ПОСЛАНИЕТО НА ЦВЕТЯТА
Е. Зарева
Обичам цветята, говоря им нежно,
разказвам им разни неща.
Понякога виждам усмивка красива,
а друг път съзрявам тъга.
Д. Златева
И аз ги обичам, разглеждам ги с обич,
погалвам ги нежно чрез свойта душа.
А те се усмихват и с радост ми шепнат:
„За вас разкрасихме, помнете, света!”
Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
31.01.2012 г.
Красивите цветя са от албумите на Ели Зарева и Мима Личева, на които най-сърдечно благодаря!
П О К А НА
Младежки православен център „Чисти сърца”
към катедрален храм „Свети Висарион Смоленски”
Каним деца, младежи, родители и гражданство
заедно да вържем букетчетата със здраве и върбови клонки
за Цветница.
Този красив ритуал ще направим пред храма
в петък, 6 април, от 15,30 часа.
Нека заедно да подготвим божествените китки от върба и здравец, които ще бъдат благословени и раздадени в неделя - на Цветница. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Иисус Христос в Йерусалим. Те се раздават осветени на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. Поставят се пред иконата и на входната врата. Заповядайте!
Благодарим на Децата от Младежкия център за отправената към всички читатели ПОКАНА!
СИЛЕН КАТО... БАОБАБ
Е. Зарева
Днес отново пак Иван се хвали,
кърши свойто тяло и размахва със ръка:
"Вижте колко сила имам ...
силен съм като баобаб!"
А Наташа пак сърдито протестира
за лъжи:
"Хей Иване, обясни ни кой герой е
Баобаб? В твоя сън ли го сънува, или
пак играеш на лъжи?"
И децата закачливо заговориха на глас:
"Хайде Ваньо, покажи ни този силен
Баобаб?"
Всички в хор така се смяха ...
но учителката влезе в час.
Д. Златева
Тъкмо спореха децата за дървото "Баобаб",
както малката Наташка в миг реши, че е герой,
и в лъжи отново грозни, тя момчето обвини,
в миг след нея се засмяха всички в този весел клас,
вместо Ваньо да им каже, тя започна с нежен глас:
"Не, деца, не е Иван в сън сънувал баобаб,
нито пък е "той" герой, приказен за всички вас;
баобаб дърво е, знайте - най-голямото дърво
истинско е и красиво - лимонадено е то -
най-голямото, което в Африка се среща то.
Много интересно е - има дълъг то живот,
цели 5 000 години радва всички по света;
радва хора и животни със красивите цветя,
и листата му сварени, вкусни зеленчуци са,
за изкусните рибари, материал за мрежи са.
А в хралупата си може всички ни да побере,
в нея жилище си правят хора, птици, зверове,
даже спирка автобусна някъде билo е тo,
може също да се ползва за обширен склад, мазе;
а пък в клоните му има и вода – над тон дори."
...
И децата се засмяха на Наташка този път,
те разбраха, че момчето не говори пак лъжи,
а с дървото се сравнява, мислейки се за герой -
силен, ценен и приятен, като този баобаб,
който радост само носи, там-в далечната страна.
Автори: Ели Зарева и Детелина Златева
20. 03. 212
http://az-deteto.bg/kakvo-e-baobab/8945/view.html
И нещо много интересно – за хотела „Баобаб” в националния резерват на Чили „Huilo Huilo", включено в една от публикациите на Ели Зарева в Netlog:
http://bg.netlog.com/elizareva/blog/blogid=190203
Снимките са взети от Netlog - от албума на Ели Зарева, на която най-сърдечно благодаря!
ВЛАДКО
Той беше добро дете. Всяка вечер, преди да си легне, заставаше на колене, събираше малките си ръчички и тихичко се молеше. Майка му с умиление гледаше, как малкият й син се моли Богу. Леко и ставаше на сърцето.
Една вечер малкият Владко каза на майка си:
- Тая вечер няма да се моля, мамо!
- Защо? – запита зачудена майката.
- Всичко си имам, мамо! Няма какво да искам от Бога!
- Тогава ще поблагодариш на Добрия Бог, гдето всичко ти е дал.
- Наистина, майко, трябва да Му благодаря.
И Владко застана на колене и започна да благодари, да изброява! За топлата стая! Защото има деца, които живеят на студено. За меката постелка! Защото много деца нямат такава постелка. За хубавите играчки! Колко много деца не са ги сънували! За добрата майка и трудолюбивия татко! Колко много деца нямат татко и майка! За здравето! Защото той вчера бе видял, колко много деца лежат болни в болницата. Владко благодари на Бога, че има здрави очи, ръце и крака. Защото той много пъти бе срещал по улиците слепи, сакати, без ръце и крака да просят. Колко са нещастни те! Той благодари, че винаги има с какво да се нахрани! А колко много деца нямат ни корица хлебец в къщи.
Молитвата на Владко беше много дълга и сърдечна, защото за много неща той трябваше да благодари на Бога.
Когато завърши, той целуна майка си и татко си и каза:
- Колко много ми е дал Добрият дядо Господ! Колко съм щастлив! И колко много трябва да Му благодаря!
Малки читателю, ти молиш ли се на Бога? Благодариш ли Му за всичко що имаш?
Автор: Тодор Влайков
Пояснение: Това чудесно разказче на автора Тодор Влайков е от Христоматията на
Отец Захарий!
Нека и ние винаги да Благодарим на Господа за Неговата Велика Милост и Любов! Амин.
Колекцията включва 58 творби /живопис, акварел, рисунки/, предимно от фонда на казанлъшката галерия. Редом с тях са показани и емблематични произведения на Иван Милев, любезно предоставени от СГХГ, Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен и Градска художествена галерия - Стара Загора.
Изложбата е поклон пред стъписващия талант на именития български художник - наш съгражданин, втъкал българския народен дух в най-модерните художествени тенденции на своето време.
Благодарим на организаторите на изложбата за сърдечната покана!
Автопортретът на българския художник и сценограф Иван Милев е взет от Интернет, където любителите на изобразителното изкуство могат да прочетат изключително интересна информация за него:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2_%28%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%29
Кина Златева