а друг пет минути, като молитвата на втория да бъде по-ценна. Несъмнено това е тайна, но, така си е. Чуйте ме, деца, ще ви дам един пример.

Един монах вървял в пустинята и там срещнал друг монах. Те се поздравили.

- Oткъде идваш? – попитал единият.

- От еди-кое си село. – отговорил другият.

- Как живеете там?

- Има ужасна суша. Много сме измъчени.

- И какво направихте? Молехте ли се на Бога?

- Да.

- Падна ли дъжд?

- Не.

- Изглежда – казал монахът – не сте се молели достатъчно усърдно. – Хайде тук да кажем кратка молитва към Бога и да изпросим Неговата помощ.

И както били там, започнали да се молят. Веднага се появил малък облак, който ставал все по-голям, все по-черен, слизал все по-ниско и ето, паднал голям дъжд. Какво станало тук? Била отправена усърдна молитва. Те не дълго се молели и скоро паднал дъжд. Защото е важно усърдието в молитвата.

“С труд и усърдие” както казва св. Макарий. Свети Макарий се молел усърдно от все сърце, от все душа и с всичкия си ум. Посвещавал се на богослужение  и с душа, и с тяло. От голямото усърдие на неговата молитва можело да се случи да си повдигне ръката и тя да остане вкаменена във въздуха. По същия начин този, който отправя клетва към някой човек и вдига ръка против него, чрез това може да пренесе злото.

Веднъж някой ми каза:

- Искаме да се помолиш на Бога за нас!

Аз му отговорих:

- Ще се помоля със своето сърце, със смирение ще се помоля на Господа. Ще се помоля “разумно”.

- Какво означава “разумно”?

- Означава съзнателна молитва. Молитва със събран ум. Ето какво значи! 

Един път на площада се събрали много хора, които започнали да искат от пророк Давид да се обърне към тях със слово, тъй като се случило някакво важно събитие и всички вдигали шум. Пророкът излязъл и се обърнал с тези думи:

“Пейте на нашия Бог, пейте;

пейте на нашия Цар, пейте,

защото Бог е Цар на цяла земя;

пейте всички разумно.”

(Пс. 46:7-8).

Моят събеседник ми благодари и ми каза:

- Къде се намира това място в Свещеното Писание? Искам да го намеря. Кой псалм е това?

- Мисля, че псалмът, който започва така:

“Запляскайте с ръце, всички народи,

възкликнете към Бога с радостен глас”.

(Пс. 46:1).

Христовият човек обръща всичко в молитва

Всички наши проблеми - материални, телесни -  изобщо всичко трябва да възлагаме на Бога. Както се казва в Светата Литургия: “целия наш живот на Христа Бога да отдадем!” Целия наш живот на Тебе, Господи, възлагаме... Нека бъде това, което Ти искаш. “Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята”.

Христовият човек обръща всичко в молитва. Той обръща в молитва и трудностите и скръбта. Каквото и да му се случи, на часа той започва: “Господи Иисусе Христе. . .”. Молитвата е полезна за всички, дори за най-обикновените твари. Например страдаш от безсъние. В този случай не мисли за сън. Стани, излез отвън, върни се отново в стаята си, легни в леглото си все едно, че за първи път лягаш и не мисли за това дали ще заспиш, или няма да заспиш. Съсредоточи се, казвай в себе си славословие, след това три пъти “Господи Иисусе Христе...”, и така ще ти се доспи.

Всичко се нарежда чрез молитвата, но трябва да имаш любов, да гориш от пламенна любов в молитвата. Не трябва да си изпълнение с безпокойство, а с доверие в Божията любов и Промисъл. Ключът за всичко е в духовния живот. Всичко се освещава: и това, което е добро, и това, което е трудно; и онова, което е материално, и онова, което е духовно. Накратко, всичко, което вършите, за слава Божия го вършете. Какво казва св. ап. Павел: “И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31). 

Когато си в молитвено състояние, всичко става, както трябва. Например миеш чинии и не успяваш да счупиш нито една чиния, нито пък причиняваш някакви щети. Божията благодат влиза в теб. Когато имаш благодат в себе си, всичко се извършва с радост и без усилие.

Когато непрестанно се молим, Бог ще ни просвети и научи всеки път как да постъпваме във всичко - дори в най-тежките моменти. Бог ще говори в самите нас. Той ще намери начин за това. Също така можем да свържем молитвата с поста. С други думи, когато имаме някакъв сериозен проблем или дилема, нека тяхното решаване се предхожда от усърдни молитви и строг пост. И аз често съм постъпвал по този начин.

Когато отправяме прошения към Бога за света, трябва да ги изговаряме тайно; с молитва, която се извършва в скришната стая (ср. Мат. 6:6) и не се вижда. Голямата разсеяност не улеснява молитвата. Зарежете телефоните, разговорите и размяната на много думи с хората. Ако Господ не помогне, тогава какво да кажем за нашите усилия? Следователно е нужна молитва, молитва с любов! По-добре помагаме на ближните отдалеч - чрез молитвата. Като се молим за тях, им помагаме по най-добрия и съвършен начин.

Когато се молим за другите, нека казваме:

“Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”

Молете се за Църквата, за света, за всички. Цялото Християнство е включено в Иисусовата молитва. Ако се молите само за вас, това крие себелюбие. Обратно на това, ако се молите за Църквата, и вие сте в Църквата. В Църквата Христос е съединен с Църквата, но и с Отца и със Светия Дух. Света Троица и Църквата са едно. Вашият копнеж трябва да е насочен към това целият свят да бъде осветен и всички да станат Христови. Тогава влизате в Църквата, живеете в радостта на рая у Бога, защото цялата пълнота на Божеството обитава в Църквата. (срв. Кол. 2:9).

Всички сме едно Тяло, чиято Глава е Христос. Всички сме Църквата 

Нашата вяра има това превъзходно качество – тя духовно обединява  целия свят. Голяма е силата на молитвата, много голяма особено когато се извършва от много братя. Всички се обединяват в общата молитва. Нека чувстваме ближния като себе си! Това е нашият живот, нашата радост, нашето съкровище. Всичко е лесно в Христос. Той е центърът: всички се отправят към центъра и се обединяват в един дух и едно сърце.

Подобно нещо се извършило на Петдесетница. Когато по едно и също време и място всички слушат Псалтира и останалите четива от богослужението, тогава те са обединени в слушането чрез Божията благодат, защото слушат това, което четецът чете, и участват в него. На мнозина духовната сила се умножава, сякаш виждат някакво хубаво нещо и всички охотно го гледат. Е, тяхното зрение, което е насочено към това хубаво нещо, ги обединява помежду им. Като пример може да се посочи избавянето на св. ап. Петър от тъмницата: “... а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него” (Деян. Ап. 12:5). Тази молитва освободила св. ап. Петър от тъмничните вериги.

Любовта, служението на Бога, копнежът за Бога, единението с Него, съединението с Църквата – това е раят на земята. Ако придобием Божията благодат, тогава всичко е лесно, радостно и благословение от Бога. Хайде, кажи ми една религия, която прави човека съвършен и щастлив. Жалко, много жалко, че ние самите не разбираме това величие на нашата собствена вяра!

Когато ние или някой друг имаме проблем, нека търсим и от другите молитви и всички да молим Бога с вяра и любов. Бъдете сигурни, че тези молитви са угодни на Бога, че Той ще се намеси и ще извърши чудеса. Не сме схванали достатъчно добре това. Разбираме го много опростено, като казваме: “помоли се малко за мене”.

Молете се повече за другите, отколкото за самите себе си. Казвайте думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и винаги имайте другите в ума си. Всички сме деца на един и същ Отец, всички сме едно. Затова, когато се молим за другите, казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, а не “помилуй ги”. По този начин ги правим едно с нас.

Когато се извършва благо, непринудено и с дълбока любов, молитвата за другите става несебична и доставя огромна духовна полза. Тя облагодатява молещия се, както и този, за когото той се моли, и му предава Божията благодат. Когато имате голяма любов и тази любов ви подтиква към молитва, вълните на вашата любов достигат и въздействат на този, за когото се молите. Така създавате защитен щит около него и му въздействате, като го водите по пътя към доброто. Като вижда вашето усилие, Бог изобилно дава Своята благодат и на вас, и на него. Но трябва да умрем за самите себе си. Разбирате ли?

Вие се притеснявате, когато другите не са добри, а би трябвало да се отдавате на молитва, за да постигнете желаната цел с Божията благодат. Вие давате съвети, като се осланяте на вашата мъдрост, а това не е много правилно. Тайната е в друго – не в това, което ще кажем, не в съветите, които ще дадем на другите -  а в нашето посвещение, в нашата молитва към Бога, за да може доброто да доминира сред нашите братя с помощта на Божията благодат. Това е. Това, което ние не можем да направим, ще го направи Божията благодат.

В моя живот на първо място стои молитвата. Не се плаша от ада, нито мисля за рая. Само моля Бога да помилва целия свят и мен. Ако аз усърдно казвам молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, тогава няма да се откъсна от нея дори когато имам много посетители. За мене е все едно. Моля се, приемам всички в Духа на Христос и съм готов да се моля за света. Полагам усилия да възлюбя Христос. Това е моят стремеж. Поради многото мои болести не мога да говоря много. Между другото молитвата помага повече, отколкото думите.

Моля се за вас, когато вие сте в затруднение, но това не е достатъчно. Моята молитва трябва да срещне отговор от ваша страна. Бог, Който ни изпраща Своята благодат, трябва да намери отворени нашите обятия, за да приемем Неговата благодат. Също така всичко, което Той допуска, е за наша душевна полза. Често хората ме обвиняват, “аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си” (Пс. 37:14). Молете се за тези, които ви обвиняват! Казвайте: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, а не “помилуй го” и така вашата молитва ще обхване и този, който ви обвинява.

Някой ти казва нещо, което те натъжава? Бог знае за това. Вие само прострете ръце към Бога, като казвате: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Направете вашия ближен едно със самите вас. А Господ знае какво го мъчи в дълбочината на неговата душа и като види вашата любов, ще се притече на помощ. Той знае най-силните желания на сърцето. Какво казва св. ап. Павел на римляните: “А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите” (Рим. 8:27).

Молете са за очистването на всеки човек, за да подражавате на ангелския начин на живот във вашия живот. Да, ангелите не се молят за себе си. Аз така се моля за хората, за Църквата, за Тялото на Църквата. Когато се молите за Църквата, тогава се избавяте от страстите. Когато славословите Бога, вашата душа се смекчава и се освещава от Божията благодат. Искам да научите това изкуство.

Бог иска да се уподобим на ангелите 

Ангелите само славословят Бога. Славословието - това е тяхната молитва. Славословието е съкровено нещо и е над човешките дадености. Ние сме прекалено материални и прилепени за земното, затова и се молим на Бога по користолюбив начин. Молим Го да ни реши проблемите, добре да се развиват нашите магазини, нашите дейности, нашето здраве, нашите деца. Обаче се молим по човешки и по користолюбив начин. Славословието е молитва без користолюбие. 

Ангелите не се молят, за да получат нещо, те не са себични. Бог и на нас е дал тази възможност - нашата молитва да бъде непрестанно славословие или ангелска молитва. Тук се крие велика тайна. Когато влезем в тази молитва, постоянно ще славим Бога и всичко ще възлагаме на Него, както Църквата се моли: “целия си живот на Христа Бога да предадем!” Това е “висшата математика” на нашата вяра.

превод: Константин Константинов
...
Източник на публикацията: Сайтът на храм "Св. Цар Борис" в кв. "Аспарухово", гр. Варна, с позволението на г-н Мартин Димитров, за което позволение сърдечно БЛАГОДАРЯ на Бога и на г-н Димитров!

Сайт, в който читателите могат да открият разнообразни и изключително полезни публикации: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=377:----iii----&catid=46:statii&Itemid=141