събота, 11 юни 2011 г.
вторник, 7 юни 2011 г.
понеделник, 6 юни 2011 г.
Трети юни - Международен ден за борба срещу аборта...
На 3 -ти юни, в първия ден от Празника на Розата в Казанлък, бе отбелязан и Свтовният ден за борба срещу абортите по своеобразен, нестандартен начин, за който много от читателите навярно вече са успели да прочетат в Интернет на посочения по-долу линк.
От информацията в този материал /на посочения по-долу линк/ четем написаното, което впечатлява всички ни:"От легализирането на абортите в НРБ през 1956 година досега по този начин са избити над 6 000 000 невинни български деца."
Над 6 000 000 невинни български деца... Трудно ни е да си представим всичко това, но то е факт - проверен, документиран...
А по-надолу, пак в тази статия на автора Христо Христов, четем за хората от този град, взели дейно участие в посочената "анти-аборт акция", проведена в Града на розите:
"Анти-аборт акцията в Града на розите бе подкрепена от Архиерейското наместничество в лицето на свещеноиконом Петко Мотев и от младите хора от Фентъзи-клуба и Клуба за изучаване на православните ценности с ръководител Валя Димова при общинския детски комплекс „Св. Иван Рилски”. Рамо на мероприятието даде със своя чар и новоизбраната Царица Роза 2011 – Симона Петкова."
Валя Димова - ръководител на Клуба за изучаване на православните ценности при Общинския детски комплекс "Св. Иван Рилски". Тя е и учителка на децата в Неделното училище към храм "Св. Богородица" в гр. Казанлък.
Тази млада богословка - тиха, скромна, мила - е само на 20-т и няколко години... Това обаче не й попречи ни най-малко да извърши истински духовен подвиг, осиновявайки си детенце от Дом за сирачета в гр.Стара Загора, за да дари радост и топлина на едно изоставено дете, да дари обич и щастие на едно добро дете, с което са неразделни! Винаги и навсякъде те са заедно! Заедно са в храма, заедно са по улиците, заедно са и в проведената акция "анти-аборт" - може да ги видите на снимката, където също са заедно... Като братче и сестриче те са навсякъде заедно - хванати винаги за ръце и винаги усмихнати, говорейки си нещо свое си...
Тук, в този град, учениците от Художествената гимназия "Академик Дечко Узунов" преди няколко месеца, по идея на журналиста от нашия град г-н Марчев, подготвиха плакати, които щедро подариха на хората, разлепиха на много места в града ни от тях, а друга част от плакатите бе изпратена в различни градове, за да знаят хората, че АБОРТЪТ Е УБИЙСТВО!
За да знаят още, че той, абортът, Е ГРЯХ, който грях има много тежки последици както за майките, които вземат това свое ПОГРЕШНО РЕШЕНИЕ, така и за лекарите, извършили аборта, а също и за цялото ни общество, за целия свят като цяло, както е посочил и известният наш богослов г-н Иван Николов в предговора на книжката си "ПОКАЕН АКАТИСТ ЗА ЖЕНИ, УБИЛИ ДЕЦА В УТРОБАТА СИ":
"Още преди да са успели да видят чудната Божия светлина, тези нещастни създания, биват набождани с игли, разсичани с ножове, разкъсвани на живи парчета месо... По тази причина това злодеяние на нашия век е в основата на всички световни злини и природни бедствия: войни, земетресения, наводнения, неизцерими болести..."
Да, длъжни сме да се замислим над всичко това и да поставим край на това "злодеяние на нашия век", както е наречено по-горе от г-н Николов...
Длъжни сме, ако уважаваме себе си, ако искаме да бъде спокойна съвестта ни, ако искаме да не чуем страшните думи на Спасителя в Деня на Страшния съд: "Идете си от Мене беззаконници..."
И НЕКА СЕ ПОКАЕМ ЗА ИЗВЪРШЕНИЯ ГРЯХ - ИЗВЪРШЕН ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ, ПОРАДИ ЛЕКОМИСЛИЕ, НЕРАЗСЪДСТВО ИЛИ НЯКАКВИ ДРУГИ ПРИЧИНИ, "ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ Е БЛАГОПРИЯТНО ВРЕМЕ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ Е СПАСИТЕЛЕН ДЕН", КАКТО Е ПОСОЧЕНО В СВЕТОТО ПИСАНИЕ...
НЕКА КАТО ПСАЛМОПЕВЕЦА ОТ ПСАЛОМ 38:18 И НИЕ МНОГО ИСКРЕНО ДА КАЖЕМ: "АЗ ЩЕ ПРИЗНАЯ БЕЗЗАКОНИЕТО СИ, ЩЕ ТЪЖА ЗА ГРХА СИ"!
ДА, НЕКА ДА ПРИЗНАЕМ БЕЗАКОНИЕТО СИ, ЗАЩОТО САМО МИСЪЛТА ЗА АБОРТ ДОРИ Е ГРЯХ! СЪЩО И СКЛАНЯНЕТО ИЛИ ОПРАВДАВАНЕТО, НАСЪРЧАВАНЕТО НА ДРУГИ ДА ИЗВЪРШВАТ ТОВА БЕЗЗАКОНИЕ Е ГРАХ!
НЕКА СЕ ПОКАЕМ, ЗА ДА НИ ПРОСТИ БОГ И ДА НИ ПОМИЛВА ПО СВОЯТА ВЕЛИКА МИЛОДСТ И ЛЮБОВ!
ДА ПОМИЛВА НАС И ДЕЦАТА, КОИТО СМЕ ЛИШИЛИ ОТ ЖИВОТ В НЕЗНАНИЕТО ИЛИ В НЕРАЗУМНОСТТА СИ! АМИН.
Забележка: Плакатът, който виждате на публикацията, в един от тези плакати, подготвени от учениците от Художествената гимназия, предоставен за публикацията от г-н Марчев, на когото сърдечно благодаря!
А ето и линка за посочената статия:
http://stznews.bg/bebeshka-kolichka-stresna-kazanlak-2311.html
Родино мила!
Песента "Родино мила" е по текст на мон. Валентина Друмева (Майка Валентина).
Тя е истинака възхвала на красотата на нашата Родина!
1. Обичам Те, могъща и свободна. Красив е в тебе, в тебе всеки кът.
Видях под свидна, свидна стряха родна тук светлина за първи, първи път.
Припев:
Обичам Те, Родино моя мила,
на розите уханни долина.
Обичам аз Пирин, обичам Рила -
и горда, горда Стара планина.
2. Във тебе чух омая звучна, мека
на българската родна, родна реч.
И горд съм, че тринайсет, тринайсет века
СИ ОТСТОЯВАНА С ПЕРО И МЕЧ.
Припев:
Обичам Те, Родино моя мила,
на розите уханни долина.
Обичам аз Пирин, обичам Рила -
и горда, горда Стара планина.
За България - С ОБИЧ!!!
От всички нас, които я обичаме и се гордеем с нея!!!...
Автор на музиката на тази песен в музикалния сборник "Църковни песни за деца по стихове на мон. Валентина Друмева" е Стефка Карапенева.
Автор на снимката с изглед от Долината на розите по време на розобера е Венета Николова (снимката е взета от Интернет).
Забележка: В текста са внесени леки корекции, защото тази песен има още една мелодия...
неделя, 5 юни 2011 г.
История на Празника на Розата
Информация за Празника на Розата
през годините!
С над 100-годишната си история Празникът на Розата показва цялото многообразие от културни традиции и занаяти, характерни за българина.
Празникът се празнува за първи път през 1903 година в Карлово. След традицията в Карлово замира и продължава през 1944 г.1946 година в село Розино.
След инцидент обаче, случил се на този празник според летописците през 1965 година, празникът е забранен.
През 1967 година Празникът на Розата в Карлово се възобновява. С цел да не бъде пренебрегнат другият розопроизводителен район - Казанлъшкият - се взема решение домакинството на Празника да бъде на разменни начала.
Най-градиозният в историята на празниците Празник на Розата се провежда през 1975 година в Карлово. Тогава в Карлово, на 15 юни 1975 г., за първи път в историята на празниците има и Роза на празника (Царица на Розите) - тогавшната ученичка Стефка Харлова.
На градския стадион е организиран интересен спектакъл, има хеликоптер, пръскащ навсякъде розова вода, фолклорни и други видове състави.
На стадиона присъства цялото тогавашно Политбюро, а Празникът е предаван по националната телевизия и препредаван по Интервизия.
На специално реконструираният за празника градски стадион присъстват над 30 000 посетители и около 3 500 чужденци.
През 1967 г. се открива музейна експозиция за Казанлъшката роза, която през 1969 г. прераства в единствен по своя характер Музей на розата.
През годините музеят постоянно се обновява, като към момента той разполага с над 15 000 музейни единици. В него се съхраняват вещи, които сега дори не могат да се намерят никъде.
Музеят е единственият по рода си в света, свързан с розата като промишлена култура, а не като декоративна.
Розопроизводството в България има над тристагодишна история. Това се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза.
През 1740 година България за първи път изнася розово масло за Франция. Българското розово масло е уникален продукт. Няма конкуренция в света, няма територия, в която да се произвежда по-качествено розово масло от българското.
Представители на едни от най-големите заявяват, че парфюмерийни компании във Францияне могат в производството си без българското розово масло! То има две качества, които никое друго розово масло няма.
Първото е, че придава на парфюма специфичен, приятен аромат.
Второто качество е, че допринася за трайност на парфюма.
Забележка: Тази актуална информация, интересна за всички нас, българите, които се гордеем със своята страна, е взета от Програмата - "Празника на Розата, 2011"!
Включих този материал, защото ми направиха много силно впечатление тези две качества на българското розово масло - този специфичен, приятен аромат, който придава на парфюма, а също и това, че допринася за неговата трайност...
А според Св. Отци и по-точно според Св. Теофан Затворник "духовното ухание" е един от белезите на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО...
Нека се стремим към него, за да я има България, за да остане България, за да пребъде България навеки!!!... Амин.
С обич към всички!
Детелина
Абонамент за:
Публикации (Atom)