Изложба на художниците - педагози от ВТУ

ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗЛОЖБА

НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ ФАКУЛТЕТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО КЪМ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК

Изложбата на художниците-педагози от ВТУ започна своето пътуване из страната. През месец януари, по идея и покана на проф. Марин Добрев, тя беше изложена в Градската художествена галерия в Стара Загора. От тази седмица вече ще бъде на вниманието на казанлъшката публика. А представителността на изложбата идва и от участващите имена, и от разнообразието на техники, стилове и сюжети. 

В експозицията са подредени  68 произведения /живопис, графика, скулптура, плакат, витраж/ на 31 художника от сега действащия педагогически състав на факултета: проф. Иван Бочев, проф. Стефан Лютаков, проф. Пламен Легкоступ, проф. Олег Гочев, проф. Христо Цацинов, проф. Радко Спасов, доц. Иван Узунов, доц. Борис Желев, доц. Христо Керин, доц. Маринета Млячкова, доц. Цветан Колев, доц. Владимир Аврамов, доц. Пеньо Пенев, доц. Светослав Косев, доц. Деница Янева, доц. Костадин Млячков, доц. Йордан Йорданов, доц. Сашо Рангелов, гл. ас. Мартина Караиванова, гл. ас. Красимира Друмева, гл. ас. Галина Цветкова, гл. ас. Атанас Тотляков, ас. Милен Джановски, ас. Анастасия Тонкова, ас. Венко Тонков, ас. Николай Коев, ас. Деян Карагогов, ас. Йордан Йорданов, ас.Чавдар Велчев и ас. Иво Ченешев.

Изложбата е очаквана с нетърпение от художниците в нашия град - заради пряката връзка и дългогодишен обмен между НГПИД „Акад. Дечко Узунов” и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Част от преподавателите в Университета са завършили казанлъшката Художествена гимназия, а повечето художници от Казанлък са преживели най-важните си години пред стативите във Факултета по изобразително изкуство – точно с тези наставници, чиито най-нови творби могат да видят събрани сега.

В Казанлък изложбата е по покана на Директора на Художествена галерия - Казанлък Христо Генев, също възпитаник на ВТУ, както и уредничката Катя Христова.

Експозицията, която се открива на 3 февруари 2016 година /сряда/ от 17.30 ч., е съвместна проява на Художествена галерия-Казанлък и Факултета по изобразително изкуство при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. През следващите месеци ще бъде представена и в художествените галерии на Сливен, Ямбол, Бургас, Разград и Велико Търново.

Рождество Христово

Големите таланти на България - те и днес са сред нас чрез творбите си

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА  110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ 

В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - КАЗАНЛЪК

Радостно дълго продължава честването на Стоян Венев из галериите в България. От 2014-та, юбилейната 110-та година от рождението на художника, отбелязването се прехвърли и в 2015, а с новата експозиция в Художествена галерия – Казанлък до средата на януари, то ще прескочи и в 2016-та! Изложбите в Кюстендил, София, Перник, Пловдив,  Пазарджик, Габрово, Ямбол  бяха заслужен реверанс към творчеството на един от най-популярните български художници на 20-ти век – популярен заради любовта му към хората, свързали живота си със земята, заради непринудените му образни разкази и закачки, силата на емоционалното въздействие на изкуството му, задържащи повече от век обичта на няколко поколения българи.

На 17 декември юбилейната сбирка от негови картини идва и в Казанлък.

Пет галерии с особено удоволствие работиха за реализацията на тази експозиция, посветена на един от най-празничните български художници: галерията-домакин – Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик и Градска художествена галерия – Пловдив. 

Юбилейната изложба цели да напомни за онази усмивка, която предизвиква Стоян-Веневият рисунък, и за неподражаемото чувство за хумор, отразено в творбите му. Тя е изключително богата тематично и като техники и включва портрети и автопортрети, христоматийни творби, бит, сватба, хумор и еротика, предадени от художника с намигване и лека закачка. Народни празници и веселия, искрите хумор в трудовото ежедневие, подчертано българският типаж на образите му -  независимо дали са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи /или почти без дрехи!/ – самобитният, ясно разпознаваем стил, вдъхновен от фолклора и истинския, пълнокръвен човешки живот, правят безценните живописни творби празник за окото и душата. Празник, дошъл точно навреме и с наближаването на Коледа.

Откриването на юбилейната изложба 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ е на 17 декември, четвъртък, от 17.30 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък.

          

 СТОЯН ВЕНЕВ ИЛИЕВ

            1904 - Роден на 21 септември в село Скриняно, Кюстендилско.

            1920 - Започва да публикува първите си карикатури с псевдонима "Пролетарче". По това време започва и голямото му приятелство с Владимир Димитров - Майстора. Пръв дарбата му забелязва неговият именит съгражданин: „Тоя талант не бива да се губи!”, рекъл Майстора и насочил юношата към Рисувателното училище в София. И едва 15-годишен, сиракът Стоянчо напуска Кюстендил и пристига в столицата, за да я превземе завинаги. Там става първият непълнолетен студент. Решение за това изключение взима проф.Стефан Иванов, който също усеща ярките му способности и вижда огромната любов на момчето към рисуването и решава да рискува, като го приема в своя курс. Чипоносото момче с весели сини очи не разчита само на парите за издръжка от баба си, която го е отгледала, а работи във вегетариански ресторант – вечер яде колкото може, а през деня в Академията само рисува. Работохолизмът му бързо става пословичен. Когато е пред статива, той сякаш не вижда нищо друго, освен образите, които се раждат там. По време на следването си той бързо се включва в артистичните среди и най-вече в групата на художниците, които се стремят да разчупят тогавашните канони в изкуството. Затова и се осмелява да създаде еротични картини, които будят едновременно възхита и възмущение. Първото – заради експресивния стил, второто – заради смелостта да ги излага на публични места. Случва се негови картини да бъдат конфискувани заради „неморално въздействие”, а художникът подведен под съдебна отговорност. „Исках да противопоставя два свят – отговаря той от подсъдимата скамейка – света на богатите и този на бедните.” Заради увереността му, че изкуството му е всичко друго, но не и неприлично, той не се признава за виновен. „Историята на изкуството е историята на голото женско тяло” – го защитава адвокатът му. В полза на художника натежава и фактът, че държавните институции са откупували точно тези картини – с „неморалното” съдържание. Но еротичните сюжети са само едва част от творчеството му, характерно с експресивния си стил и свеж, наситен колорит. До края на дните си Стоян Венев работи извън всякакви школи и стилове, като остава верен единствено на себе си – на своята четка и на добродушната си усмивка към човешката природа.

            1924 - Първа самостоятелна изложба живопис и графика в Кюстендил.

            1931 - Завършва Художествената академия. Сред основателите е на Дружеството на новите художници. Участва в няколко съвместни изложби със скулптора Иван Фунев; неколкократно е подвеждан под отговорност и заради антифашистките си идеи в своите произведения.

           След 40-те години -  Публикува свои карикатури във вестник „Стършел”, на който по-късно става редактор. Организира самостоятелни изложби в София /1942 г./, Москва /1965 г./, ГДР /1969 г./,  Западен Берлин /1971 г./, участва в общи изложби в Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Париж, Виена, Ню Йорк... Умира на 20 март 1989 г. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ,  Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Петербург и в множество частни колекции.

Художествена галерия – Казанлък притежава осем творби на художника – „Автопортрет”, „Учителка”, „Глава на шоп”, „Пушачи”, „Задушница”, плакат и рисунка с акварел, както и две монотипии, откупени от автора в средата на 80-те години на миналия век.

Св. Спиридон Чудотворец

М О Л И Т В А
КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ЧУДОТВОРЕЦ

О, всеблажени светителю Спиридоне,
велики угодниче Христов и преславни чудотворче!
Предстоейки на Небесата заедно с Ангелските ликове
пред Божия Престол, погледни с милостиво око на нас,
които ти се молим и просим силната ти помощ.
Умоли човеколюбеца Бога да не ни осъжда според беззаконията ни,
а да постъпи с нас според Своята милост.
Изпроси ни от Христа, нашия Бог, мирно и безметежно житие, душевно и телесно здраве, плодородие на земята, изобилие и благоденствие, а най-вече да употребим всичко това не за зло и погибел на душите ни, а за слава Божия и за прослава на твоето застъпничество.
Избави всички, пристъпващи с несъмнена вяра към Бога от всички душевни и телесни скърби, от всяко гневно дяволско нападение.
Бъди утешител на наскърбените, лекар на болните, помощник на изпадналите в беда, облекло на голите, застъпник на вдовиците, защитник на сираците, хранител на младенците, укрепител на старите, пътевожд на странниците, кормчия на плаващите и
изпроси от Христа Бога всичко,
което е полезно за нашето спасение.
И така, наставлявани и запазвани от твоите молитви,
да достигнем вечния покой, и заедно с тебе да прославим Бога,
в Света Троица прославян, в Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога и во веки веков. Амин!
* * * 
Източник: Фейсбук - https://www.facebook.com/dimitrina.stoyanova.5?fref=ts

Отново за Божиите чудеса, които никога не стихват!!!

Как св. Николай влезе в живота на един атеист

Това е история разказана в първо лице единствено число за един човек, който никога не е вярвал в Бога и как благодарение на Бога живее своя втори живот, като вярващ.

През 2001 година Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил ме назначи на енорийска служба в храм „Св. Неделя", намиращ се в най-стария квартал на града – Дръстене, приех тази служба с огромна радост и дръзновение. 

Храм „Св. Неделя" е старата катедрала на Ловеч, сгушен в подножието на хълма Стратеш, историята му се губи много назад във вековете. Изпълнен с ентусиазъм започнах ремонти, от които спешно се нуждаеха както храмовата сграда, така и масивните дувари, стигащи на места 4 метра, а също и красивата градина пред храма. Имаше толкова много работа. Скоро всички хора от квартала без да бъдат уговаряни, доброволно се включиха в работата за възстановяване благолепието на старата църква. И в тази обстановка на радостен трепет един човек с хайдушки мустак и с две патерици под мишници всяка сутрин ме посрещаше седнал на каменните стълби, с които започваше църковния двор:
– Добро утро отче, аз ако преча ще се преместя, но ми е много хубаво да стоя до храма.
– Добро утро, Бог да благослови! - стой си, ако пречиш ще ти кажа да се преместиш.

Не знаех нищо за него, но всяка сутрин с голяма усмивка той беше там, казваше, че му е мъчно, защото и той не може да помага заради недъга си, но имаше надежда, че скоро че хвърли патериците и тогава... на лицето му изгряваше усмивка и казваше:
– Ще помагам много и много, обичам Бога и съм му длъжник!

След няколко месеца в началото на есента бях поканен от този човек, на име Николай, да извърша водосвет у дома му. След като се помолихме Богу седнахме с Николай под асмалъка на къщата, жена му ни донесе по чашка ароматно кафе, а пред очите ни и току пред краката ни блестеше река Осъм, окъпана в лъчите на есенното слънце, небето бе теменужено синьо. В тази безметежна обстановка Николай ми разказа своята история, която по спомен ще възстановя тук:
„– Отче, роден съм в семейство, което никога не е почитало Бога. Родителите ми бяха работници, пратиха ме да уча във военно училище и когато завърших започнах служба в гранични войски. Малко по-късно се ожених, родиха ми се две момчета. Купих жилище във Варна, където възнамерявах след уволнението да живея със семейството си, всичко ми се подреждаше и бях щастлив. Като член на комунистическата партия бях възпитан в атеизъм, за Църквата се сещах на Великден, заради яйцата и на Никулден, заради именния ми ден, който просто беше повод да се съберем с другарите и да се почерпим. 

Настъпиха демократичните промени, в гранични войски нищо особено не се промени, освен че станахме безпартийни. Края на службата ми към Родината наближаваше и аз си представях как с жена ми и с момчетата отиваме във Варна, представях си плажа през лятото, как ходим за риба, как вечер се разхождаме по морската градина и такива работи. Но, един ден... последния ми спомен е от пейката пред щаба на заставата, а после, не знам след колко време, от слънчевите лъчи върху болничните постелки. Онова, което е важното тук е, че имам спомени от събития в този промеждутък, случили ми се докато съм бил в кома.

В един момент се събудих. Непозната стая, светла и пълна с разни уреди, болнични уреди. Аз лежах в легло и към тялото ми бяха прикачени всички тези уреди, чуваше се бръмчене, пиукане, съскане. Не разбирах какво се случва и точно в този момент започнах да се страхувам. Имаше някой в стаята – мед. сестра или лекарка, опитах да я извикам, тя не ме чу и излезе... продължих да викам, страхът ме завладяваше... После на вратата застана един стар мъж с побеляла брада и невероятно топли и грижовни очи, вгледах се в тях и някак се успокоих изведнъж. Мъжът се усмихна и каза: „Не се страхувай Николай, всичко ще се оправи." После се обърна и си тръгна. 

Лекарката се върна гледаше уредите и банките, опитвах се да я заговоря, но тя не ми обръщаше никакво внимание. Заспивах и се будех, виждах деня, нощта, лекарите, никой не ми обърна внимание. Само вечер, идваше непознатия с бялата брада и топлата усмивка, грижовните му очи ме успокояваха, мислех че е лекар. Беше ми добре когато той идваше. 

Дойде жена ми, плачеше, не искаше да разговаря с мен, осъзнавах, че съм много болен, но защо не иска да говори с мен?... Ето трета вечер и добрият старец отново дойде, приближи се повече от друг път и каза: „Е, Николай, повече няма да се виждаме тук, време е да ставаш." – усмихна се... искаше ми се да го прегърна. На другата сутрин се почувствах тежък, изморен и абсолютно безпомощен, опитах да извикам сестрата, за голяма моя изненада тя ме чу...

В последствие разбрах, че съм бил в кома след масивен инсулт без надежда за оцеляване. Лекарите определиха като „абсолютно чудо" събуждането ми, но това което най-много ме озадачи е факта, че в това отделение, където не се допускат външни хора, никога не е имало стар лекар с бяла брада – човекът с когото разговарях докато бях в кома!

След възстановяването ми – месеци наред в болницата, през което време се наложи да продадем апартамента си във Варна заради лечението ми – се завърнахме в Ловеч. Исках да се кръстя и с жена ми отидохме в храм „Св. Троица". 

След кръщението разказах историята си на отец Тодор Каменов, той извади няколко икони и ми ги показа. Когато видях изображението на едната от тях очите ми се напълниха със сълзи, не можех да кажа нищо – на нея бе изобразен св. Николай, човекът, който ме бе посещавал в болницата!"

Източник: Фейсбук – Официален сайт на Ловченска епархия:
http://predanie.bg/way-of-the-fathers-publisher/59-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0/806-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82#.VmQnw6ibBSk.facebook