За Божията любов - духовни наставления на Стареца Порфирий

Прилив на божествена любов 
изпълва душата с радост и възхищение 

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=377:----iii----&catid=46:statii&Itemid=141

Нека възлюбим Христос! Тогава ще произнасяме Христовото име с копнеж, с топлина, с божествена любов. Също така ще призоваваме Неговото име тайно, без думи. Нека смирено и благоговейно стоим пред Бога! Нека идем при Него по стъпките на Христос! Нека Христос ни освободи от всяко присъствие на стария човек в нас! Нека просим да ни дарува сълзи преди самата молитва!

Но да бъдем внимателни! Нека твоята лява ръка да не знае какво прави дясната! Молете със съкрушение: “Аз ли да съм достоен да ми дадеш такава благодат, Христе мой?” И тогава тези сълзи стават сълзи на благодарение. Развълнуван съм; не извърших Неговата воля, но търся Неговата милост.

Молете се на Бога с копнеж и любов, спокойно, с кротост и благост, непринудено. И когато казвате молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, казвайте я бавно, смирено, благо, с божествена любов. Изговаряйте името на Христос с духовна сладост. Казвайте думите една по една: “Господи... Иисусе... Христе,... помилуй ме!” благо, нежно, с любов, безмълвно, тайно, мислено, но и с възнасяне към Бога; с копнеж, с пламенна любов, без напрежение, не насила или с неприлично наблягане, без стягане на душата и самопринуждаване.

Какво казва майката, която обича детето си?: “Детенцето ми!... Дъщеричката ми! Панайотчо!... Христаки... “ Тя говори с копнеж. Копнеж! Това е цялата тайна! Тук говори сърцето: “Детенцето ми, душичката ми! Господи мой! Иисусе мой, Иисусе мой, Иисусе мой!...” Всичко, което е в сърцето ти, в ума ти, го изразяваш с цялото си сърце, с цялата си душа (срв. Лук. 10:27).

Понякога е добре да казвате на глас “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, за да чуят това и вашите сетива, да я чуят и вашите уши! Ние имаме душа и тяло, а душата и тялото си влияят взаимно.

Когато обаче дълбоко възлюбиш Христос, тогава предпочиташ безмълвието и молитвата на ума. Тогава думите спират. Настъпва вътрешно безмълвие, затишие, което предхожда, съпровожда и следва посещението на Божията благодат, единението с Бога и съчетанието на душата с божественото. Когато се намираш в това състояние, думите са излишни. Това е нещо, което се преживява, а не се обяснява. Само този, който живее в това състояние, го разбира. Чувството за любов те изпълва и съединява с Христос. Изпълваш се с радост и веселие, което показва, че в себе си имаш божествена любов, съвършена любов. Божествената любов е несебична, простодушна, истинска.

Най-съвършеният начин за молитва е молитвата в безмълвие  

Молитвената тишина. “Да мълчи всяка човешка плът”[1] тук се извършва обожението. В безмълвие, в тишина, в тайната. Там се извършва най-истинското богослужение. Но за да преживеете това, трябва да достигнете определена духовна мярка. Тогава думите отстъпват място на молитвата. Припомнете си: “да мълчи всяка човешка плът”. Този начин на молитва, молитва в безмълвие, е най-съвършеният. Така се обожаваш и влизаш в тайните на Бога. Ние не трябва да говорим много, а да оставим Божията благодат да говори.

Изговарях думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и пред мене се отваряха нови хоризонти. Сълзи на радост и веселие течаха от очите ми заради любовта и кръстната жертва на Христос. Копнеж! Тук се крие велико нещо, самият рай. Понеже обичаш Христос, ти изговаряш тези пет думи на молитвата към Него с копнеж, от сърце - тогава думите постепенно затихват. Сърцето ти така е изпълнено, че е достатъчно да кажеш една дума: “Иисусе мой!” и това е краят на всички думи. Любовта се изразява по-добре без думи. Когато душата истински възлюби Господа, тогава тя предпочита безмълвието и молитвата на ума. Прилив на божествена любов изпълва душа с радост и възхищение.

Тази душа преди това дълго се е упражнявала в молитва с помощта на Псалтира, Октоиха, Минея и т.н... Сега думите са престанали. Тя дълбоко в себе си преживява божественото смирение. Христос се е вселил в нея и тя чува Божествения глас. Тя е в света и извън него. Тя е в рая, тоест в Църквата, в несътворения рай. Свети Игнатий Бранчянинов пише:

“Силно желана е сърдечната молитва, силно желано е безмълвието на сърцето, силно желано е да живеем в най-самотната пустиня, защото тези условия са особено благоприятни за сърдечната молитва и за безмълвието на сърцето”.

Безмълвието на сърцето означава нищо да не отвлича твоето внимание. Да живееш сам самичък с Бога.

Бог е навсякъде и всичко изпълва. Опитвам се да полетя в безкрайността, сред звездите. Моят ум пътува във величието на Божието всемогъщество, като размишлявам за разстоянието, което се изчислява с милиони светлинни години. Усещам всемогъщия Бог пред мен. Простирам ръце и отварям моята душа, за да се съединя с Него. Да се причастя с божественото...

 
В молитвата е важно усърдието

В молитвата е важна не нейната продължителност във времето, а нейната усърдност. Молете се дори и за пет минути, но през това време се отдайте на Бога с любов и копнеж. Някой може да се моли цяла нощ, а друг пет минути, като молитвата на втория да бъде по-ценна. Несъмнено това е тайна, но, така си е. Чуйте ме, деца, ще ви дам един пример.

Един монах вървял в пустинята и там срещнал друг монах. Те се поздравили.

- Oткъде идваш? – попитал единият.

- От еди-кое си село. – отговорил другият.

- Как живеете там?

- Има ужасна суша. Много сме измъчени.

- И какво направихте? Молехте ли се на Бога?

- Да.

- Падна ли дъжд?

- Не.

- Изглежда – казал монахът – не сте се молели достатъчно усърдно. – Хайде тук да кажем кратка молитва към Бога и да изпросим Неговата помощ.

И както били там, започнали да се молят. Веднага се появил малък облак, който ставал все по-голям, все по-черен, слизал все по-ниско и ето, паднал голям дъжд. Какво станало тук? Била отправена усърдна молитва. Те не дълго се молели и скоро паднал дъжд. Защото е важно усърдието в молитвата.

“С труд и усърдие” както казва св. Макарий. Свети Макарий се молел усърдно от все сърце, от все душа и с всичкия си ум. Посвещавал се на богослужение  и с душа, и с тяло. От голямото усърдие на неговата молитва можело да се случи да си повдигне ръката и тя да остане вкаменена във въздуха. По същия начин този, който отправя клетва към някой човек и вдига ръка против него, чрез това може да пренесе злото.

Веднъж някой ми каза:

- Искаме да се помолиш на Бога за нас!

Аз му отговорих:

- Ще се помоля със своето сърце, със смирение ще се помоля на Господа. Ще се помоля “разумно”.

- Какво означава “разумно”?

- Означава съзнателна молитва. Молитва със събран ум. Ето какво значи! 

Един път на площада се събрали много хора, които започнали да искат от пророк Давид да се обърне към тях със слово, тъй като се случило някакво важно събитие и всички вдигали шум. Пророкът излязъл и се обърнал с тези думи:

“Пейте на нашия Бог, пейте;

пейте на нашия Цар, пейте,

защото Бог е Цар на цяла земя;

пейте всички разумно.”

(Пс. 46:7-8).

Моят събеседник ми благодари и ми каза:

- Къде се намира това място в Свещеното Писание? Искам да го намеря. Кой псалм е това?

- Мисля, че псалмът, който започва така:

“Запляскайте с ръце, всички народи,

възкликнете към Бога с радостен глас”.

(Пс. 46:1).

Христовият човек обръща всичко в молитва

Всички наши проблеми - материални, телесни -  изобщо всичко трябва да възлагаме на Бога. Както се казва в Светата Литургия: “целия наш живот на Христа Бога да отдадем!” Целия наш живот на Тебе, Господи, възлагаме... Нека бъде това, което Ти искаш. “Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята”.

Христовият човек обръща всичко в молитва. Той обръща в молитва и трудностите и скръбта. Каквото и да му се случи, на часа той започва: “Господи Иисусе Христе. . .”. Молитвата е полезна за всички, дори за най-обикновените твари. Например страдаш от безсъние. В този случай не мисли за сън. Стани, излез отвън, върни се отново в стаята си, легни в леглото си все едно, че за първи път лягаш и не мисли за това дали ще заспиш, или няма да заспиш. Съсредоточи се, казвай в себе си славословие, след това три пъти “Господи Иисусе Христе...”, и така ще ти се доспи.

Всичко се нарежда чрез молитвата, но трябва да имаш любов, да гориш от пламенна любов в молитвата. Не трябва да си изпълнение с безпокойство, а с доверие в Божията любов и Промисъл. Ключът за всичко е в духовния живот. Всичко се освещава: и това, което е добро, и това, което е трудно; и онова, което е материално, и онова, което е духовно. Накратко, всичко, което вършите, за слава Божия го вършете. Какво казва св. ап. Павел: “И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31). 

Когато си в молитвено състояние, всичко става, както трябва. Например миеш чинии и не успяваш да счупиш нито една чиния, нито пък причиняваш някакви щети. Божията благодат влиза в теб. Когато имаш благодат в себе си, всичко се извършва с радост и без усилие.

Когато непрестанно се молим, Бог ще ни просвети и научи всеки път как да постъпваме във всичко - дори в най-тежките моменти. Бог ще говори в самите нас. Той ще намери начин за това. Също така можем да свържем молитвата с поста. С други думи, когато имаме някакъв сериозен проблем или дилема, нека тяхното решаване се предхожда от усърдни молитви и строг пост. И аз често съм постъпвал по този начин.

Когато отправяме прошения към Бога за света, трябва да ги изговаряме тайно; с молитва, която се извършва в скришната стая (ср. Мат. 6:6) и не се вижда. Голямата разсеяност не улеснява молитвата. Зарежете телефоните, разговорите и размяната на много думи с хората. Ако Господ не помогне, тогава какво да кажем за нашите усилия? Следователно е нужна молитва, молитва с любов! По-добре помагаме на ближните отдалеч - чрез молитвата. Като се молим за тях, им помагаме по най-добрия и съвършен начин.

Когато се молим за другите, нека казваме:

“Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”

Молете се за Църквата, за света, за всички. Цялото Християнство е включено в Иисусовата молитва. Ако се молите само за вас, това крие себелюбие. Обратно на това, ако се молите за Църквата, и вие сте в Църквата. В Църквата Христос е съединен с Църквата, но и с Отца и със Светия Дух. Света Троица и Църквата са едно. Вашият копнеж трябва да е насочен към това целият свят да бъде осветен и всички да станат Христови. Тогава влизате в Църквата, живеете в радостта на рая у Бога, защото цялата пълнота на Божеството обитава в Църквата. (срв. Кол. 2:9).

Всички сме едно Тяло, чиято Глава е Христос. Всички сме Църквата 

Нашата вяра има това превъзходно качество – тя духовно обединява  целия свят. Голяма е силата на молитвата, много голяма особено когато се извършва от много братя. Всички се обединяват в общата молитва. Нека чувстваме ближния като себе си! Това е нашият живот, нашата радост, нашето съкровище. Всичко е лесно в Христос. Той е центърът: всички се отправят към центъра и се обединяват в един дух и едно сърце.

Подобно нещо се извършило на Петдесетница. Когато по едно и също време и място всички слушат Псалтира и останалите четива от богослужението, тогава те са обединени в слушането чрез Божията благодат, защото слушат това, което четецът чете, и участват в него. На мнозина духовната сила се умножава, сякаш виждат някакво хубаво нещо и всички охотно го гледат. Е, тяхното зрение, което е насочено към това хубаво нещо, ги обединява помежду им. Като пример може да се посочи избавянето на св. ап. Петър от тъмницата: “... а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него” (Деян. Ап. 12:5). Тази молитва освободила св. ап. Петър от тъмничните вериги.

Любовта, служението на Бога, копнежът за Бога, единението с Него, съединението с Църквата – това е раят на земята. Ако придобием Божията благодат, тогава всичко е лесно, радостно и благословение от Бога. Хайде, кажи ми една религия, която прави човека съвършен и щастлив. Жалко, много жалко, че ние самите не разбираме това величие на нашата собствена вяра!

Когато ние или някой друг имаме проблем, нека търсим и от другите молитви и всички да молим Бога с вяра и любов. Бъдете сигурни, че тези молитви са угодни на Бога, че Той ще се намеси и ще извърши чудеса. Не сме схванали достатъчно добре това. Разбираме го много опростено, като казваме: “помоли се малко за мене”.

Молете се повече за другите, отколкото за самите себе си. Казвайте думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и винаги имайте другите в ума си. Всички сме деца на един и същ Отец, всички сме едно. Затова, когато се молим за другите, казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, а не “помилуй ги”. По този начин ги правим едно с нас.

Когато се извършва благо, непринудено и с дълбока любов, молитвата за другите става несебична и доставя огромна духовна полза. Тя облагодатява молещия се, както и този, за когото той се моли, и му предава Божията благодат. Когато имате голяма любов и тази любов ви подтиква към молитва, вълните на вашата любов достигат и въздействат на този, за когото се молите. Така създавате защитен щит около него и му въздействате, като го водите по пътя към доброто. Като вижда вашето усилие, Бог изобилно дава Своята благодат и на вас, и на него. Но трябва да умрем за самите себе си. Разбирате ли?

Вие се притеснявате, когато другите не са добри, а би трябвало да се отдавате на молитва, за да постигнете желаната цел с Божията благодат. Вие давате съвети, като се осланяте на вашата мъдрост, а това не е много правилно. Тайната е в друго – не в това, което ще кажем, не в съветите, които ще дадем на другите -  а в нашето посвещение, в нашата молитва към Бога, за да може доброто да доминира сред нашите братя с помощта на Божията благодат. Това е. Това, което ние не можем да направим, ще го направи Божията благодат.

В моя живот на първо място стои молитвата. Не се плаша от ада, нито мисля за рая. Само моля Бога да помилва целия свят и мен. Ако аз усърдно казвам молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, тогава няма да се откъсна от нея дори когато имам много посетители. За мене е все едно. Моля се, приемам всички в Духа на Христос и съм готов да се моля за света. Полагам усилия да възлюбя Христос. Това е моят стремеж. Поради многото мои болести не мога да говоря много. Между другото молитвата помага повече, отколкото думите.

Моля се за вас, когато вие сте в затруднение, но това не е достатъчно. Моята молитва трябва да срещне отговор от ваша страна. Бог, Който ни изпраща Своята благодат, трябва да намери отворени нашите обятия, за да приемем Неговата благодат. Също така всичко, което Той допуска, е за наша душевна полза. Често хората ме обвиняват, “аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си” (Пс. 37:14). Молете се за тези, които ви обвиняват! Казвайте: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”, а не “помилуй го” и така вашата молитва ще обхване и този, който ви обвинява.

Някой ти казва нещо, което те натъжава? Бог знае за това. Вие само прострете ръце към Бога, като казвате: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Направете вашия ближен едно със самите вас. А Господ знае какво го мъчи в дълбочината на неговата душа и като види вашата любов, ще се притече на помощ. Той знае най-силните желания на сърцето. Какво казва св. ап. Павел на римляните: “А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите” (Рим. 8:27).

Молете са за очистването на всеки човек, за да подражавате на ангелския начин на живот във вашия живот. Да, ангелите не се молят за себе си. Аз така се моля за хората, за Църквата, за Тялото на Църквата. Когато се молите за Църквата, тогава се избавяте от страстите. Когато славословите Бога, вашата душа се смекчава и се освещава от Божията благодат. Искам да научите това изкуство.

Бог иска да се уподобим на ангелите 

Ангелите само славословят Бога. Славословието - това е тяхната молитва. Славословието е съкровено нещо и е над човешките дадености. Ние сме прекалено материални и прилепени за земното, затова и се молим на Бога по користолюбив начин. Молим Го да ни реши проблемите, добре да се развиват нашите магазини, нашите дейности, нашето здраве, нашите деца. Обаче се молим по човешки и по користолюбив начин. Славословието е молитва без користолюбие. 

Ангелите не се молят, за да получат нещо, те не са себични. Бог и на нас е дал тази възможност - нашата молитва да бъде непрестанно славословие или ангелска молитва. Тук се крие велика тайна. Когато влезем в тази молитва, постоянно ще славим Бога и всичко ще възлагаме на Него, както Църквата се моли: “целия си живот на Христа Бога да предадем!” Това е “висшата математика” на нашата вяра.

превод: Константин Константинов
...
Източник на публикацията: Сайтът на храм "Св. Цар Борис" в кв. "Аспарухово", гр. Варна, с позволението на г-н Мартин Димитров, за което позволение сърдечно БЛАГОДАРЯ на Бога и на г-н Димитров!

Сайт, в който читателите могат да открият разнообразни и изключително полезни публикации: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=377:----iii----&catid=46:statii&Itemid=141