Написано от Старец Порфирий Кавсокаливит
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=402:2013-03-31-14-36-12&catid=46:statii&Itemid=141
Нека чувстваме Христа като наш приятел. Той е нашият приятел. Той Сам потвърждава това, като казва: Вие сте Ми приятели... (Иоан. 15:14). Като към приятел да гледаме към Него и да се сближаваме с Него. Падаме ли? Грешим ли? С любов и доверие да бързаме към Него като към свой; не със страх, че ще ни накаже, но с дръзновение, което ни дава чувството за приятелство с Него. Да Му кажем: „Господи, сторих го, паднах, прости ми". Но същевременно да чувстваме, че ни обича, че ни приема нежно, с любов и ни прощава. Нека грехът не ни разделя от Христа.
Когато вярваме, че ни обича и Го обичаме, не се чувстваме чужди и разделени от Него, дори когато грешим. Осигурили сме си любовта Му и както и да се държим, знаем, че ни обича.
Ако действително обичаме Христа, няма опасност да изгубим почитта си към Него. Тук важи казаното от апостол Павел: Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?... Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, ни Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 8:35, 38, 39). Връзката на душата с Бога е висша, уникална връзка, която нищо не може да прекъсне, нито да заплаши, нито да разклати[1].
Евангелието
със символични изрази говори за неправедния, че ще се озове там, където
е плач и скърцане със зъби (виж Мат. 8:12 и 13:42), защото далече от
Бога е така. И от трезвените[2]
отци на Църквата ни мнозина говорят за страха от смъртта и ада.
Казват: „Постоянно помни смъртта". Ако се задълбочим върху тези думи, у
нас ще се породи страх от вечните мъки. Човекът, опитвайки се да
избегне греха, пребивава в тези мисли, за да бъде завладяна душата му от
страха за смъртта, ада и дявола.
Всяко
нещо има своето значение, своето време и съответни обстоятелства.
Мисълта за страха е добра за първите стадии. Тя е за начинаещите, за
тези, в които все още живее "ветхият човек". Начинаещият, който още не се е
шлифовал духовно, се въздържа от злото чрез страха. И страхът е
необходим, тъй като сме материални и низки хора. Но това е един стадий,
една ниска степен в отношението към божественото. Това е отношение на
търговска размяна, за да спечелим рая или да се избавим от ада. Ако
добре изследваме това отношение, ще видим, че в него има някаква степен
на корист, на изгода. На мен този начин не ми допада. Когато човек
напредне и встъпи в Божията любов, за какво му е нужен страхът? Каквото и
да върши, върши го от любов и това е много по-ценно. Когато някой е
добър от страх пред Бога, а не от обич, това не е толкова ценно.
Напредвайки в духовния живот, Евангелието ни дава да разберем, че Христос е радостта, истината, че Христос е раят. Как изразява това евангелист Иоан? В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта (1 Иоан. 4:18). Полагайки усилия чрез страха, постепенно встъпваме в Божията любов. Тогава изчезва адът, изчезва страхът, изчезва смъртта. Интересува ни единствено Божията любов. Всичко вършим за тази любов. Както женихът за своята невеста.
Ако пожелаем да последваме Христа, тогава
и този живот е радост, макар и сред трудности. Както казва апостол
Павел: Сега се радвам в страданията си (Кол. 1:24) Това е нашата вяра,
натам трябва да се стремим. Не толкова да внимаваме във външните форми,
колкото да живеем в единство с Христа. Ако постигнеш това, какво друго
искаш? Спечелил си всичко. Живееш в Христа и Той живее в теб. След това
всичко е лесно - послушанието, смирението, мирът.
Из „Старецът Порфирий Кавсокаливит - Живот и слова”
[1] Освен самите ние с отхвърлянето си на тази връзка и нежеланието си да следваме Христос – б.р.
[2] Става
дума за живеещите в непрестанно трезвение, тоест внимание и към
най-малките движения на ума и душата, като чрез непрестанната молитва не
позволяват на душата да приеме злите помисли и внушения, всявани от
демоните или пораждани от нашето паднало естество, но се стремят чрез
духовни упражнения и занимания да предстоят винаги пред Бога с чист ум и
сърце - б. пр.
Източник: сайта на храма "Св. цар Борис", гр. Варна, кв. "Аспарухово": http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=402:2013-03-31-14-36-12&catid=46:statii&Itemid=141
Сърдечна благодаря на Бога и на г-н Мартин Димитров за позволението му да бъде препубликувано това толкова ценно духовно наставление на Стареца Порфирий Кавсокаливит за читателите на блага! Нека по молитвите на Стареца Порфирий Бог благослови всички ни! Амин.
