Храм „Успение на Пресвета Богородица”, гр. Казанлък! Един прекрасен храм, който се намира в центъра на града ни – Долината на розите! Храм, в който всеки мож да влезе по всяко едно време на деня, да си запали свещичка, да благодари на Бога и Майката Божия за безбройните милости, дарени му от Бога, или да се помоли за проблема си - с вяра, с надежда и любов, знаейки, че Бог го вижда и знае проблемите му, чува гласа на сърцето му, вижда болката в душата му...
Храм, в който всеки може да се обърне с някакъв въпрос към свещенослужителите в този храм: отец Петко Мотев, архиерейският наместник, или към отец Теодор – най-младият свещенослужител в нашия град, когото почти винаги човек може да срещне в храма.
Добър, внимателен към всички, етичен в отношенията си с хората, той винаги, с изключителна отзивчивост, ще поговори с всеки, осмелил се да се обърне за съвет към него или просто да сподели проблема си...
- Здравейте, отец Теодор!
Моля за Вашето Благословение!
- Здравейте! Христовата светлина, която просвещава и освещава всеки човек, който иде на света, да осветли сърцата и умовете ни!
- Вие работите от няколко години вече като свещенослужител към храм "Света Богородица" в нашия град. Бихте ли разказали на читателите как решихте да станете свещеник или по-тоно как открихте своя път към Бога?
- Да. От осем години и половина съм свещенослужител към храм "Св. Успение Богородично" гр. Казанлък. Моя път към Бога е дълъг. По-конкретно - за свещенослужението.
От ранна детска възраст съм кръстен в светата Православна вяра, но за жалост не познавах Бога, както подобава на християнин. Баба ми, Бог да я прости, ме водеше в неделните дни на света Литургия, но по необясними за мен причини никога не съм се причастявал. Едва в юношеска възраст за първи път приех свето Причастие. Взирайки се в спомените, си спомням, че исках да бъда служител на олтара, но с времето това ми желание избледня и дори го забравих. Имаше промеждутък, в който не ходих на службите, освен по великденските празници. Любимо ми е богослужението на велики петък. Него не пропусках. Естествено и Пасхата. В тези дни, когато се възпоменава Христовата смърт и погребение, си правех равносметка за живота на вътрешния човек. Удивлявах се, както и сега на Божията милост и снизхождение. На шанса, даден на човека за възвръщане в благодатния живот, живот в който няма стена между Твореца и творението. Така продължи животът ми, с кратко отдалечаване от Бога до момента, в който завърших средното си образование.Тогава Бог се намеси в живота ми, като постави посредством една моя роднина, ребром въпроса "Желая ли да стана свещеник?" Невъзможно беше да дам отговор на този въпрос. Още повече, че ми обясни с какви обязаности е свързан животът на свещеника. Впоследствие реших да уча в Семинарията и да приема духовен сан.Така сега съм Ваш енорийски свещеник, вече толкова години и Ваш духовен отец.
- Гледайки Ви непрекъснато в храма, а също и когато разговаряте с хората, човек не може да не забележи спокойствието, което притежавате, любовта, която носите в сърцето и душата си. Бихте ли ни обяснили на какво се дължи всичко това? Как младите хора, като Вас, могат да го постигнат в своя живот?
- Питате ме как постигам спокойствие и любов към хората. Истината е, че нищо не постигам. Мисълта ми е, че сам Бог върши всичко във всички. Чрез Неговата благодат съм това, което съм, както казва и св. ап. Павел.
- Да, именно за младите хора Ви попитах, защото те са тези, които са най-ощетените от всичките онези години, в които всички ние сме живели - годините на атеистичното възпитание на учениците в нашите училища... Кои са тези добродетели, които липсват на всички ни, за да се чувстваме като едно цяло, т.е. като едно общество, с еднаква цел: пълноценната реализация на всеки от нас като личност и на всички нас, като едно цивилизовано и преуспяващо общество?
- Ами какво липсва на днешното човечество да бъде единно. Липсва любовта. Ние ставаме личности в Христа. Без Него няма реален човек. Без Него има човек, тънещ в греха и егоизма си. На човека без Христос, очите са обърнати към самия него. Върши добро, но не заради доброто, а да бъде похвален от другите. Не че това не се среща в охристовяващия се човек, но там стоят нещата по друг начин. Той е в преходен период.
- Искам да Ви попитам нещо, което впечатлява всички ни, а именно: масовото съжителство на много хора на т. нар."семейни начала"! Нямам предвид само младите хора - не! Това е някакво масово явление сред обществото ни в последните няколко години... Могат ли тези хора да намерят щастието, за което копнеят, нарушавайки установените от Бога норми на съжителство още от сътворението на Света, които толкова ясно са посочени в Дестте Божи Заповеди?
- Щастие върху грях не може да се постигне! Дори да го има, то не е твърдо. Няма основа. Мисля, че е безсмислено да разглеждаме подробно този въпрос. Сам Бог е благословил брака в началото, когато е създал първата двойка. После с присъствието си в гр. Кана Галилейска е показал, че брака е честен. После говори чрез св. ап. Павел, като сравнява отношенията на двойката с тези на Христа и Църквата
- От доста време, почти година вече, пред входа на храма има един потресаващ плакат с дечица, умъртвени по време на аборт... Още по-потресаващ е зовът на децата, написан под плаката:"НЕ МЕ УБИВАЙ, МАМО!" А в преддверието на храма има друг плакат, на който е написано:"АБОРТЪТ Е УБИЙСТВО! Ти знаеш ли това?" Наистина, знаем ли това, че абортът е убийство? Какво е повелил Бог за дечицата, което ние, големите хора или майките - не знаем или с което не се съобразяваме изобщо?
- За аборта може доста да се каже. Той е убийство. Убийство на човек в неравностойно положение. Мнозина си мислят, че това не е грях, защото не е роден човек. Макар и в това състояние на неразвитост, този зародиш е човек, защото при сливането на двете полови клетки, Бог изпраща и душа, която е безсмъртна, надарена с проницателен ум и усещаща добро и зло. Девет месечният период е част от нашия живот. Всичко си има свое начало, което е предходен етап от същинската част, но това можем да отнесем към неодушевените предмети. При човека, вследствие на безсмъртната душа, нещата стават по друг начин. Той е човек от момента на зачатието. Преподобна Антония много се е карала на жените, извършили аборт.
- И само майките ли носят отговорност за смъртта на едно дете? Чия е отговорността в такива случаи? - може би на всички ни, като общество преди всичко...
- Вината при аборта я поемат двамата родители. Има случаи, когато единият родител иска детето, а другият не, но и тогава той не остава без вина, макар и минимална в сравнение с този, който желае аборта.
- А какво трябва да знаят родителите, решили в своята духовна непросветеност да разрешат по този начин своя проблем - чрез аборт?
- Децата не са проблем, те са благословение. Затова не можем да кажем, че разрешението на "проблема" е аборт. Преди няколко години ми се наложи да отида в Испания. Забелязах, че има много деца, които страдат от синдрома на Даун. Въпреки болестта им, техните родители не се отказват от тях. За жалост, при нас, в България, виждам обратното. Като млад свещеник, на празника на Божията Майка - Живоприемни източник, с други свещенослужители, отидохме в дома за деца в с. Бузовград, където с разрешение на тогавашната управа кръстихме не малък брой дечица. Там децата боледуват от Хидроцефалия и други тежки болести. Скръб скова сърцето и помрачи празника в душата ми. Когато съпоставих участта на едните и другите деца - в България и Испания, направих паралел за манталитета на тези два народа. Болезнени са такива констатации.
- На всичко това, добро и полезно за живота и душите ни, трябва да бъдат научени нашите деца още от най-ранна детска възраст, за да не изживяват такива сътресения в живота си, за да разрешават проблемите си с духовна мъдрост и любов, които Бог дарява на хората, които Го търсят и вярват в Него. Какво бихте искали да кажете на хората, от които зависи духовната просвета на децата ни в нашата страна? ТЕЗИ ДЕЦА ДНЕС, КОИТО ЩЕ ПОЕМАТ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА НИ СЛЕД ГОДИНИ И ОТ КОИТО ЩЕ ЗАВИСИ СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ И НА ВСИЧКИ НИ, КАТО ЦЯЛО!
- Човек трябва още от младенческа възраст да бъде възпитаван в християнските добродетели, по-точно казано на живот в Бога, защото добродетелите във външната им страна могат да се извършват и без Бога, но без никаква полза и в съвсем друго направление. Следствието е неизбежно, противното на всички ни лицемерие. Затова така възпитаният човек в християнските добродетели ще бъде годен да носи и разрешава проблемите на обществото, което управлява. Тогава ще води това общество към добро и полезно и благословение от Бога ще има.
- Отец Теодор, всички посрещнахме с голяма радост християнския празник Възкресение Христово! По принцип, много се говори и пише за всеки един празник, но като че ли ние, хората, повече свързваме празниците със съответните традиции, а по-малко се замисляме за същността на самия празник... И така: какво означава Възкресението на Божия Син преди 2000 години и какво ни носи то и днес, и винаги?
- Христовото възкресение ни дава възможност за обновяване на живота. Ние, християните, се кръщаваме в смъртта Иисус Христова, според свидетелството на св. ап. Павел, за да бъдем и участници във възкресението. Апостолът има впредвид участието във вечния и блажен живот с Бога, в радостта на светиите, угодили с живота си на Господа. Христовото Възкресение преди всичко ни дава повод за духовна радост от това, че имаме възможността да бъдем синове и дъщери на Всевишния и Вселюбящ наш Бог и Отец. Повод за радост, че райските врати отново са отворени за човека, но не кой да е, а само този, който е прил Христос - Синът Божий за свой Спасител и се е опреличил на Него в начина си на живот, може да изпита тази радост.
- А може би точно в това се състои проблемът, че ние не знаем или по-скоро не може да повярваме, че имаме бесмъртни души, че имаме изобщо свой Творец, че иам живот след смъртта, че има ад и Рай, затова пренебрегаме Божия Спасителен зов в продължение на всичките тези 2000 години?
- До голяма степен проблемите на съвременото общество идват от незнанието и непознаването на Бога. За тези, които искат да се ползват от съвета ми, макар и даден ненавреме, без да са го търсили е: ПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА НА ЕНОРИЙСКЯ СИ СВЕЩЕНИК И ЧЕТЕТЕ СВЕТИТЕ ОТЦИ! От там ще можете да научите какво се има в предвид казаното в Словото Божие - Библията. От там ще научите правилния начин на живот по Бога. От там ще научите, какво печели всеки християнин. Непросветеността поражда грях, а грехът - скръб и болести и накрая се изпълва и най-страшното: "Платката за всеки грях е смърт". Всеки грях се превръща в порок. Всички имаме нужда от просвета. Но просвета не такава, каквато искаме да я чуем според падналото ни естество, а такава, на която за основа е поставена Истината - Иисус Христос. Всички имаме нужда от Бога. Всички имаме нужда да живеем според Божиите наредби, а Господ е силен да изпълни онова, що е обещал. Тогава няма да има депресии. защото коренът й няма да намери почва у нас. Тогава няма да има у нас страх, притеснение и прочие.
- А какво бихте желали да кажете на читателите в тези Светли следпразнични и вълнуващи все още дни?
- Накрая искам да завърша с думите на Спасителя: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя." ; "Ето, Аз съм с вас, през всички дни, до свършека на света. Амин."
- Благодаря Ви! Много Ви Благодаря, отец Теодор, че отделихте от ценното си време за читателите на
блога! Благодаря Ви както от свое име, така и от името на всички ония читатели, които оценяват съветите на духовниците, вслушват се в истините, които им се поднасят, и ден след ден израстват духовно, променяйки своето мислене, а оттам и начина си на живот. А всичко това е толкова радващо за всички ни!
Автор на интервюто: Кина Златева
Снимката на храм "Света Богородица" е взета от Интернет, а красивите бели рози, са от Netlog - от албума на Веселка Дамянова / Огнена /, на която най-сърдечно благодаря!
