"Въпроси за Светото Причастие, на които трябва да знаем точния отговор!" - Отец Васил
Уважаеми, читатели!
В дните на Великия пост предоставям на вашето внимание проповедта на Отец Васил Василев от храм "Сети Три Светители", гр. Шумен - "Светото Причастие - как да се причестим достойно?"
Светото Причастие е тайнство, което се извършва по време на Света Литургия. Чрез Светото Причастие вярващият в Господа Иисуса Христа приема неговите Тяло и Кръв под вид на хляб и вино за духовно и телесно здраве и вечен живот. Господ пролял Своята Кръв и се пренесъл в жертва от любов към човешкия род и затова Тялото и Кръвта Му крият в себе си цялата сила на тази жертвена любов, обединяваща в едно тяло Църквата - всички повярвали в Христа.
Какво означава да се причестим достойно? И кои се причестяват недостойно? Това са важни въпроси, на които трябва да знаем точния отговор. В Светото писание на Новия завет се казва, че който яде и пие тялото и кръвта Христови недостойно и без да изпитва себе си, яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Благоговейно и страхопочитателно пристъпване към Светото Причастие избавя от всякакви злини и болести, от физическа и духовна смърт. Св. Игнатий Богоносец пише:"Покорявайте се на епископа и свещенството в съвършено единомислие, преломявайки един хляб, защото това е лекарство на безсмъртието, което не само предпазва от физическа смърт, но и дарява вечен живот в Иисуса Христа."
Първото нещо за достойно и недостойно причестяване е, че никой човек, колкото и праведен да е той, не е достоен да понесе Христа и Бога у себе си. Това не е възможно без милостивата Божия намеса. Св. Василий Велики изповядва: "Зная Господи, че недостойно се причестявам с Пречистото Твое тяло и драгоценната Твоя кръв,... но като се надявам на Твоето милосърдие пристъпвам към Тебе..."
Главното условие за добросъвестно причестяване е
да вярваме православно така, както учи Църквата.
Към тази вяра принадлежи и простосърдечната ни и силна убеденост, че в Светото Причастие ние приемаме наистина Господните Тяло и Кръв.
Второто изискване от желаещия да приеме Светите Дарове е да изпълнява Божиите заповеди и особено заповедта за любов към Бога и ближния, т. е. към всеки човек. Тази любов трябва да е придружена с постоянна готовност за прошка на всеки, който ни е наскърбил. Никой не може да пристъпи към Светата чаша, ако не се е помирил с ближния си! Истинският християнин пръв иска прошка и това той върши не лицемерно, защото помни Иисусовите думи: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат 6 : 14-15).
Ако ни се даде прошка, спечелили сме ближния си, но ако той откаже да се помири, цялата отговорност пада върху него.
Към тези най-важни условия за така наречения духовен простор за спасително причестяване спадат още: въздържанието от всички грехове на езика (осъждане, празнословие, сквернословие, клевета, неприличен смях...); въздържанието от греховете на сърцето (пожелаване, завист, гняв); въздържанието от греховете на мисълта (блудни помисли, срамни въображения) и въздържанието от греховете на волята (злосторство, мързел, униние, отчаяние).
Към духовния пост се отнасят и усилването на молитвата, поклоните, четенето на Светото Писание, житията на светиите и друга душеполезна литература.
Преди да се причестим, ние се изповядваме.
Смъртно грешат онези християни, които вземат причастие, без да се изповядвали.
За съжаление тази порочна практика е широко разпространена и повечето християни се причестяват само след четене на свещеника на тъй наречената разрешителна молитва, непосредствено преди причестяването. Но тези нехайни християни нека знаят, че Бог ще ги държи отговорни за това на страшния съд. Ако гордостта им пречи да се покаят, по-добре да не дръзват да се причестяват. Ако се срамуват да открият греховете си пред свещеника, то техният срам ще бъде 100 пъти по-голям и ужасен на страшния съд.
Има и такива християни, които отлагат причастието си, защото смятат, че енорийският им свещеник е "недостоен" и причастието от него е недействително. Но Св. Причастие не се осквернява от това, че онзи, който го дава, е грешен човек.
В деня на приемането на Светото Причастие готвещият се изпълнява молитвено правило, което се състои в казването на утринни и причастни молитви. Не яде и не пие нищо, на Църква отива рано, участва молитвено и съсредоточено в богослужението и на определения за причестяване момент се причестява.
Свещенослужителите се причестяват след думите: "Един свят...", хорът пее причастен канон (който носи името си от това, че през това време се причестяват свещенослужителите). Миряните се причестяват след изнасянето на Светата чаша и възгласа: "Со страхом Божим...".
Как трябва да се пристъпва към Светата чаша, към Светото Причастие? -
Със страх, с вяра, с любов и смирение трябва да се пристъпва, а не с блъскане, при което всеки гледа да изпревари другия и понякога дори се стига до обиди и караници. За да се избегнат тези безчинства, трябва да знаем, че благочинният ред на причестяване започва от най - малките деца, минава през по-възрастните хора, и завършва с по-младите. Мъжете минават преди жените, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата" ( Еф. 5:7 ).
На пристъпващите към Светите дарове Църквата внушава да поставят кръстообразно ръце на гърдите си, приближавайки се към чашата на спасението, с уста да изповядват Христовото име, а със сърцето да изкажат своята гореща благодарност (101 правило на Шестия вселенски събор).
Ако ние успеем да се причестим в края на постите, това ще е двойна победа над дявола. След приемането на Светото Причастие, християнинът трябва топло да благодари на Христа, че ни е удостоил да вкусим от Неговите животворни дарове; благодарим също на Божията майка и на всички светии, че са ни подпомогнали в нашия труд за спасително причестяване.
Светото Тайнство Причастие влиза в групата на задължителните тайнства за един християнин, но дори и задължително, християните го изпълняват по желание. Това е така, защото всеки човек е създаден със свободна воля.
Тайнството Покаяние е най-важната част от благодатния живот на Църквата. Църквата по думите на Спасителя ще съществува до свършека на света, следователно и тайнството Евхаристия (причастие) ще се извършва в Църквата всякога до второто идване на Иисуса Христа.
* * * * * * *
Светото Причастие - как да се причастим достойно?
Колко важно е да знаем отговора на този въпрос, а също и отговорите на всички ония въпроси, които възникват - въпросите за достойното приемане на Светото Причастие?
Всички сме свидетели на това колко много са хората, които влизат в Божия храм или присъстват на празничните служби, а колко малко са тези от тях, които се причастяват, спазвайки посочените по-горе условия...
А всичко това се дължи на факта, че нямаме достатъчно познания както за същността на Светото Причастие като Тайнство, установено от нашия Спасител, така и за това как точно да пристъпим към това Тайнство...
Много често някои хора заявяват, че ходят от години на църква, молят се, палят си свещички, но... нищо не се променя в живота им... Много често ги чуваме да казват такива хора, че... Бог не им помага...
Но не Бог е Този, Който не им помага в случая, а ние, хората, сме тези, които стоим далече от Него, защото никога не сме пристъпили към Светата Чаша, чрез която сам Божият Син, нашия Господ и Спасител, ни предлага Своите Тяло и Кръв за нашето духовно и физическо изцеление и за спасение на нашите безсмъртни души за Вечността...
Колко трогателно е, когато наблюдаваме в Божия храм децата по време на Светото Причастие! Тези най-малки членове на Светата Църква - с най-чистите и нежни души, застанали смирено пред Светия олтар, поставили кръстообразно ръчичките си, очаквайки със свещен трепет да получат от Божия служител Светото Причастие...
Да, именно със "свещен трепет", защото те, малките дечица, знаят какво очакват да приемат, за разлика от нас - големите хора...
И колко много са тези родители, истински родители-християни, които от малки повеждат децата си по Светлия Спасителен Път на вярата в Бога, в Майката Божия и Светиите...
Тези родители достойно изпълняват своя родителски дълг пред Бога, децата и Църквата! Родители, от които може само да вземаме добър пример, както на снимката виждаме как Отец Васил причастява своето дете...
Автор на коментара: Кина Златева
