Уважаеми читатели!
По повод тревогата на някои родителите, а и на част от обществото ни, че децата ни трябва да получат толкова необходимата им духовна просвета, предоставям на Вашето внимание откъс на една от статиите на нашия писател - богослов Мартин Ралчевски, който живее в момента в Англия, но искрено обича своята Родина и го боли за всичко нередно, отнасящо се до България или до децата на България.
Достатъчно е човек да прочете само този откъс, който е посочен по- долу, за да се увери, че няма нищо неестествено и нашите, българските деца, да знаят за своя най-добър Приятел, Който ги обича повече от нас, родителите и учителите им.
Дали наистина нямаме нужда от Христос?
Като малка държава ние винаги сме били склонни да се сравняваме с другите народи, обикновено тези, които са по-напреднали от нас, за да сверим, така да се каже, часовниците си. Аз смятам, че в това няма нищо лошо. Затова нека да видим какво сочи статистиката:
Гърция – задължително изучаване на християнска религия.
Австрия – задължително изучаване!
Малта – задължително изучаване!
Румъния – задължително изучаване!
Германия – задължително изучаване!
Италия – задължително изучаване!
Испания – задължително изучаване!
Ирландия – задължително изучаване!
Лихтенщайн – задължително изучаване!
Норвегия – задължително изучаване!
Швеция – задължително изучаване!
Шотландия – задължително изучаване!
Дания – задължително изучаване!
Финландия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика" по избор!
Словакия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"!
Полша – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"!
Литва – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"!
(Данните са взети от информационната мрежа за образование в Европа – EURODICE от 11.10.2010).
Видно е, че по- силните икономически и успели народи са допуснали Христос до техните деца. Те са разбрали, че Той не може да им бъде враг, а само Приятел. Как мислите – те по- недемократични ли са от нас? Едва ли!
За да въведат религията в училищата си те са умували дълго и са преминали през труден и неравен път. Така че, няма да е лошо да се поучим от опита им.
Но не само заради техния опит ще е добре да допуснем изучаването на християнството, но и заради паметта на предците ни! Защото в нашата история (от цар Борис I, 865 г., до средата на миналия век, 1945 г.) българските деца винаги са били учени на християнската вяра.
Смятам, че не е необходимо да посочвам имената на опазилите народната ни памет велики българи, които до един са били вярващи християни. Те са стотици. И все пак ще си позволя да спомена само четирима от тях – свети Паисий Хилендарски, свети Иван Рилски, патриарх Евтимий Търновски, и Апостола на свободата Васил Левски (дякон Игнатий)! Всички те са вярвали дълбоко в Божия Син, чели са Евангелието всекидневно и с особена любов и във всеки един момент са били готови да умрат заради вярата си.
Къде стоим ние днес? Имаме ли изобщо нещо общо с тези велики мъже? Понякога въпросите не настояват за отговор.
...
Имаме десетки, кое от кое по-демократични извинения за богоборческа позиция. И всичко това е, защото искаме да живеем без Авторитет. Без памет. Без истинска цел. Мислим си, че ние не се молим, но всъщност вкупом тихо мълвим: ''Иди си Господи, нямаме нужда от Теб''. А в отговор на това наше прошение Христос благо отвръща: ''Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще влезна при него и ще вечерям с него и той с Мене''.
Той не спира да ни зове. Не спира и да ни напомня, че е благ и човеколюбец..."
Забележка: Ако някой от читателите желае, може да прочете цялата статия на автора Мартин Ралчевски - ето, тук!
http://novinar.bg/news/koleda-bez-bog_MzQ1MzsyNw==.htmlОткъс от тази статия на автора "Коледа без Бог" бе публикуван за родителите на децата и в детско-юношеското списание "Божествени искрици", бр.31, 2011г.
*Авторът има издадени три романа: ''Безкрайна нощ'', ''Горски дух'' и ''Полубогиня'', а в момента работи над четвъртия си роман ''30 Паунда''.
