Уважаеми читатели!Днес Светата Православна Църква отбелязва Деня на Блудния ( непокорния) син, за когото е разказано в една от Притчите в Новия завет (в Лука 15:7).
Този непокорен син, който разпилял в чуждата страна всичко онова, което пожелал да получи от баща си като наследство, но... проумял и Истината: ЧЕ НЯМА НИЩО ПО-ДОБРО ОТ БАЩИНИЯ ДОМ И ОТ БАЩИНАТА ЛЮБОВ И ДОБРОТА!!!...
За всички читателите, които не са запознати със съдържанието на тази Притча, предоставям на тяхното внимание публикацията на г-н Николов, нашия писател-богослов.
Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да постоянстват в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници (Лука 15:7).
Трогателен пример за това, че Бог опрощава греховете и на най-големите грешници, когато те се покаят, е притчата за блудния (непокорен) син. Тази притча, както и всички останали в Евангелието е разказал Сам Господ Иисус Христос.
Един богат човек имал двама синове. Един ден по-младият от тях рекъл на баща си:
- Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!
Сърцето на добрия баща се свило от болка при тези думи. Надеждите му за сговорен живот на синовете му рухнали.. Но нямало що да стори и разделил имота.
Не след много дни бащата трябвало да изтърпи и втори удар.
Непокорният му син събрал всичкото си наследено имущество и заминал за далечна страна Там той се отдал на разпътен живот и бързо прахосал целия си имот. За зла участ, в страната, където пребивавал, настъпила страшна мизерия и глад. Неразумният момък се видял принуден да постъпи на работа като слуга у един богат човек, който го пратил да му пасе свинете.
До вчера бляскаво пируващият блуден син сега бил доволен да сподели храната на свинете, но и нея никой не му давал.Изпаднал в такава велика беда, момъкът си спомнил бащиния дом, дошъл на себе си и рекъл:
- Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!”
Прекрасно решение, благословени думи! Разкаялият се син веднага потеглил обратно за бащиния си дом. Само жалки дрипи били останали от скъпоценните му дрехи, бил бос и целият - изпонаранен...
А неговият баща не престанал да го очаква от деня на раздялата. Още синът му бил далеч, немощният старец безпогрешно разпознал фигурата на любимото си дете. Домиляло му и бързо се затекъл към него хвърлил се на шията му и го обсипал с горещи целувки. Но синът се чувствувал виновен. Треперейки от вълнение, той едва промълвил.
- Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!
Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си - по-жалък от вида на неговите слуги! - той веднага се разпоредил:
- Изнесете най-хубавата премяна и го облечете! Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете! След това заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!
Започнало небивало увеселение. Всички се радвали и празнували като на царска сватба.
Привечер си дошъл от нива по-старият син. Чул отдалеч песните и веселата глъч на празнуващите. Изпълнен с недоумение, повикал един от слугите и го попитал:
- Какво става тук?
Слугата отговорил:
- Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Вместо да се зарадва заради брат си, по-старият син се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и взел настойчиво да го кани. Но този останал непреклонен и с негодувание се развикал:
- Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, а до този ден не си ми дал и едно козле, за да се повеселя с приятелите си. А сега, като дойде този твой син, който прахоса имота ти, за него закла угоеното теле!
Тогава неговият баща кротко възразил:
- Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! А сега нека да се зарадваме за това, че брат ти мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!
Автор: Иван Николов, писател-богослов
Из „Православно вероучение”
Текстът е от сайта - "Православана младеж":
http://www.pravmladeji.org/node/773
Пояснение: Текстовете на г-н Николов публикувам в блога си с неговото позволение и съгласие!
Песен за блудния син
Аз съм Твой, Татко мой, аз съм Твой, Твой син блуден...
Аз съм Твой, Татко мой, аз съм Твой, Твой син блуден...
Колко аз разпилях, що с любов Ти ми даде...
Колко сълзи пролях в този свят тъй коварен... /2
О, не питай сега; о, не питай ти нищо...
О, не питай сега; о, не питай ти нищо...
Как живях досега без подслон и без ласки...
Как живях досега без баща и без близки... /2
Притисни ме с любов до сърцето си болно...
Притисни ме с любов до сърцето си болно...
НЕКА НЯМА СЪЛЗИ, НЕКА НЯМА РАЗДЯЛА!!!
НЕКА В ПРИКАЗНИ ДНИ БЪДЕМ ВИНАГИ ДВАМА!!! /2
/Детелина Златева/
Мелодията на тази песен и много приятна, много нежна мелодия...
И ние, когато сме непокорни, като блудния син разпиляваме всичко онова, което ни е дал нашият Небесен Отец, отдалечавайки се от Неговия Дом на Любовта и Добротата...
Той обаче винаги ни чака с много Любов / като този баща от Притчата /, за да се осъзнаем и да се върнем "У Дома"... Амин.
