Празникът на Розата! Той бе отбелязан и от хората в нашия град със зрителни увреждания...
Хората, за които светът е различен... Различен или... напълно непознат такъв, какъвто е, защото между членовете от Казанлъшкия клуб със зрителни увреждания, има хора със 100% увредено зрение... Хора, които са напълно зависими от помощта на други хора - на своите придружители...
Въпреки това обаче не им липсва нито воля за живот, нито бодър дух! Те винаги се събират всеки вторничен ден в своя Клуб, където заедно споделят всичко онова, което ги радва, обогатява ги, като личности, извисява духа им и им дарява нови сили, за да оцеляват ден след ден в този толкова сложен и динамичен век, в който живеем...
Лина Узунова, прекрасен човек, педагог и естет, в своите размисли, е споделила с възторг възхищението си от тези хора, които могат да бъдат пример за нас, виждащите всичко и всички, пишейки следните редове за тях:
"Аз се възхищавам от тези хора - толкова са упорити и жизнени, въпреки трудностите на ежедневието, заради които здрави хора обикновено се жалват и оплакват. Просто здравият човек няма представа и не се замисля колко по-сложен, труден, бавен би бил животът му без ръка, крака, очи. И все не е доволен от живота си, все мрънка. А лишеният от нещо човек е доволен и на това, което има, и се бори. Така че те са достойни за възхищение и уважение за силата им.
В съботния ден минах край Дечко и Донка. Най-напред видях нея и й се обадих, после влязох и постоях малко при тях. Беше правила баница. Това е за мен велико! Как се ориентира в горещата печка - може да се опари? Кога е опечена, как разбира? Въобще са герои."
"Въобще са герои!" - така завършила възхищението си Лина Узунова от тези толкова скромни, смирени и добри хора."
Да, герои са! Герои, защото търсят и откриват прекрасното в човешките взаимоотношения и го следват - помагат на всички около себе си, даряват им радост, утеха в скръбта, морална подкрепа, когато се нуждаят от нея...
НЕ ЗАБРАВЯТ БЕДНИТЕ, СТРАДАЩИТЕ, САМОТНИТЕ, ОНЕПРАВДАНИТЕ, СИРАЧЕТАТА... ЗА ВСИЧКИ ТЯХ ТЕ СЕ ГРИЖАТ НЕ САМО В ДНИТЕ, КОГАТО СА ЗАЕДНО, А ВЪВ ВСЕКИ ДЕН ОТ СВОЯ ЖИВОТ, КОЛКОТО И ТРУДЕН ДА Е ТОЙ ЗА ТЯХ САМИТЕ...
Дечко и Донка! Те са двамата брат и сестра - добри и човечни! Щастливи са, че могат да помогнат на някого, че могат да бъдат полезни... Той, Дечко, макар и незрящ, години наред биеше камбаните на Шипченския храм "Св. Рождество Христово", а това е подвиг- истински духовен подвиг!
А тя, сестра му - Донка Карагитлиева, е Председател на Клуба на хората със зрителни увреждания... Няма седмица, в която да не се отбелязват някакви важни за страната ни или за града ни събития - исторически, културни, творчески... Тя е изключително компетентен човек, голям родолюбец, който учи всички останали на доброта и любов, но любов не само към човека до себе си, а и към града ни и към България - ТАЗИ ПРЕКРАСНА СТРАНА!
Пак по нейно предложение, НА ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА КЛУБА, и тук хората от нейния Клуб си направиха свой Празник на Розата, избирайки си своя "Царица Роза" - най-младото, най-красивото момиче, член на техния Клуб - Михаела Грозева... Девойка, лишена от бащина ласка, грижа и подкрепа още от раждането си...
Тъжни и тежки са житейските съдби на почти всички хора в този Клуб...
Но хората тук не се замислят над това в такива хубави моменти - не! Те просто празнуват, защото сърцата им, душите им празнуват! Празнуват Празника на своя град! Празнуват сред празнично украсения свой Клуб - с много балони, с много саксии с цветя, с много, много, много рози, донесени от градините на хората от Клуба!
Рози - различни по цвят: бели, червени, розови, жълти... Рози, от които бе сплетен и венецът на главата на тяхната "Царица Роза"! Рози, които разнaсяха своето прекрасно ухание из целия Клуб! Рози, които получиха всички - и самата Царица на Розите, а също и нейните подгласнички!
Да, сред много цветя, стихове и песни, с много почерпки от различни сладки, от безалкохолни напитки, радост и смях премина техният Празник!
Поетесата Донка Гатева бе подготвила специално поздравление за тези скъпи на сърцето й хора, чрез което тя целеше да ги запознае накратко с историята на този празник, защото от всички присъстващи / около 30-т човека в този вторничен ден, / - само трима от тях бяха успели да присъстват на истинския празник на своя град... Една тъжна, много тъжна констатация...
Затова за тези хора тя, Донка Гатева, беше подготвила следните слова:
"По своята форма и благоухание розата няма съперник между цветята на земното кълбо. Маслодайната бяла и червена роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция намира тук благодатна почва, чудесен климат и най-важното - добри стопани. Затова говорят над 20 000 декара розови насаждения и десетки действащи розоварни на територията на нашата уникална Розова долина.
Всяка година, в началото на юни, стана традиция да се провежда Празник на Розата. В тези тържествени дни ние всички имаме възможност да се поклоним пред трудолюбието на всички, свързали съдбата си с отглеждането наказанлъшката роза.Това, е омайната роза по неповторим начин се вплита в миналото и настоящето на Розовата долина ни обяснява пословичното трудолюбие и гостоприемство на казанлъчани.
Чрез Царицата на цветята, свързаните с нейното отглеждане ритуали и традиции, сме спечелили признанието на световен образец за производство на качествено розово масло.Тя прослави нашето отечество по всички кътове на земята. Горди сме, че живеем в това райско кътче!"
Тях, хората от този Клуб, Донка Гатева поздрави и с прекрасното си стихотворение "Царица Роза"!
Щастлива съм, че аз живея
във Розовата долина,
че Българската роза е прочута
вредом по света.
Розоберачки ранобудни
кошниците пълнят с рози,
когато утринна роса блести
и полъх пролетен ги гали.
Щастие и радост бликат
празник е на Казанлъшкия площад,
"Царица Роза" - девойка млада
в нощта с корона блесва -
красива, като розов цвят.
Поздрав към всички присъстващи в този празничен ден и към самата Розова долина поднесе и поетесата Росица Йовкова чрез своето стихотворение "Казанлъшка роза", от което ще цитирам само един стих - последният стих:
Прекрасна Розова долино,
от нас, незрящите, привет!
Казанлък се тук намира -
град красив - като розов цвят!
В този Клуб има и още една поетеса, прекрасна поетеса - Мария Славова, която отсъстваше в този ден от това изкючително вълнуващо тържество.
А друг творец в този Клуб, но автор на забавни, комични стихове и поеми, е МарияЛазарова, която винаги "запечатва" в римуваните си творби всички ония весели моменти от тържествата на групата, от екскурзиите, от ежедневието на тези добри хора, в сърцата на които има само Любов и Доброта!
И тя, за този Празник на техния Клуб, беше подготвила забавни творби, които внесоха много весело настроение в сърцата на хората, празнуващи с радост в този ден - 07 юни /вторник/ 2011 г.
Музикален поздрав получи ''Царица Роза" и от акордеониста на Клуба Христо Драганов, който неизменно е със своя акордеон в празничните дни, в дните, в които се провеждата екскурзии до интересни, забележителни места в страната. Екскурзии, в които се включват почти всички членове на Клуба.
Нека и ние, читателите на този материал, поздравим тези прекраасни хора, "незлобливи, като гълъбите", както е казал Той, Божият Син, че трябва да е всеки един от нас и всички ние, като цяло!
Нека им пожелаем много градивни духовни и физически сили, много доброта в сърцата и душите им, много любов, която все така щедро да даряват на всички около себе си! Амин.
Материалът подготви с обич към всички тях - Кина Златева.
Автор на снимката: Радост Желева
