ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ
В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - КАЗАНЛЪК
Радостно дълго продължава честването на Стоян Венев из
галериите в България. От 2014-та, юбилейната 110-та година от рождението
на художника, отбелязването се прехвърли и в 2015, а с новата
експозиция в Художествена галерия – Казанлък до средата на януари, то ще
прескочи и в 2016-та! Изложбите в Кюстендил, София, Перник, Пловдив,
Пазарджик, Габрово, Ямбол бяха заслужен реверанс към творчеството на
един от най-популярните български художници на 20-ти век – популярен
заради любовта му към хората, свързали живота си със земята, заради
непринудените му образни разкази и закачки, силата на емоционалното
въздействие на изкуството му, задържащи повече от век обичта на няколко
поколения българи.
На 17 декември юбилейната сбирка от негови картини идва и в Казанлък.
Пет галерии с особено удоволствие работиха за
реализацията на тази експозиция, посветена на един от най-празничните
български художници: галерията-домакин – Художествена галерия –
Казанлък, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Кюстендил,
Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, Художествена галерия
„Станислав Доспевски” Пазарджик и Градска художествена галерия –
Пловдив.
Юбилейната изложба цели да напомни за онази усмивка,
която предизвиква Стоян-Веневият рисунък, и за неподражаемото чувство за
хумор, отразено в творбите му. Тя е изключително богата тематично и
като техники и включва портрети и автопортрети, христоматийни творби,
бит, сватба, хумор и еротика, предадени от художника с намигване и лека
закачка. Народни празници и веселия, искрите хумор в трудовото
ежедневие, подчертано българският типаж на образите му - независимо
дали са нарисувани в български народни носии или в градски дрехи /или
почти без дрехи!/ – самобитният, ясно разпознаваем стил, вдъхновен от
фолклора и истинския, пълнокръвен човешки живот, правят безценните
живописни творби празник за окото и душата. Празник, дошъл точно навреме
и с наближаването на Коледа.
Откриването на
юбилейната изложба 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН ВЕНЕВ е на 17
декември, четвъртък, от 17.30 часа в залата за временни изложби на
Художествена галерия – Казанлък.
СТОЯН ВЕНЕВ ИЛИЕВ
1904 - Роден на 21 септември в село Скриняно, Кюстендилско.
1920 - Започва да публикува първите си
карикатури с псевдонима "Пролетарче". По това време започва и голямото
му приятелство с Владимир Димитров - Майстора. Пръв дарбата му забелязва
неговият именит съгражданин: „Тоя талант не бива да се губи!”, рекъл
Майстора и насочил юношата към Рисувателното училище в София. И едва
15-годишен, сиракът Стоянчо напуска Кюстендил и пристига в столицата, за
да я превземе завинаги. Там става първият непълнолетен студент. Решение
за това изключение взима проф.Стефан Иванов, който също усеща ярките му
способности и вижда огромната любов на момчето към рисуването и решава
да рискува, като го приема в своя курс. Чипоносото момче с весели сини
очи не разчита само на парите за издръжка от баба си, която го е
отгледала, а работи във вегетариански ресторант – вечер яде колкото
може, а през деня в Академията само рисува. Работохолизмът му бързо
става пословичен. Когато е пред статива, той сякаш не вижда нищо друго,
освен образите, които се раждат там. По време на следването си той бързо
се включва в артистичните среди и най-вече в групата на художниците,
които се стремят да разчупят тогавашните канони в изкуството. Затова и
се осмелява да създаде еротични картини, които будят едновременно
възхита и възмущение. Първото – заради експресивния стил, второто –
заради смелостта да ги излага на публични места. Случва се негови
картини да бъдат конфискувани заради „неморално въздействие”, а
художникът подведен под съдебна отговорност. „Исках да противопоставя
два свят – отговаря той от подсъдимата скамейка – света на богатите и
този на бедните.” Заради увереността му, че изкуството му е всичко
друго, но не и неприлично, той не се признава за виновен. „Историята на
изкуството е историята на голото женско тяло” – го защитава адвокатът
му. В полза на художника натежава и фактът, че държавните институции са
откупували точно тези картини – с „неморалното” съдържание. Но
еротичните сюжети са само едва част от творчеството му, характерно с
експресивния си стил и свеж, наситен колорит. До края на дните си Стоян
Венев работи извън всякакви школи и стилове, като остава верен
единствено на себе си – на своята четка и на добродушната си усмивка към
човешката природа.
1924 - Първа самостоятелна изложба живопис и графика в Кюстендил.
1931 - Завършва Художествената академия. Сред
основателите е на Дружеството на новите художници. Участва в няколко
съвместни изложби със скулптора Иван Фунев; неколкократно е подвеждан
под отговорност и заради антифашистките си идеи в своите произведения.
След 40-те години - Публикува свои карикатури
във вестник „Стършел”, на който по-късно става редактор. Организира
самостоятелни изложби в София /1942 г./, Москва /1965 г./, ГДР /1969 г./,
Западен Берлин /1971 г./, участва в общи изложби в Чехословакия, Китай, в
Берлин, Будапеща, Лайпциг, Париж, Виена, Ню Йорк... Умира на 20 март 1989 г. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Петербург и в множество частни колекции.
Художествена
галерия – Казанлък притежава осем творби на художника – „Автопортрет”,
„Учителка”, „Глава на шоп”, „Пушачи”, „Задушница”, плакат и рисунка с
акварел, както и две монотипии, откупени от автора в средата на 80-те
години на миналия век.
