Смъртта е временна, макар и тъй коварна...
Спасител Верен има
от Смъртта...
Той дойде тук, на този свят
коварен -
за Всички нас Кръвта Си
Той проля...
Позна Страданията, Болките
човешки...
Позна Смъртта, тъй страшна
в този свят -
Той Възкръсна, за да Бъдем
Вечно
във Царството Небесно
на Отца!!!...
...
Той пак ще Дойде, Всички
да Приеме,
преминали през този
земен "ад" -
на Скърби, на Страдания
и Сълзи,
на Смърт Жестока
в Неочакван
час...
Те, мъртвите - те Първи
ще възкръснат,
дочули Повелителния
Зов,
и Всички заедно
отново пак
ЩЕ БЪДЕМ
във Царството на Вечния
Живот!!!...
Забележка: Според Божието Слово самоубийството е тежък грях и такива хора, посегнали сами на живота си, не могат да наследят Божието Царство...
Но... може би имат пред Бога значение мотивите, поради които човек е посегнал на своя живот - в момент на голямо разочарование и болка или в момент на умопомрачение, особено когато НЕ ПОЗНАВА СВОЯ БОГ...
Може би...
Посланието е написано под въздействие на друга творба, публикувана в един от вестниците ни, в която авторът беше написал, че "си отиват" добрите хора И НЯМА КОЙ ДА ГИ СПАСИ...
А това НЕ Е ИСТИНА - НЕ Е!
ИМА СПАСИТЕЛ - ИМА, НО НЕ ВСИЧКИ НИЕ ГО ПРИЕМАМЕ...
Стихотворението е публикувано в книгата "Гълъби, гълъби, гълъби", 2001!
