"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

събота, 21 май 2011 г.

"Всичко изпитвайте, доброто дръжте!" (Из Светото Писание)


КОМЕНТАР ПО ПОВОД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПРЕДМЕТА "РEЛИГИЯ-ПРАВОСЛАВИЕ, ЗИП" В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ,
който беше публикуван на 16 февруари, сряда, 2011г. в сайта на "Всемирното Православие".
Всек, който желае, може да го разгледа в посочения сайт на следния адрес:

Образование - Отзиви и коментари на Обучението по религия http://globalorthodoxy.com/2008-12-27-20-50-51/108-2009-05-05-11-14-25/60678--q-q-.html

Много мислих дали да се включа в коментара или не - коментар по повод въвеждането на предмета "Рлигия-Православие, ЗИП" в българското училище. Да, много мислих, защото понякога думите просто са излишни, когато не искаме да се замислим кое е добро и кое е зло за нашите деца.

Връщайки се назад във времето, си спомням с колко голяма радост учениците, където работех, са очаквали и посрещали духовниците, които са идвали при нас по различни поводи: отслужване на водосвет по повод откриването на Новата учебна година / говоря за преди 10-т години/, празниците Рождество Христово или Гергьовден; или просто са идвали, поканени от нас, за да отговорят на въпросите на учениците във връзка с учебния материал по философските дисциплини. А те, въпросите им, бяха толкова много, защото точно този клас, който пожела тази среща с духовника, бяха ученици, учили преди това предмета "Религия-СИП" в 10-ти клас и имаха различно мислене, разкрепостено мислене. Имаха философско-библейско мислене, когато бяха вече в 11-ти клас и искаха да открият за себе си отговорите на толкова много въпроси, които ги вълнуваха.
Когато пък излезнаха през 2003 г.от Издателство "Слънце" тези чудни "книжки"- "Библия за деца" и "Християнска етика", то всички ученици и учители, без изключение, пожелахме да получим от тези "книжки", но не защото се разпространяваха безплатно, а защото ни харесваше тяхното съдържание! Това беше истински духовен празник за всички нас: директор, учители, ученици, обслужващ персонал.

Получихме книжките си най-тържествено, в храма на градчето, след отслужен водосвет от трима духовници за здраве и успех на всички присъстващи, между които бяха и наши скъпи гости от Общината, от Основното училище, от Детска педагогическа стая.
/Говоря за времето преди да бъде забранено от Министерството ползването на тези Етики като Учебно помагало за 9-ти - 12-ти клас!!! /

После бе осветен и новооткритият ни компютърен кабинет в училище, след това бе проведена среща на целия ни колектив /а също и на част от гостите/ с духовниците. Среща, на която всеки спокойно можеше да зададе на свещениците своите въпроси, без да чувства ни най-малко неудобство нито от присъстващите колеги около себе си, нито от самите свещеници, защото всички имахме една цел - правилното възпитание на децата, поверени ни с толкова голямо доверие от родителите!
Да, всеки разбираше, че Бог е просто Доброта и Любов!!!...

Това чувстваха и децата и не се страхуваха, не се стъписваха, а следваха тази Доброта и Любов със сърцата и душите си!!!... Събираха помощи за децата-сирачета, подготвяха грижливо и с обич пратките за тези деца под ръководството на директорката ни; подготвяха с радост табла за предстоящите национални и духовни празници, а също и за актуални събития; обичаха се, обичаха учителите си, разбираха се помежду си и живееха всички спокойно и задружно в училище. Училище, в което всички / учители и ученици/ се чувствахме като едно голямо семейство, живеещо с болките и радостите на всеки един от нас! Нямаше ученици с агресивно поведение, нямаше жестокост и ненавист, нямаше прояви на неуважение към учителите или съучениците. Децата израснаха просто сърдечни! Едни от тях продължиха образованието си във висши учебни заведения, други започнаха работа, трети създадоха хубави семейства, изградени върху взаимната любов и разбирателство, а всичко това е толкова хубаво! Всичко това е моралната отплата за нас, учителите, за нашия неуморен труд, полаган в продължение на години. Години, в които само Бог знае колко много грижи са положени за тия деца, колко много труд е вложен, за да израснат като добри хора, имайки предвид състава им, семейното и социално положение, в което се намираха...


Минаха години. Заводът, на чиято територия се намира училището, отдавна вече не функционира и почти нищо не остана от него. Но училището си остана и до днес и е като едно "спасително островче" за тези ученици, които искат да се учат, но родителите им нямат финансова възможност да ги изпратят по-далече от родното или близкото градче. Казвам "близкото", защото повечето от децата в това училище са пътуващи.

Да, училището остана, защото Бог е верен на Своите обещания! Той закриля тези, които Го обичат и Го търсят искрено и нежно!!!...


Към написаното по-горе изпращам и част от богатия снимков материал, който без думи говори за Силата, Красотата и Ползата от Вярата за всеки един от нас, бил той ученик, учител, родител - или просто човек!



Да, именно ползата, защото когато се появи някакъв изключително сложен и неразрешим на пръв поглед проблем, особено когато той е емоционален проблем /както се случи при нас с един ученик, но за щастие от класа на тези ученици, които имаха много въпроси и чуха от духовника библейските им отговори/, то отново само Бог е Този, Който не само може да помогне на юношите в тази изключително сложна и трудна за тях преходна възраст да преодолеят огромната болка от раздялата, но Той, само Той може да ги предпази в такъв момент от толкова лесното посегателство на живота си, както предпази това момче чрез молитвите на същия този отец / отец Теодор/, който се беше изморил да отговаря на въпросите им няколко месеца преди това...



Така че аз лично не мисля, че хората, като родители, биха били против въвеждането на този предмет като задължителен в нашето училище, ако имаха правилна информация за Вярата в Бога и в Неговото Свято Слово, защото няма нищо опасно за децата от запознаването им със Светото Писание, а напротив: БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТИНИ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМИ НА НАШИТЕ ДЕЦА!

Важно е само да се поднасят на децата с вяра и любов от учителите, определени да преподават този толкова важен предмет, след който би трябвало да се подреждат всички останали предмети, тъй както единицата е изключително необходима, за да осмисли нулите, написани след нея! Защото едно е значението на цифрите 10, 100, 1000 и пр., а напълно различно е това значение, ако изключим водещата единица, нали?...
Да, различно е, дори напълно се обезсмисля цифрата, написана само от нули, та дори и те да бъдат безкрайно много...



А известният на всички ни учен Алберт Айнщайн е формулирал толкова ясно и нагледно необходимостта както от наука за децата, така и от религия, посочвайки неразривната връзка, която съществува между тях:"РЕЛИГИЯТА Е КУЦА БЕЗ НАУКАТА; НАУКАТА Е СЛЯПА БЕЗ РЕЛИГИЯТА!"
Така е, защото науката образова ума ни, а религията - сърцето ни... А за да има синхрон между разума и сърцата ни - е необходимо да сме просветени както в интелектуално, така и в духовно отношение!!!...

Тогава трябва ли все още да се страхуваме от тези толкова полезни за нас истини и трябва ли да държим децата си далече от тях? НЕ ТРЯБВА, НАЛИ?!...

Не трябва, защото иначе би означавало да се страхуваме от всичко онова в нашата история и литература, в нашата наука дори, свързано с имената на всички ония личности, ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ, които са били изключително вярващи хора, запознати с истините на Православната вяра. Личности като княз Борис - БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ, като светите братя Кирил и Методий - просветили целия славянски род със светлината на Свещеното Писание, като отец Паисий - събрал и написал нашата история, като Васил Левски - Апостолът на българската свобода, като Петко Р. Славейков - една от най-ярките фигури на Възрожденската ни литература, като Вапцаров - поетът на непоклатимата вяра, запознат от дете с библейските истини, като проф. Златаров - нашата национална гордост в света на науката и пр.

С обич към всички!