Размисли, размисли, размисли...

Уважаеми читатели!

Вчера, на 2 май, се чества паметта на Св. Княз Борис - Михаил / БЪЛГАРСКИЯТ ПОКРЪСТИТЕЛ/.

Този Княз Борис, който приемайки Православната Христова вяра се кръстил в новата вяра заедно с цялото си семейство, а след това покръства и целия български народ в 865 година!
Този Княз Борис, при когото намерили радушен прием тук, в България, учениците на Светите Солунски братя Кирил и Методий!

Този Княз Борис, чрез когото Бог не само че превръща страната ни в средище на славянската духовна просвета, но и издига България на завидна висота, превръщайки я по територия и духовно величие във Велика България!
Този Княз Борис, който завършил земния си живот като монах, починал на 2 май 906 година. Нека почива душата му в мир в селенията на праведниците по Божията Велика милост и любов! Амин.

За всичко това може да прочетете във Фейсбук, в профила на Протойерей Иван Иванов, свещенослужител в храм "Св. Преподобни ИВАН РИЛСКИ" в гр. Дългопол, а също и да получите Божието благословение чрез него. Ето тук:

https://www.facebook.com/groups/552701591424966/615589105136214/?notif_t=group_activity

* * * * * * *
Често се говори за Княз Борис, че насилствено е покръстил народа ни - с проливане на много кръв, а Бог, Който е самата Любов не желае това...
Да, пролята е много кръв, реки от кръв са потекли, но не за да бъде покръстен с насилие народът ни, защото всичко това става след покръстването на народа ни...
Защо така се е получило - само Бог знае това... Затова нека не го съдим жестоко, а да благодарим на Бога, че чрез него сам Бог ни е дарил Светлината на Християнската вяра!!!
Дарил ни е Любовта Си!!! Дарил ни е Милостта и Прошката Си, за да не умрем духовно в греховете си!!! Амин.
Това, което обаче ми направи много силно впечатление от вчерашния ден, е фактът, че вероятно по този повод прочетох една публикация за кръщаването ни в името на Господа днес.
Днес, когато се кръщаваме, а не оставаме в Божия храм... Не се чувстваме част от голямото християнско семейство по тази земя... Не се чувстваме част от енорията си, в която живеем...
Не се ползваме от Даровете, които ни предоставя Светата ни Църква - не ги знаем, не вярваме в тях...
Нямаме свой духовен наставник, не знаем дори името на духовника, който ни е кръстил, не го познаваме, не го поздравяваме дори, когато го срещнем...
За всичко обвиняваме духовниците, обвиняваме Църквата, обвиняваме Бога дори, но никога себе си... Защо???!!!...

А толкова е хубаво, когато духовниците, които са Божии служители, са наши семейни приятели!!!...

Толкова е хубаво, когато са в течение на всичко, което се случва с нас!!!...

Толкова е хубаво, когато са наши Духовни наставници, чрез които Бог ни води по Своя Светъл път на Спасението!!!... Толкова е хубаво!!!... Нека бъде така, Господи Боже наш!!! Амин.

Личността на Христа - Спасителят на цялото човечество!

Исторически документ за Христа               

 

/ Една частна библиотека проговаря /

През 1865 г. в една частна библиотека в Англия е открито писмо, което конкретно свидетелствува за живота на Иисус Христос. Ето какво пише езическият управник на Юдея Публиус Лентулос до римския император Тиберий:

"Ваше Величество и уважаеми сенат в Рим, от страна на сенатора Лентулос, Юдейски управител, Поздрав!

Разбрах, че желаете да узнаете това, което Ви съобщавам с настоящото писмо.

Тук живее един човек, който се радва на голяма репутация, човек силен, т. е. Иисус Христос. 

Народът го нарича пророк на истината, а Неговите ученици твърдят, че Той е Син Божий, сиреч на Този, Който е създал Небето и Земята и всичко, което съществува и ще съществува във Вселената.  И наистина, о, Императоре, всеки ден се чува за извършените чудеса на Иисуса Христа. Чрез една Негова дума Той дава здраве на болните и живот на умрелите.

Ръст среден и очарователна красота. Погледът Му е тъй славен, щото вдъхва почит у всички, които го гледат и които се чувстват принудени да го обичат и да се боят от Него. Цветът на косата му е кестеняво-червеникава и пада над раменете Му, тя се разделя на две през средата на главата, според обичая на назореите. Челото Му е високо, изразявайки интелигентност и спокойствие. Нито едно петно или бръчка не се вижда по Неговото румено лице. Неговият нос и 

уста не изразяват никакъв аргумент за известна логическа критика, а гъстата Му брада, е подобна на цвета на косата на главата Му, тя е дълга и се разделя през средата на две.

Погледът Му е славен и пронизва. Очите Му сияят. Лицето Му, което пръска светлина, е като слънчева виделина, тъй щото е невъзможно някой да го гледа продължително време. Тази бляскавост изразява ужас. Но когато поучава и съветва плачещ, Той извиква любов и уважение у слушателите. Твърди се, че никога не се смеел, очите Му обаче вечно сълзят. Обятията и ръцете Му са много красиви. Той е много приятен, когато говори, твърде рядко обаче излиза в света. Колкото за учението, Той привлича удивлението на целия Ерусалим. Познава перфектно всички науки, без да е изучавал някоя от тях. Пътува бос и гологлав. Говори се, че подобен човек не е виждан тук, по тези места. 

Много от юдеите Го считат за Бог, а други Го обвиняват, че действа против законите на Ваше Величество. Твърде много ме вълнува лукавщината на тези юдеи. Този човек не е причинил никога никаква неблагодарност на никого. Ако Ваше Величество желае да Го види, според както ми писахте напоследък, известете ми това и аз веднага ще Ви Го изпратя, тъй като съм готов да изпълня със смирение и покорност всичко, каквото Ваше Величество ще ми заповяда.

Писано в Ерусалим. Кругул X, девети месец

Смирен и покорен служител на Ваше Величество Публиус Лентулос – Управител на Юдея.”

Да има Мир по цялата Планета!!!

Красиво е - БОЖЕСТВЕНО 
КРАСИВО!                                                    Press Service of Patriach of Moscow and all Russia

ДА ИМА МИР ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ!!! ДА ИМА САМО, САМО СВЕТЛИНА!!!

И мило е - със Гълъбчето, толкова красиво!
Разперило то две крилца тъй крехки,
тъй чисти, бели, крехки,
но... Могъщи...

Могъщи са, защото Гълъбът е Символ!
Да, Той е СИМВОЛЪТ ДУХОВЕН,
на Божият Дух, пратен на Земята,
от Бог Отец, чрез Господа Иисуса, Синът Божий -
СПАСИТЕЛЯТ ЗА ВСИЧКИ,
ВСИЧКИ ХОРА!

Тъй мили са и всичките Дечица,
отправили те поглед към Небето -
към Гълъбчето бяло, толкова красиво,
в Простора пуснато на воля, от Патриарха на Русия -
ДА НОСИ МИР ПО ЦЯЛАТА 
ПЛАНЕТА!!!
Амин. Амин. Амин.

Автор: Детелина
11.04.2013 
===================
Снимката е взета от Фейсбук, от публикация

на Александр Владимирович Зуйченко

 в групата "Наш Патриарх":
 http://www.facebook.com/groups/ourpatriarch/156513781183149/?notif_t=group_activity

Здравей, моя мила пролет - Прослава за Твореца!

ЗДРАВЕЙ, МОЯ МИЛА ПРОЛЕТ - ПРОСЛАВА НА ВЕЛИКИЯ ТВОРЕЦ!

Ти ни омайваш със своето слънце и красота,
с песнопойните си птички, зеленина по поляни и дървета!
 
Ти ни вдъхваш нова сила и пориви
да осъществим своите мечти!
Да бъдем здрави, весели и щастливи!
Твоите прекрасни мигове всеки да запамети!
...
Автор: Йордан СЪБЕВ 
Източник: NetLog- http://bg.netlog.com/star10bg/blog/blogid=232952#blog
............................................................................

 Земен рай - Прослава за Твореца
 / Пролет пъстроцветна /

Навън отново Пролет е дошла,
красива, нежна - с пролетни цветя,
с романтика от птички, песни и зеленина;
с разцъфналите в бяло, розово дървета и цветя.

Красиво е! Сърцето ти се радва!
Прекрасно е! Душата ти ликува!
Духът ти се възнася към Небето
и там, в Простора, със Твореца ни се слива!

Велики Боже, Татко наш Небесен!
Благодарим Ти ний за този Рай чудесен!
Благодарим Ти за цветята тъй прекрасни -
за тази Чудна Приказка Красива!!!

Да, за тази Чудна Приказка Красива -
в зелено, бяло, розово, лилаво -
лалета, цъфнали дръвчета и градини
със зюмбюли бели, розово-лилави!

Благодарим Ти за Обичта, с която ни даряваш!
За тази Чудна, Пъстроцветна пролет!
Благодарим Ти, че за нас с Любов създаде
ТОЗ ЗЕМЕН РАЙ - ПРОСЛАВА ЗА ТВОРЕЦА!!! 

Автор: Кина Златева / Детелина /

 

---

Неделя Кръстопоклонна

ЗА КРЪСТА ХРИСТОВ (СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ)

_________________________________________
 

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

 ...

Източник: Фейсбук, от Дневника на Васил Митков, на когото сърдечно благодаря!

 http://www.facebook.com/photo.php?fbid=167331143423584&set=a.101225656700800.2239.100004400972139&type=1&theater&notif_t=photo_comment_tagged