Отец Петър Николов и неговото предсмъртно послание...

Има хора, за които не знаем нищо...
Има хора, за които не сме и подозирали дори, че са живели близо до нас, на земята...
Хора тихи и скромни, но с нежни сърца и Огнен Дух, извисен до Небесата!!!...
Хора - Истнски Ангели!!!... Земни Ангели!!!...

Един от тях е отец Петър Николов от гр. Враца, оставил ни своя Дневник - Небесно Духовно Богатство за всеки от нас.

Оставил ни и своето предсмъртно послание, може би - "Отивам си...", написано с много Обич към Бога и Вяра в Него, но и с чувство на изключителна загриженост за нас, хората, на тая земя; за нас, българският народ, за когото е била най-голямата болка в сърцето на Отеца, преселил се в селенията на Отвъдното точно на 06 май (1992 г.) - Гергьовден...

Отивам си...

Отивам си с надеждата велика
и знам, че моя Бог е жив!
Не ще остави този, който вика,
защото е и Благ, и Милостив!

Вий идвайте на гроба тук при мене,
ще ви очаквам в студ и пек,
че в гроба никне златно семе -
във вечността цъфти навек!

/ Отец Петър Николов - гр. Враца /
...

Аз винаги Благоговея пред този неспокоен Дух, вложен в него, който винаги е устремен към Висините...

Нека не забравяме тези Велики титани на Духа, които трасираха Пътя ни към Бога с непрестанните си и искрени молитви за всички нас, които живеем на тази земя днес!

Нека ги споменаваме в молитвите си за покойниците и да следваме примера им, както е посочено и в Свещеното Писание , че трябва да помним своите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и, имайки предвид свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Послание до евреите 13:7)! Амин.

С много Обич към този Прекрасен Отец, баща на богослова г-н Иван Николов, и към всички читатели!

Кина Златева

Погледни!!!

Песента "Погледни!!!" е сърдечен поздрав
за всички ония читатели,
които все още не са открили Чудния Творец
на този свят, Красив и Съвършен,
Който е навсякъде около нас
и предизвиква винаги нашето
спонтанно и естествено възхищение!


Погледни Небето, погледни!!!...
Погледни ти чудните звезди!!!...
Погледни морето, погледни!!!...
Погледни ти бурните вълни!!!... /2

Погледни ти синьото небе!!!...
Чайките красиви погледни!!!...
Погледни морето как блести!!!...
Слънцето, окъпано в лъчи!!!... /2

Погледни със Обич погледни!!!...
Този Свят за теб е Сътворен!!!...
Този Свят - Красив и Съвършен!!!...
Този Свят на теб е Подарен!!!... /2


Погледни към Него, Погледни!!!...
Погледни към този Чуден Свят!!!...
Погледни към Него, Погледни!!!...
С Вяра ти Творецът Приеми!!!... /2

Погледни към Него, Погледни!!!...
Виж Творецът Сам пред теб Стои!!!...
Погледни към Него, Погледни -
и Поклон Дълбок Му направи!!!... /2

Той за теб Създаде Този Свят!!!...
Свят, тъй Чист и Приказно Красив!!!...
Той на теб Поднесе Този Свят!!!...
Своята Любов ти Подари!!!... /2

Детелина

Песента е написана на 30.01.2011 г. - в Деня, в който Църквата въздава прослава на Тримата Велики Светители: Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст!

"Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби", както е посочено в сборника "ЖИТИЯ на СВЕТИИТЕ"!

Мелодията на тази песен е Чудесна!

Тя, песента "Погледни!!!", е написана под въздействие на филма за руския отец, Отец Михаил, и на една от чудесните песни на йеромонах Роман - "Отошли от меня"...

http://www.youtube.com/watch?v=rD97TLI2bG8&NR=1

Руският йеромонах Роман, чиито песни извисяват човешкия дух до Небесата...

Высшая поэзия - Моление, христианская песня

В Твоето присъствие...

"Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават."
(Псалом 144:18)

"В Твоето присъствие" - така е озаглавена стихосбирката на Евелина Бакалова, посветена на Него, Твореца.

Творецът на целия свят, в който живее ЧОВЕКЪТ - вярващ или невярващ, благодарен или неблагодарен...
Благодарен за въздуха, за Слънцето, за водата, за живота - за Божието Свято присъствие всеки миг от своя живот...
С такива чувства ( на обич, на благодарност, на преклонение) е изпълнена всяка творба от стихосбирката "В Твоето присъствие".

Четейки стихотворенията с духовна тематика, читателят се пренася в един красив, хармоничен свят, в който Любовта на Бога е БЕЗКРАЙНА!

Безкрайна е и ОБИЧТА на "Неговите деца", застанали СМИРЕНО в Божието Свято присъствие с оная детска ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ, както е писано в Божието Слово, че не можем да наследим Царството Божие, ако не станем като децата!

Да, като Децата! Така Бог желае да бъдат ВСИЧКИ, които вярват в Него -
да Го обичат ИСКРЕНО и НЕЖНО и да Му вярват БЕЗРЕЗЕРВНО...

Кина Златева

Неземната Божия любов...

Из "Животът на Христа" -
Джовани Папини

Жените са обичали Христа. Те са се спирали, когато Той минавал, вървели след Него, когато Той вървял с приятелите си, приближавали се до къщата, дето Той влизал, докосвали се до Неговите дрехи, за да се излекуват от недъзите си и винаги били готови да Му служат.

Много жени вървели след Него, когато отивал на смърт. Те биха желали да бъдат Негови сестри, Негови рабини, да Му служат, да Му приготвят храна...

Някои измежду тях са имали щастието да вървят след Него и още по-голямото щастие да Му помагат със своите световни блага.

Жените, у които благочестието е вродена дарба на сърцето, преди да проявят желание за съвършенство, са били, както винаги, по-великодушни от мъжете.

Когато Христос се появил в къщата на Лазара, две жени, сестри на онзи, който бил възкресен от мъртвите, били слисани от радост. Марта побързала да отиде да Го посрещне и Го попитала с какво би могла да Му услужи: не би ли искал Той да се измие и не би ли искал Той да похапне нещо? Като Го завела вкъщи, тя Го завела до дивана, за да си почине, и донесла завивка, за да се завие, ако Му е студено. След това отишла до кладенеца, за да донесе прясна студена вода.

Като се върнала в дома, тя скоро се заловила да приготви ядене - по-богато от онова, което семейството обикновено ядяло.Тя бързо запалила огъня и отишла да потърси прясна риба, скоро снесени яйца и да набере смокини и маслини. От сандъка си тя извадила най-хубавите си дрехи, а от избата донесла най-старо вино. И когато дървата в огъня пращели и искрите хвъркали из тръбата, бедната Марта, изпотена, почервеняла и загрижена, слагала трапезата, постоянно затичана между печката и бюфета, като само от време на време отивала да погледне от прозореца, за да види дали брат й се завръща, или да погледне сестра си, която никак не й помагала.

И наистина, от онзи момент, когато Иисус прекрачил прага, Мария се намирала в състояние на неподвижен захлас, гледала само Него, чувала само Неговия глас. В този час освен Христос за нея нищо друго не съществувало. Тя не преставала да Го гледа, да слуша думите Му, да чувства любящото Му присъствие около себе си. И когато Той я удостоявал с погледа Си, тя се радвала; когато Той не я гледал, нейните очи били устремени върху Него; когато Той говорел, думите Му засягали сърцето й една след друга, за да останат в него до самата й смърт; когато Той не говорел, тя чувствала, че мълчанието Му е още по-пряко откровение.

Загрижеността на сестра й и шумът на стъпките й безпокоели Мария. Та нима Той се нуждае от богата вечеря? Тя седнала до Неговите крака и не би се помръднала, ако не би я повикала сестра й или дори самият Лазар.

Също и тя служила на Христа, но по друг начин: тя Му отдала душата си, цялата си любяща душа и е смятала труда на ръцете си при този случай за безполезен.
Нейната душа била душа на жена, която съзерцава и обожава...
...
Всичко друго, всички тия приготовления, които правила сестра й, всичко това се е състояло от материални неща, които били нула за Мария.