Интервю с архимандрит Ефрем, игумен на Ватопедския манастир, предоставено за духовна просвета на всички читатели от презвитера Красимира Маджарова, храм "Св. Атанасий Велики", гр. Горна Оряховица, на която най-сърдечно балагодаря от името на всички читатели!
Ватопедският манастир е едно от най-големите и най-стари монашески средища на Атон. Когато през 1987 г. сегашният игумен архимандрит Ефрем идва, за да поеме управлението на обителта, той я заварва в окаяно състояние. В нея имало едва седем възрастни монаси. Сега, 17 години по-късно, Ватопедското братство наброява над 90 монаси от 9 страни: Кипър, Гърция, САЩ, Бразилия, Румъния, Сърбия, Австралия, Франция, Русия. За светогорската традиция архимандрит Ефрем е сравнително млад игумен, но това не му пречи да ръководи манастира с мъдрост и изключителен духовен плам. Обителта използва 35 компютъра, една завидна бройка за светогорските представи. На 6 от тези компютри се осъществява голямата издателска дейност на манастира. Петима монаси ежедневно се занимават със счетоводството на Ватопед. Манастирът има един от най-модерните и добре уредени музеи на Атон, създаден също през последните 17 години...
Преди 6 години, при едно от поклоненията ми в Света Гора, разговарях с игумена на Ивиронския манастир архимандрит Василиос за недостъпността на монашеската територия за женския пол. Тогава той ми каза нещо, което, надявам се, може да бъде утеха за жените, които търсят православната духовност: „Целият свят, който ни заобикаля, е един храм на Бога. Жените, които искат да дойдат на Света Гора, но нямат това право, вярват че мястото е свято, макар никога да не са го виждали. Всяко едно място може да е Света Гора, стига да служим правилно на Бога и да следваме Неговото слово.”
Радвам се, че сега читателите на „Църковен вестник” ще могат да се докоснат до мъдростта на друг светогорски духовник - архимандрит Ефрем, игумен на Ватопедския манастир. Това интервю бе осъществено с любезното съдействие на доц. Иван Желев, директор на Дирекция „Вероизповедания”.
- Ваше Високопреподобие, кое е най-голямото предизвикателство пред светогорското монашество в началото на ХХI век?
- Основното предизвикателство е европейският дух, който навлиза в нашия православен свят. Защото европейците не могат да разберат какво означава да си православен. За съжаление в Европарламента повторно се гласува да отпадне недостъпността на Света Гора за жени. За щастие тази недостъпност има нравствена значимост, а не юридическа. Тук е мъжко девствено място. При нас има девство не само на тялото, но и на душата. А и целта на игумена е не да принуди монаха към послушание, а да го подтикне да стане христоподобен. И понеже се живее в аскетизъм, съпътстван с духовни исихастки упражнения, монасите не трябва да са изкушавани от нищо. Ние не искаме жената в нашия двор, но не я отричаме. Светогорци се срещат с много жени, когато излизат извън Атон. Тъй като жените не могат да дойдат тук на поклонение, ние изнасяме реликви от Света Гора и ги носим при тях, за да могат и те да се докоснат до една или друга светиня. Ние отдаваме почит на жената, когато става въпрос за нея като продължител на живота, като символ на майчинството. Затова светогорските духовници са едни от най-големите ревнители за поддържане на семействата, за увеличаване на раждаемостта.
- И все пак, почитате жената, но казвате, че не я искате във вашия двор?
- Веднъж една ваша колежка, гръцка журналистка, ми каза, че имаме някакъв комплекс към жените, след като не искаме те да идват в Света Гора. Аз й отговорих, че ние нямаме комплекс към жените и най-голямото доказателство за това е, че тук е единственото място, където както никъде другаде се почита една жена - св. Богородица! Атон е благословен от нея и се намира под нейната закрила.
Проблемът с допускането на жени до Света Гора е не, че те ще дойдат като поклоннички, а че може да се заселят и да заживеят тук. Да се установят цели семейства. А това ще обезличи аскетичния дух на Света Гора, ще я лиши от нейната същност като място за усамотение и лишение. И тогава не само ние, монасите, ще изгубим Света Гора, но и вие ще я изгубите като истинско духовно средище на православието.
- Казвате, че светогорските монаси съветват хората да раждат много деца. Но това не е ли една странна опитност за хора, дали обет за безбрачие?
- Хората не вярват в Божия промисъл, понеже дяволът е изличил вярата в Бога. В наше време страхът пред ежедневните проблеми доминира над всичко. Ние, светогорските монаси, се стремим да подкрепим хората да вярват във всемогъществото на Бога, Който се грижи за всичко и дава храна дори на птиците. Искаме да ги убедим да надмогнат егоистичното разглеждане на живота - особено когато не искат да имат деца.
Казваме, че 2х2 прави четири, но богословски 2х2 прави 10 хиляди. Защото ние вярваме в Бога, Който и от камъните може да направи деца на Авраама. Събират се само двама души, но на колко поколения след тях могат да дадат живот?!
Когато човек зачева и ражда деца, той трябва да вярва, че по този начин изпълнява Божията воля. Тогава чувството на радост и благословението Божие в дома ще е истинско - хората ще почувстват, че са огрени от Божията благодат.
Истина е, че поклонниците идват с голямо доверие към светогорските монаси, защото днес на света са необходими хора с духовно прозрение, които имат непрекъснато присъствие на Божията благодат в сърцето си.
Повечето хора днес са объркани и се нуждаят от пътепоказатели, свързани с вярата и духовността. Безспорно много такива пътепоказатели могат да се намерят в Света Гора.
Дойде преди няколко дни един поклонник, случи му се нещастие и отиде при един светогорец да се изповяда. Монахът му казал: „Случи ти се нещастие, за да изплатиш по този начин греха, който си направил преди това!” Монахът не е бил свидетел на извършения грях, но е имал пророческата дарба да го види и да разбере, че човекът е извършил смъртен грях. Мнозина светогорци имат прозорливост за света - и точно от това се нуждаят хората.
- Ватопедският манастир е един от най-големите на Атон. Имате 90 монаси. Казвате, че повечето са млади хора, 80 % от тях с висше образование. Какво кара един млад мъж да изостави светския живот и да приеме аскетичния?
- Една от сериозните причини, която кара младите хора да стават монаси в Света Гора, е днешният объркан живот, който ги довежда до отчаяние. И те виждат единствената истина в живота на Света Гора, тук виждат живот, изпълнен със смисъл и надежда.
Нашият живот е труден, затова при нас идват много малко хора. Но е истина, че православните вярващи много повече се доверяват на монасите, отколкото на свещениците. Деветдесет процента от хората са започвали своя духовен живот с изповед при монах. Ако Божията благодат свише не ороси човешкото сърце, то само не е в състояние да се откаже от дипломите, кариерата и личния си живот и да стане монах. Човек може да заживее тук само ако Бог поиска това. За съжаление не всички родители разбират светостта на Божия промисъл и страдат, когато синът им стане монах. Такива родители понякога идват и се разправят с игумена, обвинявайки ни, че сме „ловци на души”.
На въпроса на съвременните хора, може ли да се осъществи Евангелието, ние отговаряме с думите: „Елате и вижте!”
Горан Благоев
журналист в БНТ, специално за „Църковен вестник”
Чудото
С Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. В края на IV в. синът на византийския император Теодосий I - Аркадий, претърпял корабокрушение и морето го изхвърлило в един храсталак на източния атонски бряг. Когато го открили, нарекли мястото „Вато-педи” - „детето в храстите”. За благодарност недалеч от тук Тедосий I построил манастир - днешия Ватопед. Средства за градежа дарила и дъщеря му - принцеса Плакидия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: „Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!” Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе. Небесната царица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, защото е негова закрилница и небесна владетелка. Оттогава, казва преданието, нито една жена не е стъпила на атонския бряг. Изображението, което проговорило, нарекли „Св. Богородица Антифонитрия” - букв. „Противогласна”, т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си. Обкован със сребро, стенописът е една от най-големите реликви на манастира.
През ХIV век във Ватопедския манастир се случва чудо, което за пореден път доказва на монасите и света, че небесната закрилница на Атон - св. Богородица, макар и невидимо, присъства постоянно на Света Гора. За това чудо е избран български монах, брат на Зографския манастир, който впоследствие нашата Църква канонизира за светец - преподобни Козма Зографски. Ето как е описано това чудо в житието на светеца: „Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, св. Козма имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да се разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и възмутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересован, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тази жена?
Козма отговорил:
- Невиждана красота, невиждана слава!
Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария?
Ти си видял Небесната покровителка на Света Гора и на целия свят!”
