За мен си всичко, всичко Ти, Родино!

За мен си всичко, всичко Ти, Родино!

Аз виждам болката в сърцето Ти
ранено...
Аз виждам болката на Твоята
Душа...
Аз виждам и сълзите Ти
горещи...
Аз виждам болката на цялата
Земя...

За мен си всичко, всичко Ти,
Родино...
За мен си Майка и Страна
добра...
За мен си Цвете, грейнало
в градина...
За мен си Красотата
на Света...

Ний всички Те обичаме, Родино...
Ний, Твоите Изстрадали
Деца...
Прости ни, че Сърцето Ти
ранихме...
Прости ни за... позорните
дела...

Ний Твои сме, ний Твои сме,
Родино...
Ний Твои сме и с Обич Ти
шептим:
"Бъди ни Изгрев Светъл
в тъмнината...
И като Майка - всичко ни
прости...

01.02.2012
Детелина Златева

Снимката на картата на България е взета от Интернет.

Другата снимка /на красивата роза /е от албума на Ели Зарева.

"Православна България над всичко!" - отговорът...

"Кога България ще получи любов?" - отговорите на духовни лица...

ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСА: "КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОЛУЧИ ЛЮБОВ?"

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!

Навярно си спомняте, че преди известно време имаше едно публикувано стихотворение в блога , което беше на Ели Зарева, озаглавено "Един образ чакащ". В това стихотворение беше зададен въпросът: "Кога България ще получи любов?"

На този въпрос отговориха няколко духовници и богослови, на които най-сърдечно благодаря от свое име и от името на всички вас, читателите!

А ето и техните разнообразни отговори: кратки, но изключително точни и смислени отговори; или по-подробни, но с ясен и точен отговор на въпроса, а и странни, много странни отговори, като последният отговор, който озадачава читателя...

Пръв отговори на този въпрос Отец Петър Маджаров от храм "Св. Атанасий Велики" в Горна Оряховица, който не само е редовен читател на блога, но и изключително много обича България и се моли за благословението на нашия изстрадал народ, както и всички останали духовници и богослови, които изпратиха своите отговори на въпроса за България. Той отговори следното:
"Когато приеме Бога!", т.е. когато целият ни народ тръгне в Божия път!

Писателят-богослов Мартин Ралчевски, който е автор на цели 4-ри романа за християните, написани за един много кратък период от време, с присъщата си скромност, отговори също много лаконично:" На този въпрос може да отговори само някой свят човек." /Мартин Ралевски - Англия/

Много лаконично също, но изключително точно, отговори и Отец Васил Василев от храм "Свети Три Светители" от гр. Шумен -"глобалният духовник", както е известен сред младите хора в социалните мрежи за комуникация. Ето неговият отговор:
"Кога ще получи Любов?" - Когато й дадем всичката си любов, подобно на великите ни предци! ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"

И не само отговори на този въпрос, но и изпрати отново за читателите две видеоклипчета, които ще бъдат включени в блога след тази публикация, показващи нагледно какво означават думите "Православна България над всичко!", за което най-сърдечно му благодарим!

И писателят-богослов Иван Николов, който в своето стихотворение "Разминаване" е описал почти същата картина, както в стихотворението "Един образ чакащ", е напълно убеден, че България ще бъде спасена от надвисналата над нея разруха от нашите светци, "ако ги извадим от пепелта на забравата и достойно ги почетем", както е отбелязал в новия Каталог на Изд."Витезда". И обръщайки се към всеки православен християнин в страната ни, той е написал следното: "Благочестиви православни християнино, България се нуждае от ново възраждане и то ще се случи, ако призовем на помощ нашите забравени родни светии! Почети ги с познаване на техния живот и молитва, за да те почетат и те - тук на земята и в Царството небесно!"

Отец Теодор Попминчев от храм "Света Богородица" в гр. Казанлък - най-младият духовник в нашия град, отговори задълбочено на читателите, започвайки темата за любовта "отдалече", както той е написал, за да бъде пределно ясно всичко за хората, които не са напълно запознати с библейските истини:"
"Кога България ще получи любов?
Всички сме приведени от Бога от небитие в съществуване именно заради любовта. В това е блаженството!
Нека започнем темата отдалече. В начало е бил само Бог, блаженстващ в своята триипостасна природа.

За да има и други подобни Нему - радващи се и обичащи, е сътворил всичко. След повредата на човека от греха, се променя обаче цялата природа.
За да се възстанови този дисбаланс, Сам Бог се е погрижил за това. Показал ни е път, по който да вървим - лекарството за тази духовна болест.
От тук ще заключим, че България ще получи любов тогава, когато възлюби Бога от цялата си същност и ближния като себе си!"

И Отец Йордан Карагеоргиев от храм "Св. Паисий Хилендарски" в гр. Ст.Загора - отецът, който много години работи вече и сред хората, лишени от свобода, които са най-голямата негова обич и... болка, също е убеден, че България се нуждае от нашата обич, защото, както казва той, цитирайки проф. Марко Семов:"Ако ние не обичаме България, няма кой да я обича!"

Ето какво изпрати наскоро / макар и по друг повод / Виталий Чеботар, магистър по богословие, който е роден в гр. Болград, Одеска област, Украйна, а живее в гр. Бургас - свой превод от листовка на едно необикновено "небесно видение". С неговото позволение включвам това "небесно видение" като заключителна част на отговорите на духовниците и богословите, защото то е "конкретният отговор", според мен, на този "конкретен въпрос", но не само за България, а и за целия свят, в който живеем ние, хората.То е доказателство за всичко онова, което е казано по-горе от всички духовни лица...

Всред пясъчните дюни във Фландрия се въздига древен кръст с образ на Спасителя. В центъра на този кръст отчетливо се виждат почернели, но незаличени от времето думи:

“Аз съм Светлина, а вие не Ме виждате.
Аз съм Живот, а вие не Ме търсите.
Аз съм Пътят, а вие не вървите след Мене.
Аз съм Учителят, а вие не Ме слушате.
Аз съм Господ, а вие не ми се покорявате.
Аз съм Вашият Бог, а вие не Ми се молите.
Аз съм Ваш най-добър Приятел, а вие не Ме обичате.
Ако вие сте нещастни, то не Ме обвинявайте.”

Преведeно от листовка, залепена на вратата на храм
“Св. Преображение Господне”, гр. Болград, Украйна.

Превод от руски: Виталий Чеботар

Коментарът е напълно излишен.

* * * * * * *
И още един отговор на въпроса за Бългаия получих - от йеромонах Йоан, д-р Иван Иванов, единственят може би в страната, който продължава да упражнява лекарската си професия и да служи същевременно и като духовник към храм "Св. Пророк Илия" в с. Драганово, Великотърновска област.
Ето какво е отговорил той на този въпрос:

Кога България ще получи Любов, т. е. Божията любов?
= кога при слънчево време човек ще го огрее слънцето?
Отговор - Когато престане да лежи на сянка и излезе на слънце
= когато престане да си мисли, че слънцето е длъжно да влезе при него и да го грее, докато си лежи
= когато човек се смири и прояви усилие в труда си да постъпва според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони, по които съществуват съвместно в хармонично взаимодействие Божиите творения.

* * * * * * *
Да, ясно и точно е отговорил, в своя си лаконичен, но искрен стил: когато престанем да си мислим, че слънцето е длъжно да влезе при нас и да ни грее, докато си лежим...

И не само, че е отговорил на въпроса, но ни е посочил и пътя за получаване на тази толкова желана Божия любов, която може да получим само чрез смирението и проявените усилия в труда си да постъпваме "според Божиите предписания в съгласие с Божиите закони..."

Дали обаче постъпваме така като едно цяло, като общество???...
Дали живеем по Божиите закони, които всички ние, хората, познаваме, но някак си ги... заобикаляме, защото така ни е по-добре, по-убодно, по-лесно, по-изгодно дори???...

Дали обаче наистина печелим нещо в добрия смисъл на думата, или губим всичко красиво и светло в живота си, нарушавайки Божиите закони???...

Всеки от нас може сам да си отговори на този въпрос, вслушвайки се в гласа на собствената си съвест...

Отговорите обобщи и поднесе на читателите: Кина Златева

Картата на България е взета от Интернет: http://www.google.bg/search?q=karti+na+Balgariq!&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a

Васил Левски - Апостола на Свободата!

"Да запалим факела в сърцата си!" - един красив спомен, свързан с датата 19 февруари...

"Да запалим факела в сърцата си!"

Така богословът-публицист Цветан Диковски е озаглавил публикацията си в своя блог, включена по повод спомена за проведеното на 18-ти февруари 2008 г. факелно шествие във връзка с годишнината от Обесването на Васил Левски - Апостола на Свободата.

А ето и самия текст, който предоставям на вниманието на своите читатели!

И тази година вечерта на 18-ти февруари беше проведено традиционното факелно шествие, организирано от НК "Родолюбие". Направи ми впечатление, че имаше много млади хора, че бяха ентусиазирани, че не бяха дошли за шоу или за атракция. Зарадвах се и написах този материал за сайта на общинския вестник "Вестител".

shestvie1

Събрахме се. И тази година дойдохме, за да съхраним традицията, да понесем светлината, за да покажем, че в този град има и будни хора, които милеят за Отечеството.

Когато пристигнах при шадравана, бях много приятно изненадан, да видя толкова млади хора, да видя бъдещето на нацията, дошло да уважи паметта на Апостола. Винаги съм смятал, че голямото преимущество на това факелно шествие е в това, че участниците в него се събират спонтанно. Имаше време, когато ни караха да манифестираме, да издигаме в култ личности със съмнителни исторически заслуги. Тогава всичко правехме по задължение. Човек не може да обича по задължение. Ето в това е голямата разлика...

Шествието потегли през центъра на града, през опустялата главна улица. Факлите хвърляха отблясъци по стените на сградите, по рехавия сняг, по лицата на факлоносците. Някой се опита да запее: “Върви народе възродени!” Към него се присъединиха се и други. Нестройно, плахо, но от сърце. Запитах се: тази песен не трябва ли да звучи по майските културни празници? Но разбрах, че тези млади хора имат правото да я запеят и днес. Защото този призив към заспалия град: “Върви!” значи: събуди се, излез от апатията, стани и тръгни след нас, тръгни след светлината! Вземи пример от нашата искрена младост и ни последвай! Защото ние излязохме, за да те събудим! Последваха и откъси от други патриотични песни. Всеки изпя толкова, колкото му позволяваха силите и гласовите възможности. Но всичко беше спонтанно и от сърце. Нямаше сценарий, нямаше наложени правила, нямаше някой, който да издава команди. Имаше вяра, имаше надежда, имаше блясък в очите, имаше светлина. Светлината ни водеше към паметника на една от най-светлите личности. За да слеем нашата светлина с неговата и да запалим заедно факела на надеждата, надеждата, че България ще стане такава, каквато я виждаше Левски в мечтите си! За да имаме бъдеще! Защото ние сме бъдещето на нацията...

shestvie2

Един млад човек – Светослав Цветанов - прочете едно кратко слово пред каменния бюст под трептящата светлина. Може би то не блестеше с витиеват стил и красиви слова, но бе излязло дълбоко от сърцето му и той бе вложил в него цялата си любов и признателност към “най-свидния син на България”. И то бе изпълнено с духовна светлина и бе отправено към сърцата на десетките млади хора, събрани пред паметника.

Погледнах лицето на Левски, огряно от светлината на факлите. Макар да знам, че той не е светец, аз се обърнах към него: "Научи ни, Апостоле! Запали факела в сърцата ни, Дяконе! Научи ни да обичаме, така, както ти обичаше! Научи ни да се жертваме така, както ти се пожертва! Защото днес точно такива млади хора са нужни на България – хора, които носят светлина и то не само с факел в ръката, но истинска неугасима духовна светлина, извираща от сърцето! За да пребъде България!"

shestvie3

Автор:Цветан Диковски

Пояснение: Този текст се публикува в блога с позволението на автора, Цветан Диковски, както и всички останали текстове, взети от личния блог на този творец, публикувани до този момент!!!

Снимките, включени в тази публикация, са взети от Интернет!