Посвещавам това мое стихотворение на всички свои ученици - малки и големи, на които съм предавала през години!Обичам ви, деца любими,
със песните, със звънкия ви глас,
реша ли с вас да се сбогувам -
ще бъде пусто моето сърце...
И мракът ще нахлуе бързо в него,
и болката, и мрачната тъга,
и блясъкът в очите ми засмени -
ще отлети без капчица следа...
Тъгата ми ще бъде те ГОЛЯМА,
ще липсвате във нощния ми мрак,
във който ясно, ясно аз ви виждам,
тъй както виждам ви във клас...
И радостта ми също ще изчезне,
като снежинка бяла във калта,
тъй както чезне светлината -
отстъпваща местото на нощта...
Единствен споменът ще се запази,
единствен той ще бди на пост,
посегна ли към него, за да мога -
отново с вас да бъд пак във клас...
С обич към всички вас - моите ученици!
г-жа Златева
