"...защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен,
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей,
и в нашта история кат легенда грей..."
/ Из стих."Опълченците на Шипка", Иван Вазов /
В стихотворението на Вазов "Опълченците на Шипка" четем още, че има едно име -"НОВО, ГОЛЯМО, АНТИЧНО"!
Има едно име - "СЛАВНО, БЕЗГРАНИЧНО"!
Да, има едно име, към което винаги се е връщал и ще се връща столетия наред нашият народ. Това "ново", "славно" и "безгранично име" е името Шипка!
Там, на този връх Шипка, извисил се високо сред величествената Стара планина, бе извоювана една от НАЙ-ТРУДНИТЕ, НО И НАЙ-СЛАВНИТЕ БИТКИ, които е водил българският народ за своята свобода. И не само е трудна и славна тази битка, останала навеки в нашата история. Тя е и най-чудната битка, в която заедно с живите опълченци са се "сражавали" и телата на мъртвите им другари! Това е и най-решаващата и най-съдбоносната битка, определила изцяло изхода на борбата. Борба за свобода и за правда! Борба за национално самочувствие и човешко достойнство! Борба за нов, свободен и щастлив живот!
Щастлив живот след цели 500 години на чуждо потисничество, на страдания и болка; на унижения и сълзи; на въздишки и стонове; на проклятия и молитви... Цели 500 години на потъпкване на човешкото достойнство... Цели 500 години на стремеж към пълно физическо и духовно обезличаване на българския род...
500 години или цели 5-т века!
Днес, от дистанцията на времето, някак си ни е трудно да си представим всичко това. Трудно ни е да повярваме, че всичко това е било истина. Звучи ни като легенда, достигнала до нас през вековете от дълбока древност. Легенда, която е ужасяваща с нечуваните си жестокости, но същевременно и красива. Красива с величието на българския несломим борчески дух! Красива с готовността на българина за саможертва! Красива с благородството и духовното величие на първия български Патриарх - Патриарх Евтимий Търновски, пред чието велико смирение и благородна осанка се прекланя дори и жестокият поробител! Красива с мъдрите му слова, казани в отговор на въпроса, отправен към него, когато турците го изпращат на доживотно заточение в Бачковския манастир:
- На кого ни оставяш, добри ни пастирю?
- На Светата Троица ви оставям сега и во веки!
Като красива легенда ни звучи и историята за Отец Паисий Хилендарски, поставил началото на цяла една нова епоха в историята на България - епохата на Възраждането. И не само в българската история, но и в българската литература, поставил основите на новата Възрожденска литература.
Този български светец, който е написал ИСТОРИЯТА НИ и е тръгнал сам, по широката родна земя, за да разнася своята малка "книжица", както той я нарича, и да моли тези, които могат да пишат, да я препишат, за да се умножава! Той се обръща към тези, които обичат своя род и своето българско отечество и към тези, които обичат своя език и своята история, защото именно за тях е написана тази "История"!. Написана е, за да знаем, че от целия славянски род българите били "най-славни и най-почитани"!!!...
Отец Паисий! Историкът, Родолюбецът, Патриотът, хвърлил първата искра в народната свяст, за да разпали чрез нея пламъка в сърцата на най-великите синове на българския народ...
Левски и Ботев - българските революционери, издигнали високо идеята за Всенародна въоръжена борба! И не само че издигнаха толкова високо най-благородната идея след целите тези 500-н години на турското робство у нас, но и отдадоха живота си в името на този светъл идеал. Те пожертваха живота си в името на Свободата! Те пожертваха своята цветуща младост в името на нашия Щастлив и Свободен живот!
Дали днес, след 139 години от смъртта на Левски, сме признателни за неговата свята жертва?!!!... Дали неговият светъл лик ни призовава към нови светли хоризонти в името на човешкия прогрес, в името на човешкото благоденствие?!!!... Дали той - Левски - е гордост за нас?!!!... Дали и той със своя свят живот, със своята безкористна саможертва не ни звучи като легенда, дошла от древността до нас през вековете?!!!... Може би...
Може би и ужасите, преживени по време на Априлското въстание през 1876 година, изпепелените градове и села, избитите, изкланите жестоко жени, деца и старци също са красива легенда?!!!...
Не! Това е истина!!! Всичко това е истината за България!!! Истината за миналото на България!!! Истината за тая малка земя -"Земя, като една човешка длан", както я нарече поетът Георги Джагаров в стихотворението си "България"!!!
Земя на героичен и храбър народ, записал навеки името си в световната история чрез датата 3-ти март - една свещена дата за всяко българско сърце!!!
3 -ТИ МАРТ 1878 ГОДИНА! На този ден бе подписан Санстефанският мирен договор и България получи свободата си преди 134 години!
Свобода, извоювана с цената на много руска и българска кръв, пролята в боевете при Стара Загора, Шипка и Плевен! Кръв, която е обагрила земята ни! Кръв, която и днес ни напомня за скъпата цена, с която нашите прадеди са извоювали свободата ни!!!...
Кръв, която и днес ни призовава за чисти и свети дела в името на Любовта към Родината, в името на преклонението пред паметта на загиналите!!!... Загиналите в името на човешкия прогрес по лицето на тая земя!!!...
Нека бъдем достойни за подвига на загиналите руски и български войни!!!...
Нека сведем главите си в знак на истинска благодарност и обич!!!... И НЕКА ПОСЛЕДВАМЕ ТЕХНИЯ ПРИМЕР, ЗАЩОТО ВСЯКО ВРЕМЕ ИМА НУЖДА ОТ
СВОИТЕ ГЕРОИ!!!... ИМА НУЖДА ОТ ТИТАНИТЕ НА ДУХА, БОЖИЯТ ДУХ, ЧРЕЗ КОЙТО СЕ ГРАДИ ЧОВЕШКИЯТ ПРОГРЕС!!!...
Прекланям се пред Теб, Родино мила,
пред подвига на своите деди;
целувам аз земята ти СВЕЩЕНА
и сливам се със твоите мечти!!!...
Автор на текста: Кина Златева
Пояснение: Снимката на Паметника на Шипка е взет от Интернет:
http://www.google.bg/search?q=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0&hl=bg&client=firefox-a&hs=V88&rls=org.mozilla:bg:official&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=mgNST8i8F8bL0QXF--n5Cw&ved=0CDQQsAQ&biw=1016&bih=593
А снимката на нашия Национален трибагреник е изпратената от Художествена галерия - Казанлък.
