"Живея аз във приказния град чудесен!!!.. Живея аз във Китна долина!!!... Ухаеща на дивни аромати, на Розата - Царицата в Света!!!..."

неделя, 12 февруари 2012 г.

Притчата за блудния ( непокорния ) син - автор на тълкуванието Иван Николов, писател-богослов

Уважаеми читатели!

Днес Светата Православна Църква отбелязва Деня на Блудния ( непокорния) син, за когото е разказано в една от Притчите в Новия завет (в Лука 15:7).

Този непокорен син, който разпилял в чуждата страна всичко онова, което пожелал да получи от баща си като наследство, но... проумял и Истината: ЧЕ НЯМА НИЩО ПО-ДОБРО ОТ БАЩИНИЯ ДОМ И ОТ БАЩИНАТА ЛЮБОВ И ДОБРОТА!!!...

За всички читателите, които не са запознати със съдържанието на тази Притча, предоставям на тяхното внимание публикацията на г-н Николов, нашия писател-богослов.


Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да постоянстват в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници
(Лука 15:7)
.

Трогателен пример за това, че Бог опрощава греховете и на най-големите грешници, когато те се покаят, е притчата за блудния (непокорен) син. Тази притча, както и всички останали в Евангелието е разказал Сам Господ Иисус Христос.

Един богат човек имал двама синове. Един ден по-младият от тях рекъл на баща си:

- Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!

Сърцето на добрия баща се свило от болка при тези думи. Надеждите му за сговорен живот на синовете му рухнали.. Но нямало що да стори и разделил имота.

Не след много дни бащата трябвало да изтърпи и втори удар.

Непокорният му син събрал всичкото си наследено имущество и заминал за далечна страна Там той се отдал на разпътен живот и бързо прахосал целия си имот. За зла участ, в страната, където пребивавал, настъпила страшна мизерия и глад. Неразумният момък се видял принуден да постъпи на работа като слуга у един богат човек, който го пратил да му пасе свинете.

До вчера бляскаво пируващият блуден син сега бил доволен да сподели храната на свинете, но и нея никой не му давал.Изпаднал в такава велика беда, момъкът си спомнил бащиния дом, дошъл на себе си и рекъл:

- Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!”

Прекрасно решение, благословени думи! Разкаялият се син веднага потеглил обратно за бащиния си дом. Само жалки дрипи били останали от скъпоценните му дрехи, бил бос и целият - изпонаранен...

А неговият баща не престанал да го очаква от деня на раздялата. Още синът му бил далеч, немощният старец безпогрешно разпознал фигурата на любимото си дете. Домиляло му и бързо се затекъл към него хвърлил се на шията му и го обсипал с горещи целувки. Но синът се чувствувал виновен. Треперейки от вълнение, той едва промълвил.

- Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!

Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си - по-жалък от вида на неговите слуги! - той веднага се разпоредил:

- Изнесете най-хубавата премяна и го облечете! Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете! След това заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!

Започнало небивало увеселение. Всички се радвали и празнували като на царска сватба.

Привечер си дошъл от нива по-старият син. Чул отдалеч песните и веселата глъч на празнуващите. Изпълнен с недоумение, повикал един от слугите и го попитал:

- Какво става тук?

Слугата отговорил:

- Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Вместо да се зарадва заради брат си, по-старият син се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и взел настойчиво да го кани. Но този останал непреклонен и с негодувание се развикал:

- Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, а до този ден не си ми дал и едно козле, за да се повеселя с приятелите си. А сега, като дойде този твой син, който прахоса имота ти, за него закла угоеното теле!

Тогава неговият баща кротко възразил:

- Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! А сега нека да се зарадваме за това, че брат ти мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!

Автор: Иван Николов, писател-богослов

Из „Православно вероучение”

Текстът е от сайта - "Православана младеж":
http://www.pravmladeji.org/node/773

Пояснение: Текстовете на г-н Николов публикувам в блога си с неговото позволение и съгласие!

Песен за блудния син

Аз съм Твой, Татко мой, аз съм Твой, Твой син блуден...
Аз съм Твой, Татко мой, аз съм Твой, Твой син блуден...
Колко аз разпилях, що с любов Ти ми даде...
Колко сълзи пролях в този свят тъй коварен... /2

О, не питай сега; о, не питай ти нищо...
О, не питай сега; о, не питай ти нищо...
Как живях досега без подслон и без ласки...
Как живях досега без баща и без близки... /2

Притисни ме с любов до сърцето си болно...
Притисни ме с любов до сърцето си болно...
НЕКА НЯМА СЪЛЗИ, НЕКА НЯМА РАЗДЯЛА!!!
НЕКА В ПРИКАЗНИ ДНИ БЪДЕМ ВИНАГИ ДВАМА!!! /2

/Детелина Златева/
Мелодията на тази песен и много приятна, много нежна мелодия...


И ние, когато сме непокорни, като блудния син разпиляваме всичко онова, което ни е дал нашият Небесен Отец, отдалечавайки се от Неговия Дом на Любовта и Добротата...
Той обаче винаги ни чака с много Любов / като този баща от Притчата /, за да се осъзнаем и да се върнем "У Дома"... Амин.



петък, 10 февруари 2012 г.

"Идвайте си!" - Веселин Маринов

Неземното послание на Кокичето - поздрав за всички читатели!



Неземното послание
на Кокичето

Като детенце наднича Кокиче
и любопитно разтваря бели листа,
със своята нежност е мило момиче,
пленило със своя чар много сърца!

Кокичето нежно с Любов ни дарява
във тези тъй мрачни, тъй ледени дни,
то с поглед ни кимва, без думи ни казва:
"Бъдете кокичета, всички в света!"

Бъдете и нежни, и силни, и чисти,

бъдете в
ий твърди, бъдете добри,
когато в живота беда ви сполучи -
за мен си спомнете, вдигнете глави!

Вървете безстрашно "Напред и Нагоре",
вървете сред зимните ледени дни,
не спирайте, хора, вървете със вяра,
защото със вяра се стига Върхът!

А там е и светло, и топло, красиво,
а там, от висо
ико светът е "мечта",
онази красива мечта на децата,
която живее в прекрасните техни сърца:

ДА РАСНАТ СРЕД НЕЖНОСТ,
СРЕД ЛАСКИ И ОБИЧ,
ДА БЪДАТ ДОСТОЙНИ,
ДА БЪДАТ ДОБРИ;
ДА БЪДАТ ТЕ ИСТИНСКИ ХОРА –
ВЪВ ВСИЧКО:
ДА БЪДАТ ТЕ ГОРДОСТ
ЗА МАМА И ТАТКО,
ДА БЪДАТ ТЕ ГОРДОСТ -
ЗА СВОЯ ОТЕЦ!!!

ДА БЪДАТ ТЕ ГОРДОСТ
ЗА СВОЙТА РОДИНА,
ДА БЪДАТ ТЕ ГОРДОСТ
ЗА СВОЯ НАРОД-МЪЧЕНИК;
ДА БЪДАТ ТЕ ГОРДОСТ
ЗА ТОЗИ СВЯТ ДИВЕН,
ВЪВ КОЙТО "ЧОВЕК ДА СИ" -
ПРОСТО Е ЧЕСТ!!!


Автори: Детелина Златева и Ели Зарева

Пояснение: Песента на Веселин Маринов "Идвайте си!" от следващото видеоклипче, включено в блога, е Послание към всички млади хора, които са извън страната ни! Послание за загриженост и обич на младите хора към техните самотни, болни и... отрудени възрастни родители... Изпратено е отново от Отец Васил за всички читатели на блога с много обич!
Благодарим му най-сърдечно
!

Снимките с кокиченцатата са от Интернет - от албумите с цветя на Ели Зарева и Антония Тиберова! Благодарим им най-сърдечно!

Момиченцето и обядът...

Да се помолим всички, мили хорa!






ДА СЕ ПОМОЛИМ ВСИЧКИ, МИЛИ ХОРА!!!

Да, да се помолим всички, мили хора,
да се помолим в тия мрачни дни:
да няма повече сълзи, беди,
нещастни хора -
да няма смърт, да няма "гняв"
сред морските вълни...

Да вдигнем смело към Небето поглед,
да следваме ний детските мечти:
да знаем, че не сме сами
сред водните стихии -
и страх да няма в нас,
да няма смут, тревоги, мили хора...

10.02.2012 г.
Празникът на Св.Свещеномъченик Харалампий -
този дивен Чудотворец!

Да, да се помолим всички ние, заедно, защото е писано в Божието Слово:

"И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи!" ( Псалом 8:10-11).

Забележка: Изразът "да се помолим" не означава да бъдем бездушни в тези трагични за страната и народа ни дни, а... да се молим всички ние - да няма повече такива трагедии в страната ни!

И да Благодарим на Бога за всичко / за доброто и за злото, както е писано и в Свещеното Писание /, защото ако Той, Бог, ако Майката Божия и Светците не ни закриляха, то трагедията ни можеше да бъде още по-голяма, ако всичко това се беше случило например през нощта...

Изразът "да се помолим" не означава да бъдем бездушни и бездейни пред вероятността от нови наводнения, причинени от разтапянето на снеговете, и да не вземаме никакви мерки за укрепване на язовирните стени, а да бъдем единни, сплотени, разумни, загрижени един за друг и Благодарни на Бога хора,

Да знаем, че Той, Бог, винаги бди над всички ни така, както бди над малките деца! Това може да видим и от следващото чудесно видеоклипче - изпратено
с Божия любов
от свещ. Васил Василев за всички читатели на блога! Благодарим му най-сърдечно!


Пояснение: Снимките са взети от Интернет - от албумите на Ели Зарева, на която също най-сърдечно благодарим!