"Моя страна, моя България!" - Емил Димитров

"И днес йощ Балканът, щом буря захваща..." - Иван Вазов

"...защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен,
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей,
и в нашта история кат легенда грей..."

/ Из стих."Опълченците на Шипка", Иван Вазов /

В стихотворението на Вазов "Опълченците на Шипка" четем още, че има едно име -"НОВО, ГОЛЯМО, АНТИЧНО"!
Има едно име - "СЛАВНО, БЕЗГРАНИЧНО"!

Да, има едно име, към което винаги се е връщал и ще се връща столетия наред нашият народ. Това "ново", "славно" и "безгранично име" е името Шипка!

Там, на този връх Шипка, извисил се високо сред величествената Стара планина, бе извоювана една от НАЙ-ТРУДНИТЕ, НО И НАЙ-СЛАВНИТЕ БИТКИ, които е водил българският народ за своята свобода. И не само е трудна и славна тази битка, останала навеки в нашата история. Тя е и най-чудната битка, в която заедно с живите опълченци са се "сражавали" и телата на мъртвите им другари! Това е и най-решаващата и най-съдбоносната битка, определила изцяло изхода на борбата. Борба за свобода и за правда! Борба за национално самочувствие и човешко достойнство! Борба за нов, свободен и щастлив живот!

Щастлив живот след цели 500 години на чуждо потисничество, на страдания и болка; на унижения и сълзи; на въздишки и стонове; на проклятия и молитви... Цели 500 години на потъпкване на човешкото достойнство... Цели 500 години на стремеж към пълно физическо и духовно обезличаване на българския род...

500 години или цели 5-т века!

Днес, от дистанцията на времето, някак си ни е трудно да си представим всичко това. Трудно ни е да повярваме, че всичко това е било истина. Звучи ни като легенда, достигнала до нас през вековете от дълбока древност. Легенда, която е ужасяваща с нечуваните си жестокости, но същевременно и красива. Красива с величието на българския несломим борчески дух! Красива с готовността на българина за саможертва! Красива с благородството и духовното величие на първия български Патриарх - Патриарх Евтимий Търновски, пред чието велико смирение и благородна осанка се прекланя дори и жестокият поробител! Красива с мъдрите му слова, казани в отговор на въпроса, отправен към него, когато турците го изпращат на доживотно заточение в Бачковския манастир:

- На кого ни оставяш, добри ни пастирю?

- На Светата Троица ви оставям сега и во веки!

Като красива легенда ни звучи и историята за Отец Паисий Хилендарски, поставил началото на цяла една нова епоха в историята на България - епохата на Възраждането. И не само в българската история, но и в българската литература, поставил основите на новата Възрожденска литература.

Този български светец, който е написал ИСТОРИЯТА НИ и е тръгнал сам, по широката родна земя, за да разнася своята малка "книжица", както той я нарича, и да моли тези, които могат да пишат, да я препишат, за да се умножава! Той се обръща към тези, които обичат своя род и своето българско отечество и към тези, които обичат своя език и своята история, защото именно за тях е написана тази "История"!. Написана е, за да знаем, че от целия славянски род българите били "най-славни и най-почитани"!!!...

Отец Паисий! Историкът, Родолюбецът, Патриотът, хвърлил първата искра в народната свяст, за да разпали чрез нея пламъка в сърцата на най-великите синове на българския народ...

Левски и Ботев - българските революционери, издигнали високо идеята за Всенародна въоръжена борба! И не само че издигнаха толкова високо най-благородната идея след целите тези 500-н години на турското робство у нас, но и отдадоха живота си в името на този светъл идеал. Те пожертваха живота си в името на Свободата! Те пожертваха своята цветуща младост в името на нашия Щастлив и Свободен живот!

Дали днес, след 139 години от смъртта на Левски, сме признателни за неговата свята жертва?!!!... Дали неговият светъл лик ни призовава към нови светли хоризонти в името на човешкия прогрес, в името на човешкото благоденствие?!!!... Дали той - Левски - е гордост за нас?!!!... Дали и той със своя свят живот, със своята безкористна саможертва не ни звучи като легенда, дошла от древността до нас през вековете?!!!... Може би...

Може би и ужасите, преживени по време на Априлското въстание през 1876 година, изпепелените градове и села, избитите, изкланите жестоко жени, деца и старци също са красива легенда?!!!...

Не! Това е истина!!! Всичко това е истината за България!!! Истината за миналото на България!!! Истината за тая малка земя -"Земя, като една човешка длан", както я нарече поетът Георги Джагаров в стихотворението си "България"!!!

Земя на героичен и храбър народ, записал навеки името си в световната история чрез датата 3-ти март - една свещена дата за всяко българско сърце!!!

3 -ТИ МАРТ 1878 ГОДИНА! На този ден бе подписан Санстефанският мирен договор и България получи свободата си преди 134 години!

Свобода, извоювана с цената на много руска и българска кръв, пролята в боевете при Стара Загора, Шипка и Плевен! Кръв, която е обагрила земята ни! Кръв, която и днес ни напомня за скъпата цена, с която нашите прадеди са извоювали свободата ни!!!...

Кръв, която и днес ни призовава за чисти и свети дела в името на Любовта към Родината, в името на преклонението пред паметта на загиналите!!!... Загиналите в името на човешкия прогрес по лицето на тая земя!!!...

Нека бъдем достойни за подвига на загиналите руски и български войни!!!...

Нека сведем главите си в знак на истинска благодарност и обич!!!... И НЕКА ПОСЛЕДВАМЕ ТЕХНИЯ ПРИМЕР, ЗАЩОТО ВСЯКО ВРЕМЕ ИМА НУЖДА ОТ
СВОИТЕ ГЕРОИ!!!... ИМА НУЖДА ОТ ТИТАНИТЕ НА ДУХА, БОЖИЯТ ДУХ, ЧРЕЗ КОЙТО СЕ ГРАДИ ЧОВЕШКИЯТ ПРОГРЕС!!!...

Прекланям се пред Теб, Родино мила,

пред подвига на своите деди;

целувам аз земята ти СВЕЩЕНА

и сливам се със твоите мечти!!!...

Автор на текста: Кина Златева

Пояснение: Снимката на Паметника на Шипка е взет от Интернет:
http://www.google.bg/search?q=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0&hl=bg&client=firefox-a&hs=V88&rls=org.mozilla:bg:official&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=mgNST8i8F8bL0QXF--n5Cw&ved=0CDQQsAQ&biw=1016&bih=593

А снимката на нашия Национален трибагреник е изпратената от Художествена галерия - Казанлък.

Важни съобщения на Художествена галерия – Казанлък!

По случай Националния празник на Република България, на 03.03.2012 г. постоянните експозиции на Художествена галерия - Казанлък и Исторически музей "Искра" ще бъдат отворени БЕЗПЛАТНО за посетители от 09.00 до 17.30 часа.

Заповядайте!

* * * * * * * * * * * * * * * *

От 2 март до 2 април 2012 г. изложбата „Европейски градове през очите на

български художници” - колекция от фондовете на Градска художествена

галерия Стара Загора и Художествена галерия - Казанлък ще радва

посетителите на Художествена галерия „Петко Чурчулиев”, Димитровград.

Откриване: 2 март (петък), 2012 г., от 17.30 часа, в залите на градска

художествена галерия „Петко Чурчулиев” - Димитровград, бул. „Д. Благоев” 7.

* * *

Пояснение: И двете съобщения са на служителките от Художествена галерия – Казанлък, на които най-сърдечно благодаря от името на всички читатели на блога, поздравявайки ги и с Националния празник на България – 3-ти март!

Снимката на Художествена галерия - Казанлък е взета от сайта на Община Казанлък, в който може да прочетат читателите интересна информация за Галерията и Историческия ни музей, а снимката на Националния трибагреник е изпратена от Художествената галерия.

Сайтът на Община Казанлък: http://www.museumsbg.com/search/KazanlakAG-b.html

Кина Златева

"Отгатни, чие мнение е православно?" - загадка, предоставена от Виталий Чеботар

Отгатни, чие мнение е православно?

-Как обяснявате разликата между Православието, католическата и протестантските "църкви"?

1. Архиепископ Иларион (Алфеев):

- Православната и католическата църква разделят само някои различия в богословието и в моделите на църковното устройство. По този начин, ние не признаваме върховната власт на папата над другите църкви. Но различията между православието и католицизма не носят фундаментален характер.

Ние признаваме Тайнствата в католическата църква. Ако католическият свещеник стане православен, ние го приемаме като свещеник.

Из интервюто за вестник "Шпигел", 2009 г.

2. Старецът Паисий Светогорец:

- Имената на католиците и други еретици не могат да бъдат споменавани на проскомидията. Не може да се изважда за тях и частица на проскомидията, или да им се служи панихида. Св. Отци са знаели какво правят. Не без причина те забраниха общението с еритиците. Днес, обаче, се апелира за съвместни молитви не само с еретик, но и с будист, поклоник на огъня, и сатанист! А от своя страна, инославните идват на такива "съвместни конференции" и се правят на учители.

Хората искат да грешат и да имат добричък Бог. Такъв Бог, който да ни прощава, а ние да продължаваме да грешим. Да вършим, каквото искаме, Той постоянно да ни прощава, а ние да си свирим на своята си свирка.

Дяволът ръководи суетата и тези, които робуват на суетата, на света. Сърцето, запленено от суетния свят, държи душата в неразвиващо се състояние, а умът е помрачен. И тогава човекът само изглежда като човек, а всъщност той е духовно недоносче.

„Слова. С болка и любов за съвременния човек.” М., 2002 г. , том I.

Източник: вестник „Православный крест”

Превод от руски: Виталий Чеботар

Пояснение: Снимките на Архиепископ Иларион (Алфеев) и на Стареца Паисий са взети от блога на автора на преводния текст: Виталий Чеботар

http://v-chebotar-new.blogspot.com//

* * * * * * * * * * * * * *

Четейки тази т. нар. "Загадка за възрастни", предоставена за читателите на блога от магистъра по богословие Виталий Чеботар, аз си спомних за една незабравима среща в своя живот преди години с някакъв непознат за мен човек, който нарече себе си "монах" - "монах Георги", както той се представи тогава. Но и до днес не зная кой и какъв беше всъщност този странник, когото една сестричка видяла в една съботна сутрин пред гроба на един йеромонах в нашия, Казанлъшкия манастир, и го доведе в дома ни... Да, кой и какъв беше този странен човек, към когото колкото пъти поглеждах, то той винаги изглеждаше различен - много различен...

Беше човек, който говореше за Божия Син, за Майката Божия , за Ангелското войнство, за Светиите не само с много обич, а като човек, който ЛИЧНО ГИ ПОЗНАВА И СИЛНО И ИСКРЕНО ГИ ОБИЧА, а очите му горяха като въглени...

Този човек непрекъснато говореше за Православната вяра, за която каза, че е Единствената Спасителна Вяра!!! Това беше и Посланието, което той донесе в моя дом, тъй като аз тогава не бях православно вярващ все още човек, не бях запозната с истините на Православната вяра, не мислех така, както мисля сега - за Църквата, за Майката Божия, за духовниците, за почитта към покойниците, за тайнството Кръщение, за Изповедта, за Светото Причастие...

Той знаеше всичко това и много, много ми говори... Дойде и на следващия ден, този път сам, без някой да го доведе. Цитираше стихове от Библията, като непрекъснато изобразяваше Кръст върху гърдите си, чрез който Кръст, той искаше да каже нещо на нас, хората, на мен в случая, а не просто се прекръстваше - не...

Говореше за последните времена, които предстоят; говореше за смирението на нас, жените, пред мъжете си, което Бог изисква от нас и ние не трябва да забравяме това... Говореше за специалната, задължителната подготовака за вземането на Свето Причастие, за изключителната важност за кръщаването на децата след раждането, за Царството Божие, за което трябвало не само да мечтаем, както той каза, "а да работим за Него на тая земя"- по думите му...

И още много, много неща говори, като непрекъснато казваше:"Ако знаете само кой е тук - само ако знаете..." Но... аз проливах изобилно сълзите си в тези два дни в неговото присъствие, защото погледът му проникваше до всяко кътче на сърцето и душата ми и откриваше всичко в мен - и греховете ми, и неправилното ми мислене, и заблудите, духовните заблуди, в които живеех, посещавайки разни религиозни "общности", в които търсех Истината, пренебрегвайки Православието, за което не знаех нищо; откриваше цялата ми болка, насъбрана в сърцето и душата ми, проблемите, които исках, а не можех да разреша по никакъв начин...

Пиша всичко това, за да предам Посланието му за Православната вяра на всички читатели от всякакви други общности, за които говори по-горе Старецът Паисий, защото само там, както каза този изключително странен "монах" е ПЪЛНОТАТА НА ВЯРАТА, която трябва да следва всеки, "който иска да се спаси", както каза той - непознатият "монах Георги".

А преди да си тръгне, в неделния ден, този странник пожела да изпее "Достойно есть", което тогава за мен беше напълно непознато духовно песнопение...

Сега, след като зная на Кого е посветено и каква е историята на това прекрасно песнопение, то аз вярвам, че беше изпято тогава като Благословение за България...

За тази страна, която е запазила именно своята Православна вяра в годините на робството, за да я предаде на нас, хората, които живеем в 21 век...

Автор на коментара към "Загадката": Кина Златева

Покана за Нова изложба в Художествената галерия - Казанлък

Уважаеми читатели!

Отново в Художествената галерия на нашия град ще бъде открита поредната Художествена изложба за любителите на изобразителното изкуство.

Ето и ПОКАНАТА на организаторите на предстоящата изложба “Стоян Венев (1904-1989) в художествените галерии на Казанлък, Стара Загора, Сливен и Ямбол", отправена към всички любители на българското изобразително изкуство:

Очакваме Ви на 29.02.2012 г. /сряда/ от 18.00 часа в залите на Художествена галерия - Казанлък - за откриване на изложбата: "Стоян Венев (1904-1989) в художествените галерии на Казанлък, Стара Загора, Сливен и Ямбол".

Изложбата, която ще продължи до 25. 03. 2012 г., включва 41 творби, от които 21 живописни и 20 графични. Тя е реверанс към паметта на един от най-популярните и обичани български художници на 20-ти век и цели да ни напомни за онази усмивка, която предизвикват неговите рисунки, както и неподражаемото чувство за хумор, отразено в творбите му.

* * *
Да, ще се радваме да присъстваме на откриването - 29.02.2012 г. / сряда/ от 18.00 ч. в залите на Художествена галерия - Казанлък!

Нека благодарим за поканата на организаторите на тази интересна изложба и им пожелаем успех!

Кина Златева

Автопортретът на художника Стоян Венев (1953 г.) е взет от Интернет:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12468

Снимката на Художествената галерия е взета от Интернет:
http://www.museumsbg.com/search/KazanlakAG-b.html

* * * * * * *
Отзив за изложбата на Стоян Венев:
Поради разстоянието Дупница-Казанлък и най-вече лошото време,
нямам възможност да присъствам на една изключително значима за мен
изложба.

Стоян Венев е роден в село Скриняно, Кюстендилска област.
Един велик художник от моя роден край, художник, изобразил в творбите си
българската жена, българското село, духът на българите.

Гордея се, че съм българка! Гордея се с изкуството на незабравимите
художници, като Стоян Венев! И съм щастлива, че познавам тази прекрасна и
мила жена - Детелина Златева, в чийто блог винаги откривам интересна и
много важна информация не само за мен, но и за всички българи.

Ели Зарева
Дупница