Не успях да се въздържа да не споделя своите размисли, породили се под ваздействие на прочетения материал, статията по-точно на богослова Цветан Диковски, озаглавена "Проникновенията на астрологията и чистотата на вярата", която ми направи много силно впечатление, защото почти всичко, описано в нея, ми е до болка познато...
АЗ, КОГАТО НЕ ПОЗНАВАХ СВОЯ ТВОРЕЦ, КАКВО ЛИ НЕ ТЪРСИХ, ЗА ДА ОТКРИЯ СЪДБАТА СИ, ЗА ДА ЗНАЯ БЪДЕЩЕТО СИ?!...
Особено хороскопите! Те много ме вълнуваха, защото им вярвах във всичко! Защото им се доверявах във всичко! Те, хороскопите, папката по-точно с хороскопите ми, ми беше най-голямата ценност сред книгите, които бяха всичко за мен - след децата ми...
Да, децата, книгите, папката с хороскопите и цветята ми бяха всичко онова, с което аз потеглих към новото место, към пълната за мен неизвестност, към която една непозната за мен, НЕВИДИМА, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРОНАМЕРЕНА СИЛА ме поведе напред, когато бях много болна и не можех да остана повече тук, трябваше да направя нещо, трябваше да сменя климата, както ме посъветва един лекар - последната надежда, която ми оставаше, ако исках да остана физически жива, за да се грижа за децата си...
И аз Я последвах... Последвах тази сила, защото този Път, Пътят към Светлината, ми беше посочен чрез една жена с някакви ясновидски способности, дъщеря на свещеник... В голямата си болка търсех лек за страдащата си душа, за физическите кризи, които получавах внезапно по всяко едно време... Кризи, които се засилваха, ставайки все по-чести, по-внезапни, по-силни, като продължителност, по-болезнени... Кризи, за които лекарите не успяха да открият причината, освен "ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКАТА МИ ЗА ВЪЗРАСТТА НЕВРОЗА", както се изразяваха те... Кризи, при които от многото лекрства, инжекции, изследвания, билки и пр. се увредиха сърцето и бъбреците ми...
Тогава някой ми каза за тази жена, ясновидката, и аз отидох... Така се запознах с нея... Не отричам пораженията, които такива хора нанасят върху психиката и физиката ни - не! Не отричам и това, което и на мен бе причинено, особено на психиката ми, чрез разните й "гадания на кафе, на ръка, на карти"...Но пък и чрез такива хора Бог ми е помагал много пъти, знаеейки, виждайки вярата ми на този тогавашен етап, че е вяра в това, което някой със свръестествени способности може да ми каже и аз да го приема за истина... И Той, Самият Бог /така вярвам/ й даде едно ведение за мен в момент, в който бях напълно обезверена, отчаяна, съсипана от всичко... Тя не ми гледа тогава на нищо - абсолютно на нищо в момента! Погледна ме и каза:"Знаеш ли какво виждам пред себе си? Виждам гроб и един кръст над него... Виждам и път, нов път, КОЙТО ЦЕЛИЯТ Е ОГРЯН ОТ СВЕТЛИНА! Това, което видях, се отнася за теб. Ти трябва да направиш своя избор! Ако останеш, надявайки се на някаква промяна - нищо добро не можеш да очакваш, освен смъртта си... АКО ТРЪГНЕШ ПО ТОЗИ СВЕТЪЛ ПЪТ, ОЧАКВА ТЕ ЕДИН НОВ ЖИВОТ, ЕДНО НОВО НАЧАЛО, СВЕТЛО И КРАСИВО! Ти трябва да решиш!"
...
Много, много мислих над думите, които чух от тази жена... Мислих над случилото се - тя самата не очакваше нещо да види: така, внезапно, без своите си познати й "методи", като гледане на карти, на кафе, на ръка... Всичко това е толкова широко рапространено сред всички почти хора, сред децата дори и то още в началните класове, които "си гледат" на какво ли не така открито, с такава вяра - като игра, забавна някаква игра, без дори да подозират колко дълбоко и вредно за душата и тялото ни е всичко това...
Да, много мислих над думите й, ходих отново при нея няколко пъти, НО НИКОГА СЛЕД ТОЗИ СЛУЧАЙ ТЯ НЕ ПОСЕГНА КЪМ КАРТИТЕ СИ ИЛИ КЪМ КАФЕТО СИ, КОГАТО ХОДЕХ ПРИ НЕЯ... Тя ме гледаше и ми говореше направо, без нищо:" Защо се страхуваш? Защо все още стоиш? Защо не тръгнеш - хората те чакат? Ако ти не тръгнеш, то аз самата ще дойда във вас, ще взема децата и багажа ти и ще те заведа на влака! Така да знаеш! Ще го направя, ако все още продължаваш да отлагаш!"
Да, всички ме чакаха на новото ми работно място, за което Бог се беше погрижил предварително преди дори тя да ми каже тези неща... Сам Той ме насочи към Сливен, а чрез инспектора ми там ме насочи към Блатец - едно китно селце, с добри и всеотдайни хора...
Продължавах да отлагам, въпреки че започна учебната година, въпреки чв всички ме чакаха. Аз мълчах и не се обаждах, а проливах сълзите си, защото не можех да остана - чувствах това със сърцето и душата си, с разума си...Но не можех и да тръгна обаче - срахувах се от всичко и от всички... СТРАХУВАХ СЕ ОТ КРИЗИТЕ СИ... ОТ НОЩНАТА ТЪМНИНА НАЙ-МНОГО СЕ СТРАХУВАХ... ОТ САМОТАТА СЪЩО СЕ СТРАХУВАХ - ТАТКО ИМ НЕ ПОЖЕЛА ДА ДОЙДЕ С НАС И ТРЯБВАШЕ САМИ ДА ОТИДЕМ!... ОТ ЦЯЛАТА ТАЗИ НЕИЗВЕСТНОСТ СЕ СТРАХУВАХ... ОТ НЕСПОСОБНОСТТА ДА ПОЕМА САМА ТАЗИ ВЪРХОВНА ОТГОВОРНОСТ НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ, НО И ЗА ДЕЦАТА СИ - ФИЗИЧЕСКА, ФИНАНСОВА И МОРАЛНА ОТГОВОРНОСТ... АЗ, КОЯТО БЯХ ТОЛКОВА БОЛНА, ЧЕ НЕ МОЖЕХ ОТ ЛЕГЛОТО ДА СЕ ИЗПРАВЯ В МОМЕНТ НА КРИЗИ... АЗ, КОЯТО СЕ СТРАХУВАХ ОТ СЯНКАТА СИ ДОРИ... АЗ, КОЯТО НЕ МОЖЕХ ДА ДИШАМ ДОРИ, КОГАТО СЪМ САМА... АЗ, АЗ ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМА СВОЕТО РЕШЕНИЕ И ДА ТРЪГНА, БЕЗ ДА ЗНАЯ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С МЕН, С НАС...
...
Но... тръгнах, с Божията помощ... Тръгнах, но преди още да тръгна, вземайки своето положително решение, Тази Невидима сила ни пое под Своята Всесилна Закрила!!!... И НИ ПОВЕДЕ НАПРЕД ЧРЕЗ СВОЯТА БЕЗПРЕДЕЛНА ЛЮБОВ!!!...
Там ни се откри Бог... Там, в дома на една майка на моя ученичка - в есето ми пише за това...
Там, в този дом, аз получих Библия - своята първа Библия, джобен формат...
ПОЛУЧИХ Я КАТО ДАР ОТ БОГА В ЗАМЯНА НА ТАЗИ ПАПКА, С ХОРОСКОПИТЕ, КОЯТО ТОЙ ПОЖЕЛА ДА УНИЩОЖА... И АЗ Я УНИЩОЖИХ С ГОЛЯМА РАДОСТ, С ГОТОВНОСТ И ВСЕОТДАЙНОСТ В СЪЩИЯ МИГ, В КОЙТО ДОЙДЕ СЕСТРИЧКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО ПОВЯРВАХ, ЗА ДА МИ ИЗЯВИ БОЖИЯТА ВОЛЯ, ПИТАЙКИ МЕ:"ТИ КАКВО ИМАШ ТОЛКОВА МНОГО ЦЕННО СРЕД КНИГИТЕ СИ? БОГ ВСЕ КЪМ НЕЩО МИ НАСОЧВА ВНИМАНИЕТО СРЕД КНИГИТЕ ТИ И НЯМАХ МИР, ДОКАТО НЕ ТРЪГНАХ, ЗА ДА ТИ КАЖА ТОВА!"
Веднага казах, извиках дори:"Хороскоп! Хороскоп! Имам една папка с хороскопи и тя ми е много ценна - най-ценна ми е дори сред всички книги, които имам!"
А преди да дойде тая сестричка, няколко дни дори преди това, нещо все "говореше" като че ли в мен:"ХОРОСКОПА, ХОРОСКОПА! ХОРОСКОПА, ХОРОСКОПА! ХОРОСКОПА, ХОРОСКОПА!"
Да, разбирах, че за него става въпрос, но какво точно означавшв това - не разбирах! Не мислех, че Бог ще иска да го изхвърля от дома си, от сърцето си, от ума си - та нали беше толкова ценна за мен информация? Нали научно беше обяснено всичко в него? Нали там човек можеше да открие съдбата си? Нали там, в него, можеше да прочете, за да знае какви качества притежава, да знае положителните и отрицателните си качества? От него можеше да разбере кой човек какъв е, за да знае с какви хора трябва да дружи, т.е. да се обкръжава само с добри и честни хора? Нали от него можеше да види от какво да се предпазва? И пр., и пр.! А в тази папка бяха събрани всякакви видове хороскопи - за животни /с които се уподобяваме/, за дървета, за влиянието на звездите и планетите върху нас, хората - за всичко, доказано по "научен път" от "изявени личности"! В тях беше събрана на едно място цялата тази доказана във времето "истинност", която търси обикновено един човек... Всичко това не мислех, че трябваше да бъде унищожено - не мислех!... Винаги, когато срещнех някого, все едно дали е мъж, жена, дете, когато се запознаех с някого, когато дойдеше някой в дома ми, то аз бързах, като тия ученици, за които се говори в статията, да попитам за рождената дата, месеца, годината, защото имаше и някакъв хороскоп в тази папка, по който чрез годината на раждането, можеше да се видят много неща за човека...
Много пъти бях чела своята зодия и вярвах на всичко, написано в нея. Най-много се радвах, възхищавах се дори на информацията, че това е "единствената зодия, която търси брак по любов" - ЕДИНСТВЕНАТА!!!...
ДА, РАДВАХ СЕ, ЗАЩОТО АЗ САМАТА БЯХ ПРОСТО ТАКАВА...
НО... НИКЪДЕ НЕ СРЕЩНАХ ЛЮБОВТА - НИКЪДЕ, ОСВЕН ПРЕД НОЗЕТЕ НА ХРИСТА И В СЪРЦЕТО И ДУШАТА НА ХРИСТА...
НИКЪДЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ Я ТЪРСИХ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ, ВЗИРАЙКИ СЕ ВИНАГИ В ОЧИТЕ НА ВСЕКИ ЧОВЕК!!!...
ОТКРИХ Я ОТНОВО В ОЧИТЕ НА НЕГО - НА БОЖИЯ СИН!!!...
ДА, ИМЕННО В ОЧИТЕ НА БОЖИЯ СИН!!!...
ОЧИ, ОТ ГЛЪБИНИТЕ НА КОИТО ПРОЗИРАШЕ ЕДНА ОГРОМНА, ВЕЛИКА И НЕОПИСУЕМО КРАСИВА И ТОПЛА ЛЮБОВ!!!...
...
Да, хороскопите, ценните ми хороскопи, папката ми с хороскопите, беше първото нещо, с което Бог пожела да се разделя в своя "нов живот"...
НЕЩО, КОЕТО Е НЕСЪВМЕСТИМО С НЕГО И С НЕГОВАТА СВЯТОСТ!!!...
НЕЩО, КОЕТО Е БИЛО И ВРЕДНО, И ПОРОЧНО, НО АЗ НЕ ЗНАЕХ ТОВА ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, НЕ ПОДОЗИРАХ ДОРИ, КАКТО И МНОГОТО ХОРА СЕГА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ХОРОСКОПИ И ВЯРВАТ НА ВСИЧКО, НАПИСАНО В ТЯХ!!!...
НЕЩО, КОЕТО ПРЕДИ ВСИЧКО Е БИЛО ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА МОЕТО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО ИМАХ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИ 7-М ГОДИНИ - ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ПРИ ТОВА!!!...
ТЪРСЕЙКИ ОТГОВОРА НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО МЕ ВЪЛНУВАХА, А СЪЩО И НАЧИН ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА СИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО И ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПРОБЛЕМИ, АЗ МИСЛЕХ И БЯХ УБЕДЕНА, ЧЕ ИМЕННО ЧРЕЗ ХОРОСКОПИТЕ ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН ЩЕ НАМЕРЯ ВСИЧКО ТОВА - ИМЕННО ЧРЕЗ ТЯХ!!!...
...
Със същата тази загриженост и радост, с която го пазех така старателно да не изчезне някъде, да не ми го вземе някой, за да го разгледа и да пропусне да ми го върне обратно, аз го изнесох навън, до контейнера на улицата, и го скъсах лист по лист, като нещо в мен изговаряше думите, като в някакъв ритуал:
"В името на Христа! В името на Христа! В името на Христа!" И така - от първата до последната страница, а тя беше голяма, обемна папка...
След това драснах клечката кибрит, за да запаля страниците, защото сестричката беше казала, че трябва да унищожа този хороскоп чрез огън. Но за моя голяма изненада - листовете му не можеха да се запалят. Издрасках почти цяла кутия с кибрит, но не можех да ги запаля...В един момент лумна някакъв буен пламък - внезапно! Аз се стреснах и се отдръпнах встрани от контейнера...
Тази сестричка, която дойде, за да ми каже за хороскопа, стоеше и плетеше нещо в стаята. Тя дори не знаеше в каква посока отидох навън и много се почудила, че толкова много се бавя някъде. Изправила се и погледнала към прозореца в посока към контейнера на улицата. Точно тогава видяла как в момента, преди лумването на пламъка, някакъв гъст, черен дим се издигнал над контейнера и се разнесъл над него, а след този дим последвал пламъкът от запалените листове...
Аз не видях никакъв дим, само пламък, но явно Бог й е показал чрез духовното зрение цялата тая нечистота, която се съдържа в тях - в хороскопите...
Стоейки и наблюдавайки през прозореца изгарянето на хороскопите, нещо в сърцето й като че ли "проговорило", че това е било най-ценното, което съм имала в своя дом, но в замяна на това аз ще получа Библия! ...
Да, наскоро, много наскоро след този случай, аз получих Библия - НАЙ-ЦЕННОТО СЪКРОВИЩЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ!!!...
Получих Я в дома на същата тази сестричка...
Получих Я като Дар от Бога!!!...
Получих Я тайно, без да зная кога и как са я поставили в чантата ми, когато ме поканиха в дома си...
Видях Я, едва когато си отидох в своя дом... Там отворих чантата си, за да видя какво има в нея, та толкова много ми тежи, защото не ми тежеше така, когато отивах в тях.
Погледнах и се изненадах много - В РЪЦЕТЕ СИ ДЪРЖАХ БОЖИЕТО СВЯТО СЛОВО!!!
Разтворих Библията си и прочетох следното, написано в Нея на една от белите странички, в началото:
"Тази книга или ще те отдели от света, или светът ще те отдели от Нея."
А след тези думи, написани със син химикал, малко по-надолу, с червен химикал, беше написано следното Божие послание:
"Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави."
(Второзаконие 31:8)
(Второзаконие 31:8)
Да, Слава да бъде на Неговото Свето име сега и во-веки веков! Амин.
...
...
Написах всичко това, но не само за да разкажа за себе си, а и написаното да послужи за спасението на душите на други хора, като мен, повярвали с цялото си сърце, че именно в тях, в хороскопите, е едва ли не животът ни... Заблуди, с които живеем ден след ден, година след година, жадуваме за радост и щастие в живота си, а вместо тях виждаме страданието, болката и... разрухата около себе си, без да подозираме дори, че причината за всичко това е именно вярата ни, но не в Истината, Която е Бог и само Бог, отразена в Неговото Свято слово, а в разни измислени от хората "истини"... Хора, които също като нас живеят в заблуди, страдат и те не по-малко от нас самите, но също не знаят, че това, с което се занимават и на което част от тях, хората - "автори" на хороскопите - са посветили живота си, е просто заблуда... Много опасна при това заблуда, погубваща хората както духовно, така и физически...
Аз също не мога да кажа, че звездите, планетите и всичко останало, което е покрай нас, не ни въздейства по някакъв начин, било то положително или отрицателно - не! Как и по какъв начин ни въздействат - Бог знае това! Но да се вглъбим във всичко това и да мислим, че това е всичко, то значи да отречем напълно Твореца си, Който е сътворил целия този видим и невидим свят и нас самите по Свой образ и подобие!
А това е не само болестно състояние, но е един от най-големите грехове, които вършим, без дори и да осъзнаваме това...
С обич! С много обич към всички, които ще пожелаят да прочетат написаното!
К. Златева
